Сблъсък с интриги за Стрелците, нови доходи за Близнаците – Дневният хороскоп на Алена

На 5 април 2020 да почерпят

Зад завесата на пандемията

708 жертви на COVID-19 във Великобритания, сред тях е и 5-годишно дете

Силвио Орландо: Берлусконовците са преходни

Заловиха лидера на Ислямска държава в Афганистан (ВИДЕО)

Установено е опасно усложнение от COVID-19 – увреждане на мозъка Лекарите съветват хората, забелязали загуба на вкус и обоняние, да прекарат поне седмица у дома

Медицинският експертен съвет към правителството спира да съществува

Люксембург доживя голям футболен форум

Спад на броя на загиналите от коронавирус за денонощие в Италия

Борисов и Нетаняху обсъдиха пандемията от COVID-19

Гърция удължи мерките до 27 април

Жертвите на коронавируса по света са над 60 000

Хората без здравна застраховка в САЩ може да платят до 74 000 долара за лечение на COVID-19

Отлагат промените в Закона за енергетиката

Венцислав Караджов: Жалбите се увеличиха тройно заради GDPR Около 80% са основателни, посочи председателят на Комисията за защита на личните данни

Поне три пъти се увеличиха жалбите след 25 май тази година, когато влезе в сила Европейският регламент за защита на личните данни GDPR. Това заяви Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

„До 25 май жалбите бяха в порядъка до 200, а в момента имаме 800 жалби, подадени в КЗЛД“, каза той по БНР.

Според него това е нормално с оглед на сериозната разяснителна кампания, в която на физическите лица и администратори на лични данни са били обяснени правата и задълженията им. В резултат на което гражданите са проявили по-голяма активност.

„Бих казал, че около 80% от жалбите са основателни“, каза Караджов, но посочи, че има и жалби, които показват неразбиране – например, към кого да се обърнат при документни измами, тъй като това не е КЗЛД, а компетентните органи на прокуратурата.

От тези 80% има известна част жалби, неоснователни по своето съдържание. В тях органът правилно е адресиран, но има неразбиране на правото на защита на личните данни от физически лица, обясни той.

„Те, например, не желаят да заплатят разходите, направени за определена услуга – комунална или свързана с телефонията. И това, че са успели да се крият години наред да не плащат, считат, че където е изтекла погасителната давност, администраторът – т.е. фирмата, няма право повече да им обработва личните данни. Но ние не се произнасяме за давност, а дали администраторът има право да им обработва данните, а той има, защото има интерес да възстанови тези средства, които е изразходил, за да им предостави услугата“, каза Караджов. И посочи, че за изтекла давност трябва да се произнесе съд, а не административен орган като КЗЛД.

Караджов посъветва администраторите по-внимателно да прочетат общия регламент на GDPR, защото той защитава и бизнеса. „Да, трябва да отговориш как обработваш данните на физическо лице. Срокът е един месец, а преди това бе 14 дни, а при сложни казуси може да се увеличи с още месец“, посочи той. „Отделно GDPR казва, че физическо лице, въпреки че му е отговорено, продължава да подава искания до администратора, и те очевидно се явяват неоснователни, то администраторът може да въведе такса за обслужване на този клиент или да му откаже, като подчертае, че вече е отговорил“.

Според Караджов у администраторите има един неоснователен страх от GDPR, тъй като регламентът не се чете в детайли, а се разчита на консултанти. „За съжаление в България липсват достатъчно добре подготвени консултанти. Да, има такива, но не всички разполагат с необходимата компетентност, за да дадат съвет“.

Тъй като има такива, които съветват граждани да си спестяват плащането на режийни под претекст, че се използват личните им данни, изниква въпросът дали не може да се оформи добър бизнес около регламента.

„Той се оформи, и то първоначално поради факта, че КЗЛД започна сериозна разяснителна кампания, но в нея не можем да обслужим индивидуалните интереси на всеки бизнесмен… В резултат се установи, че бизнесът не познава правилата за обработване на лични данни с изключение на определени видове бизнеси, които обработваха лични данни в големи обеми и поради факта, че постоянно подаваха жалби срещу тях, бяха сложили в ред начина на обработка на личните данни. Но останалата част, включително малък и среден бизнес… сериозно не обръщаха внимание на правилата“, каза Караджов.

Той посочи, че обработката на всяка една жалба отнема между месец и три месеца, за да се произнесе в КЗЛД по нея и че напролет очаква първите съдебни решения по резолюциите на комисията според новия регламент.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.