Отмениха бедственото положение в Карлово

Грипна епидемия и в Благоевград

Путин се потопи в ледените води за Богоявление (СНИМКИ)

Седем пострадали при нападение с брадва в Руско училище

Енергийният министър призова бизнеса да сезира КЗК, ако има данни за картел за цената на тока

Автомобил блъсна пешеходец в Търново

Горски педагози преподават в градини и школа

МВР хвана измамници, събирали дарения от името на зам.-министър

Проф. Пимпирев: Резките промени на времето влияят на климата на Антарктида, тази година почти няма сняг

Премиерът на Косово: Само ние имаме юрисдикцията да разследваме убийството на Оливер Иванович

Близо 7500 участници ще събере 27-мото издание на фестивала „Сурва“

Движението при км 262 на АМ „Тракия“ при с. Кермен в посока Бургас се извършва в изпреварващата лента заради ремонт

Григор Димитров пречупи Рубльов в четири сета

Полицията издирва мъж във връзка с тежко криминално престъпление

Митничари се правят на купувачи на ракия Съставиха 1000 лв. акт на шуменец

Великият маестро Караян и България

Георги Йорданов на среща с диригента

В мемоарната си поредица министърът на културата (1982-1989) Георги Йорданов споделя впечатления от общуването си с бележити съвременници. В броя си от миналата събота „Труд“ публикува откъс, посветен на поета Дамян Дамянов, с когото държавникът бил близък още от детските си години в Сливен.

Тук по предложение на автора поместваме неговия разказ за срещите му с гениалния диригент Херберт фон Караян, който изпитвал специални симпатии към България.

Из подготвения за печат сборник „Срещи“ (Изд. „Захарий Стоянов“) – от поредицата „Притаени мигове“ на Георги Йорданов

Гениалният диригент Херберт фон Караян беше тясно свързан с българското музикално-изпълнителско изкуство. Под диригентската му палка в продължение на десетилетия пяха световноизвестните Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Александрина Милчева, Маргарита Лилова и други. С хора на Софийската опера той осъществи блестящи концерти и оперни постановки. В афиша на легендарния му Залцбургски музикален фестивал постоянно присъстваха имена на български таланти. Караян е работил с Борис Христов, Люба Велич, Елена Николай, Димитър Узунов, Любомир Панчев, с хора на Българското национално радио с диригент Михаил Милков и т.н. Негов ученик е заслужилият диригент Борислав Иванов. Изключителният музикант Емил Чакъров му е асистент и го замества на големи сцени. Известно е, че Караян е дипломиран с изпълнението на Концерт за пиано и оркестър на проф. Панчо Владигеров.

Заслугите на Херберт фон Караян към България бяха достойно оценени. Великият маестро пристигна у нас на 30 юли 1981 г., за да получи високо българско държавно отличие. Придружаваше го големият му приятел Пиер Сиклунов – виден швейцарски адвокат, син на родолюбива българка. След като му връчих орден „Народна република България“ I степен, Херберт фон Караян произнесе забележителни думи за високото равнище на българската музикална култура.

В срещите и разговорите, които имах с него, заяви, че желае да направи в София гастрол със Западноберлинската филхармония. Разбираема бе радостта, с която посрещнах жеста му. След гостуването на Миланската Скала тоя концерт обещаваше да се превърне в поредно културно събитие. Определихме и времето – първите месеци на следващата година. Поканих маестро Караян да посещава страната и неофициално – на почивка и лечение. Стана дума и за минералната вода в курорта Велинград, родното място на Николай Гяуров.

Маестро Караян изпълни обещанието си. В предварителните разговори пожела вторият концерт в голямата зала на новия Народен дворец на културата „София“ да бъде, както той се изрази, „безплатен – за пролетариата“. Два дни преди събитието долетя направо от Сен Мориц, пилотирайки своя личен самолет. Ала от Западен Берлин му съобщиха, че оркестърът не може да пристигне в София, защото има междудържавна договореност полетите за социалистическите страни да стават единствено от летище в Източен Берлин. Последваха гневни реплики от негова страна; той заяви на администратора на филхармонията и на отговорен фактор в западноберлинската община, че това го обижда и злепоставя, защото е артист, а не политик. Настоятелно помоли да се потърси нова възможност за положително решаване. След около час отново се свързаха с него и го обезкуражиха – не е възможно оркестрантите да летят до България. Успокоих го, предложих му да отложим концертите. Той бе непоколебим – концерти ще има! От моя телефон се свърза с Виена и уреди веднага да пътува Виенската филхармония, с която вече бяхме във връзка и имахме уговорка да бъде евентуален резервен вариант. Бях изумен от неговата решителност. Ала това бе той – най-бележитият диригент на столетието. Концертите на 8 и 9 март 1982 г. в НДК бяха блестящи, незабравими… Караян реагира скромно на изразената му благодарност и заяви, че сътрудничеството му с България ще продължи и с други начинания. Оплака се, че има страдания в гръбначните прешлени. Отново го поканих на почивка в България.

