Видео игрите може да отключат депресия

Заниманията с видео игри стават все по-популярно забавление, защото носят предимно положителни емоции на участниците. Но е напълно възможно монетата да се обърне и геймърите да започнат да получават предимно отрицателни преживявания от любимото си занимание. Изследване на Британската асоциация по електронни спортове показва, че има немалко случаи на депресия у геймъри, която се отключва именно от загубени състезания.

Представете си, че играете много важен мач на FIFA, а победата ще ви изкачи в елитната дивизия – казва Едгар Чекера, който работи като психолог с професионални геймъри. - Резултатът е 2:2, остават няколко минути от мача, а вие правите перфектна атака. Дясното ви дава уникален извеждащ пас и централният ви нападател и един на един с противниковия вратар. Имате достатъчно време, прицелвате се в незащитения ъгъл и нанасяте удар. Усещате от контролера, че правите всичко по най-добрия начин, но топката удря гредата и излиза в аут. „Невъзможно, това трябваше да влезе“, крещите вие пред екрана. Чувствате се безпомощен пред екрана, искате да го изключите и да излеете гнева си някъде. В най-тежките случаи геймърите усещат случилото се като лична обида. Точно така се появява явлението „тилт“.

Според него „тилт“-ът лесно може да се превърне в постоянно състояние, което да доведе до трайни психологически травми. Чекера смята, че в дъното на всичко е стресът, на който геймърите сами се подлагат с начина, по който възприемат заниманието си. В случаите, в които играчът отдава по-голямо значение на забавлението и удоволствието от играта, а не толкова на крайния резултат, „тилт“ почти не се забелязва. Но тези, които слагат победите и загубите много високо в класацията на личните си занимания, се подлагат на прекомерен стрес, което води дотам, че на практика не са способни да изпитват щастие или надежда, дори в случаите, когато побеждават. Вместо това стават лесно уязвими за депресии.

Изходът е да не отдаваме прекалено голямо значение на постиженията в игрите“, заключава психологът.

Коментари

Задължително поле