11 елитни коне изгоряха при пожар във Врачанско

Четири реактивни снаряда се взривиха до американското посолство в Багдад

Оптична илюзия смая потребители в инстаграм

Националният консултант по вирусология проф. Ива Христова пред “Труд”: Тест за коронавируса ще имаме до месец

Жители на Ботевград протестират в подкрепа на кмета

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова пред “Труд”: Курсът лев – евро е гарантиран (обзор)

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 27 януари 2020

Нов процес за убийство с бомба

Мъртва риба и в река Чая Не е ясно дали причината е човешка намеса или природно явление

Новият шеф на БНР Андон Балтаков: Ще работя за прозрачност на вземане на управленските решения

Риана заряза гаджето си – милиардер

Хю Грант и Матю Макконъхи сгодиха родители си

Български ансамбъл се връща у нас от Пекин заради коронавируса

Индия показа първата ракета срещу сателити

Космическите сили на САЩ заемат емблема от „Стар трек” Доналд Тръмп представи логото в Туитър

Вижте какво реши Министерски съвет днес, 18 декември 2019 г.

Правителството прие План за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 през следващата година

Правителството прие План за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 през следващата година. Основната цел на документа, подготвен от Съвета за развитие при Министерския съвет, е да допринесе за постигането на трите стратегически цели на Програмата – повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване; изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението; повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.
За постигането на тези цели през 2020 г. се предвижда да бъдат изпълнявани мерки, разпределени в осем приоритетни области. За всяка стратегическа цел и приоритет е дефиниран набор от показатели, стойностите на които се актуализират годишно и показват постигнатия напредък. Предварителната оценка на въздействие от изпълнението на планираните мерки показва, че ще бъдат реализирани значителни дългосрочни ефекти. Към 2020 г. брутният вътрешен продукт ще нарасне с 3,5%, ако Планът за действие бъде реализиран с посочените като вече осигурени средства, и с 4,8%, ако мерките бъдат напълно реализирани с посочените като необходими за тяхното изпълнение средства. Положителни ефекти ще се наблюдават по отношение на състоянието на пътната и железопътната мрежа на страната, енергийната сигурност и подобряването на инфраструктурата на българските градове. Симулациите показват и съществен дългосрочен ефект по отношение на конкурентоспособността на икономиката. През 2020 г. износът на страната би нараснал съответно с 0,6 и 0,8%.
За оценката на макроикономическото въздействие на предвидените мерки е използван моделът СИБИЛА (Simulation model of Bulgaria’s Investment in Long-term Advance). Оценявани са дългосрочни ефекти, дефинирани като промени в нивата на основни макроикономически показатели, генерирани в резултат на направените през 2020 г. интервенции и наблюдавани трайно след преустановяване на импулса (края на изпълнението на мерките).

България ще се присъедини към Глобалната статистическа база данни за приходите на ОИСР

Правителството одобри присъединяването на страната ни към Глобалната статистическа база данни за приходите (Global Revenue Statistics Database) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Организацията и координацията на процеса по присъединяването и изпращането на годишна статистическа информация за данъчните приходи за публикуване в базата данни ще се осъществява от Министерството на финансите, а Националният статистически институт ще осигурява съответствие на методологията, съдържанието и обхвата на информацията с изискванията на ОИСР.
Мярката е в съответствие с целите на приетата с РМС № 789 от 20.12.2017 г. Пътна карта за действията на Република България по присъединяването към ОИСР и с изготвения в близка координация с ОИСР План за действие през 2019-2020 г. в областта на фискалните въпроси.
Статистиката на данъчните приходи, която се използва в публикацията за страните членки на ОИСР, се събира и обработва от 1972 година. Глобалната статистическа база данни за приходите включва подробна, съпоставима и надеждна информация за данъчните приходи за повече от 90 икономики от целия свят, включително икономиките на членовете на ОИСР, страните от Африка, Азия, Европа, Латинска Америка, Карибите и страните от Тихоокеанския басейн. Базата данни е ценен инструмент за вземането на решения в областта на данъчната политика и подпомага данъчните администрации, като дава възможност за сравнения с останалите страни.
Присъединяването към инициативата не е свързано със заплащането на такси или вноски на ОИСР.

Приет е Отчет за 2018 г. за изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие на населението в България (2012 – 2030 г.)

Правителството прие отчет за 2018 г. за изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие на населението в България (2012 – 2030 г.).
Отчетът за 2018 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) следва изчерпателната рамка за предприемане на комплексни действия и мерки в отговор на демографските предизвикателства, заложена в стратегията.
Предприетите от правителството и отговорните институции комплексни мерки са разпределени в 12 стратегически направления. Поставя се акцент не само върху осигуряване на възможности за подобряване на раждаемостта, намаляване на смъртността и разумно управление на миграциите, но и върху развитието на качеството на човешките ресурси, подобряване на образователния и здравен статус, повишаване на квалификацията, уменията и мобилността на хората на пазара на труда. Отчетът подобрява ефективността и координацията на отговорните за провеждането на демографската политика в страната институции при условията на прозрачност.
По данни на НСИ към 31 декември 2018 г. населението на България е 7 000 039 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2017 г. населението на страната намалява с 49 995 души, или с 0.7%.
Като най-положителна демографска тенденция може да се отбележи значителното намаляване на детската смъртност през последните години. През 2018 г. в страната са починали 358 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.8%о. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4%о, през 2005 г. – 10.4%о, а през 2017 г. – 6.4%о.
По отношение на стандарта и качеството на живот на населението се наблюдават позитивни промени. През 2018 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 6 013 лв. и нараства с 7.6% спрямо 2017 година. За периода 2009 – 2018 г. общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1.6 пъти. Реалните доходи на домакинствата нарастват с 7.3% през 2018 г. в сравнение с 2017 г., като най-висок е индексът на реалните доходи спрямо 2011 г. – 13 8.1 %.
През 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7%. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.1 години през 2017 г. на 27.2 години през 2018 г.
Тоталният коефициент на плодовитост за 2018 г. се задържа на нива около 1.5. През 2018 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56, какъвто е и за 2017 г.
Спрямо предходната година броят на умрелите лица намалява с 1 265, или с 1.2%. Общият брой на умрелите лица през 2018 г. е 108 526 души, а коефициентът на обща смъртност – 15.4%о.
Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21.3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. с 4.4 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.8%, а на мъжете – 17.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. и достига 43.8 години в края на 2018 година.

Одобрен е План за 2019 – 2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 – 2030 г.)

Правителството одобри План за 2019 – 2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 — 2030 г.). Приоритетите на документа са свързани с насърчаване на заетостта, активното участие в обществото, създаването на възможности за самостоятелен живот и на капацитет и благоприятна среда за активен живот на възрастните хора на национално и регионално ниво.
Настоящият План за изпълнение на Стратегията представя оперативна рамка за предприемане на комплексни действия и мерки в отговор на предизвикателствата, породени от застаряването на населението. В Плана са систематизирани задачи от различни отговорни институции в изпълнение на четирите приоритета, заложени в Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 -2030 г.).
Планът за 2019 – 2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 – 2030 г.) използва интегриран подход, включващ финансиране на набелязаните мерки чрез бюджетите на компетентните ведомства според Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и 2020 г., Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, други оперативни програми, финансиране по европейски и други международни проекти.

