Русенският университет открива филиал във Видин

Министерският съвет прие във Видин да бъде открит филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Предложението е на ръководството на висшето училище и има положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Приемът ще бъде в рамките на институционалния капацитет на Русенския университет.

В новооткрития филиал ще се обучават в редовно и задочна форма студенти за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ по специалности от професионалните направления „Педагогика на обучението по…“, „Информатика и компютърни науки“, „Машинно инженерство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Транспорт, корабоплаване и авиация“ и „Общо инженерство“.

Филиалът на Русенския университет „Ангел Кънчев“ се открива в регион с демографски и икономически проблеми, с подчертана липса на специалисти за индустрията, енергетиката, транспортната инфраструктура и аграрния сектор. Подготовката на висококвалифицирани специалисти с висше образование във Видин ще помогне за по-устойчивото развитие на региона и страната.

Салдото по консолидираната фискална програма

на касова основа в края на март е 1 058,1 млн. лева

Правителството одобри внесената от министъра на финансите информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2017 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец март 2017 г. е положително в размер на 1 058,1 млн. лв. (1,1% от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 983,6 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 74,5 млн. лева.

Постъпилите приходи и помощи по КФП към март 2017 г. са в размер на 8 837,5 млн. лв. или 24,9% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 665,0 млн. лв. (8,5%), докато постъпленията от помощи са по-ниски. Изпълнението при помощите спрямо годишните разчети за 2017 г. е 14,2 на сто. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 7 288,7 млн. лв., което представлява 26% от планираните за годината приходи. Съпоставено с март 2016 г., данъчните постъпления нарастват номинално с 10,5% (692,1 млн. лв.). В структурно отношение най-значителен ръст се отчита при постъпленията от косвени данъци.

Приходите от преки данъци са в размер на 1 330,8 млн. лв. или 26,1% от предвидените в разчетите за годината, като спрямо март 2016 г. нарастват със 126,7 млн. лв. (10,5%). Приходите от косвени данъци са в размер на 3 714,0 млн. лв., което е 26,5% от разчетите за годината. Съпоставено с март 2016 г., постъпленията в групата нарастват с 304,2 млн. лв. (8,9%). Постъпленията от ДДС са в размер на 2 522,6 млн. лв. или 28,7% от планираните. Съпоставени с предходната година, приходите от ДДС нарастват с 228,8 млн. лв. (10%). Размерът на невъзстановения ДДС към 31.03.2017 г. е 80,0 млн. лева. Ръст се отчита и при приходите от акцизи, които възлизат на 1 132,9 млн. лв. (22,5% от разчетените за годината), като спрямо март 2016 г. нарастват с 6% или 63,7 млн. лева. Постъпленията от мита са 50,8 млн. лв. или 30,6% от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 310,0 млн. лв. или 31,3% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 1 933,9 млн. лв., което представлява 24,4% от разчетените за годината. Съпоставени с първото тримесечие на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 14% (237,3 млн. лева).

Неданъчните приходи са в размер на 1 172,5 млн. лв., което представлява 24,6% изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 376,2 млн. лв. или 14,2% от планираните за годината. При съпоставка на постъпленията в частта на помощите с предходната година следва да се има предвид базовият ефект през 2016 г. от възстановените от ЕК на България сертифицирани разходи от края на 2015 г., когато бе пикът на плащанията по проектите от предходния програмен период 2007-2013 г.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2017 г. възлизат на 7 779,4 млн. лв., което е 21,2% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2016 г. бяха в размер на 7 234,4 млн. лева. Нарастването на разходите спрямо март 2016 г. е основно поради по-високия размер на социалните и здравноосигурителните плащания, базов ефект при разходите за пенсии от увеличението им от юли 2016 г., разходите за субсидии и ръст на осигурителните вноски, свързан с увеличения размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 пр. п. спрямо 2016 г. Нелихвените разходи са в размер на 7 174,4 млн. лв., което представлява 20,8% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2017 г. са в размер на 6 834,3 млн. лв. (24,1% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 340,1 млн. лв. (5,5% от разчетите към ЗДБРБ за 2017 г.). Лихвените плащания са в размер на 391,3 млн. лв. или 47,3% от планираните за 2017 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2017 г. от централния бюджет възлиза на 213,7 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.03.2017 г. е 12,6 млрд. лв., в т.ч. 11,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,8 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Отпуснати са 33,44 млн. лв. за закупуване

