Вижте какво показва сравнението между 31 продукта в България и в Германия и Австрия

От Министерството на земеделието и храните публикуваха резултатите от извършения от тях сравнителен анализ на хранителни продукти в България и в Австрия и Германия:

От Германия и Австрия бяха закупени 31 продукта, а от България 30 техни аналози (разликата се получи поради факта, че в дните за вземане на проби от България един месен продукт отсъстваше от българския пазар). Пробите бяха разделени условно на пет големи групи:
Шоколадови изделия – 8 броя, от които 2 вида бонбони, 4 вида шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт;
Безалкохолни напитки и сокове 7 бр., от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 студен чай, 2 бр. енергийни напитки и 1 млечна напитка с кафе;
Детски храни – 2 броя (пюрета);
Млечни продукти и маргарин – 8 броя, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин;
Месни продукти 6 броя, от които 1 шунка, 1 месна консерва, 4 колбаси.

Оценката за съответствие протече в няколко етапа:

Съпоставка и анализ на информацията от етикетите на продуктите, предлагани в Западна Европа и в България и първоначален ценови анализ;
Органолептичен анализ на продуктите от сертифицирани експерти с доказан опит в областта на този вид изследване;
Физикохимичен анализ на всички видове продукти с цел съпоставка на информацията от етикетите с реалното количество на дадена съставка в продукта;
Сравняване на информацията от всички видове изследвания за българския продукт и неговия “европейски” аналог;
Допълнителни изследвания за възможна подмяна на съставки или необявено влагане на такива – анализ за наличие на:
● чуждовидов животински белтък (конско и птиче месо) в месни продукти;
● соя и соеви деривати в месни продукти;
● съдържание на хидроксипролин и съотношение колаген/протеин;
● немлечни мазнини в млечни продукти;
● необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните напитки и соковете;
● необявени и неразрешени подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите изделия;
● определяне съдържанието на какао в шоколадите и шоколадовите изделия.

За лабораторните изпитвания бяха използвани следните лаборатории:

Национален център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за физикохимичен анализ на шоколадови изделия, безалкохолни напитки и сокове и детски храни;
Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) за анализ на млечни продукти;
Изпитвателна лаборатория при Областна дирекция по безопасност на храните София град (ИЛ при ОДБХ София град) за анализ на месни продукти;
Изпитвателна лаборатория при «СЖС България» ЕООД, гр. Варна за анализ на месни продукти за наличие на чуждовидов (птичи и конски) протеин и соев протеин;
Изпитвателен център «ГЛОБАЛТЕСТ» ООД за анализ на съдържанието на какао в шоколадовите изделия.

Всички посочени лаборатории са акредитирани от Българската служба по акредитация.

За крайната преценка на лабораторните резултати са използвани допустимите отклонения, съгласно метода за анализ на съответен показател, а за преценка на съответствието на хранителната стойност са използвани насоки за Компетентните органи относно контрола на спазването на Регламент (ЕС) № 1169/2011 г. по отношение определянето на допустимите отклонения за хранителни стойности, обявени върху етикета.
Обобщените резултати от всички видове анализи (етикети, органолептични, физикохимични и допълнителни анализи) за всяка група поотделно са:

І. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “месни продукти”.

1. Етикетиране – не са констатирани различия;
2. Органолептичен анализ – не са констатирани различия;
3. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;
Примери:
За един вид сурово сушен месен продукт
съдържанието на натриев хлорид в “българския” продукт е с 3,18% по-малко сравнено с “европейския” и с 2,12% по-малко в сравнение с информацията на етикета
водно съдържание в % на “българския” продукт е с 3,2% по-високо, в сравнение с “европейския”
За един вид месен продукт
съдържанието на мазнини на “българския” продукт е с 1,72% по-малко сравнено с “европейския” и с 4,31% в сравнение с информацията на етикета
съдържанието на протеин в % на “българския” продукт е с 0,05% по-високо, в сравнение с “европейския” и с 3,25% в сравнение с информацията на етикета
За един вид консерва
съдържанието на мазнини на “българския” продукт е с 1,02% по-малко сравнено с “европейския” и с 0,24% в сравнение с информацията на етикета
съдържанието на натриев хлорид % на “българския” продукт е с 0,12% по-високо, в сравнение с “европейския” и с 0,17% в сравнение с информацията на етикета
4. Допълнителни анализи:
● наличие на чуждовидов животински белтък (конско и птиче месо) в месни продукти – не е установено наличие;
● наличие на соя и соеви деривати в месни продукти – не е установено наличие;
● съдържание на хидроксипролин и съотношение колаген/протеин – този показател обикновено се изследва само за мляно месо (такива продукти не са анализирани) и няма норма нито в европейското законодателство, нито е обявена стойност на етикетите на продуктите, но за целите на проучването за двойствен стандарт е от значение съпоставимостта на резултатите. До голяма степен стойностите се припокриват, различията са несъществени и могат да се дължат дори на анатомичната област на животинския труп, от която е добита суровината.

