Отпада идеята за двойно по-скъпа синя зона в София (обзор) Ще се забранява влизане в центъра на града според номерата на автомобилите

Опашки от тирове на Калотина, Капитан Андреево и Дунав мост

Австралия обяви конкурс за спасяване на Големия бариерен риф Дава 2 млн. канадски долара награда

Валери Симеонов: Протестите против втори лифт в Банско са част от предизборна кампания

Прищина: Сърбия да не използва за политически цели убийството на Оливер Иванович

Таня Андреева: Държавата не бива да плаща дълговете на общинските болници

Борисов ще участва на форума в Давос

Шефът на “Teлeлинк” купи хърватски TV доставчик

Готвят нов превод на български на Истанбулската конвенция Терминът "джендър" предизвиквал неразбирания

Пускат държавен дълг с рекорден срок от 25 г. На инвеститорите ще бъдат предложени книжа за 100 млн. лв.

Кучета водачи издъхват от миша отрова Лабрадорът Марвин се мъчил 10 дни, но не могли да го спасят

Здравната каса: Решението на ВАС няма правни последици за НЗОК

Посланик Бойко Коцев: Русия и ЕС ще си сътруничат за миграцията

Милен Керемедчиев: Япония иска споразумение за свободна търговия с ЕС

Пак намериха невзривени боеприпаси Петолъчката

Вечна дружба по оста Вашингтон – Москва

75 300 руснаци притежават имоти в България

Организирането и осъществяването на държавни посещения на най-високо ниво е изпълнение на най-сложните фигури от висшия дипломатически пилотаж.

Миналата седмица бе белязана с две „заявки“ в тази област. Още в четвъртък американският посланик в България Ерик Рубин заяви, че той работи и ще продължи да го прави, за да може президентът Доналд Тръмп да дойде на гости у нас.

В неделя колегата на Рубин – Анатолий Макаров, също се включи в надпреварата – президентът Путин може да посети България догодина, като формалният повод ще е 140-годишнината от освобождението на страната ни от турско робство и подписването на Санстефанския мирен договор.

Напълно нормално е президенти и държавни глави да си честитят националните празници. Както и да изтъкват важността на двустранните връзки и съюзнически такива, да си пожелават успехи и просперитет в името на общите демократически ценности. Оттам нататък обаче почват изключително трудните сондажи, подготовки и реализации на т.нар. знакови визити.

Както и екипите да пишат сценарии как може да протекат разговорите на четири очи, какви въпроси, особено по деликатни или „отворени“ теми, ще бъдат сложени на масата.

В историята на двустранните отношения между България и САЩ имаме само две официални визити на действащи американски президенти у нас. Първата е от 21 до 23 ноември 1999 г. на Бил Клинтън. Тя всъщност е нещо като реверанс след оказаната подкрепа от страна на нашето правителство при войната в Косово. Имаше многохиляден митинг на площад „Ал. Невски“ и вечеря в тесен кръг в култов софийски ресторант. Обещани ни бяха инвестиции, а въпросът за визите изглежда въобще не е бил поставян.

През юни 2007 г. на гости ни беше президентът Джордж Буш. От тази визита комай не остана нищо запомнящо се, ако не броим дежурните любезности и обръщението на малко име между двамата адаши – домакинът Георги (Джордж) Първанов и гостът Буш. С визите пак нищо не излезе.

Тук е мястото да напомним и за едно друго посещение, но то е било частно. През лятото на 1982 г. във Варна каца бившият американски президент Ричард Никсън. По време на разговорите в резиденция „Евксиноград“ с Тодор Живков им превежда Елена Поптодорова, която след промените бе дълги години посланик в САЩ. Тя може да разкаже интересни подробности за визитата. По спомени на дипломати Никсън и Живков са дискутирали противопоставянето между Запада и Изтока по времето на студената война и зачатъците на разведряване. Идеологическите различия обаче са си останали, но тонът е бил съвсем дружелюбен и миролюбив.