на учебници и помагала за общинските

детски градини и училища

Правителството одобри допълнителни трансфери от бюджета на Министерството на образованието и науката по бюджетите на общини в размер на 33 443 000 лв. за закупуване на учебници, учебни комплекти и учебни помагала за децата и учениците в общинските детски градини и училища.

Всяка година на общините, извън делегираните бюджети, се предоставят средства за закупуване на учебни помагала за деца от подготвителна група и учебници, учебни комплекти и учебни помагала за учениците от I до VII клас. Нормативите на средствата са определени с ПМС №79/2016 година.

Променен е статутът на имоти – публична държавна собственост

Правителството отне от НАП, поради отпаднала нужда, имот от 272 кв. м и промени статута му от публична в частна държавна собственост. Имотът се намира във варненския район „Аспарухово“ и представлява самостоятелен обект в сграда с канцеларии и сервизни помещения. Той ще бъде предоставен в управление на областния управител на Варна.

С друго решение за частна държавна собственост бяха обявени сграда и съоръжение, разположени на територията на Пристанищен терминал „Лом”. Правителството даде съгласието си те да бъдат премахнати от концесионера поради отпадналата необходимост от използването им по предназначение. Придобитите от страна на концесионера средства, получени от премахване на сградите, се предоставят в полза на държавата.

България се присъединява

към Междуправителствената платформа

за биологично разнообразие и екосистемни услуги

България да се присъедини към Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES), реши правителството. Това ще позволи на страната ни и на българските учени да участват активно в международните процеси и научни дейности в областта на биологичното разнообразие и екосистемните услуги.

IPBES извършва научни оценки на състоянието на биологичното разнообразие и екосистемните услуги въз основа на нуждите на заинтересованите правителства. Оценките се извършват от водещи специалисти на базата на най-новата научна и техническа информация и имат за цел да подпомогнат компетентните национални и международни органи при формирането и провеждането на публични политики в областта на околната среда.

Засилва се сътрудничеството между България

и Норвегия за защита на условията на труд

на командированите работници

Правителството одобри проект на Споразумение за сътрудничество между Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ и Инспекцията по труда на Норвегия. Документът е израз на задълбочаването и разширяването на двустранните отношения с Норвегия в областта на контрола по спазване на трудовото законодателство, здравословните и безопасни условия на труд.

Целта на Споразумението е да бъдат изградени отношения между страните, които да насърчат сътрудничеството за осигуряване на ефективна защита на условията на труд на работници, командировани от всяка от държавите на двете договарящи страни да извършват работа на територията на другата държава, или които пътуват от една от държавите, за да бъдат наети на работа в другата държава.

Сътрудничеството ще се осъществява основно под формата на взаимен обмен на информация, съгласно компетенциите на двете институции. Предвижда се също обмен на добри практики, включително и във връзка с борбата с недекларирания труд.

Одобрен е проект на програма за сътрудничество

в областта на културата, науката и образованието между България и Египет

Правителството одобри проект на Изпълнителна програма за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието между България и Египет. Документът е изготвен и одобрен въз основа на Спогодбата за сътрудничество в областта на културата и науката между двете държави, сключена през 1998 г., на базата на която се подписват тригодишни работни програми.

В проектопрограмата са взети предвид реалните възможности на двете държави и съществуващият взаимен интерес на техните институции да развиват и укрепват двустранните отношения в сферата на културата, науката, образованието, младежта и спорта.

