Разкъсана облачност над страната днес, очакват се и валежи

Прокуратурата в САЩ поиска 18 месеца затвор за руската шпионка Мария Бутина

Празнуваме Лазаровден

Посвещават хореография на Сашо Костов?

Април обещава голове във Вечното дерби

5 коктейла, които помагат в борбата с килограмите

Чернодробни проблеми мъчат всеки трети 60% рядко или никога не са се изследвали

Военнослужещи унищожиха невзривена гранатa, намерена в Благоевград

Къде е „Метростанция „Любов”

МВнР отправи предупреждение към българите в Северна Ирландия

Камарата на строителите призова Елена Йончева да докаже обвиненията си с конкретни факти

Румен Радев: Жалките опити да бъда въвлечен в имотните далавери на властта само ме амбицират

Раздор в управляващата коалиция в Италия Крайнодясната „Лига” заплашвала да свали правителството заради корупционен скандал

Австрийските власти поискаха компенсации от „Фолксваген“

Два ключа ще пазят офертите в онлайн обществените поръчки Системата стартира от 1 ноември

Вижте какво реши Министерският съвет днес, 10 април 2019 г.

Снимка: Архив

Правителството одобри индикативен списък с програмите и приоритетите за следващия програмен период

Правителството одобри индикативен списък с програмите и отговорните институции за разработването им, както и целите на политиките, които ще бъдат финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове през програмен период 2021-2027 г.

Списъкът е изготвен въз основа на Анализ на социално-икономическото развитие на България, който извежда основните предизвикателства пред българската икономика и допустимите за европейско финансиране инвестиции, които могат да подпомогнат посрещането на тези предизвикателства. Предвижда се фокусът да бъде върху инвестиции, водещи до иновативна и конкурентоспособна икономика, произвеждаща продукти с висока добавена стойност.

Приоритетните политики, откроени в анализа, са наука и иновации за конкурентоспособност, образование и обучение за високо квалифицирана работна сила, подобряване на свързаността и цифровизация на икономиката, насърчаване на заетостта, социалното включване, намаляване на бедността и оползотворяване на местния потенциал.

Приетото решение е основна стъпка в процеса на подготовката за следващия програмен период и предпоставка за стартиране разработването на необходимите документи, сред които е Споразумението за партньорство 2021- 2027 г.

Приет е доклад за изпълнението към 31 март на Плана за действие за 2019 г. с мерките, произтичащи от членството ни в ЕС

Правителството прие доклад относно изпълнението на Плана за действие за 2019 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз към 31 март 2019 г.

Общо 82 мерки са със срок на изпълнение до края на месец март, като от тях са изпълнени 47. Неизпълнените мерки са 35, което представлява 42,6 % неизпълнение. В края на месеците януари и февруари процентът неизпълнени мерки беше съответно 66.7% и 48.2 %.

През първото тримесечие на годината процентът неизпълнени мерки е традиционно по-висок, поради неизпълнените мерки от Плана за 2018 г., които са прехвърлени в Плана за 2019 г. със срок за изпълнение до 31 януари.

От неизпълнените мерки 18 са законопроекти. От тях 3 са внесени в 44-то Народно събрание и са на различен етап на разглеждане. По отношение на останалите 15 законопроекта, отговорните ведомства следва да положат допълнителни усилия за ускоряване процеса по тяхното разработване.

В Приложение № 2 към доклада са посочени 11 директиви на Европейския съюз в областта на Вътрешния пазар (Single Market Scoreboard) със срок за въвеждане до края на месец май 2019 г.

През 2019 г. ще продължи ежемесечното отчитане на Плана за действие в рамките на Съвета по европейските въпроси и на всеки три месеца пред Министерския съвет.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството обявява 15 имота, върху които е изградена Водна учебна спортна база, ползвана от Националната спортна академия „Васил Левски“, от частна за публична държавна собственост и ги предоставя за управление на учебното заведение. Те се намират в град Несебър и от години се използват за изпълнение на функциите на НСА.

От частна в публична държавна собственост се променя статутът на имоти, предоставени за управление на Спортно училище „Георги Бенковски“ – гр. Плевен. Имотите представляват комплекс за образование заедно с изградените в него четири сгради, с обща застроена площ 26 119 кв.м и спортна база със застроена площ 2 158 кв.м. Промяната на статута е с цел по-ефективното им и целесъобразно управление, а сградите ще продължат да се използват и в бъдеще от възпитаниците на спортното училище.

