Мистерията с тровене на кучетата в бургаския квартал “Сарафово” се разплита

Почина легендата на “Левски” Павел Панов

Пет жени са били убити в близост до църква в Дагестан

12 души са задържани преди срещата Левски – Ботев (Пд)

Красимир Каракачанов: Амбицията ми е докато съм министър да въведем доброволната военна служба

Патриарх Неофит поиска и даде прошка в храма ”Света Неделя”

Делян Пеевски: Противниците ми са хората, ограбили България

Пропадане в снежна козирка убива Ния (обзор) Седнала да си сложи котки на краката върху снежна козирка, която се сринала

Турист почина на ски писта „Кулиното”

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 19 февруари 2018

Десет души са затрупани от лавина в Алпите

Италиански „Левски“ на старта

Българските Destiny’s Child изгряха в „Гласът на България“

НФСБ провежда шествие по повод 145 години от гибелта на Апостола на свободата

Протестиращи пред парламента: Не гласувайте тайно Конвенцията

Весела Морова: Джазът прави жените по-красиви

В Америка се научих да не се доверявам сляпо на авторитети, признава певицата

Публиката на 20-ия юбилеен джаз фест в Банско това лято буквално се влюби в младата, красива и сияйна Весела Морова. Излъчването й на сцената е невероятно, а гласът й впечатлява дори такъв опитен музикант като Любомир Денев. Весела се смее, че вече познава и котките в Банско, защото идва в любопитното градче поне 10 пъти на джаз феста, а като изпълнител бе на сцената за четвърти.
Родена е в Габрово точно на 8 март 1987 г. и може би това е една от тайните причини да е толкова женствена. В Габрово прави и първите си стъпки в джаз музиката в оркестъра на Манол Цоков. По-късно заминава за САЩ, завършва Clark University с две специалности – “Международни отношения” и “Музика”. Две години изучава пеене в известния музикален колеж “Бъркли” в Бостън, където участва в различни формации за джаз, етно и латино музика. Там води и собствено радиопредаване за етно музика.

– Весела, всеки млад изпълнител изпитва сценична треска. Но като те гледах как се държиш, ти май вече си преодоляла това?
– Определено вече мога да предвидя обстоятелствата. Дори няма място за сценична треска, защото имам куп технически неща, с които се занимавам – част от организацията на всяка изява. В Банско едната година бях с голяма банда и бразилец, другата – със студентите на проф. Стефка Оникян, сега с Любо Денев. Тази техническа работа е на първо място. После идват нотите. Музиката в главата. Представянето на сцената.
– Прави впечатление един интересен феномен – повечето джаз певици са изключително красиви. Включително и ти. Това правило ли е?
– Има много теории за женската красота. В джаза певиците, които наистина носят в сърцето си тази музика, имат особено излъчване, стават красиви по джазов начин. Джазът е музика на освободената душа. Или на душата, която иска да се освободи. И това автоматично прави една жена по-привлекателна.
– Ти си от поколението, което не познава времето, когато джазът в България е бил забранен. Но само допреди 40-50 години той е опасна зона. Мислиш ли, че българинът е извървял своя път в посока свобода?
– Джазът е американска музика. Както и рок, арендби, соул – във всички тях се съдържа думата освободеност. Ако дадем за пример сексуалната хипи революция през 60-те години, обществените отношения винаги дават отражение върху музиката. И дори тя ги предшества. Авторите са леки медиуми. Усещат обществените настроения толкова добре. Да, наистина съм от поколението, което не познава живота преди 1989 г. Но имах щастието, когато бях много малка, да пея с оркестъра на най-популярния и дългогодишен музикант в Габрово – маестро Манол Цоков – “Суинг Дикси Бенд”. Той беше един от видните джазмени в Габрово и е направил много за популяризирането на тази музика. От него знам много истории. Той беше направил и фестивал в Габрово. И ще се радвам скоро да успея да помогна този фестивал да се възроди. Не мисля, че по нещо поколенията преди мен, които са свирили джаз, се отличават по освободеност. Дори мога да кажа, че жаждата за свобода, когато я нямаш, е по-силна от тогава, когато я имаш. Тя прави изкуството ти още по-силно. Ние днес я приемаме малко наготово. Всъщност в джаза има много правила. И един начинаещ може да се почувства доста обременен. Все пак това не е най-простата музика. Говорим за хармония, ритми, импровизация. И аз все още уча, стремя се да постигна тази освободеност, която идва главно от натрупвания – слушане, пеене, теория.
– За твоето поколение вече нямаше прегради да учи където поиска. Защо реши да полетиш към Америка?
– Получих пълна стипендия да уча в Clark University – Масачузетс. Избрах международни отношения. Да, занимавах се с музика, но трябваше да имам и друга подготовка. Освен това обожавам английския. Исках по цял ден да съм заровена в книги, да чета, да научавам за света. Кръгозорът ми се разшири. Комуникацията стана различна. Но аз завърших и музикална специалност, като бях солист на колежанския биг бенд, комбо състава, и акапелната формация. Това им е хубаво на американците – тяхната система позволява да завършиш две специалности, които могат да нямат нищо общо. Смятат, че изкуството трябва да съпътства всеки човек, независимо с какво се занимава. Може да си инженер, но да посвирваш на саксофон. Направи ми впечатление, че в Щатите във всяко училище, детска градина, университет е вкарана музика. Затова и американците са много музикални. Имат чувство за ритъм. Дори най-малките си правят мюзикъли, например.
– Имаш ли приятели в България след като толкова дълго си живяла навън?
– Върнах се преди 5 години и започнах да организирам една група в София – Bulgalien – за събиране на чужденци у нас – дошли временно и искат да си намерят приятели. Всеки месец имахме срещи. И аз си търсех среда. Впоследствие музиката стана обединително звено в приятелствата.
– Срещна ли любовта?
– Бях я срещнала за един момент в Щатите. А тук имаше други малки моменти… (смее се). Засега отминават тези малки моменти. Вярвам, че нещата ще се случат, когато се случат. Наистина за мен приоритет е музиката.