Съединените щати не са сред най-големите чуждестранни инвеститори в нашата страна. Има приливи, но и отливи. Смята се, че най-голямото вложение е в двете т.нар. американски централи в „Марица-изток“ – „ЕЙ И ЕС Марица-изток 1“ и „Контурглобал Марица- изток 3“. Едната от тях при построяването й е била италианска. По силата на договори от 1999 г. тези централи получиха ексклузивното право да продават произвеждания ток на много по-високи цени в сравнение с държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. В крайна сметка се стигна до взаимни отстъпки и намаляване на цената, но държавата в лицето на НЕК плати на американците неустойки от над 1,15 милиарда лева.

Рекордна като инвестиции от САЩ се явява 2007 г. – те възлизат по официални данни на 321 милиона евро. На другия полюс е 2010 г. със 7,8 милиона евро, а предходната 2009 г. е била на минус с 43,9 милиона евро. Дружбата си е дружба, но сиренето е с пари! Иначе България се явява съюзник на САЩ в НАТО и винаги е демонстрирала приятелските си чувства. По въпроса за визите обаче янките си остават все така непреклонни. Да се надяваме, че Доналд Тръмп ще бъде по-отстъпчив…

Да видим как стоят нещата с Русия. Владимир Путин е идвал три пъти в България – два пъти като президент и един път като премиер. Това се е случвало през 2003, 2008 и 2010 г. Има подарък българско овчарско куче от тогавашния премиер Бойко Борисов. Първоначално се е казвало Йорго, но после след всенародно допитване в Русия е получило името Бъфи.

Русия има сериозни инвестиции в България в лицето на „Лукойл Нефтохим“ и „Лукойл България“. Практически почти целият природен газ и нефт, които ползваме, както и ядреното гориво за „Козлодуй“, идват от Москва.

Затова и проектите – реализирани или не – се въртят все около енергийния, газов и петролен сектор. Допреди няколко години на мода беше т.нар. Голям шлем – тръбата „Бургас – Александруполис“, АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“. Нито един от тези огромни проекти обаче не е видял бял свят. „Бургас – Александруполис“ не се осъществи поради ниска ефективност и спорни икономически изгоди за България, както и заради възможни екологични последици. „Южен поток“ попадна в юридическите капани на европейското законодателство, а „Белене“ стана предмет на дълги международни арбитражи. В крайна сметка България плати на „Росатом“ неустойките за поръчаното ядрено оборудване – около 1,2 милиарда лева. Иначе преките руски инвестиции в България се изчисляват към края на 2016 г. на над 2 милиарда евро, което й отрежда едва седмо място по данни на БНБ.

Трябва да отговорим и на въпроса: „Вярно ли е, че руснаците са изкупили българското Черноморие?“ И да, и не съвсем! По официални данни от 1996 до 2016 г. 75 300 руски граждани са купили имоти у нас. Още около 30 руски фирми притежават недвижимости в България. Тези инвестиции се оценяват на 1,1 милиарда евро.

Русия не е сред водещите по посещения с цел туризъм. След анексирането на Крим броят на руските туристи е спаднал и е около 500 000 души годишно – едва на шесто място след страни като Румъния, Турция, Гърция, Германия и Македония. Едно евентуално посещение на президента Владимир Путин у нас може да пораздвижи нещата. Но и с Русия продължаваме да имаме визи. Просто,защото сме член на Европейския съюз.

Сложно стоят и нещата със санкциите на САЩ и Евросъюза срещу Москва. Както и с контрасанкциите на Русия. Затова прогнозата е, че едва след тяхното отменяне или смекчаване може да се говори за успешна визита на високо равнище.

Истината е, че като малка, но с ключово местоположение държава България може да извлече полза от едно ново разведряване между двете велики сили – САЩ и Русия.

Хибридността – вменена или истинска, трябва в крайна сметка да отстъпи пред реалностите. Да, дружбата си е дружба, но сиренето е с пари…

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.