Цветанов обсъди с Щефан Майер (ХДС/ХСС) възможностите за парламентарен контрол над дейността на Европол

Шофьорка пострада, колата й се преобърна на завой

Българка, възпитаничка на АУБ, е в класацията „30 под 30“ на ФОРБС за Европа

Крадци отмъкнаха арматурно табло от кола

Екатерина Захариева: ЕК няма да отхвърли българската инициатива за среща на върха Турция-ЕС

Сезират прокуратурата за лъвчетата от Разград, готвели изнасянето им без знанието на Общината

Лавров: Русия я обвиняват за всичко в света, Сърбия – за всичко на Балканите

Двама членове на „Пуси райът“ поискаха убежище в Швеция

Откриха труп на мъж в напоителен канал край пловдивското село Марково

Министър Димов в Европарламента: В Пирин България не нарушава европейското законодателство

Тома Биков: Ако президентът Радев иска политическа криза, да го заяви ясно

Тежък жребий за България в дебютното издание на Лигата на нациите

РЗИ: В Добрич за питейни нужди да се ползва само бутилирана вода

Съдът постанови арест за двама изнасилвачи на 59-годишна жена Издирват единия изнасилвач, избягал в чужбина

МОН: В 314 училища в страната не се учи поради висока заболеваемост

Васил Петров и Диана Дафова: Опростачването е част от новия бизнес

Нашите гости

Диана Дафова и Васил Петров са сред най-стилните изпълнители в родната музика. Двамата не залагат на скандали и медийни провокации, а печелят фенове с талант и харизма, залагайки на стойностните песни и разнообразен репертоар. Музиката им излиза извън рамките на страната ни, като те често изнасят концерти и имат участия в чужбина. От 1992-ра година Диана е омъжена за бизнесмена Майкъл Батърфийлд, като той е и неин изпълнителен продуцент. От първия си брак певицата има и една дъщеря – Лили Сотирова, която е наследила не само хубостта й, но и любовта към изкуството, като вече е успешна художничка. Васил Петров засега е в отбора на ергените, но си има сериозна приятелка от няколко години.

– С какво ще запомните лято 2017 г., което вече е към края си?

Васил Петров: Лятото за мен винаги носи еуфория и по-завишен адреналин. По принцип юли месец е мъртъв сезон, но тази година сезонът ми беше много натоварен, а и продължава да бъде, даже не можахме да намерим време за почивка. Като цяло съчетахме полезното с приятното, но слава Богу, лятото премина с много разнообразни и успешни концерти, с хубави емоции и няколко плажа. Концертът в памет на Ал Жиро, който направихме на „Аполония” имаше много голям успех, получихме дори отзиви и от чужди журналисти, които присъстваха. Сега, в края на септември, имаме намерение с приятелката ми да отскочим до Гърция, или Италия – към по-топлите дестинации, ако ни остане време.

Диана Дафова: Аз също ще запомня това лято с работа, но и с невероятния шанс, който имах само преди няколко дни – да бъда поканена на аудиенция с папа Франциск във Ватикана. По време на нея проведохме личен разговор с него, което за мен бе изумително преживяване и му поднесох новия си албум „Един свят в хармония”. Подарих му го с думите, че музиката в него е посветена на това, което той се опитва да прокарва в света – мир, толерантност и добронамереност. Моето впечатление от папа Франциск е, че е изключително добронамерен човек, много спокоен и достъпен. В момента, в който му стиснах ръката, той я задържа, докато говорихме и наистина усетих топлина и човечност. Възможността да се срещна с него дойде след индивидуална покана с писмо до мен, на което разбира се откликнах. На службата присъстват стотици хиляди хора, но много малко получават шанс за среща с Папата.

Васил Петров и Диана Дафова

– Над какви нови проекти работите в момента?

В.П.: На 4-ти декември от 20 часа ще имам концерт в зала 1 на НДК, но подготовката вече тече. Спектакълът ще е от типа Лас Вегас шоу от 60-те години и е посветен на 102-години от рождението на Франк Синатра. На сцената ще съм с кордебалет, с Бигбенда на Националното радио и с гост солист от Америка – Брус Джонсън. Той е един двуметров бас-баритон, мой приятел, който ще ме подкрепи на този концерт, ще участват и Хилда Казасян, Весела Бонева, както и една малка певица. Преди това, на 4-ти октомври в зала „България” ми предстои още един концерт, отново заедно с Хилда Казасян.

Д. Д.: На мен също ми предстоят два концерта – премиери на авторският ми албум „Един свят в хармония”. Ще бъде един спектакъл в мой стил – с балет „Арабеск”, народни и оперни певци, музиканти. Първият концерт ще е на 18-ти ноември в Драматичния театър в Пловдив, а на 22-ри ноември ще бъде в „Рейнбоу Плаза” в София.

