На 19 ноември 2018 да почерпят

Откриха откраднат през 2012 г. шедьовър на Пикасо в Румъния

Мей: Оставка няма да улесни Брекзит Призивите за оттеглянето на премиерката не стихват

Кола блъсна и уби пешеходец на входа на Южния парк в София

Каракачанов: От войните между правителство и президент губи държавата

Българин е арестуван при протестите срещу цените на горивата във Франция

11 деца – жертви на интернет тормоз всеки ден Все повече са случаите на сексуална експлоатация в мрежата

Стоичков на „Златната топка“

Военен №1 ген. Андрей Боцев: Заплатите за 2018 г. няма да се увеличават

Катастрофа с участието на български автомобил в Македония, един човек е ранен

Хаос на пътя, дрифт пред парламента (обзор) Шепа протестиращи затвориха границата с Гърция, блокираха Бургас и магистрала „Тракия”

Полският премиер: Русия може да нахлуе в Украйна след пускането на „Северен поток 2“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 19 ноември 2018

Мини-Меркел иска квота за депутатки Анкета й даде преднина за лидерския пост в ХДС

13 хил. на месец ползват нощен транспорт Догодина София решава дали да продължи услугата

Васил Михайлов – Капитанинът

Един от най-големите и обичани актьори – Васил Михайлов, окръгля днес 80 години. Актьорският му стаж е вече 57 години, което си е има-няма цял живот. И вместо да приема заслужени награди, ги отказва. Както стана и в края на миналия месец – в знак на протест срещу всичко, което става и не се случва в българския театър, отказа да вземе „Икар”.

Актьорът отсече: “С моя опит, с моите успехи, с моите грешки съм си извоювал привилегията да отказвам приятелства, да отказвам срещи, да отказвам роли и да отказвам награди”. Толкоз. Какво можеш да кажеш на гениалния Васил Михайлов – синоним на чест и достойнство, след такава категорична позиция? Приемаш я с респект.

Той е от актьорите, които наистина са станали част от времето, в което живеят. И поколения са хипнотизирани от могъществото на таланта му. Да изиграеш стотици роли в театъра, киното и телевизията и да те запомнят с много от тях си е съдба. Една от ролите му наистина е емблематична – тази на Капитан Петко войвода. И досега се помни как животът по улиците навсякъде замира, когато по телевизията се излъчва всеки пореден епизод на култовия сериал. Срещите му със зрители в онези години са стотици из цялата страна, в някои дни се случва да има и по 9 на ден. Харизмата му наистина е невероятна, а гласът му не може да бъде сбъркан с друг. Зрителите го помнят и като Стамболов, Хан Кубрат, Хан Крум, Манол Кехая, Дантон, Сюлейман ага, Сократ, Ричард III… И с особен трепет като Ибрям Али, който изпя оная чудна родопска песен “Руфинка болна легнала”. А как само я изпя с дебелия си плътен бас във филма “Краят на песента” – първата му главна роля на екрана! Който го е чул да пее – където и да е – на сцена, на екран или на маса, непременно си е помислял, че операта в лицето на басовите партии със сигурност е загубила голям талант. Но съдбата му подсказала друг сценичен път – към театъра и киното.
Васил Михайлов се пали на секундата от най-малкото нещо, непредсказуем е в решенията си. Няма как, нали е зодия овен. Изгражда характера си още от малък. Носи в гените си кръвта на източнотракийските българи – баща му е бежанец от Одринско, а фамилията му е Чинаров. Роден е в Стара Загора. Можело да стане лекар, но заради две петици в дипломата се разминава с медицината. Пее още от дете, но не уцелва преподаватели. Дори с великата Анна Томова-Синтова, която също е заралийка, се явили на конкурс за хористи в операта. След това обаче станал …шлосер матричар и стигнал до пети разряд в местния завод “Светлина”.

През 1960-а, вече 22-годишен младеж, идва в София, изтупан в електриков костюм и самочувствие. Тогава влиза в сградата на ВИТИЗ за първи път, но не на изпит, а за да гледа представянето на свой приятел. А след като обявяват допълнително места, набързо се подготвя, явява се и го приемат в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Още като студент играе три пиеси на сцената на Военния театър. Най-напред го кани Леон Даниел в “Старата дама”. Младежът дори не подозира, че след години ще стане една от най-големите звезди на същия този театър. Разпределен е в Димитровград, но заради свалена пиеса на режисьора Асен Шопов по идеологически причини, той е пратен в Хасковския театър. През 1967-а е негов директор – най-младият, само на 26 години. В края на същата година вече е поканен да играе на сцената на Театъра на Армията – там е и до сега верен до гроб на трупата, повече от 50 години.