Безсрочно ограничено вещно право – сервитут се учредява върху част от поземлен имот – публична държавна собственост. Имотът се намира в гр. Ботевград и представлява ветеринарна лечебница. Сервитутът се учредява за прокарване на нов разпределителен газопровод към съществуващ в имота стоманен разпределителен газопровод. Определената стойност на ограниченото вещно право върху засегнатата площ от 6 кв.м. от имота е в размер на 183 лв. Съгласно Закона за държавната собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.

Судан открива почетно консулство в България

Министерският съвет одобри решение за откриване на почетно консулство на Република Судан в България.

Почетното консулство е със седалище в София и с консулски окръг, обхващащ цялата страна. За почетен консул е назначен Георги Спасов, авиационен инженер-пилот с дългогодишен опит във въздухоплаването. Той е председател на Българо-суданската асоциация за приятелство.

Република Судан няма дипломатическо представителство в България от края на 2018 г., след като суданската страна обяви, че временното преустановява дейността на посолството си в София поради тежката икономическа ситуация. Откриването на почетно консулство ще допринесе за укрепването на българо-суданските отношения.

За ратификация се предлага Споразумението относно Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа

Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни-членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE) относно договореностите със страната — домакин за Секретариата на Инициативата, подписано на 4 април 2018г. в Анкара, Република Турция.

Подписването на Споразумението е важен израз на волята на страните-членки на Инициативата за установяване на по-тясно регионално сътрудничество съгласно Меморандума за разбирателство относно националната рамка на DPPI SEE, подписан от Съвета на министрите на Република Албания, Съвета на министрите на Босна и Херцеговина, Правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Република Румъния в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които държавите са страни.

Споразумението има за цел да регламентира правния статут, привилегиите и имунитетите на Секретариата на Инициативата. Регламнтирани са оперативните функции и задължения на Секретариата на DPPI SEE, чието седалище се намира в гр. Сараево, Босна и Херцеговина.

Споразумението следва да бъде ратифицирано от Народното събрание, тъй като се отнася до участието на България в международна организация и надгражда ангажиментите произтичащи от Меморандума за разбирателство относно националната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE). Компетентен орган за прилагане на Споразумението от българска страна е Министерство на вътрешните работи.

Одобрено е Споразумение за извършване на Икономически преглед на България от ОИСР

Правителството одобри Споразумение за извършване на Икономически преглед на страната ни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и предлага на Народното събрание да ратифицира споразумението.

Очаква се в резултат на прегледа да се подобрят реформите във всички сектори на социално-икономическия живот на България и да се привлекат нови инвестиции. Прегледът изпраща позитивен знак към инвеститорите за стабилността на икономиката и финансовата система в България.

Осъществяването на Икономически преглед на страната ни е задължителна стъпка по пътя на членството на България в ОИСР. В края на 2017 правителството потвърди сътрудничеството на България с ОИСР и конкретизира действията, които страната ни следва да предприеме за присъединяване. Едно от действията е именно Икономическият преглед.

В рамките на прегледа се очертават макроикономическите предизвикателства, пред които страната е изправена и се изследват връзките между макроикономическите резултати и структурните политики в областите: пазар на труда, конкуренция, иновации, човешки капитал, финансови пазари, устойчиво развитие, социално осигуряване, данъчно облагане, здравеопазване и публични разходи.

В рамките на прегледа ОИСР ще оцени текущите реформи в България в контекста на рамката „Going for Growth“ на Организацията и ще изготвя в период от две години шестмесечни прогнози за България, които ще бъдат включени в публикацията „OECD Economic Outlook“.

Действията, които ОИСР ще извърши в полза на Република България съгласно споразумението, са на стойност 750 000 евро и ще се финансират със средства, осигурени по бюджета на Министерство на икономиката за 2019г.

Средствата за членския внос на НИМХ в EUMETSAT вече ще се планират по бюджета на МОН

Във връзка с преобразуването от 1 януари 2019 г. на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от основно звено при Българската академия на науките в самостоятелен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката, членствените правоотношения на НИМХ в Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) също преминават към новото юридическо лице.