– Как си обяснявате това че, въпреки милионите гледания в интернет, на някои нови изпълнители не се осмеляват да направят голям солов концерт?

В.П.: Да направиш един милион гледания е възможно, вече всички знаем как става – това са съвременните пинизи и който иска, може да си го уреди спокойно.

Д.Д.: Освен това е изключително трудно да се организира концерт у нас, защото все още няма такъв тип продуценти, които да покрият тази огромна работа по реализацията на един концерт, или друг проект. Дори за хора, като нас – с такъв голям опит и много концерти зад гърба си, в днешно време просто е невъзможно да покриеш всички параметри и имаш нужда от хора, които да те подкрепят. Примерно за един конкурс за монокини със сигурност ще се намерят много повече спонсори и рекламодатели, отколкото като им казваш, че имаш сериозно духовно послание, което отправяш към хората, което да промени начина им на мислене и на поведение, и което подобрява средата, в която живеем.

– Според вас тази криза на ценностите, която я има не само в България – задълбочава ли се, или виждате светлина в тунела?

Д.Д.: Според мен, като цяло се задълбочава, защото има хора, които са в медийните среди, а и сред продуцентите в шоу бизнеса, които целенасочено налагат тендеция за ниска култура и за не много качествени продукти. Те твърдят, че това е близко до хората и се опитват да слязат на едно ниво, което за мен е на първични страсти. За съжаление това се налага в основните медии. Въпреки това аз винаги съм оптимист и вярвам, че ако има отделни личности, които като мен и Васко, които се опитват да правят нещо качествено и професионално – винаги има надежда!

В.П.: Да, от една страна се вижда светлина в тунела, но от друга страна се задълбочава, защото все пак опростачването, си е целенасочена политика, която е свързана със свалянето на нивото и критерия на публиката. Това го има в цял свят, специално по отношение на музиката. Още в началото на 90-те музикалните компании решиха, че е по-добре да направят изпълнители и музиканти от някои буквално хванати от улицата хора, защото така им е по-лесно да ги създават, а после ги използват за кратко, изстискват ги и ги захвърлят. Така – с един куршум два заека, хем сваляш гарда, критерия на публиката, хем по лесно почваш да им продаваш разни боклуци. Това опростачване си има цел, то си е част от съвременния бизнес, който касае и изкуството, дори и джаза вече, но пък от друга страна има контра фронт на всичко това.

– Какъв е този контра фронт?

В.П.: Има класика, има ниво, защото на хората им писна да ги лъжат и да им пробутват боклуци. Те вече се ориентират към истинска и стойностна музика, връщат се назад във времето и започват да обичат по-старомодни неща, защото като няма какво хубаво и ново да им предложат – те се обръщат назад. Затова стана толкова актуално това олд скул течение, не само в музиката, но и във всяка една сфера в изкуството.

Диана Дафова със скулптора Валери Старчев.
Диана Дафова със скулптора Валери Старчев.

– Вие чувствате ли се понякога, като Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници, сред тази културна среда в момента, или липса на такава и какво ви дава сили да се борите?

Д.Д.: Определено се чувствам, като Дон Кихот в женски образ, а това, което ми дава сили е моят оптимизъм и това, че съм яхнала здраво белия кон и се държа на него, това е моят избор. За всяка музика има ниши, но специално моята музика е оценявана повече в чужбина. Аз отсъствах от България 8 години, така че съм длъжник малко на моята публика и сега се опитвам да се реванширам.

В.П.: Ще наваксаш! Аз също имам моята кариера, имам си и публика дори в чужбина, не само тук. Не се оплаквам от нищо, хората сами трябва да си установят музикалния вкус.

– Ако бяхте политици – какъв е първият закон, който бихте прокарали?

В.П.: За спонсорството – трябва да има такъв закон. Явно държавата нехае за културата и изкуството, а и за тях сигурно е по-добре парите да отиват в държавата, отколкото да ги дават на такива като нас и да облекчават данъците на богатите корпорации.

Д.Д.: Като продължение сигурно бих прокарала закон да се подвеждат под отговорност всички политици, които дават обещания и не ги изпълняват, защото е изключително лесно да обещаваш, за да вземеш някаква позиция, а когато я заемаш – никой да не ти държи сметка какво си обещал.

– Имали ли сте срещи с Ванга, Вера Кочовска, или други хора с необикновени способности?

В.П.: Аз по принцип се придържам към вярата ми в Бога и винаги, като става дума за хора с екстрасензорни способности имам едно наум и искам да знам от къде идва силата им.