Правителството утвърди датите на религиозните празници през 2020 г. на вероизповеданията, различни от източноправославното

По предложение на ръководствата на религиозните общности в България правителството определи дните на религиозните празници през 2020 г. на вероизповеданията, различни от източноправославното. Съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител, служителите и работниците, които изповядват тези вероизповедания, могат да ползват, по свой избор, част от платения си годишен или неплатен отпуск за религиозните празници.
Празниците на Католическата църква у нас са 13 април – вторият ден от Възкресение, 29 юни – „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, 1 ноември – „Вси Светии“ и 8 декември – Непорочното зачатие на Света Богородица.
Мюсюлманското вероизповедание ще празнува Рамазан байрам – на 23, 24 и 25 май, Курбан байрам на 30 и 31 юли и Рождението на Мохамед – 28 октомври.
За религиозната общност на евреите празниците са на 9 и 16 април – Песах, 19 и 20 септември – Рош Ашана, 27 септември – Иом Кипур и Сукот – на 3 и 11 октомври.
Арменската апостолическа православна света църква ще празнува Рождество Христово на 6 януари, 5 април – Цветница, 12 април – Възкресение Христово, 19 юли – Преображение Господне, 16 август – Успение Богородично, 13- септември – Кръстовден,
Празничните дни за обществото „Бяло братство” са 22 март – Ден на пролетното равноденствие, раждането на Учителя Петър Дънов – 12 юли, Съборните дни – 19, 20 и 21 август, и Денят на кончината на Учителя – 27 декември.
Църквите на адвентистите от Седмия ден ще празнуват шест съботни дни, ако според трудовия им или служебен договор са задължени да работят в тези дни.
Празници за Общество за Кришна съзнание са Гаура Пурнима на 9 март, Рама Навами – 2 април, Нарасимха Чатурдаши на 6 май, Кришна Джанмаштами на 12 август, РатхаЯтра – на 19 септември.
Последователите на Диамантен път на будизма – България, ще празнуват на 5 юни – Весак (ден на раждането, просветлението и паранирваната на Буда Шакямуни)
Свидетелите на Йехова в България отбелязват Възпоменанието на смъртта на Исус Христос на 7 април и конгресни дни на 26 и 27 юни, 10, 17 и 18 юли.
Евангелските църкви ще празнуват 31 октомври деня на Реформацията.
За празници на Будистката общност в България са определени: 24 януари
– Нова година, 7 май – Денят на Буда, 5 юли – Денят Дхарма и 8 декември – Денят Бодхи.
Бахайска общност в България – 20 март Ноу Руз, 20 април – Резван, 23 май – декларацията на Баб, 29 май – възнесението на Бахаулла, 10 юли – Мъченическата смърт на Баб, Рождението на Бахаулла – 19 ноември.

Приета е Стратегия за развитието на пенитенциарната система в България
за периода до 2025

Министерският съвет прие днес Стратегия за развитието на пенитенциарната система в България за периода до 2025 г. Стратегията формулира основните стратегически цели, мерките и действията за постигането им, както и очакваните резултати от тяхното изпълнение, като се основава на изискванията на международните правни документи по правата на човека, проучването на добрите чуждестранни практики в тази област, европейските стандарти за демократизиране на институциите и за хуманно третиране на закононарушителите.
При изготвяне на Стратегията са взети предвид вътрешните и международните актове и възприети стандарти в областта на налагането и изпълнението на наказанията като Европейската конвенция за защита правата на човека, Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказание, Препоръка № Rec (2006) 2 на Комитета на министрите на държавите-членки относно Европейските правила на затворите, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и правилника за неговото прилагане и Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Пътната карта за изпълнение на мерките приета с Решение № 299 на Министерския съвет от 22 април 2016 г.
Проектът на стратегия е изготвен в Министерството на правосъдието в рамките на реализирането на проект: „Модернизиране на пенитенциарната система в България“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, чрез ЕСФ по договор № BG05SFOP001 -3.001-0005-С01 /14.12.2016 г.
Основните цели, които са залегнали в Стратегията, са свързани с продължаването на действията по модернизиране и реформиране на пенитенциарната система в съответствие с европейските стандарти, хуманизиране изпълнението на различните видове наказания с оглед постигане целите на налагането им, подобряване на управлението и рехабилитацията на правонарушителите, компетенциите и мотивацията на персонала, сътрудничеството, и възможностите за въвеждане на иновации във функционирането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби. За осигуряване на практическото изпълнение на Стратегията са изготвени План и финансов план за дейностите включени в нея.

Актуализиран е списъкът със защитените специалности от професии и с очакван недостиг на пазара на труда

Министерски съвет прие за учебната 2020/2021 година актуализиран Списък със защитените от държавата специалности от професии и със специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда. Списъците се актуализират всяка година.
Те са анализирани от Междуведомствена комисия. Отчетени са предложенията за обновяване, постъпили от министерства и ведомства, с участието на организации на работодателите. В актуализирания Списък на защитените от държавата специалности отпадат пет специалности и се допълва една нова. Във втория Списък отпадат три специалности и се добавят 17 нови специалности с очакван недостиг на специалисти на пазара на труда.
С приемането на Постановлението се създава възможност за осигуряване на условия за организиране и провеждане на качествено професионално образование и обучение, за преодоляване на дефицита от подготвени кадри по специалности от професии със значение за пазара на труда и за икономическото развитие на национално ниво.
Необходимите средства за изпълнение на проекта на Постановление за учебната 2020/2021 година са в размер на близо 3 млн. лв. и са в рамките на разчетените средства с проекта на бюджет за 2020 г. и актуализираната бюджетна прогноза за 2021 г. С тях ще бъдат осигурени необходимите условия за обучение на 743 ученици в 59 паралелки в защитени от държавата специалности от професии и на 3 979 ученици в 239 паралелки в специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда.

България ще предостави финансова подкрепа в размер на 139 534 лева за УНИЦЕФ, ООН и ОССЕ

Министерският съвет реши България да предостави доброволни годишни вноски в основния бюджет на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), ООН-Жени и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в общ размер на 139 534 лева.
Средствата се осигуряват в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на външните работи за всяка година, като за 2019 г. са съответно: за УНИЦЕФ – 37 320 лв.; за ВКБООН – 26 659 лв.; за ООН-Жени – 26 659 лв.; за Бюрото по демократичните институции и правата на човека към ОССЕ – 39 117 лв.; за Представителя на ОССЕ за свободата на медиите – 9779 лв.
Предоставянето на доброволен финансов принос от страна на България е израз на съпричастност и подкрепа за дейността на организациите и демонстрира ангажираност на страната ни в области като правата на човека, демокрацията и върховенството на правото.

Минимална работна заплата става 610 лева

Минималната работна заплата ще нарасне до 610 лв. от 1 януари 2020 г. Размерът й ще се повиши е 50 лева или с 8,9% в сравнение с настоящата година, реши правителството.
За повишаването на минималната работна заплата на 610 лв. способстват икономическото развитие, устойчивите темпове на ръст на БВП, увеличаване броя на заетите и отчетеното повишаване на средната работна заплата за страната.
Предлаганият нов размер на минималната работна заплата от 610 лв. ще има благоприятно въздействие върху вътрешното търсене, заетостта и жизненото равнище на най-нискодоходната част от работната сила.
От 1 януари минималната работна часова заплата ще бъде 3,66 лв.

Отпускат се 827 лева за рехабилитация на военноинвалиди

Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 827 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 година. Със средствата ще се разплатят извършени разходи за престой и ползване на дейности и услуги в базите на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД от правоимащи лица по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Правителството изплати 129 000 лв. на пострадали от забавено правосъдие

Допълнителни разходи в размер на 129 000 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието, бяха одобрени днес от Министерски съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие.
Това е общият размер на сумата, изплатена за периода от 01.10.2019 г. до 03.12.2019 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на делата им в разумен срок.
Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията. Ако бъде преценено, че правото на заявителя на правосъдие в разумен срок е било нарушено, министърът на правосъдието или посочено от него лице определя размера на обезщетението, съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.
Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, са планирани в централния бюджет.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджетите на МВР, МТИТС, МВнР, МК и МЗ