В тази връзка Правителството изменя протоколно решение от 14 август 2013 г., с което необходимите средства за заплащане на членския внос на НИМХ в EUMETSAT вече ще се планират не по бюджета на БАН, а по бюджета на МОН, към който е НИМХ.

България отпуска 200 000 евро за намаляване на миграционните потоци към Европа

България отпуска хуманитарна помощ на стойност 200 000 евро за намаляване на миграционните потоци към Европа. Това е предвидено в проекта на споразумение между страната и Европейската инвестиционна банка, одобрен от Министерския съвет.

Така България се включва в Инициативата за икономическа устойчивост, която осигурява подкрепа включително за финансирането на проекти в страните от Западните Балкани за преодоляване на причините за засилената миграция към Европа.

Средствата ще бъдат осигурени от бюджета на МВнР, предназначен за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ. Споразумението следва заложените приоритети в приетата от Министерския съвет Средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ за периода 2016-2019 г.

Включването на България в инициативата е солидарен принос за справяне с най-сериозните предизвикателства, свързани с развитието, хуманитарните и миграционни процеси, възникнали в съседство на Европейския съюз.

Одобрен е проект на споразумение за създаването на Офис на Световната банка за споделени услуги и други функции в София

Министерският съвет одобри проект на Споразумение между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие („Световна банка“) за предоставяне на подкрепа за установяването и функционирането на Офис на Световната банка за споделени услуги и други функции в гр. София.

Тази структура ще осигури възможност за непрекъсваемост на дейностите по предоставяне на услуги в областта на информационните технологии, финансовия мениджмънт и управлението на човешките ресурси. Предвижда се в нея да бъдат ангажирани голям брой ИТ специалисти и други висококвалифицирани и мотивирани експерти, които ще заменят и разширят услугите, предоставяни от централата на Световната банка, и ще бъдат ангажирани с разработването на продукти с висока добавена стойност.

Реализацията на проекта ще се осъществява поетапно. Началната фаза се очаква да стартира през юли 2019 г. Пълният капацитет от над 300 заети места се планира да бъде достигнат в петгодишен срок.

Установяването на Офиса в България ще има положително влияние върху икономическата среда в страната – ще способства за осигуряването на работни места за високотехнологични специалисти и за надграждането на потенциал в сектори с висока добавена стойност. В допълнение, присъствието на авторитетна организация като Световната банка в България ще издигне допълнително престижа на страната ни пред международната инвеститорска общност като атрактивна дестинация за бизнес и инвестиции.

Групата на Световната банка е международна финансова организация, състояща се от пет институции, чиито глобални цели са намаляване на бедността, стимулиране на икономическото и социално развитие и подобряване на жизнения статус на населението. Централата на Групата е във Вашингтон.

Одобрени са позицията и съставът на българската делегация за заседанието на междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество с Унгария

 Правителството одобри позицията и състава на българската делегация за провеждането на второто заседание на българо-унгарската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. Заседанието ще се състои на 15 и  16 април в Будапеща.

В дневния ред на заседанието ще бъдат обсъдени въпроси, свързани с икономиката и инвестициите, енергетиката, транспорта, съобщенията и информационните технологии, туризма, земеделието и горите и др.

Предвижда се Комисията да набележи съгласувани мерки за разширяване на сътрудничеството и деловите връзки между двете страни в областите от взаимен интерес.

Одобрени са резултатите от българското участие в проведени заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, което се състоя на 15 март в Брюксел. По време на форума бе постигнат частичен общ подход по Регламента относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Целта е Фондът да продължи да действа като специален инструмент, позволяващ на ЕС да предприеме мерки в случай на появата на неочаквани негативни ситуации в резултат от глобализацията и преструктурирането. Проведен беше и ориентационен дебат, в който държавите-членки представиха вижданията си относно социалното измерение на Европа след 2020 г. Тема на дискусия беше и Европейският семестър за 2019 г.

Съветът на ЕС по земеделие и рибарство проведе заседание на 18 март в Брюксел. Обменени бяха мнения по Пакета за реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Министрите дискутираха и темата за биоикономиката въз основа на формулирани от румънското председателство въпроси. Словенската делегация, подкрепена от България, Хърватия, Кипър, Гърция, Малта и Португалия, представи общ документ относно необходимостта от по-голяма финансова подкрепа за дребномащабния крайбрежен риболов по линия на новия Европейски фонд за морско дело и рибарство след 2020 г.

