На 22 юли 2019 да почерпят

Германците не искат АКК за канцлер Крамп-Каренбауер губи подкрепа

Италия атакува правилата за публични разходи на ЕС

Партията на Владимир Зеленски печели парламентарните избори в Украйна по предварителни данни

Полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми срещу протестиращи в Хонконг

Махат от КАТ първата регистрация на автомобили Паспорт за всяка кола, влизаща в България

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 юли 2019

Ремонтират обсерваторията в Борисовата градина Софиянци гледат звездите през 120-годишен телескоп

Шефът на обвинения в кибератака срещу НАП: Няма да отключим компютъра му за ГДБОП

Хакнаха сайтовете на летищата в Бургас и Варна

Концесионери лъжат с чадърите на плажа Заради шмекерии туристите няма да се върнат по морето

Планински спасители свалиха жена със счупен крак от Витоша

Главният редактор на „Труд“ Петьо Блъсков: Всеки ръководител на високо равнище трябва да има мозъчна група, но да не е съставена от известни социолози

България с над 800 медала от олимпиади по природни науки Учредяваме международните състезания по физика и астрономия

Алпинист се отказа от върха, за да спаси живот В самото подножие на връх Ленин в Памир Георги Илков-Темето жертва мечтата си

Вижте какво реши Министерски съвет днес, 10 юли 2019 г.

Снимки: Денислав Стойчев

Правителството одобри годишния доклад за състоянието на националната сигурност

Министерският съвет одобри Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. Изготвянето на документа е утвърдена практика на запознаване на обществото и гражданите със състоянието на националната сигурност. Основна цел на доклада е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност, за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период.

Характерно за Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите, резултатите и постиженията от първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Шестте месеца на това председателство бяха изпълнени са огромен брой дейности, осъществявани с непозната за страната ни интензивност, мащабност, включване на голям брой служители от държавни институции, а също така – от неправителствени организации и от организации на българския бизнес. Постигнати бяха поставените цели. В резултат от усилията на българските институции темата за Западните Балкани отново намери своето достойно място в дневния ред на Европейския съюз. По общо признание на съюзнически и партньорски страни активната политика на нашата страна направи възможно преодоляването на десетилетни противоречия между страни в региона и значителното напредване по посока на евроатлантическа и европейска интеграция конкретно на Република Северна Македония.

Съществено място в доклада е отделено на проблемите в сферата на демографията и на някои особено важни аспекти от социалната сигурност като политиката за връщане в училище на деца, които по една или друга причина са отпаднали от образователната система.

Посочени са предизвикателствата и постигнатите през 2018 г. решения в сферата на енергийната сигурност, чието реализиране наблюдаваме от първата половина на тази година.

За разлика от предишните Годишни доклади, в представения доклад за 2018 г. темата за противодействието на корупцията присъства на институционално ниво. Основание за това е фактът, че през 2018 г. влезе в сила новият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. С него е създадена комисия, която е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (обн. ДВ. бр.7 от 19.01. 2018 г.). Комисията се отчита за своята дейност пред Народното събрание на Република България.

Проект на доклада бе разгледан и одобрен на заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет на 12 юни т.г.

Годишният доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е изпратен в Народното събрание за приемане с решение.

Приет е Национален доклад за състоянието на околната среда през 2017 г.

Министерският съвет прие Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2017 г. Той цели да информира обществеността и държавните институции за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси, както и да насочи вниманието към ефективността и целесъобразността на провежданата природозащитна политика.

Докладът включва екологични индикатори и методологии, прилагани в оценъчните доклади на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Целта е ясно формулиране на въпросите, свързани с взаимодействието между обществото и околната среда и представяне на информация за околната среда в България, съпоставима с оценките на общо европейско ниво.

Докладът включва 16 раздела, които обхващат основни екологични направления. Формулирани са „ключови въпроси“ от обществен интерес, описани са използваните индикатори и методологии за оценка. Изведени тенденции и заключения, които формират „ключови послания“ по съответните екологични теми.

В доклада се отчита, че през 2017 г. в шест общини, включени в наказателната процедура на Европейската комисия за неспазване на нормите по показател фини прахови частици, е постигнато съответствие с нормите – Девня, Добрич, Пирдоп, Сливен, Гълъбово и Стара Загора. Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13,0 тона СО²ˉеквивалент през 1988г. до 8,7 тона СО²ˉ еквивалент през 2017 г.

Броят на селищните пречиствателни станции за отпадъчни води се увеличава – от 68 през 2007 г. на 169 през 2017 г.. За периода 2004-2017 г. площта на защитените територии се е увеличила, като в края на 2017 г. броят на защитените територии в България е 1 014 с обща площ 584 563.2 ha или 5.27 % от територията на страната. Установена е тенденция за увеличаване на общата площ на горските територии, като от 1960 г. до 2017 г. увеличението е с 608 742 ha. Към края на 2017 г. общата площ на горските територии е 4 243 835 ha, или малко над 38% от територията на страната.