Правителството се запозна с резултатите

от министерска среща във Валета по транспорта

Правителството се запозна с резултатите от конференцията на високо равнище на заинтересованите страни в областта на пътната безопасност и срещата на министрите по морски транспорт. Форумите се проведоха в края на март във Валета, Малта. На тях бяха дискутирани ключови въпроси в системата на пътната безопасност, бъдещето на европейското корабоплаване след 2020 г., както и възможностите за постигане на устойчива и икономическа промишленост.

В рамките на Конференцията бяха представени насоки за подобряване на пътната безопасност в Европейския съюз. Участниците обсъдиха създаването на Европейска агенция, посветена на пътната безопасност, прилагането на национални стратегии, подобряване на информираността на участниците в движението и приемане на превантивни мерки чрез образователни методи и употреба на нови технологии.

Сред дискутираните теми бе и включването на критерии да подобряването на пътната безопасност при финансирането на TEN-T мрежата. България подкрепи необходимостта от подготовката на нова рамка на политиката по пътна безопасност след 2020 г., която да включва оценка на пътната безопасност и да отчита целите, заложени в Декларацията от Валета. Сред споменатите мерки, целящи подобряването на пътната безопасност, са насърчаване развитието на безопасна транспортна инфраструктура, разширяване на високорисковите зони и налагане на ограничение от 30 км/ч, както и контрол на изправността на превозните средства. Заключителният акт от срещата е одобрената декларация от Валета относно пътната безопасност.

Приета бе и съвместна декларация в областта на морския транспорт „Приоритети на политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2020: конкретноспособност, понижаване на въглеродните емисии, дигитализация за гарантиране глобална свързаност и ефективен вътрешен пазар и високо ниво на морските критерии“.

Декларацията от Валета относно пътната безопасност и Декларацията в областта на морския транспорт ще бъдат приети и под формата на Заключения на предстоящият Съвет по транспорт, телекомуникации и енергетика, (формат „Транспорт“), който ще се проведе на 7 юни в Люксембург.

Правителството прие и доклада на заместник министър-председателя по подготовката за председателството на ЕС-2018 за резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“, което се проведе на 27 април 2017 г. в Люксембург. На него беше обсъден проектът на Политически насоки на Европейския съвет по преговорите за оттегляне на Обединено кралство от ЕС след внесено на 29 март 2017 г. от британското правителство формално уведомление за оттеглянето на страната от ЕС в съответствие с резултатите от праведния през юни 2016г. референдум.

България приветства проекта на Политическите насоки като балансиран документ, който очертава ключовите принципи на преговорите и съответства на целите за защита на интересите на ЕС и неговите граждани, както и на приоритетите на България. Отбелязано бе, че съблюдаването на принципа на единството на ЕС в преговорите с Обединеното кралство е ключов фактор за постигане на споразумение за оттегляне, което по справедлив и балансиран начин да гарантира интересите на всички държави-членки. По време на Съвета бе обърнато бе внимание за защита на правата на всички категории граждани, включително и на студентите. Подчертано бе очакването Обединеното кралство да изпълни всички свои ангажименти, поети до сега в контекста на членството си в ЕС. Подчертано бе, че България подкрепя водещата роля на Европейския съвет при прилагането на принципа за поетапно протичане на преговорите, както и целта за постигане на амбициозно споразумение за бъдещите отношения с Обединеното кралство , което да го запази като близък и стратегически партньор в Европа.

Правителството утвърди Националния баланс

на запасите и ресурсите на находищата

на подземни богатства

Правителството одобри изготвения от Министерството на енергетиката Национален баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства в Република България към 01.01.2017 г. В документа е направен сравнителен анализ за състоянието на количеството и качеството на запасите и ресурсите към началото на миналата и на тази година, отбелязани са измененията, допуснатите експлоатационни загуби, увеличението и/или намалението на запасите и ресурсите в резултат на проучване, преизчисление и преоценка.

В страната са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите на девет вида енергийни суровини, 11 вида руди, 76 вида индустриални минерали и 76 вида скално-облицовъчни и строителни материали.