В рамките на заседанието на Съвет „Общи въпроси“ на 19 март в Брюксел бяха приети редица законодателни и незаконодателни предложения, включително за промени по процедурата за проверка за нарушения на правилата за защита на личните данни в контекста на изборите за Европейски парламент. Одобрени бяха и 11 законодателни акта, свързани с подготовката на ЕС за оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза без споразумение. Проведена бе дискусия по темите за климата и миграцията като елементи от преговорите по следващата Многогодишна финансова рамка на Съюза. Министрите обсъдиха дневния ред на редовното заседание на Европейския съвет на 21-22 март 2019 г., посветено на темите за задълбочаване и укрепване на Единния пазар, изменение на климата, Срещата на върха EC-Китай, борбата с дезинформацията и петата годишнина от незаконното анексиране на Крим и Севастопол от Русия. Обменени бяха мнения по Обобщителния доклад относно приноса на Съвета към Европейския семестър и бе отчетена представената от Председателството актуализирана пътна карта за Европейския семестър през 2019 г. Съвет „Общи въпроси“ проведе заседание и по член 50 от Договора за ЕС.

Mинистрите и държавните секретари по европейските въпроси на държавите – членки на ЕС проведоха неформална среща на 11 и 12 март в Букурещ. Теми на заседанието бяха Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. (МФР) и бъдещият Стратегически дневен ред на ЕС. Дискусията по МФР се фокусира върху приноса на бюджета на ЕС в подкрепа на общите политически приоритети, както и върху осигуряването на подходящ инструментариум, който да позволи на Съюза да реагира бързо при непредвидени обстоятелства.

Финансирането и иновациите в културните и творчески сектори е една от темите на неформалното заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт (част „Култура“), което ще се проведе на 16 април в гр. Букурещ. Румънското председателство е включило в дневния ред на заседанието още две основни теми за дискусии: „Да се учим от миналото, да изграждаме бъдещето: Европейското културно наследство в светлината на прожекторите“, както и обсъждане на проект на Декларация от Букурещ относно ролята на културата в изграждането на бъдещето на Европа.

Неформално заседание ще проведе Съветът по общи въпроси на ЕС във формат „Кохезионна политика” на 11 и 12 април в гр. Букурещ. Министрите от държавите-членки ще обсъдят предизвикателствата пред програмирането и изпълнението на фондовете за икономическо, социално и териториално сближаване като инструменти за икономически растеж и постигане на единство в Европа. Заседанието се провежда и с оглед на решенията относно бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС, които Европейският съвет следва да вземе до края на 2019 г.

Съветът на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси ще заседава неформално във формат „Здравеопазване“ на 14 и 15 април в гр. Букурещ. Предвидена е дискусия по темите „Достъп до лекарствени продукти -достъп на пациентите до иновативни и скъпоструващи лекарства и лечение (Първа сесия)“ и „Информация за прилагането на Директива 24/2011/ЕС за трансграничното здравно обслужване – мобилност на пациента (В гора сесия)“.

На 15 април в Брюксел ще заседава Съветът на ЕС по земеделие и рибарство. Министрите ще продължат с дискусиите по пакета за реформа на ОСП след 2020 г., с фокус върху темата за зелената архитектура от Регламента за стратегическите планове за ОСП. Очаква се да бъдат обменени мнения по селскостопанските аспекти на съобщението на ЕК „Чиста планета за всички: стратегическа дългосрочна визия за неутрална по отношение на климата икономика”, както и по доклада на Оперативната група за селските райони на Африка въз основа на формулирани от Румънското председателство въпроси. Делегацията на Нидерландия ще представи информация относно действията на ЕС срещу обезлесяването и деградацията на горите, а ЕК ще информира Съвета относно проведената на 5 април в гр. Букурещ Конференция на високо равнище за изследвания и иновации в селското стопанство.

Одобрени са позицията и съставът на българската делегация за предстоящата сесия на българо-иранската междуправителствена комисия

Правителството одобри позицията и състава на българската делегация за Деветнадесетата сесия на смесената междуправителствена българо-иранска комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество. Тя ще се проведе в периода 16-19 април в гр. София.

На заседанието се предвижда да бъдат разгледани възможностите за разширяване на двустранното сътрудничество в областта на транспорта, информационните технологии и съобщенията, търговско-икономическото сътрудничество, туризма, земеделие и енергетика.