С оглед по-добра достъпност и по-лесно възприемане, анализите са придружени с множество фигури, диаграми, графики и карти. Ключовите послания са подсилени със символика, отразяваща тенденциите в екологичните процеси.

Пълният текст на Доклада е публикуван на интернет страницата на Изпълнителна агенция по околна среда: http://eea.government.bg.

Правителството определи втори въздушен превозвач по линията Варна – Москва – Варна

Правителството определи „Бул Ер” ЕООД за въздушен превозвач по международната въздушна линия Варна – Москва – Варна. Превозвачът ще оперира с до 7 честоти седмично. Останалите договорени честоти по тази редовна линия се оперират от назначената авиокомпания „България Ер“.

Определянето на „Бул Ер“ ЕООД за назначен въздушен превозвач е извършено в съответствие с двустранния международен договор, правото на ЕС и националните правни норми на Република България.

Извършването на редовни полети по линията Варна – Москва – Варна от две български авиокомпании би допринесло за увеличаване на пътникопотока и повече възможности за избор на потребителите, чрез разнообразяване на предлагането на въздухоплавателна услуга.

Доц. д-р Александър Оскар е прдложен за удостояване с орден „За гражданска заслуга

 Правителството предлага на Президента на Република България да издаде Указ за награждаване на доц. д-р Александър Оскар с орден „За гражданска заслуга“ – първа степен, за заслугите му в развитието на гражданското общество, защитата на правата и свободите на човека и укрепването на демократичните институции в България.

Предложението за награждаване е направено от представители на неправителствения сектор, свързани със защита правата на човека, на медицински организации, сред които Българския лекарски съюз и Българското дружество по офталмология, както и на държавни органи и институции.

Доц. д-р Александър Оскар е началник на Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Александровска“ и председател на Организацията на евреите в България „Шалом“. Той е инициатор на кампанията за подписване на манифеста „Заедно срещу езика на омразата“, както и на тристранния Меморандум за сътрудничество между правителството на Република България, Организацията на евреите в България „Шалом“ и Световния еврейски конгрес.

Благодарение на съвместните усилия на Министерството на външните работи и други български институции, в тясно сътрудничество с Организацията на евреите в България, през 2018 г. страната ни бе приета за пълноправен член на Международния алианс за възпоменание на Холокоста.

Правителството одобри 1 906 834 лв. за бежанците в Турция

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2019 г. в размер на 1 906 834 лв. за плащания към Механизма за бежанците в Турция. Средствата ще бъдат изплатени на три вноски.

Размерът на първия транш за 2016-2018 г. по Механизма е 3 млрд. евро, а на втория – също 3 млрд. евро. Българският принос е 9 075 527 евро за целия период, или 0,15% от сумата.

След влизането в сила на Механизма миграционният натиск на границата между Република България и Република Турция е намалял значително.

12,5 млн. лева са одобрени за проектно финансиране на българската наука чрез Фонд „Научни изследвания

Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 12,5 млн. лв. за проектно финансиране на българската наука чрез Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ).

С осигуряването на допълнителните средства ще се гарантира устойчивостта на финансирането на конкурсен принцип, каквато е основната цел на ФНИ. Ще се насърчат насочените и чистите фундаментални научни изследвания, ще се подпомогне българската научна периодика. Допълнителното финансиране ще позволи да се подпомогнат и проекти по двустранно научно-техническо сътрудничество в системата на висшето образование и науката в България.

С така предприетите механизми ще се допълнят настоящите политики по изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания, ще се подпомогне както развитието на научния потенциал и научните изследвания в България, така и международното ни научно сътрудничество.

През 2019 г. се планира ФНИ да обяви следните четири нови конкурси на обща стойност от 10 млн. лв.: „Финансиране на научни изследвания“ в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания; „Българска научна периодика – 2019 г.“; „Финансиране на научни изследвания на млади учени и постдокторанти – 2019 г.“ и „Финансиране на проекти по двустранно научно-техническо сътрудничество“.

Новите конкурси ще се провеждат след съгласуване с Министерството на финансите при спазване на изискванията на Рамката за държавни помощи за научни изследвания и иновации. 2,5 млн. лв. от отпуснатите средства ще се използват за изплащане на задължения по вече подписани договори от конкурси за двустранно и международно сътрудничество, проведени в периода 2016-2018 г. на основата на подписани Споразумения с Китай, Франция, Русия и Индия.

Средствата се предоставят по бюджета на Министерството на образованието и науката в рамките на предвидените разходи от централния бюджет за 2019 г.