Д.Д.: Имала съм срещи и с Ванга, и с Вера Кочовска. С Вера бяхме в една дълга кореспонденция, като нашето познанство започна от едно телефонно позвъняване. Един ден тя ми се обади вкъщи най-ненадейно, не знам дори от къде ми е намерила телефона и ми каза няколко неща, които бяха важни за мен, а аз дотогава не я познавах. Тогава точно се бях срещнала с моя настоящ съпруг Майкъл и Вера ми каза – Диана, този човек е много добър и трябва да му обърнеш внимание, защото ще ти даде щастието, от което имаш нужда! Аз наистина бях шокирана, защото нито я бях питала за това, нито я познавах. След този разговор, заедно с моя съпруг сме я посещавали няколко пъти в дома й. Преди месец имах страхотна среща и с известния лечител Рене Мей, който в личен разговор ми сподели някои неща.

– Би ли разкрила какви са те?

Д.Д.: Той ми каза нещо, свързано с моята музика, като преди това изпадна в лек транс. Може би ще прозвучи претенциозно, но думите му бяха– твоята музика ще лекува хората и няма да чакаш много дълго и това ще започне да се случва- още тази година! Аз направо настръхнах и се шокирах, защото не го бях питала за това, а си говорехме за съвсем различни неща, като за това – дали в света ще има развитие и обединение. Той каза – да, ще има, но трябва първо да настъпят промени. Той сподели, че ще има позитивни промени и за България след известен период от време, но някои неща трябва да бъдат отстранени.

– А имате ли духовен учител?

В.П.: Допитвам се до свещеници и си имам изповедник – хората имаме нужда да се изповядваме, защото трупаме знайни и незнайни грехове и е хубаво, като човек сподели нещо със свещеника, той да го насочи. Всички проблеми на хората идват от тяхната отдалеченост от Бога. Колкото повече си отдалечен от Бога – толкова повече затъваш, а като имаш връзка с живия Бог и имаш реалният шанс да съществуваш добре. Тогава можеш да съществуваш полезно за себе си и останалите, но ние трябва да умеем да приемаме, както успехите, така и изпитанията.

Д.Д.: Изпитанията са част от пътя към успеха, без тях няма успехи.

– Какво ви дава вярата и усещали ли сте помощта на Бог?

Д.Д.: На мен ми дава силата да продължавам напред и да съществувам. Дава ми смисъла в живота и тази енергия, от която имам нужда, за да виждам света около себе си в по-големи мащаби, а не да гледам ежедневните проблеми, които имаме.

В.П.: Много пъти съм усещал помощта на Бог. Като изпаднеш в някаква безизходица, която е като изпитание за вярата и се помолиш, но казваш съвсем формално молитвата, без да си съсредоточен в нея, то тогава нещата обикновено не се получават. Когато най-накрая след няколко опита, стигнеш до момента, в който наистина искрено желаеш това да се случи и го измолваш от Бога, тогава то става буквално на секундата! Първо е добре да се помолиш да ти се простят греховете, а след това, ако не знаеш как точно – молитвеника може да те насочи, както и Библията.

Д.Д.: Молитвата трябва да се произнася с душата и сърцето. Наскоро мой приятел ми разказа как на една конференция в Русия, при произнасяне 6-7 пъти от голяма група хора на универсалната молитва „Отче наш” са измерили енергията в помещението и се оказало, че тя е изключително висока! В истинските молитви има един невероятен заряд и човек, като ги чете искрено – те действително помагат. Хубаво е да се добави, че не случайно има такава приказка – внимавай за какво се молиш… Най-добре е човек да казва не какво иска, а да каже – оставям всичко в твоите ръце, Господи, ти знаеш кое е най-доброто за мен, защото ние наистина не знаем кое е най-добро за нас.

В.П.: Господ знае от какво имаш нужда, без да му се молиш, но той иска първо ти да го потърсиш и да го попиташ. Всеки човек има свободна воля.

– Любимата ви мисъл, или цитат?

В.П.: Всичко е възможно!

Д.Д.: Бих допълнила – С вяра и добро всичко е възможно! В момента моята любима фраза е – „Един свят в хармония” да бъде възможен!

 

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Браво и на двамата…А на този иван георгиев бих казал,за да разбереш и усетиш тази енергия,първо трябва да престанеш да си иван георгиев в този си вид…

  2. Високостойностни и като изпълнители и като личности.Качество и стил,неповторими.

  3. ‘Oprostachvaneto’ e prichineno ot lipsata na viarna osnova v obrazovanieto. Osnovata e propukana i dori znanieto ne moje da raboti kato znanie, makar i epizodichno. Niama viarna sistema i niama kulturen efekt. Toi e sluchaen ili e rezultat na samovuzpitanie.

    Durjavata ne pravi nujnoto v obrazovanieto i zatova ‘chalga’-subektut stava masov: ‘oprostachvaneto’ e chast ot sriva na obrazovanieto. Lavinata na sriva v obrazovanieto produljava.

    Izviniavam se za latinitza.

  4. Това е енергия,която ти никога няма да имаш Иван Георгиев,защото си само стомах и продължение!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.