Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), пред „Труд“: Трябва да има забрана за уронване доброто име на компаниите

След отказани реклами се публикуват неверни неща, които рушат търговската репутация

Млекопроизводител, събрал опит във Франция и отворил предприятие в родния си край, сподели пред „Труд“ неотдавна, че е безсилен да защити търговската си репутация, пострадала от злонамерен репортаж. Показали по местната телевизия негово кисело мляко с удавена вътре голяма муха! Той е убеден, че мухата е пусната от шефката на конкурентна фирма, която мрази неговата и я клевети. Обърнал се към съда, но оттам го отпратили: фирмата му не била човек с душа и нямало как да претърпи от клеветата болки и страдания. Как така? Нима юридическите лица, за разлика от физическите, не могат да изчистят по съдебен ред доброто си име, опетнено с клевета и обида? Разговаряхме за това с уважавани у нас учени по право, практикуващи юристи и работодатели.

Днес предлагаме на вашето внимание интервю с Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Г-н Велев смята, че злонамереното уронване на престижа на компаниите е системен проблем, на който трябва да се търси законодателно решение.

- Какво излиза, г-н Велев? След разговори с бизнесмени и с известния адвокат по човешките права Михаил Екимджиев установихме, че ако вие например сте наклеветен от някого лично, можете да получите от съда справедливост. Но ако някой обижда компанията, която управлявате и в която десетки хора си вадят хляба, той може да прави това безнаказано!

- Действително от гледна точка на търговската репутация фирмите у нас не са много добре защитени. Защитени са банките. Публикуването или излъчването в средствата за масова информация на такива репортажи, които могат да доведат до масово теглене на депозити, а оттам евентуално и до фалит на финансови институции, е криминализирано от нашия закононодател. То не просто не е позволено, а се наказва като престъпления по Наказателния кодекс. Имаше по едно време намерение да се криминализира и уронването на доброто име на борсово търгуемите компании, защото при тях ситуацията е в известен смисъл сходна на тази с банките. При поместване в пресата на материали, които не отговарят на истината и уронват доброто име на такива компании, много бързо може да се получи срив на цените им на борсата с всички последващи от това проблеми. Да, вярно е, че юридическите лица нямат душа. Но те се управляват от хора и се притежават от хора, които имат души. Уронването на доброто име на фирмата, което се гради с усилия и в продължение на години, нанася значителни нематериални щети на нейните собственици и мениджъри. В такъв случай за фирмата може да има и пропуснати ползи, и материални вреди. Потърпевшите могат да претендират пред съда и за това,

- Е, да. Логично е увредената репутация да носи за търговеца, освен безсъници, и финансови загуби. Нашият читател разказа, че след като телевизията показала мухата в киселото мляко с неговата марка, печалбите от продажбите му спаднали с 30% .Адвокатът му казал, че може да претендира и за морална, и за имуществена вреда, стига да може да я докаже.

- Знам, че пропуснатите ползи и имуществените вреди се доказват трудно. Защото спадът в продажбите може да се дължи и на други фактори, не само на репортажа. Съдът може да не приеме за абсолютно и еднозначно доказано, че продажбите на киселото мляко са паднали именно в резултат на репортажа с мухата.

- Собственикът на оклеветеното млекопреработвателно предприятие изтъкнал пред магистратите, че самият той като физическо с лице представлява юридическото лице т.е. своята фирма, че не е бездушен, че е разтревожена и съпругата му, че клиентите му са смутени, а и децата му се срамуват...

- Не по-малко страшно е, че като се влошава икономическото състояние на фирмата на този човек, както и на всяка друга в това положение, страдат и хората, заети в нея. Фирмата може да стигне до тежко финансово състояние - до невъзможност да си обслужва задълженията, да плаща заплати - и в крайна сметка да фалира.

– Юристите обяснили обаче на собственика, че в този случай той не е страна към правоотношенията и искът му би бил без значение. Защото клеветата и обидата не била адресирана за него лично. По телевизията дори не споменали името му, когато показали насекомото в кофичката с млякото му...На човека направо му се плачеше!

– Затова е добре, според нас, да има разпоредба в Търговския закон, която да забранява уронването на доброто име на компаниите. Така съдът по-лесно ще се ориентира и ще взима решение, когато се предявят искове по такива казуси и подобни на тях. Има европейски регламент, който защитава в известен смисъл борсово търгуемите компании. Той предвижда много сериозни глоби и за търговия с вътрешна информация, и за невярна информация – както такава, която цели покачване на цените на компаниите и е представена от самата фирма, така и друга, която цели покачване цените на компаниите и е представена в публичното пространство от недоброжелатели.

- Честа практика ли е злоумишленото уронване на търговския престиж в България? Като шеф на работодателска организация, в която участват редица компании, вие сигурно сте наясно с това?

- Да. Има практика например да се имитират продукти на дадена фирма - с незначителна промяна в наименованието на дадения продукт или във визуализацията му. Имитиращите продукти, които напомнят външно утвърдени вече продукти на друга компания, се пускат на пазара и по този начин се конкурират нелоялно. Това не се случва само в Китай. Това се случва и у нас. И в тези случаи на компаниите отново им е много трудно да защитят интелектуалната или индустриалната си собственост.

- А често ли се случва да излиза по вестниците и по телевизиите невярна информация, която руши репутацията на именити компании?

– Да. Има и такава практика. Понякога това се случва в медиите след отказани им от фирмите реклами.

