- Госпожо Лечева, кандидат сте за депутат, кои са предизвикателствата, които Ви мотивираха отново да се включите в състезанието за народен представител?
- Преди да се кандидатирам отново за депутат, направих своя отчет за изминалия мандат. С колегите имахме толкова много разумни предложения и получихме толкова много откази от управляващите да ни подкрепят само защото не идват от тях. Това е едната причина – искам да довърша започнатото, да накарам повече хора да повярват и да ни подкрепят в разумните ни предложения. Окончателното решение обаче взех след голямата подкрепа, която получих от съпартийците ми в цялата област и от кметовете. Благодаря им, тази оценка наистина е важна за мен.

- Желанието на съпартийците ви беше да сте водач, но решението на централата е да сте втора. Как приемате това?
- Нито в спорта, нито в живота съм започнала от първи места. Стигала съм до тях с много труд и упоритост, а не даром. Показах го и през 2014 година, когато пожелах да бъда последна в листата на левицата. Така че на въпроса ви – приемам го философски.

- Кой е основният приоритет, по който работите?
- Заради дълго отлагани реформи, липса на политическа воля и корупция, най-важните системи в България са в криза отпреди пандемията. Ситуацията с Ковид 19 освети проблемите в здравеопазването, в икономиката, в образованието, в доходите, за които години не спирахме да говорим. Опасявам се, че в тази криза всички сфери имат нужда от подкрепа и бързи решения, които да дадат ефект. Разбира се, за нас като партия на първо място са здравеопазването, икономиката и доходите на българите.

- А в областта на спорта?

- Лаская се от мисълта, че като председател на ДАМС съм направила неща за развитието на българския спорт. Само напомням, че три от програмите, които създадох – “ Научи се да плуваш “, “ Научи се да караш ски” и „Спорт в свободното време“ за деца издържаха проверката на времето, но за съжаление не се доразвиха. Амбицията ми за следващ мандат е треньорската професия у нас да получи своето успешно обществено място и адекватно заплащане. Поне – колкото на учител. Защото българските треньори учат децата ни на спорт, което е здраве за цял живот.

- Каква стратегия е необходима за по-добро образование и здравеопазване у нас?
- Кризата показа по болезнен начин, че сме били прави 4 години да отстояваме реформа в здравеопазването и достъпно и качествено образование. Ето например в община Елена, която е отдалечена от областния център и няма общинска болница, трябва да се справя с една линейка за над 100 населени места, която на всичкото отгоре си делят със Златарица. За такива населени места предлагаме защитени медицински центрове, които да обслужват бързо гражданите. Предлагаме и електронно здравеопазване, което означава електронно медицинско досие и електронна рецепта. Това ще улесни пациентите и ще повиши контрола върху разходването на средства. Това ще ни даде и реален поглед върху здравния статус на българите. В образованието не бива липсата на финанси да е причина деца да отпадат от училище или да нямат достъп до обучение, заради невъзможност да закупят устройства.

- Каква е Вашата визия за развитието на икономиката, на дребния и средния бизнес в България?
- Тромавата администрация и непредвидимото законодателство са основната пречка пред бизнеса. Решението е електронното правителство. Така ще спестим пари и време както на фирмите, така и на гражданите. То има и още едно предимство – прозрачност и намаляване до минимум условията за корупция. Не е случайно, че за тази цел се изхарчиха милиони, а все още не е е станало реалност. Някой няма полза от невъвеждането му, и това не е парламентарната опозиция. Друга реална помощ би било намаляване на десетките такси, които държавата събира и правят някои производства неконкурентоспособни. В период на внезапно спиране на икономиката, какъвто е сегашният, държавата трябва да има механизъм за реалното подпомагане на бизнеса и запазването и отварянето на нови работни места с нормално заплащане.

- Какво е необходимо да се направи, за да се реши демографския срив и младите хора да останат в страната?
- От  многото ми срещи с млади хора знам, че те не искат подаяния, а сигурност –предвидимост в управлението, чиста природа, уредена градска среда, качествено образование. Всичко това те са виждали в чужбина. У нас младите се чувстват като в плаващи пясъци, защото не знаят дали усилията и трудът им ще бъдат оценени справедливо. Десетгодишната практика е показала, че който не е близък на управляващите, той няма шанс за израстване в държавната или в общинската администрация.

- Избирателите от региона Ви познават като благодетел. Какво Ви мотивира да подкрепяте значими каузи с лични средства?
- Благодаря ви за оценката, но това е личен акт, който искам да остане такъв и да не бъде смесван с политиката.