На софийската сцена Михайлов буквално скача в дълбоките води на световната драматургия. Легенди се разказват за блестящата му игра като Платонов в “Океан”, Ричард Трети, Найден в “Майстори”, Слим в “За мишките и хората”, Васка Пепел в “На дъното”, Манол във “Време разделно”… След години кинорежисьорът Людмил Стайков ще му даде ролята на Сюлейман ага във филма по романа на Антон Дончев. Първата роля, с която е запомнен истински от кинозрители и критика, пък е изпълнението му във филма “Хирурзи” (1977). “В театъра и киното съм изиграл много паметници”, обича да се шегува актьорът, изреждайки имената на известните си герои. А сред тях са ханове, царе, крале… Дузина са ролите му на велики българи. Играл е полковник, генерал, държавник, политик, кмет, старшина, френски революционер, турски ага, боцман, артилерист, лесничей, поп, хирург – какво ли не. Има и още – папи, патриарси, а за капак и трима партизански командири. И всички те – силни и завладяващи характери. Още се помни и една друга негова роля – на гадния шеф Неризанов, в култовия филм на Николай Волев – “Маргарит и Маргарита”. А днес с четириминутната си роля в новия “Възвишение” високата му класа е неоспорим факт.

Сега най-много го радват внуците. Те са другата му любов заедно с театъра – мястото, където посреща рождения си ден. Сцената още го изгаря, а ръкоплясканията след всеки спектакъл, в който участва, не стихват.

Отказва заплата във ВНС

Освен с чепатия си характер, Васил Михайлов е известен и с твърдата си позиция в политиката. За него традициите, корените и българският дух са въпрос на чест, с които всеки може да се гордее. С неприкрита емоция той винаги е заявявал, че мрази доносниците и хората, които се отказват от идеите си – ренегатите. Когато е депутат във ВНС, с още неколцина негови колеги се отказват от заплатата си. Цялата сума възлиза на 36 000 лева.

ЗА НЕГО

Капитанът на българската доблест
За българите Васил Михайлов си остава войвода, предрешен като съвременник, и отдавна се е превърнал в легенда. Бъдете здрав и още дълги години бъдете капитанът на българската доблест и на народната любов.
Румен Радев, президент на България

Народната
любов е
наградата му

Каква награда? Няма друга награда! Васил Михайлов има една награда – народната любов, огромната народна любов към неговия Капитан Петко войвода, към неговия талант! Само от нея не може да се откаже. Не може! И няма! Другото си е негов избор…
Татяна Лолова, актриса

Актьорът,
учил се от Кондов
и Шопов

За повечето хора, той е капитан Петко войвода. Но, разбира се, той далеч не е само този образ. Той е и Кубрат във филма “Хан Апарух”. Той е Бъч във филма “Събеседник по желание”. Той е Вълкадин във “Вълкадин говори с Бога”. Той е Човекът в “Сизве Банзи е мъртъв”. Той е Той в “Насаме с всички”. Той е актьорът, учил се от Иван Кондов, Петър Слабаков и Наум Шопов. Той има десетки награди и десетки театрални роли.
Мартин Карбовски, журналист

Не ми е било лесно с Васил
Не ми е бил лесен животът с Васил. Той беше от най-употребяваните актьори. Играл е и Стамболов, и Стамболийски… Когато най ми е трябвал, все го е нямало вкъщи. Но така е в живота, трябва да има компромиси, да отстъпиш, да разбереш, да бъдеш добър. И най-вече мъдър. Във Васил има голямо чувство за вярност, за благодарност.
Гергана Михайлова,
журналист и негова съпруга

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Poklon Voivoda ! Bolka mi be da te gledam kat igraeshe napliutiot na biuroto komunar-izroda Nerizanov, ala taka e krai Vas aktiorite ! Vinagi shte te ponma s , Rufinka…. !

  2. За мене е капитан Петко Войвода! Да е жив и здрав г-н Михайлов!

  3. Бреххх,олелия до бога,сцената се тресе от аплодисменти, като , че ли е носител на пет Оскара! Животът по улиците замирал … Как няма да замре, когато народа беше осъден на две програми с тъпотии по тях плюс една сАветска с по тъпи програми! Аа, че филма беше като мехлем за характера на българина,пълен с омраза,злоба,ненавист и всякакви лошотии- няма спор! Обикаляше като мечкар по турските села и и очакваше да получи същите овации както в Софията , ама – не! Помня как говори глупости и простотии на насила изкарания на мегдана народ и хич ама хич не му хареса умълчания и гледащ го със студени очи народ… Беше 3 часа следобяд и вече вонеше на алкохол!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.