В рамките на сесията двете страни ще анализират и съществуващата нормативна база и ще обсъдят възможностите за нейното усъвършенстване и надграждане.

Произходът и качеството на продуктите от маслодайна роза ще бъдат гарантирани

Правителството одобри проект на Закон за маслодайната роза. Целта е да се създаде единна национална регламентация за производство и преработка на маслодайна роза, която да гарантира качеството на българското розово масло. Необходимостта от създаването на закона идва от факта, че до този момент не съществува правна рамка, с която да се регулира производството и преработването на рози.

Земеделските стопани ще отглеждат насаждения само от сертифициран посадъчен материал. Ще се регламентират взаимоотношенията между производители и преработватели, чрез сключването на договори за изкупуване на цвят от маслодайна роза.

Приемането на закона се налага поради настъпилите през последните години процеси на масово създаване на насаждения от маслодайна роза с неясен и разнороден сортов състав, различни стопански качества и свръхпроизводство на розовия цвят.

Променя се Устройственият правилник на Агенцията за хората с увреждания

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Агенцията за хората с увреждания (АХУ). Чрез измененията функционалната отговорност на административните звена на агенцията се привеждат в съответствие със Закона за хората с увреждания, който влезе в сила от 1 януари 2019 г.

Разпоредбите на закона регламентират нови функции и дейности на АХУ. Те са свързани с участието на агенцията в механизма по координация в областта на политиката за правата на хората с увреждания, както и с разработването на програми и финансиране на мерки за стимулиране на стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания и осъществяване на контролна дейност.

Сред новите функции на АХУ е и изготвянето на 6-месечни и годишни отчети за изпълнението на политиката за правата на хората с увреждания, както и финансирането на създаването центрове за защитена заетост за хора с множество трайни увреждания на проектен принцип.

Новите законови разпоредби предполагат надграждане на поддържаната информационна система за хората с увреждания с данни за тяхното здравословно състояние, квалификация, образователна степен, лични възможности за социално приобщаване, професионална реализация, социално-икономически статус.

Разширяването на функциите и дейностите на АХУ обосновава необходимостта от укрепване на административния капацитет на агенцията.

Съгласно промените в Устройствения й правилник, щатната численост на АХУ се увеличава с две щатни бройки чрез компенсирана промяна между второстепенни разпоредители с бюджет в системата на Министерството на труда и социалната политика, като се намалява общата численост на Агенцията по заетостта с две щатни бройки.

Приети са промени в Устройствеиия правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция

Правителството одобри промени в Устройствеиия правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). С промените се цели да се актуализират и оптимизират структурата и разпределението на числеността на административните звена, с което да се подобри управлението и дейността на Агенцията.

Обединяването на дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ с дирекция „Планова инспекционна дейност в областта на обществените поръчки“ ще доведе до оптимизиране на структурата чрез намаляване на броя на административните звена и до подобряване на тяхната функционалност. Функциите, свързани с правното осигуряване на дейността на агенцията (общата административна дейност и специализираната инспекционна дейност), вече ще бъдат осъществявани от една дирекция, която ще упражнява методическо ръководство и контрол върху качеството на правното обслужване. С промените се оптимизира натовареността на финансовите инспектори и се увеличава оперативният състав за сметка на ръководните кадри, което ще доведе до по-голяма оперативност и гъвкавост при изпълнение на контролните функции на Агенцията.

В резултат на преструктурирането ще се постигне по-добра координация, ръководство и контрол при осъществяване на приоритетни функции и задачи на Агенцията за осигуряване на защита на публичните финансови интереси.

Предложените изменения и допълнения са в рамките на утвърдената численост на Агенцията, а необходимите средства са осигурени в нейния бюджет.

Правителството одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.

Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 година. С документа са определени средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси (ЗПФ) правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси, като с нея се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.

Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2019-2021 г., като разчетите за периода 2020-2022 г. са обвързани със заложената цел за запазване на балансирана бюджетна позиция за всяка от годините.

