Отдавна е настъпил моментът американските служители да поставят американския народ на първо място

Месеци наред Обединеното кралство води своите обвинения срещу Русия за Украйна. Докато беше министър на външните работи, Лиз Тръс, наскоро свалена от поста премиер, използва славата на групата Бийтълс, за да лобира пред държавния секретар Антъни Блинкен да заеме по-твърда позиция спрямо Москва. Тогавашният премиер Борис Джонсън още по-наперено си играеше на супер-ястреб, когато посещаваше Украйна, имитирайки Уинстън Чърчил, за когото Джонсън написа биография. Съобщението на Лондон изглеждаше на „Следвай ме!“

Уви, всичко беше едно шоу. Джонсън призова съюзниците от НАТО да „копаят дълбоко“ в отбраната, но отказа да увеличи британските военни разходи. Той обеща да го направи в бъдеще, но стойността на неговите обещания винаги беше силно омаловажавана. Като министър на финансите на Джонсън, Риши Сунак отказа да одобри увеличаването на военните разходи до 3% от БВП. При краткотрайния премиер Тръс, както съобщи Times, министърът на финансите Джереми Хънт „обмисляше да запази разходите за отбрана на около 2% до 2026 и 2027 г., но се ангажира да ги увеличи значително, за да достигне целта от 3% към 2030 г..“

Разбира се, бъдещите ангажименти не означават нищо. Въпреки че Хънт оцеля след първоначалната чистка от сегашния премиер Сунак и остава шеф на бюджета, последният не одобри по-високите военни разходи. Напротив, когато се обади на украинския президент Володимир Зеленски, за да му сигнализира за продължаващата подкрепа на Лондон за Киев, Сунак му предложи обратното.

Разбира се, новото правителство вероятно вярва, че бюджетните проблеми на Лондон изискват съкращения в отбраната. Но финансите на САЩ са още по-зле, много по-зле. И все пак от американците все още се очаква да спасят почти всички на земята, докато Вашингтон се е втурнал към своя фискален Армагедон.

Помислете за администрацията на Байдън. Той обяви, че идват добри времена, като дефицитът е „само“ $1,4 млрд. през фискалната 2022 година, която приключи на 30 септември. Президентът настоя, че това е страхотна новина, защото е само половината от дефицита от предходната година.

Мая МакГвинеас, президент на Комитета за отговорен федерален бюджет, отбеляза: „Миналата година взехме назаем $1,4 трилиона. Това не е постижение - това е напомняне за това колко несигурна остава нашата фискална ситуация.“

Всъщност президентът искаше да похарчи дори повече, много повече. Само тесните маржове на демократите в Конгреса попречиха на приемането на първоначалната версия на законопроекта за възстановяването за по-добро „субсидиране на всички на земята плюс кухненската мивка“, която щеше да налее повече пари в ръцете на обичайните заподозрени във Вашингтон. Разбиването на първоначалното му предложение не попречи на президента да продължи да се надява да приеме повече, като каза: „Така че мисля, че можем да разбием пакета, и да вземем колкото можем сега и да се върнем и да се борим за останалата част от него“. Ако той беше успял в това си намерение, дефицитът щеше да е много по-голям.

Националният дълг към обществото, който изключва фалшивите заеми от Министерството на финансите от Администрацията за социално осигуряване, вече е достигнал 100% от БВП и се насочва към рекордните 106%, поставени през 1946 г. след Втората световна война. Бюджетната служба на Конгреса смята, че съотношението може да достигне 185% до средата на века, освен ако Конгресът не направи сериозни съкращения на дефицита, което е толкова вероятно, колкото Доналд Тръмп и Хилари Клинтън да се нацелуват и да се помирят.

Натрупаното червено мастило само ще се влошава с времето, предупреди Бюджетната служба на Конгреса.

При това бъдеще, което се задава, защо САЩ харчат толкова много за военните, отколкото харчи Европа? Защо Америка изпраща толкова много повече войски в Европа? И защо Вашингтон предоставя толкова повече помощ на Украйна, отколкото u дава Европа? Кога европейците ще изпълнят обещанията си да направят значително повече?