 

Симеон Николов:
Ядрен апокалипсис в Северна Корея е малко вероятен

Погрешно е да се смята, че Китай има големи възможности за въздействие над Пхенян, въпреки икономическа и енергийна обвързаност, предупреждава експертът по международна сигурност

Симеон Николов е български дипломат и политик, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия – в посолството в Берлин и в дипломатическото бюро в Бон. Достига до длъжност съветник в дирекция “Координация и анализи”. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005).

– Г-н Николов, как ще коментирате случващото се между САЩ и Северна Корея?
– Развитието на поредната криза между тези две държави потвърждава първоначалните прогнози за ескалация на взаимните заплахи и демонстрация на сили и възможности. Свидетелство за последното е предстоящото в средата на октомври съвместно военноморско учение на САЩ и Южна Корея, в което ще участва американският самолетоносач “Роналд Рейгън” с придружаващата го корабна групировка. И това става въпреки предупреждението от Пхенян, че ако се повторят случаи като прелитанията на бомбардирвачите Б-1Б в близост до базите с подводниците на КНДР, ще бъдат свалени. Това крие опасност от инцидент, при който една от страните може да изпусне нервите си и да предизвика началото на война.
– Лидерите на двете държави не спират да отправят предупреждения един към друг.
– На пръв поглед поведението на Тръмп и Ким Чен Ун е непредсказуемо, а САЩ се намират на крачка от война със Северна Корея. В действителност обаче по-вероятно е разпалването на война срещу Иран и провокационни действия на въоръжени от САЩ “прокси”-сили в Източна Украйна, отколкото ядрен апокалипсис в Северна Корея. Имено защото всички си дават сметка за последствията за региона и света. За разлика от случая с Ирак, когато дори съюзнически страни се усъмниха в твърденията на американското разузнаване, че Саддам Хюсеин разполага с оръжие за масово поразяване.
– Какво цели севернокорейският лидер с тези неспирни ракетни изпитания?
Колкото и налудничаво да бъде представяно поведението на севернокорейския диктатор, начело на един жесток и изолиран от света режим, стратегията му е много прагматична. Той търси сигурност за тази богата страна, криеща залежи от полезни изкопаеми за 2,79 трилиона долара, на фона на силното американско военно присъствие в региона /35 000 военни/ и примера със съдбата на Ирак, Либия и Сирия, и вижда пътя към това в развитието на ядрени оръжия като въздържащо средство. Северна Корея все още не е в състояние да нанесе ядрен удар срещу САЩ, но очевидно желанието й е да бъде призната за ядрена сила и да бъде утвърдено статуквото на полуострова. За международната общност обаче е неприемливо допускането на нова ядрена държава, защото ще последват опити за придобиване на такова оръжие и от други страни – Саудитска Арабия, Турция и др. Изходът би могъл да бъде в предложение за мораториум върху ядрените опити, след което да започнат дипломатически преговори със Северна Корея.
– Кои са основните заплахи, пред които е изправена Европа?
Старият континент е застрашен от съчетаването и наслагването на няколко сериозни заплахи: дългосрочно мигрантско нашествие; напреднала вече ислямизация и радикализация на мюсюлманското и местното население; преминаване на терористичната вълна в нова фаза на оранизирани от бойни групи атентати; икономическите загуби от наложеното й от САЩ поведение на санкции срещу Русия; трудностите, свързани с Брекзит и влошените отношения с такъв важен доскоро партньор като Турция, на който вече не може да се разчита.