ІІ. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “млечни продукти и маргарин”.

1. Етикетиране – констатирани различия:
– за един от видовете краве масло, съдържанието на мазнини в продукта, предлаган у нас е 82%, а в този от германския пазар – 80%;
– при съпоставката на маргарина, който на външен вид е абсолютно еднакъв (освен разлика в грамажа) предлагания у нас е със 70% мазнини, а немския е с 80% мазнини;
2. Органолептичен анализ – различие е констатирано при двата аналога на «Сирене Моцарела» във вкус, мирис, аромат, цвят, консистенция, разрезна повърхност и саламура. Сиренето, предлагано на българския пазар е с бял цвят, специфичен вкус, но без изразен аромат на мляко, с рехава разрезна повърхност и слабо открояване на пластовете. На саламурата ú липсва характерния зеленикав оттенък. Сиренето предлагано на германския пазар е със слабо жълт оттенък, изразен вкус на мляко, плътна разрезна повърхност с открояване на пластовете. При саламурата се наблюдава специфичния зеленикав оттенък;
3. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;
Примери:
За един вид сирене
съдържанието на въглехидрати на “българския” продукт е с 0,1% по-високо сравнено с “европейския” и с 0,2% по-ниско в сравнение с информацията на етикета
съдържанието на протеин в % на “българския” продукт е с 0,19% по-високо, в сравнение с “европейския” и с 0,2% по-ниско в сравнение с информацията на етикета
За един вид краве масло
съдържанието на наситени мастни киселини на “българския” продукт е с 0,9% по-високо сравнено с “европейския” и с 4,3% по – високо в сравнение с информацията на етикета
съдържанието на въглехидрати % на “българския” продукт е с 0,46% по-ниско, в сравнение с “европейския” и с 0,31% по-ниско в сравнение с информацията на етикета
4. Допълнителни анализи:
● немлечни мазнини в млечни продукти – не е установено
● ценови анализ – за един от видовете краве масло в Германия се продава за около 4 лева, а в България е 5,89 лева за едно и също количество от 250 грама

ІІІ. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “шоколадови изделия”.

1. Етикетиране – констатирани различия:
– в детски шоколадов десерт от една и съща търговска марка се наблюдават значителни разлики между съставките на двата етикета. В продукта от Германия се съдържат захар, декстроза и яйчен прах, а в продукта от България се съдържа захар, глюкоза, глюкозо-фруктозен сироп, яйца. Освен това в „германския” има мляко – 24% и тъмен (горчив) шоколад – 21%, докато в „българския” има мляко 21% и шоколад – 20%.
2. Органолептичен анализ – различие е констатирано при двата аналога на един от видовете шоколад по отношение на цвета, като българския продукт е с кафяв цвят, а западноевропейският му аналог е светло кафяв;
3. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;
Примери:
За един вид шоколад
съдържанието на мазнини в % сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,02% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,31%
съдържанието на захари в % сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 1,09% по-ниско, а за “европейския” – по-ниско с 1,95%
Съдържание на какао в % при обявено на етикета минимално съдържание от 30%, българският шоколад съдържа 8,68% повече, а немския – 4,67% повече какао
За един вид шоколадови бонбони
съдържанието на мазнини в % сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,36% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,44%
съдържанието на белтък в % сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 0,42% по-високо, а за “европейския” – по-ниско с 0,11%
4. Допълнителни анализи:
● съдържание на какао – констатирано е различие в един от продуктите, а именно съдържание на повече какао в шоколада от България, в сравнение с аналога му с по-светъл цвят от Западна Европа;
● подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите изделия – не са констатирани.

ІV. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “детски храни”.