Одобрено е финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите

От бюджета на Министерството на икономиката на Община Куклен, област Пловдив, ще се предоставят средства за изграждане на елементи на общинска инфраструктура, в местност „Капсида”, до границите на имота. В него ще се изпълнява сертифицирания по Закона за насърчаване на инвестициите  инвестиционен проект на „Шпинер България” ООД – „Проект на зелено на Шпинер за производствена база за ЦПУ металообработващи машини“.

Инфраструктурата ще бъде собственост на Община Куклен и ще се ползва от всички предприятия в Промишлено-търговска зона Куклен, техните служители, доставчици и клиенти.

Изграждането на новата инфраструктура ще подпомогне пътното движение, обслужвайки вече съществуващите предприятия в индустриалната зона, както и новите инвеститори.

Подобряването на инфраструктурната обезпеченост на зоната ще я направи по-привлекателна за нови инвестиции и ще спомогне за благоприятното развитие на целия регион.

Министърът на икономиката ще председателства българската част на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество с Албания

Правителството прие решение, съгласно което министърът на икономиката е определен за председател на българската част на Смесената българо-албанска междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество.

В рамките на сесиите на Междуправителствените комисии се обсъждат и приемат решения за развитие на сътрудничеството в приоритетни за страните области – основно развитие на взаимната търговия, инвестиции, туризъм, селско стопанство, транспорт, строителство и регионално сътрудничество, информационни технологии и др.

България и Румъния задълбочават сътрудничеството си в областта на малките и средните предприятия

Правителството одобри Меморандум за разбирателство в областта на малките и средните предприятия между Министерството на икономиката на Република България и Министерството за бизнес среда, търговия и предприемачество на Румъния.

В Меморандума се предвижда двете страни да бъдат партньори в областта на развитието на малките и средните предприятия, като предоставят реални възможности за разширяване на бизнес контактите между предприятията от България и Румъния. Двете страни поемат задължения за обмен на бизнес информация, свързана с търговията, възможностите за инвестиране, политиката и мерките, предприети от всяко от двете правителства за насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия.

Българската и румънската страна ще си сътрудничат при организиране на промоционални прояви в услуга на малките и средните предприятия като размяна на посещения на предприемачи, организиране на участието им в бизнес форуми, конференции, семинари, търговски панаири, изложения, посещения на делегации и други.

Одобрени са резултатите от Второто заседание на българо-унгарската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество

Правителството одобри резултатите от Второто заседание на българо-унгарската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. Заседанието се проведе на през април в Будапеща под председателството на министъра на икономиката на Република България Емил Караниколов и на министъра на външните работи и търговията на Унгария Петер Сиярто.

В рамките на заседанието бяха обсъдени въпроси свързани с икономиката и инвестициите, енергетиката, транспорта, съобщенията и информационните технологии, туризма, земеделието и горите и др.

По време на срещата Комисията набеляза съгласувани мерки за разширяване на сътрудничеството и деловите връзки между двете страни в областите от взаимен интерес.

Одобрени са резултатите от проведени заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на ЕС на министрите по транспорт, телекомуникации и енергетика – формат „Транспорт“ и формат „Телекомуникации“, което се проведе на 6 и 7 юни в Люксембург. В рамките на сесията беше взето решение за приемане на общ подход по предложение за Регламент, свързан с електронните информационни услуги за товарния транспорт, с което ще се постигне по-голяма ефективност на транспортния сектор. Приет бе и доклад за напредъка по Регламент за мерките за рационализиране на осъществяването на Трансевропейската транспортна мрежа.

Също така бяха одобрени доклади за напредък по три предложения в сухопътния транспорт: директива за изменение на Директивата за използването на наети превозни средства; директива за изменение на Директивата за евровинетката (Директива за пътните такси) и регламент за правата и задълженията на пътниците в железопътния транспорт. В сектор „Телекомуникации“ бяха разгледани въпроси, свързани със стимулирането на цифровата и икономическата конкурентоспособност в Съюза, както и за напредъка по предложението за Регламент за неприкосновеността на личния живот и за електронните съобщения.

Съветът на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси проведе заседание във формат „Здравеопазване“ на 14 юни в гр. Люксембург. Важен резултат от срещата бяха приетите от министрите на здравеопазването Заключения на Съвета относно борбата с антимикробната резистентност (AMP), които насърчават сътрудничеството между държавите-членки в подкрепа на действия, насочени към научните изследвания и повишаване осведомеността и разбирането за AMP сред обществеността, здравните специалисти, фермерите и ветеринарните лекари. Акцент в дискусията беше темата за инвестиционните приоритети в рамките на следващата Многогодишна финансова рамка.

На 14 юни в Люксембург се проведе заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН). В контекста на Европейския семестър 2019 г. беше проведен политически дебат по икономическите и финансови аспекти на специфичните за всяка държава препоръки, както и по съобщението на ЕК „Чиста планета за всички: Стратегическа дългосрочна визия за икономика, неутрална по отношение на климата“. Министрите бяха информирани за актуалното състояние на засиленото сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки и се запознаха с доклада за напредъка по изграждането на Банковия съюз.

