Секси лъвицата Оливия Уайлд ще се пробва в режисурата Дебютният филм на мацето се казва “Booksmart”

ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Васкен Якобиян, член на борда на AGBU и президент на AGBU Армения пред в.”Труд”: Доверие се гради с безусловно даване на усилия и средства

Новото поколение трябва да има цел, не е достатъчно да му кажеш “ти си арменец”.

AGBU – Общоарменският благотворителен съюз Парекордзаган е най-голямата неправителствена организация в света, която работи за опазването на културното и историческото арменско наследство от 1906 година. Всяка година AGBU се ангажира да подобри живота на около 500 000 души в Армения, Нагорни Карабах и в арменската диаспора, а организацията е представена в 31 държави чрез свои централи, училища. Централата на AGBU е в Ню Йорк, а структурата в Армения е очаквано ключова за работата й. За пръв път “Труд” представя член на борда на AGBU и президент на AGBU – Армения Васкен Якобиян. Интервюто ни се случва в централата на организацията в Ереван, когато по същото време освен от България, има делегации и доброволчески мисии от САЩ, Канада, Уругвай и Германия. А поводът е най-голямото българско събитие в столицата на Армения за последните години – съвместния проект на Софийската градска художествена галерия, Националната галерия на Армения и структурите на AGBU в България и Армения – ретроспективната изложба на българския художник Бедиг Бедросян (1912-1989) в залите на Ереван.

– Респектираща по мащаби благотворителност в десетки държави на най-голямата световна арменска организация AGBU – каква е формулата за това днес, Господин Якобиян, когато на картата на световната икономика има постоянно локални знаци за трусове?

– Да, така е. В името на нашата организация се съдържат думите Арменски благотворителен съюз. Но благотворителността не е единствената наша задача и дейност. Основната цел на нашата организация е да съхраним арменския дух и за следващите поколения чрез възпитание, образование, култура и добротворчество. Вие ми питате за благотворителността, но тя е само една малка част от работата на Парекордзаган. И ще ви дам пример с голямото земетресение в Армения през 1988 година, когато Парегордзаган също  имаше офис в Армения, даже и по времето на съветския режим. Когато стана земетресението в град Спитак, Парекордзаган реагира пръв и изпрати помощ на бедстващите хора от градовете Гюмри и Спитак. Още в първите часове след земетресението тогавашният президент на AGBU Луис Симон Манукян пристигна от САЩ в Гюмри. Нашата основна работа е възможна благодарение на даренията, които получава Парекордзаган от всички краища на света. И за да мога да ви отговоря  докрай на въпроса – когато се случи земетресението, веднага беше създаден фонд и нашата организация беше разпределител и контролиращ орган на тези средства. Получихме много дарения в помощ на бедстващите хора от арменската диаспора по света. По този начин решаваме проблеми, пред които е изправена нашата нация. Примерно, когато се случиха събитията в Сирия, а в Сирия имахме голяма общност – 100 000 арменци живееха там, ние бяхме почти първата организация, която създаде кризисен фонд със стартово дарение 1 млн. долара, за да можем да бъдем полезни и да окажем спешна помощ на арменците в Сирия, Ливан, разбира се, в Армения, в Канада и други страни. И този фонд вече е надхвърлил 6 млн. долара дарения. Това е формулата на Парекордзаган, за да бъде организацията полезна на арменската нация. Ако някъде възникне проблем, бедствие – първи ние инициираме фонд и слагаме първоначалната вноска. Но тъй като в своята 111 годишна история AGBU има доверието на своите сънародници по всички краища на света, когато ние организираме подобен дарителски фонд или кампания, хората с голяма съпричастност поглеждат на това и даряват своите средства.  И по всички тези въпроси, които са свързани със Сирия или други хуманитарни проблеми, действаме така – с бърза реакция. А след това даваме подробен отчет на всички дарители. Най-голямото ни богатство е доверието, което имаме от сънародниците ни и ние го пазим ежедневно с много работа и прозрачност.

– Може би първо трябваше да Ви честитя голямото отличие, което получихте от президента на Армения Серж Саргсян. Какъв беше конкретния повод или кампания, за която получихте медалът на благодарността?

– Първо трябва да кажа, че този медал беше изненада за мен, защото на мен ми позвъниха администрацията на президента два дни преди церемонията. И ми казаха, че на 21 септември трябва да бъда в президентството в 11,30 часа. А когато попитах каква е причината, не ми казаха защо, а само, че е важно да съм там. Всеки медал, който се врчва от президента на Армения излиза с указ и в указа беше написано следното: за моето дългогодишно служене на нацията било то в Сирия или Армения в различни направления – за работата ми в AGBU, за  работата ми в църквата и за работата ми в арменските училищни настоятелства в Сирия. Втората причина бе заради утвърждаване и развитието на отношенията между Армения и арменската диаспора по света.

– Как избрахте да работите за каузата AGBU?