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2019 г. Средствата в размер на 1 462 500 лв. са за създаване на условия за ефективно и ефикасно функциониране на експертно-криминалистичната дейност, подобряване на качественото събиране на доказателства в рамките на досъдебното производство, както и за доставка на консумативи за нормалното функциониране на лабораториите за ДНК – анализи и непрекъсваемост на процеса по извършване на експертизите.
Допълнителни разходи са одобрени и по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2019 г. Средствата в размер на 208 млн. лева се предоставят целево като капиталов трансфер за инвестиционни проекти на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). По този начин НКЖИ ще погаси задълженията си по възмездната финансова помощ, предоставена за приключване на железопътните инфраструктурни обекти по Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г.
Други 24 483 934 лева са одобрени по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията като допълнителни разходи за 2019 г. Средствата са за извършване на плащане по решение на Международния арбитражен съд (ICC) в Париж при Международната търговска камара (МТК) по дело № 22594/МНМ по проект „Изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на река Дунав при Видин-Калафат (България-Румъния)”. След изплащане на дължимата сума на ищеца, FCC Construction, тя ще бъде приета като разход за българската страна, което ще увеличи стойността на активите ни за изграждането на обекта и ще се отрази при разпределението на дивидентите между България и Румъния.
Съгласно друго правителствено постановление се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2019 г. в размер до 407 870 лв., за нормалното функциониране на генералното ни консулство във Франкфурт на Майн и за обезпечаване наема на сградата на посолството ни в Тирана. Възникналата необходимост от разход за наем на сградата на посолството ни в Тирана е в резултат на прекратяване на споразумението между външните ведомства на България и Албания за безвъзмездно предоставяне на имоти за ползване на дипломатическите представителства в двете страни.
Допълнителни разходи са одобрени и по бюджета на Министерството на културата за 2019 г. Средствата са за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията на изявените български творци: Анатоли Кръстев, Анжел Вагенщайн, Георги Дюлгеров, Иван Стайков, Иван Иванов, Лили Иванова и Христо Ганев и Андрей Дреников за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.
По бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019г. се одобряват допълнителни разходи в размер на 1 200 000 лева. Със средствата се предвижда създаването на „Център за комплексна терапия на тумори на простатната жлеза“ и за закупуването на специализирана медицинска апаратура и оборудване за същия в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йрана-Исул“ ЕАД.
Други 2 500 000 лева са одобрени по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. като допълнителни разходи за държавни лечебни заведения за болнична помощ – търговски дружества, за капиталови разходи за закупуване на дълготрайни материални активи.

Правителството одобри 393 628 лева за допълнително финансиране на училища
и детски градини

Министерският съвет одобри трансфери в размер на 393 628 лв. по бюджетите на общините за 2019 г. за допълнително финансиране на училища и детски градини. 380 100 лв. са за издръжка на паралелки за придобиване на квалификация по защитени специалности от професии и такива, за които е налице очакван недостиг от кадри на пазара на труда за новоприетите ученици в VIII клас за учебната 2019/2020 година. Останалите 13 528 лв. са за допълнително финансиране за новите защитени детски градини и защитени училища, одобрени от МС през ноември т.г.
С предоставянето на допълнителните средства на първостепенните разпоредители с бюджет ще се осигури необходимият финансов ресурс за подготовката на кадри за специалности от професии и отрасли, необходими за местната, регионалната и националната икономика в дългосрочен план. Предоставянето на тези средства няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет, тъй като те са предвидени по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г.

Общините ще получат допълнително 1 555 971 лева за безплатен транспорт на децата и учениците

Правителството отпусна допълнително по бюджетите на общините 1 555 971 лева за 2019 г. за компенсиране на безплатния транспорт на деца и ученици.
Средствата за превоз на децата и учениците са неотложен разход за образователната системата, за да се изпълни една от основните мерки за осигуряване на равен достъп до качествено образование на всички деца и ученици.
Необходимите средства в размер на 1 555 971 лв. ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 година.

Вътрешнокомпенсирани промени се правят по бюджетите на МИ, МВнР, МЕ, МЗХГ и МЗ

Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г. Допълнителни средства в размер на 854 000 лв. се насочват за финансиране на основната дейност на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и на Центъра на промишлеността на Република България в Москва. Средствата се осигуряват за сметка на реализирани икономии по бюджетна програма „Преструктуриране и ефективно управление на държавната собственост“ от „Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност“.
Министерският съвет одобри вътрешнокомпенсирани промени и на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2019 г. С промените се осигуряват допълнителни средства в размер на 140 400 лв. за реализиране на проекти в областта на публичната дипломация. Сред проектите са семинар на тема „Енергийна дипломация“, с участие на представители от страните от Западните Балкани и Източното партньорство, изграждане на институционален капацитет на Република Молдова, провеждане на събития по повод 15-годишнината от членството на България в НАТО и 70- годишнината на Алианса.
С друго постановление правителството разреши 1 667 535 лева от бюджета на Министерството на външните работи да бъдат използвани за изплащане на командировъчни средства за дипломати в чужбина. Парите са от реализирани икономии по други пера от бюджета на дипломатическото ведомство. Предлаганото изменение не променя общия размер на утвърдените разходи по бюджета на МВнР за 2019 г., а допринася за доближаване на бюджета по отделните политики и програми до размери, максимално близки до необходимите за тяхното изпълнение.
Вътрешнокомпенсирани промени се правят и по бюджета на Министерството на енергетиката. Измененията се налагат, за да бъдат осигурени финансово разходите за персонал по програма „Администрация“, във връзка с изплатени обезщетения по реда на чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По бюджета на Министерството на културата за 2019 чрез вътрешнокомпенсирани промени се увеличават разходите по бюджетните програми „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“, „Опазване на недвижимото културно наследство”, „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства” и „Администрация“.
Правителството прие също така пренасочване на средства от определени бюджетни програми, по които са реализирани икономии, от бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2019 г. към други бюджетни програми. Средствата ще бъдат насочени за реализиране на реформата в Изпълнителна агенция „Борба с градушките“.
Съгласно друго правителствено постановление са одобрени промени по плановите показатели „Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г.“ и „Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г.“ по бюджета на МЗХГ. Те са във връзка с начисления по сключените многогодишни договори и корективите към тях.
Вътрешнокомпенсирани промени се правят също по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. Вътрешното преразпределение ще доведе до преструктуриране на предварително разчетения финансов ресурс с цел обезпечаване на нормалното функциониране на структурите към министъра на здравеопазването през 2019 г. и постигане на заложените основни стратегически и оперативни цели на ведомството.

Изменя се Устройственият правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”

Министерският съвет прие промени в Устройствения правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Целта е хармонизиране на нормите на УП с Наредба № РД- 04-2/16.07.2019 г. за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Въвеждат се задължения за Агенцията да внедрява съвременни информационни технологии и потребителско администриране на Автоматизирана информационна система и за разработване на процедури и предприемане на мерки за отстраняване на уязвимости и повишаване на нивото на мрежовата и информационната сигурност при инциденти, включително и кибератака.
Урежда се работното време на „фронт офисите“ на Агенцията с граждани, с което ще се постигне максимална ефективност в работата с граждани и организации и пълноценно използване на кадровия потенциал на агенцията.
Предвижда се актуализиране на щата на администрацията на Агенцията.
Съгласно друго правителствено постановление се извършват промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2019г. максимални размери на ангажиментите за разходи и нови задължения за разходи, които могат да бъдат поети през 2019г. по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. С приетото постановление ще се осигури възможност за поемането на ангажименти и нови задължения за разходи, които могат да бъдат поети през 2019г. по борсови договори за покупка на държавни резерви, свързани с поддържане и обновяване на държавния резерв.

Одобрено е финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите

Правителството одобри финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). От бюджета на Министерството на икономиката на Община Марица, обл. Пловдив, ще се предоставят средства за изграждане на елементи на общинска инфраструктура. Тя се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Сглобяване на метални компоненти за носова част на самолет AIRBUS А350 в производствено предприятие на „Латекоер България: ЕООД в Индустриална зона на с. Радиново“.
Чрез новоизградената инфраструктура ще се улесни пътното движение в Индустриална зона Марица. Новите обекти ще обслужват работещите предприятия в зоната, както и новите инвестиционни проекти на нейната територия. Новоизградената улица ще предостави по-лесен и удобен транспортен достъп на служителите, доставчиците и клиентите на компаниите.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет прие решение за възмездно учредяване на безсрочни сервитути върху поземлени имоти в горски територии – публична държавна собственост, находящи се в землището на гр. Шумен. Общата площ на сервитутните зони е в размер на 3,467 дка. Имотите се намират в района на дейност на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Шумен’’ към Държавно предприятие „Североизточно държавно предприятие” – Шумен. Вещното право върху имотите се учредява за изграждане и обслужване на външни водопровод и кабелно електрозахранване на радарна станция за метеорологични наблюдения, в полза на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“.
Министерският съвет прие също така Решение за даване на съгласие за продажба на недвижим имот, собственост на „Многопрофилна болница за активно лечение – Силистра“ АД, гр. Силистра. „МБАЛ – Силистра” е лечебно заведение – търговско дружество със смесено държавно и общинско участие в капитала /държавата притежава 75,18 на сто от капитала/, като правата на държавата в него се упражняват от министъра на здравеопазването. Обособената част от лечебното заведение, по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПСК, представлява дворно място от 8800 кв.м. – поземлен имот, ведно с построената в него „Оздравителна болница“ – масивна двуетажна сграда. Имотът, предмет на настоящия доклад, не се ползва за дейността на дружеството и генерира само разходи, поради което ръководството на лечебното е заявило желание за освобождаване от имота чрез продажба. Съгласно чл. 28, ал. 10 и ал. 9 от ЗПСК продажбата на обособени части от лечебни заведения, които са включени в списъка по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на ЗПСК, какъвто е настоящият случай, може да се извърши след решение ма Министерския съвет, по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговското дружество. Паричният ресурс, получен от продажбата на имота, ще остане в лечебното заведение и ще се използва в съответствие със ЗЛЗ и ЗПСК.
На изпълнителния директор на фонд „Земеделие“ се възлага да сключи договор за покупка на имот в полза на държавата. Поземленият имот е ситуиран в град София, район Овча купел. Същият е собственост на дружеството „Водпроект“ ЕАД – гр. София, което се намира в ликвидация. С приемането на проекта на акт ще се даде възможност на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да сключи договор за покупка на посочения имот в полза на държавата, обявяването му за имот – публична държавна собственост и предоставянето му безвъзмездно за управление на фонда. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. Чрез придобиването на посочения имот и предоставянето му на Държавен фонд „Земеделие“ за безвъзмездно управление ще се постигне съхраняване собствеността на имота за държавата.
Министерският съвет реши да възложи на представляващия Висшия съдебен съвет да сключи договор за покупка на имот в полза на държавата, който да бъде предоставен безвъзмездно за управление на ВСС за нуждите на органите на съдебната власт. Имотът се намира на ул. „Стара планина“ № 2 в гр. Балчик и представлява терен с площ близо 3000 кв. м с изградени в него триетажна масивна сграда със сутерен и едноетажна масивна сграда. Към настоящия момент част от триетажната сграда се ползва под наем от органите на съдебната власт в града, като същата е реновирана през 2011 г. и не се нуждае от ремонт. Тя отговаря на всички изисквания за съдебни сгради и осигурява комфортно функциониране и задоволяване на административните им нужди, поради което имотът е подходящ за трайното им устройване.
Правителството обяви също така имоти – публична държавна собственост, за имоти – частна държавна собственост, с предоставени права за управление на Министерство на отбраната. За Министерство на отбраната и Българската армия отпада необходимостта от ползването на имотите – публична държавна собственост, а като имоти – частна държавна собственост, с тях могат да се извършват разпоредителни действия, съгласно Закона за държавна собственост /ЗДС/ и Правилника за прилагане на ЗДС. Четирите поземлени имота със сменен статут се намират в общините Габрово, Сливен, Аксакови и в Столична община, район „Младост“.
На Държавната агенция за метрологичен и технически надзор се предоставя управлението върху три помещения – публична държавна собственост, в гр. Перник. Имотите са на деветия етаж във вх. „Б“ на сграда, намираща се на площад „Свети Иван Рилски“ № 1 в гр. Перник. В помещенията ще работи новата дирекция по контрол на горивата за битово отопление в област Перник. До момента имотът се управляваше от Националната агенция за приходите, но е с отпаднала необходимост.
Съгласно друго правителствено решение имоти – публична държавна собственост в гр. София се обявяват за частна държавна собственост и се прехвърлят на Столична община. Те представляват два терена с площ 468 кв. м и 37 кв. м на бул. „Драган Цанков“ № 33 в район Изгрев и терен с площ 261 кв. м на бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 42. Имотите са необходими за изграждането на улици по действащия подробен устройствен план.
На днешното заседание правителството прие също така решение за апортиране на имот – частна държавна собственост в капитала на „Национална спортна база“ ЕАД за изграждане на многофункционална спортна зала в гр. Кърджали. Изцяло новоизградена многофункционална спортна зала в съответствие със съвременните изисквания в сферата на подобен тип спортни обекти, както последващото й ефективно управление е в изпълнение на държавната политика в сферата на развитието и популяризирането на физическата активност и спорта и насочено с оглед обществения интерес на гражданите, спортните организации и развитието на спорта.
Министерският съвет предостави за управление част от имот – публична държавна собственост, на Министерство на младежта и спорта. Имотът представлява стрелбищен комплекс, отговарящ на необходимите условия за провеждане на съобразени с правилника на Международната федерация по спортна стрелба първенства и турнири, членове на която са 161 федерации.

За ратификация е предложена Спогодбата за пенсионно осигуряване между България и Азербайджан

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Спогодба за пенсионно осигуряване между Република България и Република Азербайджан. Документът беше подписан на 6 ноември 2019 г. в Баку и ще влезе в сила в деня на получаване по дипломатически път на последното писмено уведомление за изпълнение от двете страни на вътрешнодържавните процедури, необходими за влизането й в сила.
Влизането в сила на тази Спогодба ще даде възможност на хората, работили в България и в Азербайджан, да реализират своите пенсионни права. Документът ще регулира осигуряването при работа в двете държави, както и реда за отпускане и изплащане на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и наследствените пенсии.
Във връзка с определянето на пенсионните права по Спогодбата се предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на България и Азербайджан. При определянето на правото на пенсия ще се зачитат и осигурителни периоди в трета държава, с която държавата, преценяваща правото на пенсия, има сключен договор за социална сигурност, който предвижда сумиране на осигурителни периоди. Ако осигурителните периоди по двете законодателства съвпадат по време на придобиване, те не се сумират. Ще се зачитат и периоди, придобити преди влизане в сила на Спогодбата.

Одобрени са проекти на спогодби за регулиране на трудовата миграция между България и Азербайджан, Киргизстан и Узбекистан

Правителството одобри проекти на двустранни спогодби за регулиране на трудовата миграция между България и Азербайджан, Киргизстан и Узбекистан. Проектите ще послужат като основа за водене на преговори по въпросите, свързани с регулирането на заетостта на граждани на тези държави в България.
Двустранните спогодби са инструмент за задоволяване на потребностите на българския бизнес от работна сила в условията на трайни тенденции на икономически растеж, увеличено търсене на работна сила и намаляване на безработицата в България.
В документите се предвижда работниците и служителите да се ползват със същите трудови права и задължения на територията на приемащата държава, както и от еднаква защита с местните работници. От страна на България спогодбите ще се изпълняват от Агенцията по заетостта.
Към момента България е подписала спогодби за регулиране на трудовата миграция с Армения, Молдова и Грузия, които са влезли в сила. Водят се преговори за подписване на такива споразумения и с Украйна и Беларус.

Oдобрен е проект на споразумение за сътрудничество в образованието, науката и технологиите между България и Катар

Министерският съвет одобри проект на Споразумение за сътрудничество в областта на образованието, научните изследвания и технологиите между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар, като основа за водене на преговори.
В проекта се насърчават активизирането и задълбочаването на връзките в училищното образование; сътрудничеството в областта на магистърските и докторските програми и научните изследвания; организирането на научни семинари и лекции, конференции и обучения.

Одобрено е Програмно споразумение относно сътрудничеството C-27J Spartan

Министерският съвет одобри Програмно споразумение № В-1489 между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Италианската република, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерство на националната отбрана на Румъния, Министерство на отбраната на Словашката република и Европейската агенция по отбрана, отнасящо се до сътрудничеството C-27J Spartan.
Програмното споразумение (ПС) е насочено към подобряване на оперативните и логистични възможности на Военновъздушния флот на участващите държави. В България самолетите C-27J се експлоатират от военната ни авиация, чиято задача е да развива и задълбочава сътрудничеството си с партньорски държави в рамките на общата политика за сигурност и отбрана.
Като области на взаимодействие в ПС са набелязани задачи, свързани с подобряването на оборудването и експлоатацията на самолетите, обучението и съгласуваните действия на военните екипажи и поддържащия състав. Във фокуса на вниманието е и оптимизацията на логистични решения, които да позволят пълноценното използване на притежаваните самолети.
С цитираното Решение на Министерския съвет се създават необходимите условия за повишаване на оперативната съвместимост между компонентите за тактически въздушен транспорт на европейските държави, притежаващи тактически военнотранспортни самолети C-27J.

Одобрена е българската позиция за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по околна среда

Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на ЕС по околна среда, което ще се проведе на 19 декември в Брюксел. Ще бъде проведена дискусия относно политиката на ЕС в областта на околната среда и климата през новия законодателен период. Министрите ще обсъдят какви ангажименти определят като приоритетни на равнището на ЕС за периода 2019 – 2024 г., за да се катализират необходимите преобразувания за обръщане на процесите на влошаване на климата и на състоянието на околната среда и за гарантиране на устойчивостта на нашето общество и икономика. В дневния ред е включено и приемането на Заключения относно Глобалната рамка за биоразнообразието след 2020 г., чиято цел е да се дадат политически насоки по отношение на текущата подготовка на Глобалната рамка, която следва да бъде приета на 15-та среща на Конференцията на страните по Конвенцията за биологично разнообразие (СОР-15) в Кунмин, Китай, през октомври 2020 г.
Одобрен е и докладът с резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт – част „Спорт“ и част „Младеж“, което се проведе на 21 – 22 ноември в гр. Брюксел, Кралство Белгия. Съветът във формат министри на спорта прие Заключения относно борбата с корупцията в спорта и Заключения относно защитата на децата в спорта. Проведен беше и дебат на тема „Насърчаване на доброто управление в спорта“. Съветът на министрите на младежта прие Заключения относно цифровата младежка работа и Заключения относно образованието и обучението на младежките работници. Министрите проведоха дебат на тема „Визия за младежката работа в Европа – изменение на климата, млади хора и работа с младежта“.

Откриват се процедури за възлагане на концесия на морските плажове „Равда – Олимпийски надежди“ и „Бяла-централен I”

Правителството прие решение за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Равда – Олимпийски надежди“ община Несебър, област Бургас. Целта е обезопасяване на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията. Процедурата се провежда по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие, като се предлага срокът на концесията да е 20 години. Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 20 512 лева без ДДС. Той е определен съгласно приетата от МС Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Морският плаж ще бъде обезпечен със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.
Открива се също така процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Бяла-централен I”, община Бяла, област Варна, с оглед решението на правителството за едностранно прекратяване на договора за концесия. Прекратяването на концесионното правоотношение се налага, тъй като концесионерът „БРАТЯ МОСКОЯНОВИ – Бяла Сън Сендс и СИ-Е“ СД е неизправна страна по договора, вследствие на констатирани системни нарушения на основни нормативни и договорни задължения. Концедентът цели обезопасяването на морския плаж чрез осигуряването на задължителните дейности по смисъла на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и предоставяне на услуги от обществен интерес. Договорът за концесия е сключен на 8 май 2003 г. между Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и „БРАТЯ МОСКОЯНОВИ – Бяла Сън Сендс и СИ-Е“ СД.

Концесионният договор за находище „Селски ниви“ ще бъде прекратен, a договорите за находищата „Чуките“, „Ябълково“ и „Маница“ се удължават с по 15 години

Концесионният договор за добив на неметални полезни изкопаеми – кварцови пясъци, от находище „Селски ниви“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки искането на концесионера. Находище „Селски ниви“ се намира на територията на община Аврен, област Варна. През октомври 2009 г. за него е сключен концесионен договор с „Девня цимент“ АД. В искането си за прекратяване на договора дружеството посочва, че предвид пазарната конюнктура, ръководството на компанията е променило своите намерения и визия за бъдещата производствена дейност.
С по 15 години ще бъдат продължени концесионните договори за находищата „Чуките“ и „Ябълково“, разположени на територията на област Хасково, след като правителството прие исканата промяна от концесионера – „Артескос“ АД, гр. Пловдив. От дружеството мотивират искането си с наличието на запаси в находищата, които биха останали неиззети. Министерският съвет изменя и начина на формиране на концесионните плащания за двете находища, привеждайки го в съответствие с Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства, променена през 2007 г. До момента концесионерът е заплащал необходимите суми в съответствие със старите правила, валидни към датата на подписване на договора. Концесионните договори за находищата „Чуките“ и „Ябълково“ са сключени през 2001 г. От тях се добиват строителни материали – латитоандезити и трахиандезити.
Министерският съвет също така даде съгласие да бъде променен договорът за предоставяне на общинска концесия за добив строителни материали – пясък, от находище „Маница“, разположено на територията на кв. Виница, община Варна. Концесионер е ЕТ „Морски бряг – Атанаска Василева“. Промяната на договора се налага заради необходимостта той да бъде приведен в съответствие с действащото законодателство, според което концедент следва да бъде държавата, представлявана от министъра на енергетиката, а не общината. Правителството даде и съгласие срокът на концесионния договор да бъде удължен с 15 години. Първоначалният договор е сключен на 3 октомври 2003 г. за 15 години, с възможност за продължаването му. Удължаването на срока е мотивирано с оставащите запаси в находището и необходимостта за оптималното им извличане. Министерският съвет одобри също намаляване на концесионната площ от досегашните 88,8 дка на 49.4 дка. Тя обхваща както находището, така и терени, необходими за осъществяване на дейностите по концесията, извън добива.
Софийското дружество „Ел-Дан Инвест“ ЕООД е новият концесионер на находищата „Блатото“ и „Конак Тарла“, от които се добиват строителни материали – глини. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки поисканата от предишния концесионер промяна. Двете находища се намират на територията на община Стралджа, област Ямбол. Концесията за тях е предоставена на „Керамична къща Стралджа“ ЕООД през септември 2004 г. за срок от по 35 години. През август 2018 г. правата и задълженията по двете концесии са прехвърлени изцяло на „Моние България“ ЕООД, което, с днешното решение на Министерския съвет, ги прехвърля на „Ел-Дан Инвест“ ЕООД. Условията по концесионните договори остават без промяна. Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в Закона за подземните богатства.
Съгласно друго правителствено решение се констатира, че концесионният договор за находището „Свети Иван“ не е влязъл в сила поради неизпълнение на съществени условия за това. Находището, от което могат да се добиват варовици, е разположено в землището на с. Гара Орешец, община Димово, област Видин. Концесионният договор за него е сключен на 23 февруари 2013 г. с „Трафик инженеринг“ ЕООД, гр. София. Срокът на договора е 35 години. Видно от Търговския регистър при Агенцията по вписванията, на 21 март 2013 г. е вписано обявяване на търговското дружество – концесионер, в несъстоятелност, а на 25 май 2017 г. е вписано и неговото заличаване. След днешното решение на Министерския съвет находището „Свети Иван“ може да бъде концесионирано отново при заявен инвеститорски интерес.

Близо 68 000 лева ще бъдат вложени в добив на гнайси от находище „Умата“

Дружеството „Фемили – Филибев – с-ие“ ООД ще добива скалнооблицовъчни материали – гнайси, от находище „Умата“, община Гърмен, област Благоевград. Концесията се предоставя за срок от 25 години. През този период концесионерът ще вложи около 68 хил. лв. за обезпечаване на добивната дейност и необходимите предпроизводствени инвестиции. Очаква се концесионните плащания за целия период на договора да надхвърлят 181 хил. лв. Според регламентите на Закона за подземните богатства, когато запасите в находището са до 500 хил. куб. м., цялата сума от концесионното плащане постъпва в бюджета на общината. Такъв е случаят с находище „Умата“, плащанията от което ще постъпват в община Гърмен.
„Тракия Минералс“ ООД, гр. Пловдив ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ „Батаклийско“, разположена в землищата на гр. Ветрен и с. Виноградец, област Пазарджик. Разрешението за проучване се предоставя за срок от 1 година, като през този период титулярят ще вложи близо 29 хил. лв. в проучвателните дейности.
За срок от 2 години „Априлови“ ООД ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ „Звезда“, разположена в землището на с. Плетена, област Благоевград. През този период титулярят ще вложи минимум 49 хил. лв. в проучвателните дейности.
Съгласно друго решение, Министерският съвет отказва да предостави концесия за добив на скалнооблицовъчни материали от находище „Бъзговец“, разположено в землището на с. Кладница, община Перник. Причината е попадането на територията в границите на природен парк „Витоша“. Разработването на посоченото находище е недопустимо и в нарушение на чл. 31, т. 7 от Закона за защитените територии, се казва в мотивите за взетото решение.

Приет е докладът за напредъка в изпълнението на мерките в Националната програма за реформи за 2019 г. за периода от май до октомври тази година

Правителството прие доклада за напредъка в изпълнението на Националната програма за реформи за 2019 г. Документът, който обхваща периода май – октомври тази година, е изготвен на основание РМС № 396 от 2017 г. за определяне на механизъм за координация и наблюдение на структурните реформи в рамките на Европейския семестър.
Докладът съдържа отчетна информация за мерките, насочени към подобряване на конкурентоспособността на икономиката и към постигане на националните цели по стратегия „Европа 2020“.
Отчетено е и изпълнение на препоръките на Съвета на ЕС от 2018 г. и на четирите от 9 юли 2019 г. За пръв път тази година всяка държава-членка има отделна препоръка за адресиране на инвестиционния недостиг в ключови за растежа области. Останалите препоръки покриват областите фискална политика, финансов сектор, регулаторна рамка по несъстоятелността, система за социална защита, образование и здравеопазване.
Изпълнението на националните цели протича съобразно заложените срокове, като данните показват подобрение на показателите, свързани с ранното отпадане от образователната система, намаляване на равнището на безработица сред младежите и постигане на подцелта за заетост на населението на възраст 55- 64 г.
В отчета към доклада е направен преглед на изпълнението на отделните политики и са посочени евентуални рискове пред тяхното осъществяване.

Обновява се част от състава на българската делегация в Комитета на регионите на Европейския съюз за мандат 2020-2025 г.

Министерският съвет прие решение за одобряване на кандидатура за представител на Република България за член на Комитета на регионите на Европейския съюз за мандат 2020- 2025 г.
Одобрена е кандидатурата на Таня Христова – кмет на община Габрово, от името на Република България, за член на Комитета на регионите на Европейския съюз за мандат 2020-2025 г., която е предложена от Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България.
Обновеният състав на делегацията отразява резултатите от последните местни избори и е съобразен с общите принципи на Договора за функциониране на Европейския съюз.

Правителството одобри 1 018 014 лева за дейности по пет национални програми за образованието

Министерският съвет одобри 1 018 014 лева за финансово осигуряване на дейности по националните програми „Осигуряване на съвременна образователна среда“, „Обучение за ИТ кариера”, „Без свободен час”, „Мотивирани учители” и „ИТ бизнесът преподава” за 2019 г. Средствата за допълнителни трансфери по бюджетите на общините са разпределени по националните програми както следва:
За НП „Осигуряване на съвременна образователна среда“, модул „Модернизиране на системата на професионалното образование“ се отпускат 53 513 лв. за финансиране на 8 училища, разработили типови учебни планове и учебни програми за отраслова и специфична професионална подготовка по учебни предмети за първи и втори гимназиален етап и национални изпитни програми за придобиване на квалификация по професия, както и 2 броя учебни помагала за специфична професионална подготовка.
За НП „Обучение за ИТ кариера“ средствата са 453 000 лв. за 2 общински училища в градовете Бургас и Пловдив за обучение по програмиране на 535 ученици за придобиване на професионална квалификация по професия „Приложен програмист“.
По НП „Без свободен час“ с 455 623 лв. ще се изплатят взети часове от заместващи учители. По модул „Без свободен час в училище“ бенефициенти са 571 общински училища, а по модул „Без свободен час в детската градина“ – 52 общински детски градини.
По НП „Мотивирани учители“ отпуснатите 17 300 лв. са за подкрепа на 23 специалисти без педагогически опит за придобиване на професионална квалификация „учител“ по математика, физика и астрономия, информатика, информационни технологии и чужди езици.
По НП „ИТ бизнесът преподава“ се предоставят 38 578 лв. за провеждане на кратки демонстрационни обучения от представители на ИТ сектора за запознаване на учениците с новости в технологичния сектор, за провеждане на семинари за учители от фирми по актуални теми, свързани с дейността на фирмата, както и за провеждане на обучения от ИТ специалистите съвместно с учителя по съответния учебен предмет. Бенефициенти са 46 общински училища.
Средствата се осигуряват от бюджета на МОН за 2019 г.

Отпускат се 3.5 млн. лв. за доставка на ваксина за превенция срещу болестта заразен нодуларен дерматит по едрите преживни животни

Правителството одобри допълнителни трансфери по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2019 г. Финансовият ресурс е в размер на 3.5 млн. лв. и представлява съфинансиране към Грантово решение на Европейската комисия. Той е предназначен за доставка на ваксина за превенция срещу болестта заразен нодуларен дерматит по едрите преживни животни.
България стартира ваксинация на поголовието от едри преживни животни срещу заболяването Заразен нодуларен дерматит през 2016 г. след констатиране на огнища на заболяването на територията на страната.
Ваксинирането на животните срещу заболяването е съгласно одобрена програма за ваксинация с Решение за изпълнение (ЕС) 2016/2008 на Европейската комисия.
Ваксинацията на цялото поголовие от възприемчиви животни ( едри преживни животни) на територията на страната се извършва вече за четвърта поредна година, като в резултат на това след последното огнище през август 2016 г. не е констатирано ново огнище на заболяването. Закупуването на ваксината е важен елемент от недопускането на разпространението му на територията ни отново.
Ваксинация на възприемчивите животни на заболяването заразен нодуларен дерматит е практика във всички засегнати държави в Европа, като това е правилният подход и метод за бързото и трайно ограничаване и ликвидиране на заболяването.

България дава 1,9 млн. лв. за Западните Балкани, Украйна и Грузия

Правителството одобри безвъзмездна финансова помощ по линия на официалната помощ за развитие за Република Сърбия, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина, Косово, Република Албания, Черна гора, Украйна и Грузия.
С решението си Министерският съвет дава съгласие за сключване на споразумения за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ за изпълнението на проекти в осемте страни. България ще финансира 35 проекта на обща стойност 1 929 758 лв. Те са насочени към повишаване качеството на образованието и гарантиране на равен достъп в условията на мултикултурна среда, подкрепа за по-качествено здравеопазване, включително и за деца с увреждания, подпомагане на демокрацията и изграждането на активно гражданско общество чрез насърчаване на младите хора на регионално ниво. Проектите целят и да повишат административния капацитет на държавните и общински служители в страните-партньори, да запазят и популяризират културно-историческото наследство и духовни ценности, ще съдействат за опазването на околната среда, за приобщаването на националните малцинства и други уязвими групи.
Отпуснатите средства ще подобрят още повече видимостта на България като държава-член на ЕС, съпричастна към усилията на международната общност за решаване на проблемите на развитието. Финансовата помощ допринася и за задълбочаване, и откриване на нови възможности за разширяване на двустранното сътрудничество, а също така подкрепя и общите усилия за осъществяване на политиката на ЕС на сътрудничество за развитие.
Одобрените проектни предложения следват заложените приоритети в приетата от Министерския съвет Средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ за 2016-2019 г. Финансирането ще бъде осигурено от бюджета на МВнР, предназначен за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ.

Одобрен е Актуализиран План за действие за държавните концесии за периода 2019 – 2020 година

Министерският съвет одобри приетия от Координационния съвет по концесиите Актуализиран План за действие за държавните концесии за периода 2019 – 2020 година.
Политиката за държавните концесии се определя от Министерския съвет, който одобрява приетите от Координационния съвет по концесиите (КСК) Национална стратегия за развитие на концесиите и План за действие за държавните концесии и техните изменения и допълнения.
Планът за действие е приет от КСК на заседание, проведено на 17.01.2019 г., и е одобрен от Министерския съвет на заседанието, проведено на 23.01.2019 г. Планът за действие е публикуван в Националния концесионен регистър.
Съгласно ЗК съдържанието на плана за действие за държавните концесии може да се изменя и допълва текущо.
По предложение на министъра на туризма КСК е приел Актуализиран план за действие за държавните концесии за периода 2019 – 2020 г. В него са извършени промени относно включени в Плана за действие проекти за концесии за морски плажове.
Актуализираният план за действие не променя очакваните резултати от изпълнението на Плана за действие.
С оглед публичност и прозрачност на държавната политика в областта на концесиите, и в съответствие с чл. 15, ал. 7 от Наредбата, одобреният от Министерския съвет Актуализиран план за действие ще се публикува в информационния раздел на Националния концесионен регистър.

Одобрен е доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата към 2019 г.

Министерският съвет одобри Доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата в Република България към 2019 г. Одобрени са и мерки за ограничаване на пътнотранспортния травматизъм за 2020 г.
Председателят на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ предоставя най-малко веднъж годишно информация на МС за състоянието на пътната безопасност в Република България. Предназначението на документа е и да предостави информацията в контекста на края на периода на Националната стратегия за подобряване на безопасността на движение по пътищата 2011-2020 г. и да служи като основа на предстоящия нов планов период на националната рамка за безопасността на движение по пътищата 2021-2030 г.
Анализът включва стратегически политики, статистика и тенденции на пътнотранспортния травматизъм, влияещи фактори и области за въздействие. Крайната цел на документа е да подпомогне управлението на безопасността на движението по пътищата като комплексна система, която позволява анализ на всички етапи от планирането и реализацията на политиката, създавайки предпоставки за ясен мониторинг и оценка на предприетите действия.
Предложеният План за действие за 2020 г. включва комплекс от мерки в следните направления: регулационна рамка; поведение на участниците в движението по пътищата; контролна дейност; пътна инфраструктура; автомобилен парк и спешна медицинска помощ. Той съдържа над 130 конкретни мерки за подобряване на безопасността на движението по пътищата на Република България през 2020 г., очаквани резултати и отговорни институции.
С Решението на МС, 2020 година се обявява за година на активна работата по опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата под мотото „На пътя животът е с предимство“.

МС одобри проектодоговора за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на ДП РАО

Министерският съвет одобри на днешното си заседание проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО). Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданското дружество „Български национален застрахователен ядрен пул“ за срок от една година.
Уредбата на застраховката „Обща гражданска отговорност“ се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, както и в Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Съгласно чл. 129, ал. 2 от него експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария, освен ако във Виенската конвенция е определено друго.
На ДП РАО са предоставени за експлоатация съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци на специализираните поделения „Радиоактивни отпадъци – Козлодуй“ и „Извеждане от експлоатация – Козлодуй“. ДП РАО притежава и лицензни за извеждане от експлоатация на блоковете 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“.

С 11 млн. лв. се увеличава ангажиментът на разходите на МРРБ за 2019 г., свързани с пътя Мездра – Ботевград

С 11 040 536 лева се увеличава ангажиментът на разходите, които може да бъдат поети през 2019 г. по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, свързани с модернизацията на пътя Мездра – Ботевград.
През септември 2019 г. правителството пое ангажимент за осигуряване на 419 327 906 лева, които ще бъдат осигурени от приходите от смесената система за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа в периода 2020-2023 г. След приключване на процедурите за избор на изпълнители и сключването на договорите за проектиране и строителство, както и за строителен надзор, общата стойност на средствата, необходими за реализирането на проекта са 430 368 442 лева, което налага промяна в постановлението на Министерския съвет и поетите ангажименти.
Проектът за модернизацията на пътя Мездра – Ботевград ще бъде първият, при който ще се прилага нова схема на плащане. Тя предвижда цялата стойност за изпълнение на строително-монтажните работи по договорите за двата участъка, на които е разделено трасето, да се разплати на изпълнителите след приключване и приемане на строителните дейности. За да започне изпълнението на проекта през тази година, правителството увеличи размера на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Отсечката Мездра – Ботевград, чиято модернизация започна през октомври, ще бъде с две платна с по две ленти за движение в посока. Трасето ще следва съществуващия път като се развива по нов терен в участъците, обхождайки селата Люти дол, Типченица, Новачене и Скравена с цел намаляване на въздействието на шума и вредните емисии от тежкото транзитно движение върху жителите на населените места. Ще бъдат изградени и ремонтирани редица съоръжения – над ж. п. линията. Мездра – София, мостове над р. Искър, Малата река, Калница, Бебреш, Рударка, както и пътен възел при село Новачене. Пресичанията на републиканските и общинските пътища ще се осъществява чрез кръгови кръстовища „Мездра“, „Дърманци“, „Ребърково“, „Люти дол“, „Скравена“ и „Ботевград“. Предвидено е изграждането на селскостопански надлези, площадки за отдих и т. н. На обхода на с. Люти дол ще бъдат построени два тунела, с дължини съответно 490 м и 340 м.
Направлението Видин – Ботевград, с обща дължина 167 км, е приоритетен проект в инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ до 2022 г.
С построяването на моста „Нова Европа“ (Дунав мост 2), свързващ градовете Видин, в България и Калафат, в Румъния, това направление през страната ни се използва по-интензивно като най-кратък маршрут между Западна и Централна Европа и Бяло море.

Допълнителни 14 836 452 лева са одобрени за овладяване и преодоляване на последици от бедствия

Министерският съвет одобри допълнителни трансфери по бюджетите на общини за 2019 г. в размер 14 836 452 лева. Средствата са предназначени за извършване на дейности за намаляване на риска от бедствия, възстановяване на непредвидени разходи за провеждане на спасителни и аварийно-възстановителни работи и за преодоляване на последиците от бедствия.
Сумата се осигурява от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.

Одобрена е промяна на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020

Министерският съвет одобри промяна на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020, съфинансирана от Инструмента за предприсъединителна помощ II. Изменението е предложено от Управляващия орган в резултат на извършен вътрешен анализ в периода май – юли 2019 г.
С оглед финансиране на проекти от списъка с резерви ще бъде преразпределен ресурс от приблизително 1,204 млн. евро от Приоритетна ос 1 „Околна среда“ към Приоритетна ос 2 „Устойчив туризъм“.
В резултат на изменението ще се финансират всички проекти от резервния списък по Втора покана за подаване на проектни предложения, което от своя страна ще допринесе за постигане на заложените цели и пълното усвояване на финансовите средства по Програмата за периода 2014-2020.
Измененията са свързани и с промяна в начина на представяне на финансовите показатели към Рамката за изпълнение на Програмата.

Удължава се срокът за изплащане на задълженията от БДЖ по предоставената възмездна финансова помощ до 31 март 2020 г.

Кабинетът прие Постановление за удължаване на срока за изплащане на задълженията на „Холдинг БДЖ“ ЕАД по ПМС № 162/04.08.2017 г., изменено с ПМС 237/01.11.2018 г., за предоставяне на безлихвен заем в размер на 62 млн. лева. Задълженията ще бъдат изплатени до 31 март 2020 г.
Средствата бяха предоставени на „Холдинг БДЖ“ ЕАД за погасяване на просрочени задължения по Втори облигационен заем в размер на 20 млн. лв. и 42 млн. лв. към НАП за погасяване на активирана държавна гаранция по заеми към Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната банка за възстановяване и развитие.
Кабинетът прие и разпореждане за увеличаване на капитала на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, чрез непарична вноска, представляваща вземане на държавата срещу дружеството.

Променят се утвърдените максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. по бюджета на Министерството на отбраната

Министерският съвет прие постановление за извършване на промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г. по бюджета на Министерството на отбраната.
Извършени са промени на утвърдения с чл. 11, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. показател по бюджета на Министерството на отбраната максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., със сумата 140 000 000 лв., в съответствие със сключените договори.
Приетият нормативен акт не води до въздействие върху държавния бюджет и до допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2019 г.

Правителството одобри проект на Закон за НИМХ

Правителството одобри проект на закон за Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), с който се урежда статута на института като национална хидрометеорологична служба на Република България, осъществяваща оперативни дейности в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията и научна организация за осъществяване на научни изследвания, научно-приложна, иновативна и образователна дейност.
Научноизследователската и оперативната дейност на НИМХ ще бъдат по-тясно обвързани с държавните и обществени нужди, като е предвидена възможност за пряко възлагане на функции и дейности от министъра на образованието и науката. НИМХ има задължения от национална значимост по Закона за водите, Закона за защита при бедствия, Закона за чистотата на атмосферния въздух и по други подзаконови нормативни актове.
Дейността на института ще се финансира със средства от държавния бюджет, собствени приходи, проекти и програми, финансирани от Европейския съюз и други международни организации, както и с безвъзмездно получени средства.
Законът урежда имуществен и финансов статут на НИМХ, който е гаранция за неговата автономност и ще се осигури както подобряване в техническата база, така и развитието и възпроизводството на мрежите за мониторинг, на специализирани системи за ранно предупреждение за риск в случаи на природни бедствия от хидрометеорологичен произход и др.
Законът за НИМХ ще уреди трайно обществените отношения, свързани както с научноизследователската дейност и същност на НИМХ, така и с дейността му като националната хидрометеорологична служба на Република България, извършвана в полза на държавата и гражданите, каквато е и практиката на повечето европейски страни по отношение на подобните им структури.