– Как ще коментирате референдума за независимост в Каталуния и какви последици ще има той за Европа?
– Този референдум наистина беше в нарушение на конституцията, а след упражненото насилие от изпратената от централната власт полиция и генералната стачка на каталунците фронтовете се втвърдиха и ситуацията ескалира. До това можеше и да не се стигне, ако правителството в Мадрид беше предложило легален референдум с печеливши икономически аргументи или ако бе стартирало реформи в конституцията и по-справедливо разпределение на финансовите средства. С действията си испанският премиер допринесе за окървавяване на референдума и създаде само за един ден повече привърженици на независимостта, отколкото през последните десет години. Роди се омраза, която няма да бъде преодоляна скоро.
– Какво следва оттук насетне за Испания?
Сега пред правителството в Мадрид има само две лоши възможности. Първата е да преговаря с каталунския президент, който наруши конституцията. Втората е да приложи член 155 на конституцията, позволяващ да се отнеме властта на каталунското правителство с последващо подчиняване на централната власт и нови избори. Тема за размисъл е заявеното от премиера Артур Мас, че независима Каталуния не бяга от отговорност и се вижда в сърцето на НАТО, а “ако се появи нов Афганистан, ще се пролее и каталунска кръв”. В изследване на Atlantic Council /финансиран от НАТО тинк-танк/ се прави дори оценката, че след няколко години при поставяне акцент върху развитието на ВМС и двете си пристанища /Барселона и Тарратона/, Каталуния може да се превърне в значима средиземноморска сила.
– Какви са рисковете за България в този променящ се свят?
– Най-опасна е тенденцията към загуба на национална идентичност, отказ от традиции и пренаписване на историята ни. В дългосрочен план критична ще се окаже демографската криза. Не по-малко рисково е неглижирането на основни стълбове на държавността като сигурността, армията, правовия ред и др., което издава липса на култура в политиката за сигурност. На следващо място е неразбирането на политическите елити досега, че ЕС и НАТО са преди всичко инструменти за постигане и отстояване на националните цели, а не команден пулт за натискане на копчета и безпрекословно подчинение. Безспорната ни европейска ориентация не означава загърбване на национални интереси и това го доказват ежедневно нашите съюзници.
– А кои са външните заплахи?
– Най-коварна е пълзящата ислямизация от Турция и Близкия изток, която има вече корени в Европа и в непосредствена близост – Западните Балкани. А в турските училища вече се преподава джихад. Новият курс на Саудитска Арабия след посещението на президента Тръмп съдържа и идеята за представянето на уахабизма за нормална религия, а тези живителни уахабитски сокове на световния тероризъм ще ударят включително и Западните Балкани. Друг риск е определянето ни като фронтова държава по думите на бившия помощник държавен секретар на САЩ госпожа Нюланд, както и евентуалната перспектива да изпаднем в периферията на Европа, превръщайки се в буферна бежанска зона. Не пряка военна намеса, а икономически зависимости и хибридни форми на заплаха са истинските рискове за България, които могат коренно да променят в негативен план бъдещето й.

И още…

Коронясаха най-красивата арменка в България

Мария заченала трудно

Цеци Красимирова се гушка с нов мъж

Майките на Мегз и Джулиана се скараха

Белослава върти по четири торти на ден

Елчин Сангу изгрява на големия екран

Луната е покрита с древни градове и бази на НЛО

Тайните на имението Плейбой

Тиквата не е просто ястие

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.