– Първо, аз не работя в AGBU. Аз съм един от доброволците на AGBU и не съм заплатен служител на организацията ни. Моята работа тук е изцяло доброволческа, както впрочем и на много други арменци навсякъде по света, където AGBU има централи. Ние, като членове на Парекордзаган, когато се роди бебе и неговите родители са членове на Парекордзаган, в деня на раждането или на следващия ден най-късно детенците става член на AGBU. И моят баща направи така на свой ред навремето. Така от раждането си аз съм член на AGBU, аз съм израснал в семейството на Парекордзаган, баща ми винаги се занимаваше с въпросите на арменската общност. В нашия дом едни от най-важните въпроси бяха тези, свързани с диаспората, с арменците в Армения, с църквата, с училищата. Израствайки в тази обстановка аз просто продължих тази наша семейна традиция, но както всеки един човек узрява, започва да мисли за решенията си, които е взел в живота си, един от въпросите, който съм си задавал е, дали аз днес бих пожелал сам да съм член на AGBU. И днес отговорът ми е следният – на 100 процента моят избор е правилният и това е избор, взет със сърце. Моето най-важно разбиране за AGBU е мисията на Парекордзаган и затова, че си се съгласил да работиш безусловно и доживот за тази мисия.

– Интересна традиция с приема на новородени, не я знаех – откога е заложена в Парекордзаган?

– Това е традиция най-вече в старата ни диаспора в Близкия изток – Ливан, Сирия. Но не мога да Ви кажа откога.

– Не само арменци влизат в AGBU, нали? Защо?

– Да, разбира се. Преди няколко дни подсетих наши гости, че дори папа Франциск е почетен член на AGBU.

– Каква е историята около почетното членство на папа Франциск в Парекорзаган?

– Историята, както аз я знам е, че навремето, когато Негово Светейшество е бил архиерей в Буенос Айрес – Аржентина. И нашият клон в Буенос Айрес, целият комитет, по-специално нашият председател там Рупен Кишишян, който беше в Армения преди няколко дни, са били много близки с папа Франциск и са работили по много общи проекти в Аржентина. В католическия храм там е издигнат голям арменски хачкар. Папа Франциск е помагал много за арменските въпроси. И заради това клонът на Парекордзаган в Буенос Айрес направи Негово Светейшество почетен член.  И когато той стана папа, продължи топлата връзка с членовете на AGBU и всички представители от Буенос Айрес ги покани в Рим на аудиенция.

– Вие сте в полето на доброволчеството, на културните и образователни кампании, но от другата страна са военните конфликти, миграционните потоци и бедността – не чувствате ли безсилие да противодействате на тези процеси?

– Разбира се, като човек, не само защото съм член на Парекордзаган, където и да има конфликтна точна, бедствие, проблем или човешко страдание, на мен и на нашата организация това ни причинява болка. И ние тук поглеждаме по-надалеч, имайки предвид, че първата ни цел е била да пазим арменската ни нация, много случаи имаме в нашата история, когато AGBU е помагала не само на арменци и първа е стигала със своята помощ до такива точки на страдание в различни държави заедно с Червения кръст като Хаити, например, когато беше разрушителното земетресение. За съжаление нашият ресурс не е безкраен, но в граничите на нашите възможности се опитваме да бъдем полезни, за да намалим болката на страдащите.

– Благотворителност и проекти в 31 държави – как се координира този процес от AGBU? И по какъв начин селектирате проектите, които развивате в отделните страни?

– Както в началото казах, ако прочетете нашата мисия, основната ни цел е да запазим арменската ни идентичност. И нашият опит сочи, че това се случва чрез образование, възпитание, култура и предпоставките хората да живеят по един добър и достоен начин. Във всичките ни клонове, какъвто и да е проект да се развива, трябва да отговаря на мисията ни. Структурите ни по места имат своята значителна самостоятелност, а когато избираме членове на ръководството на отделните клонове, трябва да вярват в каузите на AGBU и да се ползват с високо обществено доверие. От своя страна централата на AGBU също финансира начинания, които касаят важни проекти, но не са по възможностите само на местния клон в съответната държава. AGBU има 24 училища и те, например, винаги имат дефицит от финанси, затова и тези училища по света получават субсидии от централния борд. Консолидираните отчети от всички страни се изпращат до AGBU-Армения, а след това ние ги обобщаваме пред централата ни в Ню Йорк. Бордът на директорите се състои от 21 членове, които се избират от различни региони. Винаги имаме представители от Близкия изток, от  Европа, от САЩ и от Южна Америка. Така координираме на всички нива работата на AGBU и не допускаме отклонение от нашата мисия. С гордост мога да кажа, че през 111 годишнина от историята на AGBU сме минали през много трудности, но тъй като позитивно мислещите хора при нас са мнозинство, винаги сме следвали нашия път, защото членовете на AGBU са с издръжлив дух и имаме търпение.

– По неофициални данни, само ⅕ от арменците по света днес живеят тук, в Армения. Как AGBU подрежда приоритетите си спрямо многочислеността на диаспората от една страна и от друга – хората от тук, от самата Армения?