Отчетени са актуалните макроикономически прогнози от пролетната макрорамка и новата оценка на приходните и разходните дискреционни мерки, като предложените допускания за развитие на хоризонталните и секторните политики са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. при съобразяване с програмата на правителството за мандата на неговото управление и фискалните правила и цели. Акцентът при развитието на политиките на правителството ще бъде поставен върху области, за които след обществен дебат ще бъдат адресирани мерки в социално-икономическата сфера, включително такива, в отговор на препоръките на Съвета от 2018 г. и на отчетения от Европейската комисия в Националния доклад за България за 2019 г. напредък и предложения за фокусиране на вниманието върху укрепване на някои публични услуги.

Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 37,2 % от БВП за 2020 г. до 36,0 % от БВП през 2022 г., а в номинален размер приходите се увеличават, като от 45 739,7 млн. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 49 867,5 млн. лв. през 2022 г.

Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2020-2022 г. също бележат спад от 37,2 % до 36,0 %, или със средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6 пр.п. от БВП.

За 2020 г. се обсъжда увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, съпоставимо с това от 2019 г. На този етап това не е намерило отражение в разходните тавани по първостепенни разпоредители с бюджет, както и във взаимоотношенията с общините, като окончателно решение ще бъде взето на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г., на базата на актуалните макроикономически прогнози от есенната макрорамка.

В разчетите за разходите е отразено развитието на текущите разходни политики. Разходите по КФП за периода 2020-2022 г. са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. при съобразяване с приоритетите на правителството и с фискалните правила и цели.

В средносрочната бюджетна прогноза на начислена основа се очаква дефицит от 0,3 % от БВП за 2019 г. и бюджетни излишъци съответно от 0,4 % от БВП за 2020 г., 0,2 % от БВП за 2021 г. и 0,1 % от БВП за 2022 г.

Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции.

Подобряването на ефективността на публичните разходи при реализиране на разходните политики е в пряка зависимост от провеждането на секторни структурни реформи, оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаване на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.

Политиките в държавния бюджет по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Основно предизвикателство пред общините е привеждане на фискалните показатели и правилата за дълга в съответствие с изискванията на ЗПФ, с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси.

Присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) преминава през изпълнението на одобрения от правителството на 22 август 2018 г. План за действие, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България за присъединяване към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019 г. Постигането на крайната цел – въвеждане на евро го — се очаква да повлияе положително на икономическата среда, както и на устойчивостта на публичните финанси.

Управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 21,6 млрд. лв. към края на 2022 г. или 15,6 % от прогнозното ниво на БВП. Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да намалява, движейки се в диапазона от 19,1 % до 16,7 % от прогнозното ниво на БВП, като номиналната стойност на дълга ще се стабилизира в границите 23,5-23,1 млрд. лв. годишно.

През целия период прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергентност от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред държавите-членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.

Министерският съвет прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2020 г.

Правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през следващата година. Стандартите са съобразени с размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините според основните допускания за бюджетната прогноза за периода 2020-2022 година.

Стандартите за делегираните от държавата дейности за 2020 г. са индикативни и подлежат на преразглеждане на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. при съобразяване с приоритетите на правителството и с фискалните правила и цели.

За 2020 г. се обсъжда увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, съпоставимо с това от 2019 г. На този етап това не е намерило отражение в стандартите за делегираните от държавата дейности, като окончателно решение ще бъде взето на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г., на базата на актуалните макроикономически прогнози от есенната макрорамка.

В прогнозата за 2020 г. средствата за дейностите в сектор образование са с най-голям ръст спрямо 2019 г. Нарастването е във връзка с политиката за повишаване на заплатите на педагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование.

За делегираните от държавата дейности в сферата на здравеопазването за следващата година са предвидени средства във връзка с поетапното увеличение на заплатите на медицинския персонал, съгласно колективния трудов договор в системата от 2018 г.

Стандартите за делегираните от държавата социални дейности са увеличени диференцирано, като с най-голям ръст е стандартът за центровете за настаняване от семеен тип на деца/младежи с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи. Размерът на месечната помощ за деца, които ходят на училище, запазва размера си от 2019 година.

За делегираните от държавата дейности в сферата на културата, финансирани чрез общинските бюджети, е предвидено нарастване на стандартите във връзка с увеличението на минималната работна заплата и на натуралните показатели.

Стандартите са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Правителството предлага да се открие Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“

Правителството предлага на Народното събрание да се открие Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Предложението се прави въз основа на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект.

Новото висше военно училище се създава на базата на факултет „Авиационен“ в структурата на Националния военен университет „Васил Левски“.