Съвет „Общи въпроси“ (COB) заседава на 18 юни в Люксембург. Приети бяха заключения по разширяване и процеса на стабилизиране и асоцииране. Министрите от ЕС потвърдиха отново ангажимента на съюза към процеса на разширяване, който продължава да бъде ключова политика за Съюза и стратегическа инвестиция в мира, демокрацията, просперитета, сигурността и стабилността на Европа. Като потвърждава своите заключения от 26 юни 2018 г., когато Съветът бе председателстван от българския вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева, COB отбеляза препоръката на ЕК за започване на преговори за присъединяване с Република Северна Македония и Република Албания въз основа на положителната оценка на постигнатия напредък. Съветът силно приветства Споразумението от Преспа и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Северна Македония. Предвид наличното ограничено време и важността на темата, Съветът реши да се върне към въпроса с оглед на вземането на ясно решение по същество възможно най-скоро и не по-късно от октомври 2019 г. В рамките на Съвет „Общи въпроси“ се състоя и дискусия по Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. Министрите обмениха мнения по ревизирания проект на „преговорна кутия“, като призоваха работата по документа да продължи с оглед постигането на споразумение за следващия седемгодишен бюджет на ЕС до края на годината.

Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“ проведе заседание в част „Вътрешни работи“ на 7 юни в Люксембург. Дискутираните теми бяха: бъдещето на правоприлагането в ЕС; бъдещите предизвикателства в миграцията и убежището; Регламентите за създаване на финансовите инструменти в област „Вътрешни работи“ за периода 2021-2027 – частичен общ подход и Директивата за връщането – частичен общ подход.

Съветът на ЕС по земеделие и рибарство проведе неформално заседание в периода 2-4 юни в гр. Букурещ, Румъния. Темата на работната среща на министрите беше „Научните изследвания в селското стопанство и биоикономиката – изграждане на синергии“.

Одобрена е също така българската позиция за неформалната среща на министрите на ЕС по околна среда, която ще се проведе на 11 и 12 юли в Хелзинки. Ще бъдат обсъдени въпроси, свързани с изменението на климата, с акцент върху приноса на Европейския съюз към предстоящата през септември Среща на върха на ООН за действия по климата. Министрите ще представят своите виждания и за това какви действия следва да се предприемат на европейско ниво в резултат на получените насоки от Европейския съвет през юни т.г. Във фокуса на дискусиите ще бъде също темата за кръговата икономика и постигането на кръгово общество.

Съветът на Европейския съюз по земеделие и рибарство предстои да заседава на 15 юли в Брюксел. Министрите ще продължат с дискусиите по пакета за реформа на ОСП след 2020 г., с фокус върху околната среда и климата.

Бригаден генерал Маргарит Mихайлов е предложен за освобождаване от длъжността „Директор на дирекция „Операции и подготовка“

Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да освободи бригаден генерал Маргарит Тенев Mихайлов от длъжността „Директор на дирекция „Операции и подготовка“, считано от 01.08.2019 година, във връзка с назначаването му на длъжност в Съвместното командване на силите на НАТО в Брунсум, Холандия.

Правителството предлага Атанас Голомеев да бъде удостоен с орден „Стара планина“ първа степен

Министерският съвет предлага на Президента на Република България да издаде Указ за награждаване на Атанас Голомеев с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.

Атанас Голомеев е български баскетболист, пример за младото поколение спортисти и любимец на публиката по целия свят. Започва спортната си кариера в баскетболен клуб „Спартак“, по време на следването си играе за „Академик“, а след това в „ЦСКА Червено знаме“ и „Левски Спартак“. Печели 9 шампионски титли от републикански първенства. На европейското първенство за юноши в Италия през 1965 г. е удостоен с приза „Най-добър реализатор“.

Първото си участие в националния отбор записва на 17-годишна възраст, където играе в периода 1965-1981 г. В отбора е неоспорим лидер и капитан. В периода 1991- 1993 е председател на Българската федерация по баскетбол.

По време на спортната си кариера участва в 5 европейски шампионата за мъже. Получава отличието „Най-добър реализатор“ на европейските шампионати за мъже в Испания през 1973 г. и в Югославия през 1975 г. На три европейски първенства е включен в символичната идеална петорка на континента.

Обявен е и за „Най-добър реализатор“ на проведената през 1967 г. Световна купа в Богота, Колумбия.

Атанас Голомеев допринася за славата на българския баскетбол и по време на следването си в Канада. През 1969 г. е обявен за спортист на годината на Монреал и Университета „Макгил“, като през 2013 г. е включен в „Залата на славата“ на университета.