– Този въпрос е много важен, наистина. След 26 години независима Армения, този въпрос става все по-ключов. Защото преди 26 години нашата нация нямаше независима държава. Но Парекордзаган винаги в своята мисия, винаги е вярвал като организация, че трябва да бъде до Майка – Армения, без да гледа какво е държавното управление в момента. Дали е съветска Армения и тн. Ние вярваме в държавността, ние не подкрепяме режими, но подкрепяме държавността – винаги. И така ще бъде. И казах, че този въпрос е много важен сега, защото след независимостта, ние, като организация си зададохме един въпрос: сега, когато имаме свободна и независима Армения, и зад нас е 80 годишният ни опит като работа и организация, дали трябва да продължим по същия начин, както преди независимостта. И очаквано, отговорът беше категорично не. Ние започнахме да мислим като AGBU, която трябва да се напасне с новата действителност. Една сутрин се събудихме и имахме независима Армения, а ние бяхме една от най-големите арменски организации. И трябваше мислим глобално за арменската нация, към която принадлежи всеки един арменец, но всеки един арменец не е член на държавата. И стигнахме до извода, че ако искаме да пазим целостта на нашата нация, трябва да имаме силна Армения. Но във връзка с вашия въпрос – голяма част от арменците живеят извън Армения, ние направихме една наша платформа – мост между диаспората и Армения. Много е важно да разберем, че този мост трябва да е двупосочен. Не само диаспората трябва да помага на Армения, защото градейки силна Армения, един ден тя ще помага на арменската диаспора по света, по начин, че да я запази. Защото преди независимостта нашата работа в диаспората беше много трудна и нямаше да можем да обърнем тренда нагоре, ако нямахме независима Армения. Ние имаме глобална стратегия по този въпрос- нашата организация е точно този мост, тази платформа на доверие, чрез която Армения ще стане силна държава. С помощта на контактите, които имаме в диаспората и реализирането на проекти в самата Армения, да влияят за запазването на арменската същност на арменците в диаспората. Имаме наша организация „Млади професионалисти“, която се състои от 14 000 души и всички по между си имат връзка. Сегашното ново поколение трябва да има цел, върху която то да работи. Не му е достатъчно да кажеш „ти трябва да си арменец и това е всичко“.

– Поводът да разговаряме с Вас е представянето на ретроспективната изложба за творчеството на българския художник с арменски корени Бедиг Бедросян (1902-1989) в Националната галерия на Армения – кое превърна експозицията в най-голямото събитие с български знак в Ереван за 2017 година?

– Факт е, че изложбата „Пристани в Националната галерия на Армения е изключително българско събитие в Ереван. И донякъде дори ми е тъжно, че други български художници не са били представяни по подобен начин в Ереван. За мен проектът за Бедиг Бедросян е уникален, защото в енергията за организацията е вложено да бъде помислено за най-малките детайли по събитието. Много по обем работа е свършена в България и това е видно от издадените изследователски албуми и медийния интерес. Беше удоволствие AGBU – Армения да работи с AGBU – България. Смятам, че подобно на камъче, което хвърляте в езеро и то образува множество кръгове, така и тази изложба ще допринесе за поредица от културни обмени между Армения и България. Радвам се, че създадохме преки контакти между Софийската градска художествена галерия и Националната галерия на Армения, много арменци от България и българи –приятели на нашата диаспора дойдоха за пръв път в Армения.

– Филмът The Promise (Обещанието, б.р.)направи блестяща световна премиера – кога да го очакваме като събитие и в България?

– Парекордзаган вложи много усилия за популяризирането и разпространението на филма „Обещанието“. Но относно относно предстоящи премиери – това се решава от  екипа на продукцията. AGBU помага само в разпространението му и не можем да дадем отговор кога ще видите филма и в България. Но тъй като продуцентът и директорът Ерик Есраилян от Survival Pictures е член на борда на AGBU и имаме лесна комуникация помежду си, ние можем да му поднесем идеята „Обещанието“ да има своя премиера в България. Защото наши членове на AGBU –България имат желанието да работят по представянето на филма и пред българската публика.

– Ще Ви върна на финала отново към изложбата “Пристани” на Бедросян – коя е любимата ви картина от нея и защо?

– Харесвам цветовете и начина му на изразяване на бляска във водата. Хоризонтите.

– Как AGBU пази най-големия си капитал – доверието на правителства и общности по света?

– Остани верен на своята мисия. Когато получиш дарение, използвай го само за каузата, за която е направено. Винаги давай подробен отчет дори и за най-малкото дарение. И когато в тези стъпки вложиш своя труд, резултатите са налице.  За мен поне, основното е, да даваш винаги без никакви очаквания, безусловно. Да даваш от своите средства, време и труд, от знанията и уменията си, без да очакваш благодарност. Ако работиш за единия медал или признание, смисълът се губи.

 

Нашият гост

Васкен Якобиян е член на борда на AGBU от 2006 година. В момента е президент и на AGBU – Армения. Васкен Якобиян е роден в Дамаск, Сирия. Завършва университетът в Илинойс, САЩ и е едно от най-ярките имена в 111 годишна история на най-голямата арменска организация в света.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.