Изригна вулканът Синабунг на остров Суматра

Борисов и Орбан поднесоха цветя пред паметника на Васил Левски

Собственикът на “Милан” пред фалит

Венци за Апостола, сълзи за Павел Панов

18 души се отзоваха на апела на болницата в Търново да дарят кръв

Румен Радев ще удостои с висши държавни отличия дейци на образованието, науката и военномедицинското дело

Пенсионер полетя от 7-ия етаж

Заловиха бракониери на калкан в Равда и Ахелой

След отлична реколта Вила Ямбол ще пусне две нови резерви от серията Kabile Избата организира празник на виното в родния си град

Николай Николов: Като разширяват “зелената зона” да гарантират и целево разходване на средствата за ремонт на инфраструктурата!

Величко, който върна чанта с пари, получи награда от кмета на Стара Загора

Служба „Военна полиция“ отчете годишната си дейност

БСП – Бургас отдаде почит на Васил Левски

Красимир Каракачанов участва във възпоменателния митинг-поклонение по повод 145-ата годишнина от гибелта на Васил Левски

Концерт-спектакълът „Възрожденски разкази“ е подарък за великотърновци по случай 140-годишнината от Освобождението Събитието е посветено и на 170-годишнината от рождението на Христо Ботев

Веско Ешкенази – Концертмайсторът

Веско Пантелеев Ешкенази е един от двамата българи, които тази година са номинирани за „Грами“ заедно с оперната певица Соня Йончева. Номинацията му е в категория „Най-добро оркестрово изпълнение“ на Петата симфония на Прокофиев, представена от Кралския концертгебау оркестър под диригентската палка на Марис Янсон.

 

Първото, което прави впечатление у Веско Пантелеев Ешкенази, е слънчевата усмивка в рамка от пъргави къдрици. Цигулката му звучи горе-долу така, както и постовете му във фейсбук – чисто, позитивно (където това е уместно, естествено), вдъхновяващо. Не е нужно да сте музикант, за да оцените концертмайстора на Кралския концертгебау оркестър в Амстердам. Именно като такъв той сега много се гордее с номинацията на оркестъра си за “Грами”.

Една от най-истинските поговорки за българина е, че никой не е пророк в собственото си село. Макар че Веско Ешкенази има много сериозно име като класически музикант, може би пак ще се окаже, че недостатъчно ценим и този наш сънародник.

Той произлиза от стара музикантска фамилия. Дядо му е самоук музикант тромпетист. Баба му Виолета продава шевната си машина, за да купи първата цигулка на чичото на Веско – Хари Ешкенази, бащата на Максим Ешкенази. “Средата, в която израснах, беше денонощно изпълнена със звуци – спомня си Веско. – Баща ми още е първи кларнетист в Софийската филхармония, а майка ми – виолистка в оркестъра на операта.” Читателят спокойно би могъл да се обърка кой кой е в това семейство от музиканти, които биха могли да съставят цял камерен оркестър.

Обикновено описват Веско с думата “виртуоз”. На 11-годишна възраст е концертмайстор на Детско-юношеската филхармония на проф. Влади Симеонов, завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков” и на 17 вече е студент в консерваторията. Твърди, че детство не му е липсвало, но през целите си юношески години е бил концентриран в свиренето. По тази причина сега има да си наваксва с много неща.

В Музикалната академия негови преподаватели по цигулка са проф. Петър Христосков и Ангелина Атанасова, която впоследствие става негова съпруга. “Много дължа на съпругата си Ангелина Атанасова – казва за нея Веско Ешкенази. – Може би бях най-добрият й ученик. Тя ми преподаваше и в училището, и в консерваторията бях в класа й. Тя беше не само добър педагог, а и отличен цигулар и получи място в радиофилхармоничния оркестър на Холандия през 1990 г.” В Холандия се раждат и синовете им Виктор и Артур, които не поемат по пътя на родителите си, а решават да учат микробиология и химия.