Глупав въпрос. Отговорът е никога, поне докато САЩ са се втурнали към войната. Европейците не са глупави. Когато президентите-ястреби и членовете на Конгреса поставят интересите на другите нации пред тези на Америка, няма нужда европейците да приемат своята защита сериозно. Поне в този смисъл нахлуването на Русия в Украйна не промени нищо за тях.

След първоначалния шок от войната, много европейски правителства импулсивно обявиха, че ще увеличат военните си разходи. Вашингтон обаче веднага се хвърли, и добави войски и разпръскваше парите. Когато стана очевидно, че политиците в САЩ няма да настояват европейците да усилят помощта, те вместо това прехвърлиха сметката, както винаги, на американските данъкоплатци, и континентът бързо се адаптира. Обединеното кралство прокара обещанията си доста напред в бъдещето, когато ще бъдат удобно забравени и отхвърлени, Германия предефинира обещанията си, а повечето от другите правителства спряха да говорят за големите увеличения.

Проблемът остава фундаментален. Повечето европейци не се чувстват много заплашени, въпреки ужасяващите битки, които са обхванали Украйна. И очакват Америка да направи всичко необходимо, за да ги защити.

Наистина, в анкетата, която установи положително отношение към НАТО, повечето анкетирани европейски граждани показаха малък интерес да отидат в защита на своите съседи. Като цяло повече европейци вярват, че САЩ ще им се притекат на помощ, отколкото да подкрепят подпомагането на европейските си съседи. Само една трета от германците, станали по-сигурни от времето на Студената война, биха предоставили свои гарнизони на другите нации, за да се пазят от съветско нападение, и биха помогнали на своите съседи военно. Още по-малки дялове от населението на другите страни подкрепиха изпълнението на техните съюзнически задължения, като същевременно очакваха американците да се втурнат и да ги спасяват.

Непропорционалният ангажимент на Вашингтон към отбраната на Европа продължава дори при положение, че САЩ все още са оплетени в Близкия изток и се очаква да бъдат бодигардове на разглезените кралски особи в Рияд и Абу Даби. Без значение, че саудитският режим се отнася с презрение към Америка и нейния президент. А американските войски продължават незаконно да окупират територия в Сирия, имитирайки Ислямска държава в пиратската кражба на петрола на тази нация, като същевременно са мишени за иранските, руските и сирийските сили.

Отбраната на Украйна обаче е много по-важна за Европа, отколкото за Америка. След като прекараха десетилетия евтино на гърба на САЩ, европейските правителства трябваше да поемат инициативата, като направят много повече, както за подкрепата на Киев, така и за укрепването на собствената си защита.

Фактът, че те не изискват Вашингтон да „води“ и това може би е най-повтаряната и най-злоупотребявана фраза от американски служители, които се скитат по света, жертвайки ненужно американските животи и пари, но по-правилният начин е да се информират европейските служители, че Вашингтон възнамерява да прави по-малко, докато се стреми да контролира своите финансии и да съживи икономиката на САЩ. Това трябва да започне с изтеглянето на допълнителните сили на САЩ, насочени към Европа след нахлуването на Москва, когато наблюдателите си представиха една бърза победа на Русия и заплахите срещу другите страни, и трябваше да намалят финансовата помощ за Киев, като прехвърлят тази отговорност на Брюксел.

Без съмнение европейците биха се оплакали, че моментът не е удобен. Но зависимите от отбраната на Америка никога няма да повярват, че всяко прехвърляне на отговорност към тях е удобно. САЩ нямат търпението да предприемат трудните стъпки, за да свият своя постоянен бюджетен дефицит.

В продължение на десетилетия европейците са поставяли себе си на първо място, и са предполагали, че Америка винаги ще бъде там. Дори с една война на ръба на техния континент, те отказват да приемат своята защита насериозно. Украйна е в криза преди всичко заради Европа, а не заради САЩ. Отдавна е дошло времето американските служители да поставят американския народ на първо място.

* Дъг Бандоу е старши сътрудник в института Катон. Той е бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън, и е автор на книгата “Чуждестранни глупости: Новата глобална империя на Америка”.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)