– О! Това е изнудване! Недобросъвестно е, меко казано. Но вие знаете навярно, че понякога ние журналистите пускаме негативни информации за фирми, като добросъвестно се позоваваме на МВР и други институции? А после в съдебен процес става ясно, че информацията е невярна или недоказана.

– Да, тази практика, макар и не много разпространена, е налице, когато присъ ди (в кавички) се раздават от лица, различни от съда. Това в крайна сметка води до солени глоби за държавата. Защото потърпевшите подават жалби до съда по правата на човека в Страсбург и неведнъж печелят делата срещу България. Глобите, които държавата след осъдителните присъди плаща, са платени от нашите данъци. Държавата свои пари няма. Тя събира пари от домакинствата, както знаете. И причинителите на това увреждане остават безнаказани.

- По делата за търговската репутация, казват съдии, ние следваме примера на евросъда. А той решава неведнъж, че на журналистите им е позволено понякога да допускат преувеличение и провокация. Те са длъжни да съобщават дори и подозренията си за безобразия, които са дело на отделни компании, стига това да е в обществен интерес. Искате ли пример?

- Дайте.

- На журналиста му звънят от село Драгово, примерно, и му казват, че рудодобивното предприятие там трови питейната вода. Той не може да провери сам дали е така. И не разчита на обективен отговор от институциите, защото знае, че собственикът на рудника е близък до водещи политици. В такъв случай той има не само право, а и дълг да спаси живота на хората, с риск да бъде съден, смятат евросъдиите. Ако докаже, че е действал в обществен интерес, той бива оправдан.

- Това е по-различна тема. Виждаме у нас как природозащитници спират много инвестиции. Те го правят или защото не са получили исканите от някоя компания пари, или защото са получили едни пари от конкуренцията, за да спрат проекта й. У нас, за съжаление, акциите на зелените са компроментирани. И когато чуе за някоя от тях, човек никога не знае - дали става дума за защита на природната среда, или става дума за рекет и нелоялна конкуренция. Много добри проекти у нас се спряха по този начин. А това води до забавяне на икономическото развитие. Води дотам, че хората в цели региони пропускат възможности за по-добър живот. И причинителите на това отново остават безнаказани.

- По делото „Стийл и Морис срещу Великобритания“, в което по обвинение на корпорацията „Макдоналдс“ са подсъдими еколози за клевета, евросъдът приема, че големите компании и техните мениджъри трябва да търпят повече критика от обикновените граждани.

– Е, те сигурно могат да търпят повече критика. Но в крайна сметка става дума за баланса между екологията и икономиката. Когато се забави икономическото развитие на даден регион по неясни причини – дали недадени пари, за да не се обжалва, или взети пари, за да се обжалва някой проект на някоя компания в полза на конкуренцията - страдат местните хора, в крайна сметка. Не се облагородява районът, не се откриват работни места, не се повишава жизненият стандарт. Хората не получават това, което могат да получат при реализация на едни или други инвестиционни проекти по места. В България така се забавя постоянно строежът на автомагистрала „Струма.“ А също и развитието на ски зоните в Банско и на Витоша. Заради действия на псевдо еколози софиянци не ползват пълноценно природния ресурс. Да, компаниите могат да търпят, но много хора страдат от това.

Пред „Труд“ адвокат Екимджиев разказа , че има пробиви в съдебната практика.

- Да, прочетох внимателно интервюто му.

- Върховния съд по иск срещу доставчик на обществени услуги решил, че при спряна доставка на парно и топла вода може да се търси обезщетение за морални вреди. Като не се къпем и мръзнем, ние ги търпим, нали? Излиза, че нашето право не изключва при неизпълнение на договорни задължения, да се търси обезщетение за нанесените репутационни вреди.

- Тук става дума обаче не за практика, а за съдебен прецедент.

- Има още един прецедент. Присъда по делото „Голд Лизинг срещу прокуратурата“. То се води за акция на МВР, с която се нарушава правото на собственост по Конвенцията за правата на човека и на свободата на движение на стоки и капитали по Договора за функциониране на ЕС. Разследващите през 2010 г. изземват всички компютри и чували с цялата документация на фирмата. Някои не са върнати още, изгубени са.

- Затова аз вече ви казах - но нека да повторя пак - че е нужна законодателна промяна, за да бъде осигурена възможност на юридическите лица да се защитят от позорящи ги действия и публикации. Добре би било с подходящи текстове в Търговския закон да се помогне на съдиите да се произнасят по-правилно и по-добре в ситуации, в които компаниите търпят щети от клевета. Да има забрана за уронване доброто име на компаниите!

- Юристи допускат, че промени в този смисъл може да се внесат и в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и в Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ).

- Да, може да се търси от юристите системното място на съответните законови текстове. Но, изобщо, аз смятам, че такива текстове биха довели до напредък по този значим проблем.

Нашият гост

Васил Велев е роден на 1 април 1959 г. Завършва с отличие 133-то СОУ в София (1977). Носител е на редица награди в олимпиади по математика, физика, химия и биология. Завършва като първенец на випуска Школата за запасни офицери при Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия със специалност „Техник на самолета и двигателя“ и е произведен предсрочно в офицерски чин (1978 ) През 1984 г. се дипломира във факултет „Автоматика“ на Техническия университет в София със златен медал. А през 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки „Корпоративно развитие и управление“. Сега е изпълнителен директор на „Стара планина Холд“ АД. Зам.-председател е на Съвета на фондация „Еврика“.Учредител и председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България. И ротационен председател за 2016 г. на Международния координационен съвет на организациите на работодателите.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта