Вижте какво реши Министерски съвет днес, 11 декември 2019 г.

Снимки: Денислав Стойчев, архив

По ОПРР се пренасочва допълнителен ресурс за здравеопазване, енергийна ефективност, образование и ремонт на пътища

Близо 110 млн. лв. от резерва за изпълнение на проекти от приоритетните оси „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ и „Регионална социална инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. се пренасочват към проекти за здравеопазване, енергийна ефективност, образование и ремонт на пътища. Правителството одобри промяната по предложение на Управляващия орган на програмата след преглед на нейното изпълнение и необходимостта от преразпределяне на разполагаемия финансов ресурс.

25 млн. лв. ще бъдат насочени допълнително за изпълнение на мярката „Подкрепа за енергийната ефективност в опорни центрове в периферните райони“. По нея се финансират проекти за подобряване на енергийната ефективност на административни и жилищни сгради в 28-те по-малки града. Санирането им води до намаляване на крайното енергийно потребление, емисиите на парникови газове и спомагат за постигане на индикативните национални цели за пестене на енергия.

С 20 млн. лв. ще бъде увеличена Приоритетна ос „Регионална здравна инфраструктура“. Ресурсът ще бъде предоставен за купуване на медицински хеликоптер и осигуряване на необходимата инфраструктура за неговото използване, като по този начин освен подобрено качество на медицинските услуги ще може да бъде предоставяна и по-навременна помощ при спасителни действия. Мярката кореспондира с националното значение на качеството и обхвата на спешната медицинска помощ и идентифицирани нужди от страна на Министерството на здравеопазването.

Малко над 57 млн. лв. ще бъдат пренасочени за подобряване на свързаността с европейската TEN-T пътна мрежа. Средствата са по приоритетна ос „Регионална пътна инфраструктура“ за рехабилитация на участъци от републиканската пътна мрежа. Предвижда се е част от ресурса в размер на 2 млн. лв. да се финансира и внедряване на интелигентни системи, които да подпомогнат осигуряването на високо равнище на безопасност и сигурност на пътната инфраструктура.

Над 6 млн. лв. ще бъдат допълнителните средства за приоритетна ос „Регионална образователна инфраструктура“. Те ще се изразходят за подобряване на регионалната образователна инфраструктура, като ще бъде осигурена възможност за осигуряване на съвременно спортно оборудване в средните училища.

В изготвените предложения за промени в оперативната програма се предвижда включване на нови бенефициенти и партньори, с оглед да се гарантира успешното прилагане на допълнителните мерки, насочени към надграждане на подкрепяните дейности.

Предлаганите изменения в ОПРР 2014-2020 бяха обсъдени и одобрени на проведеното 15-то заседание на Комитета за наблюдение на програмата, като бе взето и решение да бъдат предприети необходимите действия за промяна на оперативната програма, включително водене на преговори със службите на Европейската комисия до окончателното одобрение на изменението.

Промените в ОПРР 2014-2020 не водят до увеличаване на общия ресурс в бюджета на програмата или промяна в размера на планираното национално финансиране. Не се нарушават регламентираните изисквания за тематична концентрация и минимални размери на разпределените средства.

Правителството предлага полковник Юлиян Радойски да бъде назначен на длъжността „Началник на ВВВУ „Георги Бенковски”

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ, с който да назначи полковник Юлиян Радойски на длъжността „Началник на Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски” и да го удостои с виеше офицерско звание „бригаден генерал”, считано от 01.01.2020 г.

С друго свое решение Министерският съвет предлага на Президента на Република България да издаде указ, с който да освободи генерал-майор Красимир Кънев от длъжността „Директор на Щаба на отбраната“ и да го назначи на длъжността „Национален военен представител в Националното военно представителство в Съюзното командване по операциите“ в Монс, Белгия, считано от 01.01.2020 г.

Правителството прие промени в състава на Надзорния съвет на НОИ

Министерският съвет прие Решение за промени в състава на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. По закон надзорът се състои от по един представител на всяка от национално представителните организации на работодателите и синдикатите и равен на тях брой членове, определени от правителството, един от които задължително е заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.

Във връзка с Решение на Народното събрание от 3 декември за персонални промени в Министерския съвет се освобождава досегашният член на правителството в Надзорния съвет на НОИ Бисер Петков и се определя нов член - Деница Сачева.

Също така, по предложение на Министерството на финансите от състава на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт е освободена Илияна Владова, като за нов член се определя Росица Спасова - началник на отдел в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите.

България ще участва с национални щандове на Международното изложение „Зелена седмица Берлин 2020“ и на Международния салон на сиренето и млечните продукти в Париж

Правителството прие решение за участие на България с национален щанд на най-мащабното Международно изложение за селско стопанство и хранителна промишленост и градинарство „Зелена седмица Берлин 2020“. То ще се проведе в периода от 17 до 26 януари 2020 г. в Берлин, като страната ни ще участва за 31-ви път. Събитието предоставя възможност на българските изложители да покажат своите продукти и да популяризират родни храни и напитки пред германските потребители и пазар.

За първи път България ще участва с национален щанд на Международния салон на сиренето и млечните продукти в рамките на Международното селскостопанско изложение „СИА 2020“, което ще се проведе от 23 до 26 февруари 2020 година в Париж. Събитието предоставя на българските изложители възможността да промотират качествата на бялото саламурено сирене, българското кисело мляко и млечните продукти. Пред френските и чуждестранни потребители ще бъде популяризирана уникалната българска бактерия - Лактобацилус булгарикус.

Част от разходите по подготовката и участието на България в двете изложения се предвижда да бъдат осигурени по линия на Държавна помощ „Помощ за участие в изложения“. Чрез нея ще бъдат подпомогнати българските производители, които ще участват в изложенията и са заети с първично производство на земеделска продукция в сектор „Растениевъдство“ и „Животновъдство“ или извършват дейност в преработката на земеделски продукти.

Министерският съвет одобри заявяването на намерение за участие на Република България в 19-то захранване на Международната асоциация за развитие

Правителството одобри заявяването от българска страна на намерение за участие като контрибутор с финансов принос в 19-то захранване на Международната асоциация за развитие (MAP).

В съответствие с решението на Министерския съвет заявяването от Република България на намерение за финансов принос в размер на 2,7 млн. евро се обвързва с изпълнение на вътрешноправните процедури на българската страна и сключване на споразумение за финансов принос с Асоциацията при условие за последваща ратификация. Република България е поканена да заяви свой принос по обсъжданото в момента 19-то захранване, докато заявлението на страната ни за членство в MAP се разглежда.

MAP е създадена през 1960 г. и е единствената от 5-те организации от Групата на Световната банка, в която към момента България не членува. Асоциацията допълва дейността на Международната банка за възстановяване и развитие, като подпомага най-бедните страни чрез предоставяне на заеми при субсидиарни условия, безвъзмездни помощи и техническа помощ, а също така се ангажира с облекчаване на дълг по линия на различни инициативи.

В MAP към момента членуват всички държави-членки на Европейския съюз (ЕС) с изключение на България и Малта, като повечето от страните участват като контрибутори и се включват в отделните захранвания на институцията с безвъзмезден донорски принос.

Поканата към България за участие като контрибутор в 19-то захранване на MAP и заявяването на намерение за подобно участие е с разбирането, че наред с членството на страната в Асоциацията, то ще укрепи ролята и видимостта на страната ни в международната общност.

Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите на МФ, МП, МТСП, МОСВ, МРРБ и МТИТС

Министерският съвет одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на финансите за 2019 г. От тези вътрешнокомпенсирани промени 500 000 лв. се предоставят по бюджета на Националния компенсационен жилищен фонд за изплащане на нововъзникнали задължения за левови компенсации на граждани, отговарящи на нормативно установените изисквания като притежатели на многогодишни жилищно-спестовни влогове. Средства в размер на 33 666 400 лв. се предоставят за изграждане и управление на отказоустойчива, резервирана, производителна, защитена и документирана информационна и комуникационна инфраструктура на Националната агенция за приходите, както и за доставка на мобилна рентгенова система и текуща издръжка по бюджета на Агенция „Митници“. Промените са в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2019 г.

Правителството одобри също вътрешнокомпенсирани промени в размер на 2 990 000 лева по бюджета на Министерство на правосъдието за 2019 г. Намаляват се утвърдените разходи по „Политика в областта на правосъдието“ и по бюджетна програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система“ с общо 2 800 000 лв., както и утвърдените разходи по бюджетна програма „Администрация“ със 190 000 лв. Със същия размер средства се увеличават утвърдените разходи по „Политика в областта на изпълнение на наказанията“ по бюджетна програма „Затвори - изолация за правонарушителите“.

С вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2019 г. ще се покрие недостигът на средства по едни бюджетни програми на ведомството, за сметка на икономия на средства от други. 3 238 160 лв. е недостигът на средства по Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита. Тези средства ще бъдат компенсирани чрез намаление на разходите по други три политики, а именно - за интегрирано развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и финансовите инструменти за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда; политика в областта на подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, подобряване качеството на превантивния и текущ контрол в строителството и на строителните продукти; бюджетна програма „Ефективна администрация и координация“. По тези политики има икономия на средства в резултат на нисък процент усвояване на предвидения финансов ресурс за тях. Промяната е в рамките на утвърдените разходи по бюджета на МРРБ за 2019 г. и не води до въздействие върху държавния бюджет.

Вътрешнокомпенсирани промени се правят и на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2019 г. Преразпределението ще доведе до преструктуриране на предварително разчетения финансов ресурс с цел обезпечаване на нормалното функциониране на основните структури към министъра на труда и социалната политика през 2019 г. и постигане на заложените основни стратегически и оперативни цели на министерството.

Вътрешнокомпенсираната промяна по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2019 г. има за цел преразпределение на средства във връзка с реализирани икономии по политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда и политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост. Промените няма доведат до допълнителни разходи по бюджета на МОСВ, тъй като промяната се извършва в рамките на утвърдените разходи по бюджета на ведомството.

Промените по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2019 г. касаят преразпределяне на утвърдените разходи между политиките и програмите, като също не се променя общият бюджет на министерството.

Правителството одобри 8 835 770 лв. за обезщетения в сферата на образованието

8 835 770 лв. ще получат общините за изплащане на обезщетения на персонала след прекратени правоотношения през месеците септември-октомври 2019 г. Средствата за обезпечаване на Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ за 2019 година ще се осигурят от бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г. и чрез преструктуриране на разходите в централния бюджет за настоящата година.

Споразумение между МОСВ и Световна банка се удължава до 31.05.2020 г.

Министерският съвет одобри и предложи на Народното събрание да ратифицира изменение на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 4.12.2019 г.

С решението се удължава срокът на действие на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги до 31.05.2020 г. Целта е да се осигури ефективно изпълнение на договорените практически дейности по Плана за изграждане на капацитет за изпълнение на Дейност №3 „Институционална координация и ангажираност“. С изпълнение на Споразумението Световна банка оказва съдействие на МОСВ за разработване на Национална програма за качество на атмосферния въздух и Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, фини прахови частици и амоняк в атмосферния въздух.

Споразумението се финансира със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове 2014-2020 г., предоставени чрез Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“. Изменението на споразумението не засяга общата бюджетна рамка на проекта и не изисква допълнително финансиране.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството разреши продажба на два високоволтови електропроводи, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД, разположени на територията на клон „Черно море“. Продажбата на активите ще се осъществи чрез пряко договаряне с „Електроразпределение Север“ ЕАД при начални цени не по-ниски от пазарната стойност, определена от независим оценител.

На Териториалната дирекция на НАП - Велико Търново се предоставя безвъзмездно имот - публична държавна собственост. Имотът с площ 31,18 кв. м. включва две помещения на първи етаж в сграда, намираща се на пл. „Център“ № 2 във Велико Търново. Досега в тях работеше Националната служба за съвети в земеделието към Министерството на земеделието, храните и горите, но службата ще бъде преместена в други две стаи, на втория етаж, в сграда на ул. „Христо Ботев“ № 2 в града.

Българският институт по метрология и Патентното ведомство на Република България получават управлението на държавни имоти. Институтът ще управлява едноетажна сграда с площ 61 кв. м на бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 54 в София. Имотът вече е предоставен за нуждите на БИМ. Самостоятелен обект с площ 64,74 кв. м в административна сграда на столичния бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 526 получава Патентното ведомство на Република България.

Одобрено е финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите

Правителството прие Решение, с което одобрява финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.

От бюджета на Министерството на икономиката на Община Божурище ще се предоставят средства за изграждане на елементи от общинска пътна инфраструктура. Те ще бъдат отпуснати за реконструкция и рехабилитация на част от общински път Костинброд. Ремонтът се извършва във връзка със сертифициран проект по ЗНИ - „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД - „Разширение на производствен център на Кока-Кола в Костинброд, 2020“.

Временно се прекратява дейността на Посолството ни в Сана

Правителството прие решение за временно прекратяване на дейността на Посолството на Република България в Сана, Република Йемен от 1 януари 2020 г.

Ситуацията на несигурност в Република Йемен затрудняват дейността на посолството. Решението за временно затваряне на посолството в Сана ще позволи да бъдат спестени бюджетни средства за административни разходи.

Дейността на посолството ни в Република Йемен ще може да бъде възобновена, след като обстановката по сигурността в йеменската столица се нормализира.

За ратификация е предложено Споразумението в сферата на социалната сигурност между България и Квебек

Правителството предложи на Народното събрание да ратифицира Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек. Документът беше подписан на 19 септември в Квебек и ще влезе в сила на първия ден от четвъртия месец, следващ размяната на ратификационните документи.

Влизането в сила на това Споразумение ще даде възможност на хората, работили в България и в Квебек, да реализират както пенсионните права, зависещи от пребиваване по федералното законодателство на Канада, така и пенсионни права, зависещи от вноски по квебекския пенсионен план.

Одобрена е българската позиция за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Министерският съвет одобри българската позиция за заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 16-17 декември в Брюксел. Очаква се министрите да продължат дискусията за Стратегическите планове от пакета за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Дискусията и обмена на мнения ще бъдат фокусирани върху изготвения от Финландско председателство доклад за напредъка. България поддържа позицията си за проява на по-висока финансова амбиция по отношение на дела на обвързаната подкрепа. От голямо значение за поддържане стабилността на доходите на земеделските стопани в уязвимите сектори е и запазването на преходната национална помощ и след 2020 г. По отношение развитието на селските райони и мониторинга на качеството на изпълнението, поддържаме позицията си, че въвеждането на годишни цели следва да отпадне и да бъде заменено от поставяне на цели в средата и в края на програмния период. В областта на рибарството се очаква да бъде прието Предложението за Регламент на Съвета за определяне на възможностите за риболов на някои рибни запаси и групи рибни запаси за 2020 година в Средиземно море и Черно море.

Правителството одобри също резултатите от проведеното на 18 ноември заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство. Тема на обсъждане беше пакетът за реформата на ОСП след 2020 г. относно климатичните и екологични цели на политиката. Предлага се въвеждане на единен процент или фиксирана сума за тях в рамките на целия бюджет на Стратегическия план за ОСП. Предложението на Председателството бе приветствано от голяма част от делегациите. Някои от тях подкрепиха гъвкавостта, което това предложение би предоставило на държавите-членки. Няколко министри използваха още веднъж възможността да заявят, че по-висока екологична и климатична амбиция следва да бъде съпътствана от адекватен бюджет за ОСП. В допълнение по темата за реформата на ОСП, Европейската комисия представи две предложения за Регламенти относно преходните правила за ОСП, които бяха одобрени от министрите. Беше представена декларация, изготвена по инициатива на България, за включване в Регламента за преходните правила на възможността за прилагане на Преходната национална помощ, на финансови нива, не по-ниски от тези за 2020 г. Документът бе подкрепен от делегациите на Кипър, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Латвия.

На 21 ноември в гр. Брюксел се проведе заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт, част „Култура и аудиовизия“. Приета бе Резолюция на Съвета на ЕС и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно културното измерение на устойчивото развитие. Финландското председателство бе включило в дневния ред на заседанието и дебат на тема: „Силни страни, иновационен потенциал и конкурентоспособност в световен мащаб на европейските културни, творчески и аудиовизуални индустрии“. По време на заседанието, българската делегация предостави и информация по темата: „Добри практики в областта на защитата на културно наследство - Връщане на археологически предмети на България“. Точката в дневния ред бе включена по искане на страната ни с цел да се подчертае необходимостта и важността от сътрудничество на ниво ЕС в борбата с трафика на културни ценности за защитата на общото европейското наследство за бъдещите поколения.

Прекратяват се три концесионни договора за добив на подземни богатства

Концесионният договор за добив на строителни материали - андезитобазалти, от находище „Бозалъка“ ще бъде прекратен едностранно от държавата поради неизпълнение на основни договорни задължения от страна на концесионера. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание. Концесионерът на находището - хасковското дружество „Финтекс“ ООД, не е превел необходимите концесионни плащания, не е предоставил банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на паричните задължения и задълженията, свързани с опазване на околната среда. Не са представени и годишни работни проекти, както и отчети за добитите количества строителни материали. Находище „Бозалъка“ се намира на територията на община Момчилград, област Кърджали. През май 2008 г. за него е сключен концесионен договор с 25-годишен срок с „Финтекс“ ООД.

Концесионният договор за добив на неметални полезни изкопаеми - флуоритова суровина, от находище „Лукина падина“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните, след като правителството одобри искането на концесионера. Находище „Лукина падина“ се намира на територията на община Чипровци, област Монтана. През юли 2005 г. за него е сключен концесионен договор с „Н и Н Трейдинг“ ООД, гр. Карара, Италия. С допълнително споразумение от февруари 2011 г. правата и задълженията по концесията са прехвърлени изцяло на „България флуорит“ ЕООД, гр. София. В искането си за прекратяване на договора концесионерът посочва, че не извършва производствена дейност от 28 януари 2016 г.

Също по взаимно съгласие и като се одобрява искането на концесионера ще бъде прекратен концесионният договор за добив на строителни материали - пясъци и чакъли, от находище „Картал тепе“. Находището се намира на територията на община Лесичово, област Пазарджик. Концесионният договор за него е сключен през септември 2003 г. с пазарджишкото дружество „Врис“ ЕООД. В искането си за прекратяване на договора дружеството посочва, че не осъществява добивна дейност от находището поради липса на технологична възможност за изземване на подземното богатство.

„Родопи Еко Проджектс“ ЕООД е новият концесионер на находищата „Мързян“, „Шумачевски дол-Андроу“ и „Гюдюрска“

„Родопи Еко Проджектс“ ЕООД, гр. Златоград, е новият концесионер на участък „Мързян-север“ на находище „Мързян“. Дружеството е също така новият концесионер на находище „Шумачевски дол-Андроу“, както и на участък „Южна Петровица“ на находище „Гюдюрска“. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки поисканата от предишния концесионер промяна.

И в трите находища се добиват оловно-цинкови руди. Участък „Мързян-север“ на находище „Мързян“, както и находището „Шумачевски дол-Андроу“ се намират на територията на община Златоград, област Смолян. Концесиите за тях са предоставени през 2004 г. за срок от по 35 години на „Горубсо-Златоград“ АД. Участък „Южна Петровица“ на находище „Гюдюрска“ също е разположено на територията на община Златоград. Концесията за него е предоставена през 2004 година за 12 години на „Горубсо-Златоград“ АД, а през 2014 година срокът на предоставената концесия е продължен с още 15 години.

С днешните решения на МС правата и задълженията по трите концесии се прехвърлят изцяло на „Родопи Еко Проджектс” ЕООД. Условията по концесионните договори остават без промяна. Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства.

С по 15 години се удължават концесионните договори за находищата „Долни Дъбник“ и „Горни Дъбник“

С по 15 години ще бъдат удължени концесионните договори за находищата „Долни Дъбник“ и „Горни Дъбник“, област Плевен. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки исканата промяна от концесионера - „Проучване и добив на нефт и газ“ АД. От дружеството мотивират искането си с наличието на оставащи запаси в находищата, които биха останали неиззети.

Концесионните договори за двете находища са сключени през 2003 г. за срок от по 17 години.

„Автомагистрали-Черно море“ АД ще добива варовици от находище „Хитрино-4“

Шуменското дружество „Автомагистрали-Черно море“ АД ще добива строителни материали - варовици, от находище „Хитрино-4“. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето днес, с което дружеството е определено за концесионер.

Находище „Хитрино-4“ е разположено в землището на с. Сливак, област Шумен. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години. През този период дружеството ще инвестира над 480 хил. лв. в производствената дейност. Очакваните концесионни плащания за целия период ще надхвърлят 1.8 млн. лв. без ДДС. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства, тези приходи постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ - в случая това е Хитрино.

Откриват се процедури за възлагане на концесия на морските плажове „Градина - Централен“ - част 2 и „Елените”

Министерският съвет взе решение да бъдат открити процедури за възлагане на концесия за морските плажове „Градина - Централен“ - част 2 в община Созопол и „Елените“ в община Несебър, област Бургас. Целта е обезопасяване на плажовете и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесиите.

Процедурите се провеждат по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесиите да е 20 години. Той е обусловен от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морските плажове.

Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение за плажа „Градина - Централен“ - част 2 е 55 757 лв. без ДДС, а за „Елените“ - 146 350 лв. без ДДС. Този размер е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове- обект на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Двата морски плажа ще бъдат обезпечени със задължителните дейности по ЗУЧК - осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.

Одобрено е изменение на данъчна спогодба между България и Узбекистан

Министерският съвет прие проект на Протокол за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО), подписана на 24.11.2003 г.

Основната причина, която налага промяната, се дължи на факта, че част от разпоредбите на действащата спогодба не съответстват на измененията в модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който България следва в своята договорна практика, както и заради последните развития в областта на международното данъчно облагане за противодействие на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

Моделът на СИДДО на ОИСР е претърпял няколко редакции, като последната редакция е от 2017 г. - във връзка с проекта на Организацията за противодействие на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (Base Erosion and Profit Shifting - BEPS Package). Над 125 държави и юрисдикции обединиха усилията си, за да си сътрудничат при прилагането на съответните мерки чрез създаването на Приобщаващата рамка по въпросите на BEPS (Inclusive Framework). От 01.06.2016 г. България е член на Приобщаващата рамка и е интензивно ангажирана с работата по изпълнение на „минималния стандарт“ на Проекта BEPS.

Проектът BEPS предлага на държавите решения за преодоляване на различията в съществуващите международни данъчни правила, които позволяват на компаниите, чрез използването на схеми за агресивно данъчно планиране, да минимизират данъчните си задължения, прехвърляйки изкуствено корпоративните си печалби към юрисдикции с ниски или нулеви данъчни ставки. Едновременно с това, мерките по Проекта BEPS създават предпоставки за по-голяма данъчна предвидимост и правна сигурност за компаниите, чрез намаляване на споровете между бизнеса и администрациите или по-ефективното им разрешаване, при прилагането на новите международните данъчни правила и изисквания.

Намаляват дисбалансите в страната с промени в Закона за регионалното развитие

Оптимизиране броя на стратегическите документи за регионално развитие, въвеждането на нов подход в политиката за управление на регионите за балансирано развитие и увеличаване функциите и правомощията на Регионалните съвети за развитие. Това предвиждат промени в Закона за регионалното развитие, които бяха приети от Министерския съвет. С тях се цели създаване на условия за по-балансирано развитие на територията, както и нов, по-адекватен подход към регионалната политика в страната.

Една от мерките предвижда обединяване на документите за регионално развитие и пространствено планиране на национално ниво, на ниво район (NUTS2) и на ниво община и отпадането на стратегическите документи на областно ниво. Така ще се гарантира по-високо качество на стратегическите документи, с по-ясна насоченост и фокус върху специфични цели, както и ще се подобри и опрости процесът на наблюдение, контрол и оценка. Ще се намали и административната тежест и обем на събираната и обработвана информация за целите на регионалното и пространствено развитие и ще се прецизират съставът, отговорностите и функциите на звената за управление в съответствие с изискването за повишаване на ефективността на тяхната работа.

Стратегическите документи за регионално и пространствено развитие ще включват Национален документ за регионално и пространствено развитие, който определя дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за устойчиво развитие на националната територия, документи за интегрирано териториално развитие за районите от ниво 2, които ще определят средносрочните цели, приоритети и перспективи за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния район. Предвижда се разработването на документи за интегрирано развитие на община, които ще определят средносрочните цели и приоритети за нейното устойчиво развитие и връзките й с други общини. Това ще се постигне чрез обединяване на общинския план за развитие с интегрирания план за градско възстановяване и развитие в нов документ, който включва характеристиките на двата документа.

Промените предвиждат и да се засили ролята на Регионалните съвети за развитие /РСР/ в посока ефективност и споделена отговорност в управлението на регионалната политика. Регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2 вече ще включват два състава — управленски и експертен, като няма да има център на управление, съсредоточен в даден град. Те ще изпълняват функции, свързани с изпълнението на интегрираните териториални стратегии за развитие на районите и ще участват в процеса на предварителен подбор на проекти, съфинансирани от Европейските фондове.

Законът предвижда още Националната концепция за регионално и пространствено развитие да бъде със срок до 15 години без елементите на техническата инфраструктура, които се планират за период до 30 години. Подготовката за следващия програмен период 2021-2027 г. и Европейските структурни и инвестиционни фондове ще се използва като ускорител на промяната на модела за изпълнение на регионалната политика.

Правителството прие промени в Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Министерският съвет прие изменения в Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. С направените промени на подзаконовата нормативна уредба са разписани ясни и подробни правила за провеждане на търговете за продажба на свободните имоти в бившите стопански дворове. Целта е да се разграничи процедурата за провеждане на търг за съседни имоти от тази за общите търгове. При търговете, на които могат да участват само собственици на имоти - съседни на имотите, предложени на търга, се регламентират специални условия за участие. Въвежда се изрично изискване за създаване на конкурентна среда при провеждането им.

По отношение на свободните имоти в стопанските дворове, върху които след 01.03.1991 г. са изградени сгради и/или съоръжения от физически или юридически лица, е предложено да се обявяват за продажба само на общ търг. По този начин се дават равни възможности за участие на всички заинтересовани лица, в условията на свободна конкуренция.

Регламентиран е изричен ред за законосъобразно приключване на административното производство с годен за обжалване индивидуален административен акт. Това важи за случаите, в които министърът на земеделието, храните и горите не одобри изцяло или частично протокола на тръжната комисия за резултатите от търга, с което ще се даде възможност на участниците да защитят правата си по съдебен ред.

При извършването на годишните проверки за състоянието и ползването на земеделските земи от държавния поземлен фонд, по отношение на земите, отдадени под аренда за създаване и отглеждане на трайни насаждения, е въведено задължително изискване за извършване и на теренна проверка.

Правителството прие Наредба за концесиите за добив на минерална вода

Правителството одобри Наредба за концесиите за добив на минерална вода. Приемането й е свързано с влизане в сила на новия Закон за концесиите от 02.01.2018 г., според който концесиите за добив на минерална вода се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за водите.

Наредбата определя реда за извършване на подготвителни действия и за провеждане на процедурата за предоставяне на концесиите за добив на минерални води изключителна държавна собственост и публична общинска собственост. Утвърждават се условията за изпълнение, изменение и прекратяване на концесионните договори за добив на минерални води.

Откриването на процедурата за предоставяне на концесия и определянето на концесионера се извършва с решение на концедента. Концедент за добив на минерални води изключителна държавна собственост е Министерски съвет, а за добив публична общинска собственост - Общинският съвет. Осигуряването на извършването на подготвителните действия и организацията по провеждането на процедурата за предоставяне па концесия са в компетенциите на министъра на околната среда и водите за държавните концесии, и на кмета на общината за общински те концесии.

Концедентът взема решение за приемане или отказ за изменение на концесионен договор по пр

Коментари

Задължително поле