Международната федерация по баскетбол (ФИБА) го нарежда между първите петдесет баскетболисти в света за ХХ-ти век. От 2015 г. Голомеев е част от легендите на Купата на европейските шампиони.

Атанас Голомеев получи изключително признание през 2019 г. При официалното откриване на Световното първенство по баскетбол на 30 август в Пекин, Китай, ФИБА официално обяви, че ще бъде включен в баскетболната „Зала на славата“.

Одобрен е доклад относно изпълнението към 30 юни на Плана за действие за 2019 г. с мерките, произтичащи от членството ни в ЕС

Министерският съвет прие доклад относно изпълнението на Плана за действие за 2019 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз към 30 юни 2019 г.

Планът за действие за 2019 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз е приет с Решение на Министерския съвет № от 17 януари 2019 г.

Общо 123 мерки са със срок на изпълнение до края на месец юни, като от тях са изпълнени 83 мерки. Неизпълнените мерки са 40, което представлява 32,5 % неизпълнение. В края на първото тримесечие процентът неизпълнени мерки беше 42,6%.

От неизпълнените мерки 21 са законопроекти. От тях само 2 са внесени в 44-то Народно събрание, и са на различен етап на разглеждане. По отношение на останалите законопроекти отговорните ведомства следва да положат допълнителни усилия за ускоряване процеса по тяхното разработване.

В Приложение № 2 към доклада са посочени 13 директиви на Европейския съюз в областта на Вътрешния пазар (Информационно Табло в областта на Вътрешния пазар/ Single Market Scoreboard), със срок за въвеждане до края на месец ноември 2019 г. Следва да се отбележи сериозният напредък, който бе постигнат от България при транспонирането на европейските директиви, като при предстоящото издание на Таблото (с директиви със срок на въвеждане до края на месец май 2019 г.) дефицитът за страната ни е едва 0,3 % дефицит (3 невъведени директиви от общо 997).

Благодарение на фокусираните усилия и сериозния мониторинг в рамките на националния координационен механизъм по въпросите на ЕС на процеса на въвеждане на европейското законодателство, България успя да постигне резултат по-нисък от определения в Акта за Единния пазар, а именно 0,5 % дефицит.

С цел поддържане на добрите резултати в процеса на въвеждане на директивите в областта на Вътрешния пазар, следва да продължи осъществяването на засилен текущ мониторинг на заложените междинни срокове за изпълнение на мерките в Плана за действие за 2019 г. в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС и да се осигури политическата ангажираност за приемането на съответните национални изпълнителни мерки.

Правителството одобри изплащането на обезщетение след споразумение по жалба пред ЕСПЧ

 Правителството прие решение за сключване на приятелско споразумение по делото „Борисова срещу България“ (жалба № 14997/11) пред Европейския съд за правата на човека.

Вечерта на 13 септември 2010 г. на жалбоподателката бил съставен акт за констатиране на дребно хулиганство, изразяващо се в непристойно поведение, демонстрирано спрямо полицейски служител, с което е нарушила обществения ред и спокойствие. На следващия ден, в рамките на образуваната съдебна процедура по реда на Указа за борба с дребното хулиганство, тя се явила в Районен съд – Враца пред състав от един съдия.

Жалбоподателката не е разполагала с необходимото време и възможности да организира защитата си. В хода на съдебното заседание й било отказано да призове свидетели, които да подкрепят нейната версия за случилото се, като освен това тя не е имала достъп до адвокат. Съгласно приложимата към процесния момент нормативна уредба решението на Районен съд е окончателно и не е подлежало на обжалване пред по-горна съдебна инстанция, поради което не е била налице правна възможност жалбоподателката да упражни процесуалните си права в съответствие с изискванията за справедлив Съдебен процес.

В светлината на константната практика на ЕСПЧ и по-специално решението по делото „Борисова срещу България“ (жалба № 56891/00), ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелско споразумение, ако българското правителство се съгласи да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 3 000 (три хиляди) евро.

Одобрено е изплащането на обезщетение след представяне на едностранна декларация по жалба пред ЕСПЧ

Министерският съвет прие решение за одобряване на едностранна декларация и плащане на сумата от 3500 евро за претърпените неимуществени вреди и направени разходи и разноски по жалбата „Чобанов срещу България” (жалба № 53942/16) пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Предмет на настоящата жалба са лошите санитарно-битови условия в ареста и в затвора в град Варна, в който г-н Чобанов изтърпява наказание лишаване от свобода в периода от 01.03.2012 г. до 18.11.2012 г., но-конкретно липсата на санитарни възли в килиите и течаща вода, липсата на светлина и свеж въздух в килиите, лошото качество на храната, пренаселеността в килиите, както и лошата хигиена в затвора и липсата на отопление през студените месеци от годината.