Анализът показва, че настъпилите през 2016 г. абсолютни изменения в количеството и качеството на наличните запаси и ресурси на находищата на подземни богатства като цяло са в границите на заложените стойности в съгласуваните и утвърдени работни проекти. Обезпечеността на страната със запаси и ресурси, разчетена въз основа на осъществения през годината добив (без нефта и природния газ), е достатъчна при сегашните потребности от различните видове подземни богатства.

Националният баланс е съставен в 16 тома и се съхранява в Националния геоложки фонд към дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ на Министерството на енергетиката. Той може да се ползва по установения законов ред от компетентните ведомства, както и от всички заинтересовани физически и юридически лица.

С 15 години се удължава концесионният договор

за добив на инертни материали от находище „Срем“

Правителството одобри промяна в договора за предоставяне на общинска концесия на „ЕВЕ“ ООД, гр. Тополовград, за добив строителни материали – мрамори за мозайка и брашно, от находище „Срем“. Промяната на договора се налага заради необходимостта той да бъде приведен в съответствие с действащото законодателство, според което концедент следва да бъде държавата, представлявана от министъра на енергетиката, а не общината.

Срокът на концесионния договор се удължава с 15 години предвид оставащите запаси в находището и възможността за оптималното им извличане. Първоначалният договор е сключен на 25 септември 2000 г. за 15 г. с възможност за продължаването му.

Одобрена е също така промяна в концесионната площ – от досегашните 50 дка на 207 дка. Така концесията ще обхване както находище „Срем“, което е 82,1 дка, така и площи, необходими за осъществяване на дейностите по концесията извън добива.

15 творци ще получат държавни парични награди

Правителството предлага на Народното събрание да бъдат отпуснати държавни парични награди на 15 творци за изключителните им постижения и за цялостен принос в областта на културата.

Държавните парични награди в размер на 700 лв. месечно се присъждат пожизнено на Кеазим Исинов, проф. Стоян Дуков, Донка Шишманова, Кирил Дончев, Татяна Лолова, Стефка Евстатиева, Славчо Бакалов, Никола Инджов, Михаил Белчев, Меглена Караламбова, Йорданка Кузманова, проф. Жени Захариева, Димитър Димитров, Димитър (Мончо) Симеонов и Андрей Андреев.

Одобрена е национална методология за определяне на единна ставка за организация и управление

на проекти, съфинансирани от ЕСИФ

Правителството одобри Национална методология за определяне на размерите на единна ставка за финансиране на дейности за организация и управление на проекти, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Прилагането на методологията се очаква да облекчи административната тежест за бенефициентите и управляващите органи при отчитане и верифициране на разходите за организация и управление, както и да се намали нивото на грешка на програмите, за да се допринесе за по-ефективното използване на фондовете. С методологията отпада и необходимостта да бъдат показвани действителни разходи с незначително или никакво индивидуално въздействие върху очакваните крайни продукти от операциите. Така административните усилия могат да бъдат съсредоточени в по-голяма степен върху постигането на целите на политиките, а не към събирането и проверяването на финансови документи.

Методът на изчисление, чрез който се определя конкретният размер на единната ставка, може да се прилага от управляващите органи на всяка от програмите за програмен период 2014-2020 г.

Одобрен е доклад по Втория план за действие

на България по Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“

Министерският съвет одобри Доклад за самооценка на изпълнението на ангажиментите, предвидени във Втория план за действие на България по Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“ за периода 2014-2016 г.

„Партньорство за открито управление“ е международен проект, чиято цел е да бъдат постигнати конкретни ангажименти от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяването на гражданите, борбата с корупцията чрез използваното на новите технологии и укрепване на управлението. Началото на инициативата бе дадено на 20 септември 2011 г. в Ню Йорк, където осем държави-основателки (Бразилия, Индонезия, Мексико, Норвегия, Филипините, Южна Африка, Великобритания, САЩ) одобриха Декларация за открито управление и обявиха своите планове за действие. България се присъедини през април 2012 г. и оттогава е активен участник. Разработени са три национални плана за действие с конкретни ангажименти за открито управление.