Наскоро след това дойде у нас. Устроихме го в лечебната станция на Министерския съвет във Велинград. Той бе впечатлен от условията. Лекуваше го проф. д-р Димитър Шойлев. Така бе и при другите гостувания на маестро Караян. Спомените ми от срещите и разговорите с великия артист са незаличими. Научавах неизвестни истини за невероятния му творчески път, за семейството и приятелите му, които ставаха и наши приятели. Силно ме впечатляваше неговата естественост, нравствена широта, човечност.

Николай Гяуров бе споделил с мен, че отношенията му с маестро Караян като че ли са охладнели:

– Четвърт век пея на всеки фестивал в Залцбург, а от една-две години не съм сред изпълнителите. Може би някакво недоразумение или сплетни на завистливци са му повлияли.

При едно от посещенията на прочутия диригент в София поканих на обяд и двамата, без предварително да им кажа, че ще се срещнат. Учудих се, когато световноизвестните артисти се прегърнаха като най-близки приятели. Дълго говориха за съвместните си изяви на оперните и концертните сцени, в звукозаписните студиа. От следващата 1984 г. до смъртта на Караян Николай Гяуров продължи да изпълнява басовите партии на най-прочутия музикален фестивал в Залцбург, основан и въздигнат на забележителна художествена висота от Херберт фон Караян.

С каква любов и познания маестро Караян говореше за нашите таланти в музикалното изкуство! Имаше и свои научни проучвания за българския певчески феномен; с възторг припомняше постижения на наши певци, хорове, оркестранти. Сочеше Борис Христов и Николай Гяуров като най-достойните следовници на Фьодор Шаляпин. Определи като сполука за музиката любовта и брака на Мирела Френи и Николай Гяуров. Възхищаваше се от големия талант на Гена Димитрова. А почти две десетилетия Анна Томова-Синтова изпълняваше сопранови партии в оперните, кантатно-ораториалните, концертните постановки и в записни реализации на маестро Караян.

Великият музикант с умиление разказваше за среща с овчарче, което виждал при разходките си по поляните край Юндола. Попитал го какво да му купи от София. Момчето отговаряло: „Нищо, не искам нищо.“ Проф. Шойлев, който превеждал, обяснил на пастирчето, че говори с голям музикант от Европа. Момчето проницателно изгледало накуцващия чичко и накрая благоволило да каже: „Е, добре. Купи ми каквото искаш.“ Маестрото бе удивен от тая случка: „С такива чисти души България има бъдеще!“

Гостуването на Болшой театър в София съвпадна с лечение на маестро Караян. От ложата в НДК гледахме постановката на „Дама пика“ от Пьотр Илич Чайковски. Маестро Караян сякаш се сля със сцената. Движеше плавно пръстите на двете си ръце, като че ли сам дирижира спектакъла. Уверих се, че знае наизуст и тая гениална оперна творба. След представлението ръководството и основните изпълнители на световноизвестния руски оперен театър му устроиха овации, които го просълзиха…

Нека припомня няколко факта, отразяващи ползотворното въздействие на Херберт фон Караян върху българската култура. Той ни насърчи да осъществим проекта за Софийския новогодишен музикален фестивал, родственик на виенските новогодишни концерти и на залцбургските музикални фестивали:

– Имате великолепен диригент в лицето на Емил Чакъров, световни звезди като Алексис Вайсенберг, Николай Гяуров, Мирела Френи, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Александрина Милчева и по-младите. Ваши лични приятели са световни оперни звезди и виртуози. Създайте специален фестивален оркестър и правете записи. Виждам, че българската държава полага големи грижи за културата…

За Новогодишния музикален фестивал в София много е писано и разказвано, налице е и богат архив. Концертите се превърнаха в събитие с национално значение и международен отглас. Това стана благодарение на дарбата на Емил Чакъров, на участниците – най-добри изпълнители от страната и чужбина, на щедрата държавна и обществена подкрепа. През всичкото време ние ползвахме опита и съветите на маестро Караян. За незабравимия концерт на 1 януари 1987 г., само час след края на традиционния виенски концерт, дирижиран от Караян, на изпратения от нас правителствен самолет се качиха десетки звезди на световната музикална култура. Маестро Караян ми писа, че с болка изпраща в София своите приятели и почитатели, защото лекарите не му позволяват да пътува:

„Уважаеми господин министър, драги приятелю!

С Вашето писмо, вашия подарък и любезна покана ми доставихте дълбока и искрена радост.

В ситуация като моята човек знае да цени твърде добре съучастието и съчувствието на приятели.

С какво удоволствие бих използвал възможността да последвам поканата Ви, но моите лекари казват, че все още не може да се предвиди краят на моето заболяване и поради това ще трябва да изчакам до по-късно.

Във всеки случай пожелавам на Вашия пръв фестивал всичко добро, което може да се помисли, и много успех.

С най-добри поздрави!