Един от хората, предопределили блестящата музикална кариера на Веско Ешкенази, е проф. Ифра Нийман. Британецът открива таланта на младия цигулар на Варненския музикален фестивал и успява да убеди тогавашния комитет по култура да го пуснат на специализация в чужбина. Благодарение на него Веско Ешкенази завършва двегодишен майсторски клас в лондонския Гилдхол Скул и през 1992 г. получава диплома за соло изпълнител. “Проф. Нийман ми даде възможността да открия музиканта в себе си и да поставя моя подпис върху музикалните ми тълкувания. Това е, което прави изпълнителите различни”, обяснява Ешкенази.

Макар и да живее в Холандия, Веско Ешкенази непрекъснато участва в артистични и обществени проекти тук. Една от последните му инициативи беше заедно с пианиста Людмил Ангелов да направи благотворителна разпродажба на общия диск в полза на пострадалите в с. Хитрино. Преди години с Ку-ку бенд записа песента „Вечеряй, Радо“, чийто видеоклип е заснет по инициатива за ранната превенция на рак на гърдата – болестта, отнела живота на съпругата му Ангелина през 2003 година. Годеницата му съпруга Станислава е виолистка.

ЦИГУЛКАТА

От 2000 г. свири на цигулката „Гуарнери дел Джезу“, предоставена му от фондация на Дойче банк, Амстердам. Самата цигулка е произведена през 1738 г. и е запазена и съхранявана от анонимен дарител с оригиналният си корпус. Малко преди това, през 1999 г., 29-годишният българин става концертмайстор на световноизвестния Кралски концертгебау оркестър в Амстердам, в който са дирижирали Едвард Григ, Густав Малер и Вилем Менгелберг. Свирил е на една сцена с изпълнители като Алексис Вайсенберг, Пласидо Доминго, Минчо Минчев, Монсерат Кабайе, Юрий Башмет, Мстислав Ростропович.

 

ЗА НЕГО

Оперната прима Христина Ангелакова: Дано има повече хора като Веско

Освен че е40-4 страхотен цигулар и виртуоз, Веско е човек, чиито рецептори са отворени към всички събития, които стават в България. Той винаги е готов да се отзове, да бъде в помощ, да бъде част от разрешението на проблемите. Възхищавам се на тази му страна. Да кажем, че като виртуоз може да не е единствен – да има още двама, трима, още петима цигулари като него. Но неговата човечност го прави от по-рядко срещаните музиканти. Не, не само музиканти – от по-рядко срещаните човешки същества. Мисля, че музиката му ще го съхрани винаги такъв, какъвто е. Но и това, което носи в себе си като човек, е толкова скъпоценно, че дано да има повече такива хора като него. 

Диригентът Мартин Пантелеев за брат си: Аз го идеализирах

40-3Аз го идеализирах. Дори малко му завиждах. Не на успехите, а на желанието всеки ден да свири по пет часа. Обичах да пресвирвам нещата, просто за да се каже, че съм минал този репертоар. Но това побъркваше брат ми, който крещеше от своята стая: “Спри! По-бавно свири, по-бавно!” Не го слушах, разбира се. Тогава той ме замеряше с джапанката. Не можеше да понася моята немарливост. Когато имаше време, ми помагаше, като ме учеше на важни технически неща. Но много сме се карали. Бяхме неразделни, докато не замина за Лондон, когато беше на 18 години.

Тенорът и режисьор Марио Николов: Гордея се с него като българин

12310427_10205309918451177_8937888700396713933_nПрекрасен музикант. Виртуоз. Истинско удоволствие е, когато го слушаме. Естествено познавам и цялата фамилия – всички те са изключителни музиканти! Веско е пример за успял цигулар, известен в целия свят, но го уважавам и заради това, че идва да свири в България винаги, когато има възможност. Помага и на младите ни музиканти. Радвам се, че го познавам и се гордея с него като българин!

Музикалният критик Макс Лопърт във в. “Файненшъл таймс”: Свири с искряща лекота

40-2Изпълнението на Веско Ешкенази на Концерта на Бетовен за цигулка и оркестър беше наслада за ухото. От началото до края той свири с искряща лекота и свобода.

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.