Взимайки предвид практиката на ЕСПЧ за лошите санитарно-битови условия в арестите и в затворите в България, българското правителство одобри едностранна декларация на основание чл. 37 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. С решението за едностранна декларация и заплащането на сумата от 3500 евро се слага край на делото.

Правителството предоставя безвъзмездно държавен имот на КЗП в София

Правителството предоставя безвъзмездно за управление част от имот – публична държавна собственост, на Комисията за защита на потребителите. Със същия акт на Министерския съвет поради отпаднала необходимост от комисията се отнема правото на управление върху част от друг имот – публична държавна собственост, която ще премине в управление на областния управител на област София. Частите от имотите се намират в гр. София, район „Оборище“, ул. „Врабча“ № 1, и съставляват реални части от административна и делова сграда – Дом – паметник „Александър Стамболийски“.

Министерският съвет прие също така изменение на свое Решение № 836 от 2015 г. за приватизация на имот – частна държавна собственост. Промяната се налага поради липсата на инвеститорски интерес към продажба на почивен комплекс „Мальовица“, намиращ се в с. Кранево. Очаква се облекчаването на условията за приватизацията на имота да повиши инвеститорския интерес към него.

Министърът на финансите е упълномощен да подпише Споразумение за подновяване на Меморандума за разбирателство за техническо сътрудничество между Министерствата на финансите на Република България и Кралство Нидерландия

Министерският съвет упълномощи министъра на финансите да подпише Споразумение за подновяване на Меморандума за разбирателство за техническо сътрудничество между Министерството на финансите на Република България и Министерството на финансите на Кралство Нидерландия.

С подписване на Споразумението се цели продължаване на съвместното техническо и финансово сътрудничество в определената рамка между двете министерства за обмен на знания, опит и експертиза между служителите и споделяне на информация относно изпълнението на политики, процесите на вземане на решения, законодателството и услугите в областта на публичните финанси. Дейностите в изпълнение на Споразумението за подновяване на Меморандума ще бъдат включени в годишни двустранни програми за сътрудничество.

Правителството одобри протокола от първото заседание на Съвместната междуправителствена комисия между Република България и Република Северна Македония

Министерският съвет на Република България одобри протокола от първото заседание на Съвместната междуправителствена комисия между Република България и Република Северна Македония, което се проведе на 10 юни в София. Комисията е създадена по чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие.

В рамките на заседанието бе направен преглед на прилагането на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, като бяха набелязани и приети мерки за подобряване на двустранното сътрудничество в редица сфери, сред които икономика, енергетика, отбрана, пътна инфраструктура, туризъм, образование, култура.

Двете страни приеха предложенията на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси за съвместно отбелязване на следните личности от общата ни история: Св. Св. Кирил и Методий, Св. Климент, Св. Наум и цар Самуил, както и общите принципи и бележки по съдържанието на учебниците за 5 клас в Република България и за 6 отделение в Република Северна Македония (Праистория и Стара история).

Съвместната междуправителствена комисия призовава Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси да ускори дейността си по съществени теми от общата ни история (Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание), с цел постигане на реални резултати, както и да се придържа стриктно към разпоредбите на чл. 8, т. 2 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, „за да се допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“.

Отпускат се 5 611 лева за рехабилитация на военноинвалиди

Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 5 611 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 година. Със средствата ще се разплатят извършени разходи за престой и ползване на дейности и услуги в базите на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД от правоимащи лица по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

До 400 000 лв. санкции се предвиждат за телеком оператори, които след 15 май предлагат разговори с ЕС над 0,19 евро на минута

Санкции за телеком операторите при евентуално нарушение на пределните цени на дребно за международни мобилни и фиксирани разговори и текстови съобщения към страни от ЕС, предвижда одобреният от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Текстовете гарантират ефективното прилагане на национално ниво на пределните стойности на цените за тези услуги, като въвеждат система от ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при нарушения.

Съгласно европейски регламент, от 15 май 2019 г. се прилагат цени на дребно (без ДДС), които не трябва да надвишават 0.19 евро на минута за повиквания и 0,06 евро за текстови съобщения. В случай, че телеком оператор продължава да прилага по-високи тарифи след тази дата, той може да бъде глобен между 20 000 и 400 000 лв.

От 5 000 до 50 000 лв. е санкцията в случай, че операторът не осигури активирането на тарифата в рамките на един работен ден, без това да води до определени негативни последици за потребителите.

Регламентират се минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност

Министерският съвет прие Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност. По този начин се усъвършенства нормативната база в областта на мрежовата и информационната сигурност, съгласно Закона за киберсигурност.

В Наредбата са дефинирани принципите и целите на мрежовата и информационната сигурност. Поставени са изисквания за организационни мерки за защита на мрежите и информационните системи, както и свързаната с тях информация, попадащи в обхвата на Закона за киберсигурност.