Основен мотив за откриване на самостоятелно висше военновъздушно училище е нарастващата необходимост от промяна на модела за подготовка на специализирани кадри, отговарящи на съвременните изисквания на военновъздушните сили и авиацията. В него ще се извършва обучение за придобиване на различните степени на висшето образование по акредитирани военни и граждански специалности за нуждите на Военновъздушните сили, Военноморските сили и други структури на Въоръжените сили, Министерството на отбраната. Министерството на вътрешните работи, гражданските авиационни институции и фирми, военно-промишления комплекс и научно-изследователските организации.

Подготовката на курсантите, военнослужещите, студентите и докторантите в новото училище ще се обезпечава от преподаватели на настоящия факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“, които ще бъдат преназначени във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“.

С акта на Народното събрание за откриване на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ се уреждат условията и редът, при които курсантите, военнослужещите, студентите и докторантите на настоящия факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“ ще продължат и довършат обучението си в новото висше училище по същите учебни планове и специалности.

Българските институции вече работят по Плана за Брекзит без сделка

Министерският съвет прие доклад за изпълнението на Плана за действие на Република България при оттегляне на Обединеното кралство от ЕС без споразумение. Подготовката за Брекзит без споразумение протича на две нива: ЕС и национални институции.

На ниво ЕС са направени 19 законодателни предложения, обхващащи най-неотложните мерки за справяне с непосредствените последици от Брекзит без споразумение. Те ще позволят запазване на безвизовото пътуване от и за Обединеното кралство, координацията в системите за социална сигурност, гарантиране на транспортните връзки, както и бюджета на ЕС.

На национално ниво компетентните ведомства отбелязват значителен напредък по изпълнението на Плана за действие за Брекзит без сделка. Предприети са законодателни промени в Закона за чужденците в Република България, проведени са обучителни дейности за администрацията, изпратени са информационни съобщения до лицата, търгуващи с Обединеното кралство.

Българските институции вече имат обособени рубрики на сайтовете си, посветени на Брекзит, които да информират заинтересованите лица за промените в съответния сектор.

МВнР има рубрика – https://www.mfa.bg/bg/custoninews/main/20428, в която се публикува информация за български граждани и фирми. На сайта има и рубрика на английски език за британските граждани, живеещи у нас https://www.mfa.bg/en/customnews/main/20588. Редица други институции публикуват полезна информация от своята компетентност.

Одобрена е българската позиция за заседанието на Европейския съвет (чл. 50)

Правителството одобри позицията на България за участие в заседанието на Европейския съвет (чл. 50), което ще се проведе на 10 април 2019 г. в Брюксел. На заседанието лидерите на държавите членки ще обсъдят актуалното състояние на преговорите с Великобритания.

България би се присъединила към консенсус за отлагане на датата на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС, с ясната цел за постигане на „подреден“ Брекзит. Искането за отлагане следва да бъде ясно аргументирано от британската страна.

Нашата страна отстоява координирания подход на държавите-членки във всички възможни сценарии на преговорите, като смята, че Споразумението за урегулирано оттегляне и предвиденият в него преходен период са най-добрият вариант, който ще даде достатъчно време за адаптиране на гражданите и бизнеса за условията след оттеглянето на Обединеното кралство.

Одобрени са допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г.

Правителството одобри допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. с цел осигуряване на равнопоставен достъп до медицинска помощ на гражданите.

На основание чл. 106 и чл. 106а от Закона за лечебните заведения, Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения по критерии и по ред, определени с Наредба № 3/2019 г. на министъра на здравеопазването за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения, в рамките на средствата за тези дейности по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година и при спазване на изискванията на Закона за държавните помощи.

С проекта на постановление се предвижда лечебните заведения да получат увеличение на субсидията за дейностите, които извършват, за да са в състояние да осигурят равнопоставен достъп до медицинска помощ.

С предоставянето на допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. в размер до 50 000 000 лв. ще се осигури равнопоставен достъп до медицинска помощ на гражданите и ще се даде възможност на лечебните заведения да осъществяват медицинска дейност в съответствие с потребностите на населението и съобразно правилата за добра медицинска практика. Предоставянето на допълнителни финансови средства на лечебните заведения ще подпомогне осъществяването на дейността и достигането на определени нива на заплащане на персонала, осъществяващ медицинските дейности.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.