Докладът и цялата релевантна информация за българското участие в инициативата Партньорство за открито управление“ са публикувани на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

Правителството разреши сключване на договор

за предварително финансиране на участък

от третата метролиния в София

Правителството даде съгласието си Управляващият орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 да подпише договор с „Метрополитен“ ЕАД за изграждането на Линия 3 на софийското метро от ул. „Житница“ до Околовръстния път. Проектът се финансира от ОПТТИ, а общата стойност на отпуснатите средства от програмата за този участък са 134 млн. лв.

С приетото решение става възможно стартиране на изграждането на този участък от метрото до получаване на окончателно одобрение на проекта от Европейската комисия.

Втори етап на линия 3 включва 4 нови метростанции и 3,8 км метролинии, и прави връзката между ж. к. „Овча купел” и кв. Горна баня.

Министерският съвет подкрепи становище

по антимонополното дело на ЕК срещу „Газпром“

След направен задълбочен анализ Министерският съвет подкрепи становище към Европейската комисия по предложени от „Газпром“ ангажименти по дело АТ. 39816 - „Газпром“.

Българската страна приема предложението за приключване на делото по реда на Член 9 от Регламент (ЕО) №1/2003, ако одобрените от ЕК Ангажименти предлагат бързо и трайно решение на опасенията от злоупотреба с господстващо положение от страна на „Газпром“. Становището е, че Ангажиментите следва да създадат модел на равнопоставено договаряне с „Газпром“ и ясен и обективен контролен механизъм, включително за разрешаване на спорове, който да гарантира спазване на пазарните принципи.

В предложения вид Ангажиментите са стъпка в тази посока, но имат нужда от съществено изменение. Поради множеството неясноти в предложението на „Газпром“, заинтересованите български дружества „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД са в контакт с ЕК за получаване на допълнителна информация.

Очакваме в рамките на пазарния тест на Ангажиментите, провеждан от ЕК, поставените въпроси да бъдат изяснени и в партньорски дух да бъде намерено решение на идентифицираните рискове. Към момента Ангажиментите не предлагат достатъчно гаранции за изпълнение на клаузите за пазарно ценообразуване. Не са предвидени функции на контролиращия управител в тази връзка, а механизмът за уреждане на спорове е оставен непроменен. Неприемливо е, че сега Ангажиментите изглежда предвиждат неравнопоставеност между газовите дружества от Централна и Източна Европа, които ще имат право да променят точката си на доставка с такава на българската граница, докато „Булгаргаз“ и всеки друг български търговец, който купува газ от „Газпром“, няма да има възможност да доставя газ в точки на доставка на тези държави. Непропорционално изглежда и поставянето на Ангажиментите на „Газпром“ в зависимост от това дали „Булгартрансгаз“ ще поеме отговорност за качеството на природния газ вместо „Газпром“.

България има нужда от допълнителна информация относно предвидената в Ангажиментите възможност Газпром да промени точката на доставка Негру Вода с друга точка на доставка на границата на България. Настояваме Ангажиментите да бъдат преработени в тази част, като изключат дори съмнение, че промени на маршрутите за доставка и транзит на природен газ са приети или мълчаливо подкрепени от ЕК в противоречие с действащите договори. С оглед сигурността на доставките, за България е важно промени на точките на доставка да бъдат обсъждани само след внимателен анализ дали количествата природен газ за страната и съседните държави са гарантирани, по какъв маршрут и срещу какви транзитни такси. Осигуряването на директни доставки през Черно море до България и оттам до държавите от Югоизточна Европа би допринесло за политическата и икономическата стабилност в региона.

От гледна точка на газовите пазари, директни доставки до България биха имали предимството, че ще поставят в условия на конкуренция както източниците на природен газ (Русия и очакваните доставки от Каспийския регион), така и маршрутите за транзит до Европа.