Ваш Херберт фон Караян“

Силно впечатлени от блестящото изпълнение на Фестивалния оркестър, на солистите и от майсторството на феноменалния Емил Чакъров, високите чуждестранни гости – все музикални знаменитости, станаха не само приятели, но и активни участници в следващите издания на фестивала и на концертите на оркестъра в Европа и Америка.

Дълбоко сме признателни на великия маестро, който се отзоваваше на всяка молба за съдействие и професионален съвет. В архива си пазя негови приятелски писма – поздравителни, за впечатления от български изпълнители или за тяхно участие в негови проекти. Сред тях са и редове, от които се вижда, че геният е и голям организатор в полето на духовността, и отзивчив земен човек.

Емил Чакъров правеше записи с Фестивалния оркестър и именити български и чуждестранни изпълнители. И отново почувствахме щедростта на маестро Караян. Той ни предостави – единствено на нас – своя звукозаписен екип начело с Мишел Глоц от Париж, който бе и импресарио на Алексис Вайсенберг, Емил Чакъров, Александрина Милчева, Калуди Калудов и други български музиканти. НДК продължава да получава хонорари за тези изключителни музикални издания. За съжаление настъпилите промени, липсата на държавна подкрепа ни лишават от възможността да имаме звукова и зрителна памет и за други безсмъртни композитори и изпълнители…

Нашите връзки с великия музикант бяха продължителни, трайни. По негова препоръка знаменитият музикален импресарио Мишел Глоц дойде в България, за да подбере трима-четирима млади изпълнители. След прослушването той сподели с удивление: „Никога не съм изпадал в по-трудна ситуация. Явиха се повече от 30 момичета и момчета. Невъзможно ми е да отлича някого. Как е възможно в една малка България да се раждат толкова таланти? Браво на държавата, че се грижи за тях.“

Мишел Глоц ми подари своя книга с посвещение:

„На Георги – мой приятел и приятел на Музиката и музикантите – с моите благодарности за неговото гостоприемство и с уверенията ми за вярно приятелство. Мишел. 12.IX.1984“.

За концертите във Виена и за фестивала в Залцбург през 1984 г. маестро Караян ме помоли да съдействам първите наши певци заедно със „снахата“ – перлата на световната опера Мирела Френи, да бъдат сред поканените изпълнители. И пожела с хора на Софийската опера с диригент Любомир Каролеев да „смеси меките и звучни славянски гласове с по-твърдите изпълнения на германските хористи“. По негова покана преживях вълнения, които ме караха да се чувствам горд, че съм сънародник и приятел на български звезди със световни творчески постижения.

Няма да забравя магнетичното въздействие на вълшебника на диригентската палка. Седнал на стол поради ужасните болки в кръста, без да гледа в партитура, той извайваше божествена красота от звуци, ритми, мелодии. Когато го посещавахме в гримьорната му с моята съпруга и придружаващия ни Христо Друмев – директор на българския културен дом „Витгенщайн“ във Виена, виждахме сладката умора, осенила един гений.

Очаровани от изкуството на българските артисти, Карл Блеха и други австрийски министри и авторитети им дадоха прием в замъка на Залцбург. Драго ми бе да слушам за кой ли път думи за ролята и приноса на нашата страна в развитието на европейската култура.

Продължавам да се възхищавам на музикални записи и филми, сътворени от маестро Караян. Високата духовна наслада, която изпитвам, е обогатена от спомените за сърдечните ни срещи. В тия часове ме осеняват светли чувства, които надделяват над покрусата и отвращението от уродствата в съвременната обществено-политическа действителност.

Прелиствам и неговите писма. Тук ще посоча само фрагменти от тях:

„… Най-добрият човек на най-хубавото място. Това е нашето топло пожелание по случай избирането Ви начело на Комитета за култура.

Сен Мориц

2.02.1982 г.

Херберт фон Караян“

Отново гледам филма за погребалната церемония на великия Херберт фон Караян. Обземат ме чувства на преклонение пред монументалното му творческо дело и на дълбока признателност за неговите заслуги към българската култура.

Дано светлият му пример вдъхновява и окриля младите дарования, които са запътени към висини в изкуството.

 

– Среща на диригента с Георги Йорданов

Херберт фон Караян връчва дипломата на своя любим възпитаник Емил Чакъров, който става и негов асистент.

Фестивалният симфоничен оркестър, който отбеляза 30-годишнината си, е създаден у нас по идея на Караян.

Борис Христов като Дон Карлос в едноименната опера на Верди под диригентската палка на Караян. Съзвучието между солиста и оркестъра е дважди гениално.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Георги Йорданов пое културния „ресор“ след скоропостижната кончина на изключителната Людмила Живкова. През призмата на времето без всякакво съмнение и преувеличение може да се твърди, че той беше неин достоен приемник и продължител в делото и за по-нататъшно развитие и доказване нивото и невероятния „заряд“ на българските таланти, както у нас, така и по света!……
    Спомените му би трябвало да послужат за дълбок размисъл на съвременния политически елит: за приоритетите в образованието и културните ценности на всички поколения в Родината ни…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.