С Наредбата се определят минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, както и препоръчителни мерки, въвеждат се правила за извършване на проверките за съответствие с изискванията за мрежова и информационна сигурност, определя се редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра на съществените услуги. Въвеждат се стандартизирани форми за уведомленията за инциденти, форма за обобщена статистическа информация за инциденти, съгласно Закона за киберсигурност и се уеднаквява таксономията и приоритизацията в тази област.

Приетата Наредба ще способства за повишаване на нивото на защитата срещу инциденти, рискове и заплахи за мрежовата и информационната сигурност в Република България.

Приети са изменения на нормативни актове на Министерския съвет

Правителството прие Постановление за изменение на за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет.

Промените на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове налагат създаването на нова организация за изпълнението на дейностите, както на централно, така и на областно ниво. Изпълнението на дейностите в част от областните администрации налага осигуряване на допълнителна численост в най-натоварените от тях, където проблемът не може да бъде решен с прилагане само на организационни мерки. Осигуряват се допълнително по една щатна бройка за област Кърджали и Софийска област, които предоставят най-активно услугата. Допълнителните бройки са за сметка на намаляване на числеността на Министерството на външните работи с две щатни бройки. Възлагат се и функции на отдел „Административна и регионална координация“ в администрацията на Министерския съвет във връзка с централизираното поддържане на система за легализация на документи.

Предлага се и увеличаване на числеността на областна администрация Перник с две щатни бройки, необходими за осъществяване на дейностите по финансов контрол, както и за привличане на IT специалист за сметка на намаляване на числеността на областите Монтана и Търговище.

С проекта па постановление се предлага и прецизиране на функциите на дирекция „Модернизация на администрацията“ във връзка с поддържането па платформата за достъп до обществена информация по чл. 15г от Закон за достъп до обществена информация и с необходимостта от разграничаване на функциите в областта на политиката за отворени данни предвид законовите правомощия на Държавна агенция „Електронно управление“.

С приемането на предложения проект на Постановление се осигурява новата организация за изпълнението на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.

Промените ще осигурят реална възможност и достатъчна обезпеченост за работа в областните администрации. Ще бъде осигурено ясно разграничаване на функциите и отговорностите на АМС и ДАЕУ в областта на политиката по отворени данни, както и поддържането и администрирането на платформата за достъп до обществена информация на конкретно звено в АМС.

Одобрено е сключването на две споразумения между България и САЩ за регламентиране на автоматичния обмен на отчети по държави

 Правителството одобри сключването на две споразумения между Република България и Съединените американски щати, които ще регламентират автоматичния обмен на отчети по държави между двете държави. По този начин нашата страна ще може да получава информация за приходите, дейностите, активите и данъците на големите американски мултинационални групи, които извършват дейност на територията на страната.

Обменът на отчети ще позволи на данъчните администрации да предприемат мерки срещу вредните данъчни практики в областта на трансферното ценообразуване и да идентифицират предприятията, които изкуствено прехвърлят значителна част от печалбите си към юрисдикции с преференциални данъчни режими.

Сключването на споразуменията ще облекчи значително местните дъщерни дружества на американските многонационални групи. За тях ще отпадне задължението за подаване на отчети по държави, съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тъй като информацията вече ще бъде обменяна по реда на административното сътрудничество.

Със споразуменията двете държави ще изпълнят поетите ангажименти по Мярка 13 от Проекта BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за прилагането на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби в други юрисдикции.

Одобрени са допълнителни разходи но бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2019 г.

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2019 г. в размер до 244 000 лв. Средствата са предназначени за изграждане на информационни системи в Комисията.

МС прие законодателната и оперативната си програма за второто полугодие на 2019 г.

Министерският съвет прие законодателната и оперативната си програма за периода 1 юли – 31 декември 2019 г.

Законът за нормативните актове предвижда одобряването на проекти на закони и приемането на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет да се осъществява въз основа на законодателна и оперативна програма за шестмесечен период. Програмите осигуряват планиране на актовете, които Министерският съвет ще разгледа и приеме през периода, както и планиране на процеса по извършването на оценка на въздействието.

Двете програми дават информация за основните положения на предлаганата уредба и последиците от прилагането й, цели, основания за приемане на актовете и сроковете за тяхната подготовка, съгласуване и приемане. Също така се дава възможност за повишаване на прозрачността на процеса по изготвяне и приемане на нормативните актове и се създават условия за по-широко гражданско участие в обществените консултации по проектите на нормативните актове, включени в програмите.

Законодателната програма предвижда да бъдат разгледани общо 26 предложения за законопроекти, като за 6 предложения за закони ще бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието. Оперативната програма предвижда да бъдат разгледани 22 проекта на нормативни актове от компетентността на Министерския съвет.

Съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове и Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, двете програми ще бъдат публикувани заедно с извършените частични предварителни оценки на въздействието на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

Правителството одобри доклад относно преговорите по изпълнение на проекта за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“

Министерският съвет прие доклада на министрите на отбраната, външните работи, финансите и икономиката относно проведени консултации и преговори с американската страна по изпълнение на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ и получените на 17.06.2019 г. в Министерството на отбраната Проект на международен договор (LOA) BU-D-SAB, „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 aircraft and associated support), Проект на международен договор (LOA) BU-D-AAA, „Боеприпаси в подкрепа на F-16“ (Munitions in support of the F-16), Проект на международен договор (LOA) BU-P-AAD, „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги“ (Sidewinder AIM 9Х Block II Missiles, associated material and services) и Проект на международен договор (LOA) BU-P-LAR, „Многофункционална система за разпределение на информация – Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) (5) и свързана с нея поддръжка и оборудване“ (Multifunctional Information Distribution System Joint Tactical Radio System (MIDS JTRS) (5) and related support and equipment).

C настоящото решение се приема доклада на министрите на отбраната, икономиката, външните работи и финансите, участници в преговорния екип, съгласно Решение на Народното събрание от 2019 г. (ДВ бр. 6 от 18.01.2019 г.) за започване на преговорен процес по придобиване на нов тип боен самолет и заповеди № Р-26/22.02.2019 г. и № Р-58/15.04.2019 г. на министър председателя на България. Към решението са приложени за приемане докладите на министъра на икономиката относно индустриалното сътрудничество и министъра на финансите относно въпросите по осигуряване на финансовите средства за реализиране на инвестиционния проект.

В резултат на проведените консултации с американската страна, на България са предложени четири оферти, отнасящи се до самолетите, въоръжението и свързаното оборудване и системи, които са проекти на международни договори със страни Правителствата на двете държави.

Към тях е направено предложение за сключване на споразумение за индустриално сътрудничество между водещия доставчик от американска страна и Министерство на икономиката на България.

Съгласно Закона за международните договори на Република България, тези проекти трябва да бъдат одобрени от Правителството, което следва да упълномощи определени длъжностни лица за подписването им от България. Предвижда се договорите да се ратифицират от Народното събрание.

Одобрен е докладът на министъра на икономиката за индустриалното сътрудничество във връзка с проекта за придобиване на нов тип боен самолет

Правителството одобри доклад от министъра на икономиката за предоставяне на обобщена информация за индустриалното сътрудничество във връзка с проекта за придобиване на нов тип боен самолет и за упълномощаване на министъра на икономиката да проведе преговорите и да сключи Рамково споразумение  между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC относно програма за промишлено сътрудничество F-16 блок 70.

След като правителството на Република България направи своя избор и реши да проведе преговори с правителството на САЩ за доставка на F-16 V Блок 70, със заповед на министър-председателя R-26/20.02.2019 г. беше създадена организация за провеждане на преговорния процес. В изпълнение на заповедта на министър-председателя бяха проведени разговори на няколко етапа – както в София, така и във Вашингтон, с компанията производител на придобивания отбранителен продукт Локхийд Мартин по осъществяването на индустриално сътрудничество. (Правителството на САЩ по закон не може да поема ангажименти за индустриално сътрудничество, но не възпрепятства американските компании производители да предлагат и изпълняват проекти за такова сътрудничество.)

По време на разговорите Министерството на икономиката отстояваше гледната точка и очакванията на българската страна от индустриалното сътрудничество в следните три области:

  • Изграждане на национални способности за логистична поддръжка на самолетите на междинно ниво на експлоатация (National Level-2 Сapabilities).
  • Дългосрочно коопериране с българската индустрия с цел развиване на индустриални и технологични способности в Република България.
  • Изграждане на способности в областта на сигурността и отбраната.

От съществено значение е проектите да водят и до комерсиализиране на придобитите способности, да допринасят за усвояването на продукти и услуги, които са с потенциал да бъдат конкурентни и търсени на международния пазар от други оператори на F-16.

3.7 млн. лв. се предоставят  за предотвратяване разпространението на Африканска чума по свинете в България

Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 3.7 млн. лв. по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) за неотложни мерки по предотвратяване разпространението на Африканска чума по свинете в България.

През лятото на 2018 г. е констатирано първото огнище на АЧС в Република България при домашни прасета. Към момента са обявени 9 огнища на територията на страната.

С оглед на усложнената епизоотична обстановка на територията на цяла Европа и опасността за България, МЗХГ изготви и прилага план с неотложни мерки за предотвратяване разпространението на заболяването. Те включват засилен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове, мерки за биосигурност в свиневъдните обекти, провеждане на информационна кампания, извършване на дезинфекция на площи и продукти, постоянен епизоотологичен надзор, редуциране на популацията от дивите свине и др.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.