1. Етикетиране – в детско пюре от една и съща марка са обявени всички съставки, но в продукта предлаган на българския пазар обявеното съдържание на рапичното олио е 1,3%, докато в този от Германия е 0,9%. Съдържанието на протеин в пюрето за Германия е 1,5 гр. на 100 грама продукт, а за България количеството е 1 грам на 100 грама продукт;
2. Органолептичен анализ – няма констатирани различия;
3. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;
Примери:
съдържанието на белтък сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,01% по-малко, а на “европейския – с 0,15%
съдържанието на хранителни влакнини сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 0,04% по-високо, а за “европейския” – с 0,02%
V. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “безалкохолни напитки и сокове”.
1. Етикетиране – констатирани различия
– в газирана напитка от една и съща марка, продукта от немския пазар съдържа „захар” и „въглеродна киселина”, а този, предлаган в България съдържа „фруктозо-глюкозен сироп” и „въглероден диоксид”;
– в плодовия сок от една и съща марка, продуктът от западноевропейския пазар е с обявено съдържание на 100% плод”, а този предлаган в България е с 97% сок от концентрат и 3% портокалов пулп;
2. Органолептичен анализ – при един от продуктите в българския му аналог газировката е слаба, а вкусът е сладникав, в сравнение с този от Западна Европа, където газирането е изразено, а вкусът е сладък;
3. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;
Примери:
За един вид енергийна напитка:
съдържанието на кофеин в mg% сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е с 1,52 mg % по-малко, а на “европейския – с 0,65 mg %. Реалната разлика в съдържанието на кофеина между българския и европейския продукт е 0,87 mg %
енергийното съдържание в kJ/100g за “българския” продукт е с 3 kJ по-високо, от това на “европейския” продукт.
За един вид сок:
съдържанието на захари в % в “българския” продукт е с 0,32 % по-ниско сравнено с “европейския” и с 0,39 % по-ниско сравнено с етикета
съдържанието на белтък в % в “българския” продукт е с 0,02 % по-ниско сравнено с “европейския” и с 0,03 % по-високо сравнено с етикета
4. Допълнителни анализи:
● необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните напитки и соковете – не се установяват;

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: На база на извършените изпитвания и сравнителни анализи на констатираните различия в “българските” продукти и техните “европейски” аналози, работната група смята, че на този етап са налични доказателства за разминаване в качеството на храните на българския и европейския пазар.
За резултатите от проучването ще бъдат уведомени Национален център за обществено здраве и анализи и Комисия за защита на потребителите.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (11)

  1. ПОДКРЕПЯМ. ПЪЛЕН БОЙКОТ НА ЧУЖДИТЕ ХРАНИ И НАПИТКИ. ПЪЛЕН. САМО ТАКА ЩЕ ОПРАВЯТ КАЧЕСТВОТО . ПОНЕ ЕДНА ГОДИНА БОЙКОТ

  2. ИЗВЕСТНА БЕЗАЛКОХОЛНА НАПИТКА ВМЕСТО ЗАХАР ИМА ГЛЮКОЗО- ФРУКТОЗЕН СИРОП КОЙТО Е В ПЪТИ ПО ВРЕДЕН ОТ ЗАХАРТА И ПО ЕВТИН.И ТОВА Е САМО В БЪЛГАРИЯ . БОЙКОТ НА КРАВАРИТЕ

    1. аре, аре… захар, HFCS фруктоза – разликата нe е чак толкова голяма.
      по-важно е колко кола пиеш на ден.
      пп. в няколко ес държави колата си е с фруктоза.

  3. „ценови анализ – за един от видовете краве масло в Германия се продава за около 4 лева, а в България е 5,89 лева за едно и също количество от 250 грама“ Не стига,че са по-некачествени,ами са и по-скъпи! А западняците получават 10 пъти по-високи доходи. Докога,бе хора ще ни дерат?!

    1. Знаеш ли какви субсидии плащат в Германия и други страни на селскостопанските си производители? Цената на маслото в магазините там е много по-малка от изкупната му цена. И не само на маслото. Ако и нашите бизнесмени и държава се грижеха така за селскостопанските производители нямаше да ядем вносно масло и да плачем от цената и качествата му.

    2. да допълня само:
      и това масло е стотици пъти по-голям боклук от единствения вид масло през 80те у нас.

  4. И като се сетя,че стане ли въпрос за производство на наши продукти от наши фирми…В един глас гракват „ама то ще струва много скъпо!“,като,че ли евтините чужди стоки са направени не знам от какво !?! Ама сега проверяваме чуждите фирми ……

  5. „съдържанието на натриев хлорид в “българския” продукт е с 3,18% по-малко сравнено с “европейския” и с 2,12% по-малко в сравнение с информацията на етикета“
    когато преди време писах, че разликата не е задължително да означава по-ниско качество на нашия продукт, един слабоумен евроатлантик започна да обижда….

  6. Абе дека са платените дрискачи на Шорош и парцала Борисов, нали са големи франкофони и американофили , защо не оправдават запада ?????? Аз от кога говоря, че трябва да напуснем ЕС и НАТО в един ден и веднага, защото вредите от тях са много, а ползите нула, сега се оказа, че и на здравето ни вредят.

  7. Не е Чак толкова лошо.В България се произвеждат храни,които на Запад не стават за консумация от животните дори,а тук се ядат от хора.А и тези неща се знаеха от години напред.Сега май е подходящия момент за публикуване на резултатите от тези изследвания.Кражбите на ГЕРБ са огромни и затова имаме цигански изстъпления,нападение над забрадени Жени,Грипени и т.н. случаи….

    1. в България се произвеждат И храни, които са с пъти по-чисти от тези в заадните супери.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.