Велизар Димитров е един от най-големите футболисти в най-новата история на ЦСКА. С неговото име са свързани и трите шампионски титли, които „червените“ спечелиха през ХХI век. Димитров бе сред звездите, отстранили „Байер“ (Леверкузен) в последния наистина велик евродуел на ЦСКА. След като отборът загуби лиценз през 2008 година, нападателят отиде в Украйна и игра шест сезона в „Металург“ (Донецк). Спечели купата и суперкупата на страната, беше един от най-добрите чужденци в първенството.
Днес Димитров е главен скаут на ЦСКА, който в четвъртък среща именно украинци – „Зоря“ в реванш от третия предварителен кръг на Лига Европа.
– Вие сте специалист по украинския футбол. Какви са шансовете на ЦСКА?
– В Украйна има два много силни отбора в лицето на „Динамо“ (Киев) и „Шахтьор“. Другите са горе-долу на едно ниво. Двата гранда остават сериозна диря в Европа, а останалите са на приливи и отливи. „Зоря“ няма голям опит в турнирите и това винаги оказва влияние. Не е тим, който знае как се играят такива мачове. В София стояха добре, но не показаха нещо кой знае какво. Няма как ЦСКА да се плаши от „Зоря“ след стотици мачове в Европа. Може футболистите да са различни, но ДНК-то на клуба си остава. Шансовете са равни. Може би „Зоря“ има минимално предимство от резултата, но това не променя нищо. Няма от какво да се притесняваме. Най-важното е ЦСКА да бъде концентриран и всички шансове са на лице.
– Къде е силата на „Зоря“?
– Този отбор не се интересува дали е домакин или гост. Винаги играе по един начин. Силните страни са себераздаването и тактическата дисциплина. Като типичен украински отбор „Зоря“ е твърд, но не и груб тим.
– Когато играехте в Украйна, къде беше „Зоря“?
– Участваше във Висшата лига и бе на средно ниво. Много пъти съм играл на техния стадион. Ако сега мачът беше в Луганск, на ЦСКА щеше да е по-трудно. Много хора се събираха на мачовете на „Зоря“ по мое време – поне 10 хиляди. Но сега нещата в Украйна като цяло не са толкова добре и това е още едно предимство за нас. В никакъв случай обаче не трябва да е успокоение, защото „Зоря“ не се притеснява от неутралния терен.
– Кои футболисти ви направиха най-силно впечатление?
– Нито един няма, който да се отличава особено. Видяхме го и в София. Силата на „Зоря“ е, че действа като отбор. Никога не са имали някакви звезди. Който футболист покаже повече класа, веднага го привличат в „Динамо“ или „Шахтьор“. Предвид тежката политическа ситуация парите в украинския футбол до голяма степен се понижиха. Всеки гледа да оцелее. Въпреки това украинците са хора с високо самочувствие. Когато „Зоря“ излезе срещу ЦСКА, няма да се интересува дали това е евромач или двубой от първенството срещу „Карпати“ например.
– Какво трябва да направи ЦСКА?
– Да не се притесни от агресията на украинците. „Зоря“ разчита на динамиката, а ЦСКА е техничен отбор. Сблъскват се коренно противоположни стилове. При тях борбата е водеща. Няма да има много публика и това е добре за нас. От друга страна в съвременния футбол домакинският фактор е все по-малко важен. Излизаш, вкарваш голове и биеш. Просто е на думи, трябва да се покаже на терена.
– Липсва ли ви Украйна?
– Шест години живях там и няма как да не ми лисва. По мое време животът беше много спокоен. Всички клубове бяха финансово обезпечени и феновете се забавляваха. Украинците са добри хора, никога не завиждам. Много ми е мъчно, че тази война ги удари толкова тежко. Но не е нещо, което ние можем да променим. Почти всеки ден говоря с мои приятели от Украйна, следя обстановката и вярвам, че страната ще се възстанови.
– Какво да очаква ЦСКА от стадиона в Запорожие?
– Когато аз играех, беше в добро състояние. Кокетен стадион за около 15 000 души. Не знам как е днес.
– Как се чувстват хората в Донецк, че не могат да гледат футбол?
– Не е само Донецк. Миналата седмица говорих с нашия капитан от „Металург“, който е родом от Луганск и вече прекрати кариерата си. Разказва, че не е добре. Лошо е да си далеч от дома, семейството, приятелите. Хората в Донецк бяха много горди от своите отбори. Сега не могат да гледат футбол. Много е тъжно.
– И „Шахтьор“, и „Металург“ имаха прекрасни бази. Съществуват ли още?
– За съжаление нашият „Металург“ вече го няма. „Шахтьор“ играех в Харков, преди в Лвов, понякога в Киев. Чух, че на „Донбас Арена“ има само минимални поражения от войната, но са забранени всякакви спортни събития. Когато войната започна, стадионът е използван за военна база. А само като се замисля – преди седем години там се игра полуфинал на европейско първенсткво.
– Кой е най-хубавият ви спомен от Украйна?
– Че успях да се запозная с толкова добри и учтиви хора. Като футболист имах всичко необходимо да се чувствам добре. Играхме финали, участвахме в евротурнири. Сега хората опитват да оцеляват. Има наченки с новия президент нещата да се оправят бързо. Не трябва да страдат хора, които нямат никаква вина.
– Преди 18 години ЦСКА отстрани „Шахтьор“. Как се промени оттогава българският и украинският футбол?
– Помня този мач! Бях като фен с червено шалче на „Българска армия“. Въпреки че „Шахтьор“ игра по-добре, ние ги бихме 3:0. Най-лошото е, че те продължиха да се развиват. „Шахтьор“ спечели Купата на УЕФА, играе непрекъснато в групите на Шампионската лига. А българският футбол не тръгна нагоре. Жалко… В Украйна имаше и има много богати хора, които даваха страшно много пари за спорт. Отбори като „Металист“ и „Днипро“, които днес ги няма, играеха редовно в групите на евротурнирите. Без пари не става. Ще ви кажа, че собственикът на нашия „Металург“ имаше 52 завода за метали и машиностроене. Изведнъж останаха 17 и всичко секна с футбола.
– Какво мислите за старта на сезона на ЦСКА?
– В ЦСКА сме учени, че добре е, когато си спечелил всички мачове. Друго не се признава дори равенство срещу „Лудогорец“. Но аз мисля, че ЦСКА има отбор, който тепърва ще набере скорост. Когато се качим на първото място, значи всичко е наред. Всички загубиха точки от началото на сезона и битката ще е здрава. Няма място за паника. Надявам се, че всеки от футболистите ни има представа, че е в най-големия клуб на България и трябва да го представлява по най-добрия начин.
– Ще успее ли ЦСКА да спре доминацията на Разград?
– Защо да не успее? В Разград победата ни се изплъзна на косъм, макар че двубоят беше равностоен. Важното е да се научим да не изпускаме тънките моменти. Така се случи миналия сезон. Руснаците имат една приказка – във футбола няма малки неща. Всяка ситуация, всеки детайл е важен и може да реши първенството. Дали е дузпа, дали е червен картон, дали е пропуск на празна врата – няма значение. Може би на фона на целия сезон един такъв момент да не изглежда важен, но накрая може да е фатален. Затова вярвам, че ЦСКА няма да подцени нито една ситуация. Защото максимата е знаем – един миг невнимание, цял живот страдание. Време е ЦСКА да се върне на мястото си – да бъде шампион.