Актуализират се средствата за работа с деца и ученици от уязвими групи

Средствата за детските градини и училищата за работа с деца и ученици от уязвими групи ще бъдат актуализирани в съответствие с политиката на правителството за увеличение на доходите в системата на предучилищното и училищното образование. Това предвижда изменение на Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, приета от Министерския съвет. Финансирането ще се използва за мотивиране и привличане на учители, заплащане на възнаграждения на служители, включени в екипите за обхват и ангажирани с мерки за подпомагане на достъпа до образование и предотвратяване на риска от отпадане от системата.
С промяна в наредбата се уеднаквява редът за формиране на групите за целодневна организация на учебния ден с реда за формиране на паралелките в училищата в случаите, когато групите са две. В момента за формиране на две паралелки в начален етап са необходими минимум 13 ученици, а в прогимназиален етап на основното образование – минимум 15. Минималният брой на учениците за формиране на две групи за целодневна организация досега беше 16, като в бъдеще ще бъде съобразен с нормативните изисквания за формиране на паралелките.

Приет е правилник за организацията и дейността на Съвета по киберсигурността към
Министерския съвет

Със Закона за киберсигурност бе създаден Съвет по киберсигурността със съвещателни, координационни и контролни функции по отношение на разработването и изпълнението на политиките в областта на киберсигурността към Министерския съвет. За функционирането на Съвета по киберсигурността бе необходимо да бъде приет правилник за организацията и дейността му. Постановлението за приемане на Правилник за организацията и дейността на междуведомствения орган беше прието на днешното заседание на Министерския съвет.
Съветът по киберсигурността ще подпомага правителството при изпълнението на неговите задачи по организацията, управлението и контрола на киберсигурността, която включва мрежова и информационна сигурност, противодействие на киберпрестъпността и киберотбрана. В съответствие с предвиденото в Закона за киберсигурност, Съветът по киберсигурността ще предлага на Министерския съвет Национална стратегия за киберсигурност и пътната карта към нея, Национален план за управление на киберкризи, ще предоставя информация на Съвета по сигурността към Министерския съвет относно състоянието на сигурността в киберпространството за включване в проекта на годишен доклад за състоянието на националната сигурност. Съветът ще анализира тенденциите, рисковете и методите за противодействие на киберзаплахите и ще предлага решения и действие по отношение на тях. Ще осъществява взаимодействие с компетентните органи в областта на киберсигурността, включително с националните компетентни органи по чл. 16 от Закона за киберсигурност, с Националното единно звено за контакт, с регулаторни органи и с други институции, ще дава предложения за хармонизиране и координиране на секторните политики за постигане на високо общо ниво на киберсигурност на икономиката и обществото.
Съставът на Съвета по киберсигурността включва представители на институциите, имащи пряко отношение към превенцията и противодействието на киберзаплахите и за повишаване на общото ниво на сигурност в киберпространството. Предвиденият състав, от една страна, гарантира необходимото участие на политическо равнище, а от друга страна, създава условия за оперативност в работата на Съвета. Със Заповед № КВ-303 от 19.08.2019 г. министър-председателят определи за председател на Съвета по киберсигурността заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика.
Съветът по киберсигурността ще провежда редовни заседания не по-малко от веднъж годишно, с възможност за извънредни заседания, а за участие в тях могат да бъдат канени и представители на други държавни органи, както и представители на професионални и граждански организации и експерти.

Командировъчните в МВнР с ограничения и през 2020 г.

Служителите в българските дипломатически мисии няма да получават командировъчни средства по време на отпуск за празничните и почивни дни и през 2020 г. Това постановление прие правителството днес.
Ограничението на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат на служителите в българските дипломатически мисии е в сила от 2010 г., като всяка следваща година, неговото действие се продължава заради ограниченията в бюджета на МВнР.
Правителство прие и намаляване числеността на министерството на външните работи с десет щатни бройки.

Наемите на имоти – държавна собственост ще се определят на пазарен принцип на база оценка от независим оценител

Наемните цени на имоти – държавна собственост да се определят на база оценка, извършена от независим оценител, отчитаща условията на конкретния пазар и съобразена с приетите по реда на Закона за независимите оценители стандарти за оценяване. Това предвижда одобрения днес от правителството Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.
Досега наемната цена на помещения, предназначени за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване нуждите на населението или на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, както и на помещения, предоставени на международни организации, които се предоставят под наем без провеждане на търг, се определя в троен, съответно в петорен размер спрямо наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели.
Определянето на първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на имоти – държавна собственост към настоящия момент също става спрямо наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели, като се дава възможност цената да бъде увеличена до 40 пъти в зависимост от реалните пазарни наемни цени за съответния район.
С предложените промени се цели по-добра защита на държавния и обществения интерес.
В проекта на Постановление се предвижда още промяна в начина на предоставяне на държавните имоти на политическите сили, отговарящи на чл. 31 от Закона за политическите партии, като те вече няма да заплащат наем, а ще се учредява безвъзмездно право на ползване върху имот – частна държавна собственост, за срок не по-дълъг от 10 години.
В разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост е записано изрично, че партиите не могат да използват държавния имот за извършване на икономическа дейност, нито да ги отдават под наем или да ги преотстъпват за ползване. От партийното ръководство ще трябва да декларират, че разполагат с необходимия финансов ресурс за стопанисването на имота. Партиите ще заплащат данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имота, всички експлоатационни разходи, както и тези за текущи поправки и ремонти.
Политическите партии трябва да представят документ, удостоверяващ, че имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители да образуват такава. Извънпарламентарните партии пък ще трябва да доказват, че на последните избори за народни представители са получили не по-малко от едно на сто от действителните гласове.
При неплащане на разходите повече от три месеца, както и когато партията престане да отговаря на изискванията на чл. 31 от Закона за политическите партии, договорът се прекратява.
С промените в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост се разписва подробно и редът за ползване на имоти – частна държавна собственост от синдикатите. При ползването на такива имоти синдикалните организации не могат да осъществяват в тях икономическа дейност, нито да ги отдават под наем или да ги преотстъпват за ползване.
Синдикатът, на който е предоставен за безвъзмездно ползване имот – частна държавна собственост, също е длъжен да плаща данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за него, както и всички експлоатационни разходи и тези за текущи ремонти.

С промени в Закона за автомобилните превози се ограничава фиктивното регистриране на фирми за превоз на пътници и товари

Кабинетът прие проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Промените ще доведат до намаляване на превозвачите, които не отговарят на условията за установяване, т. нар. „пощенски кутии“. Въвеждат се допълнителни условия за упражняване на по-ефективен контрол върху превозвачите и мерки за ограничаване на фиктивната регистрация.
Облекчават се условията за извършването на специализиран превоз и превоз на пътници по редовни автобусни линии с дължина на маршрута до 30 км., чрез отпадане на изискването за задължително оборудване с обезопасителни колани за МПС от категории М2 и М3, клас А и клас I, както и от категории М2 и М3, клас В и клас II, с които се извършват тези превози, с изключение на специализираните превози на деца и/или ученици.
Регламентират се правилата за движението по пътищата с индивидуални електрически превозни средства чрез изменения и допълнения в Закона за движението по пътищата, с които се цели да бъдат уредени най-неотложните въпроси в тази област. С промените се въвежда легалната дефиниция на понятието „индивидуални електрически превозни средства“. Определят се изискванията за предпазните средства при тяхната употреба, както и местата, на които е разрешено придвижването им, максимално допустимата скорост на движение и минималната възраст за техните водачи.
Създават се условия за ограничаване на възможностите за извършване на нерегламентиран превоз чрез повишаване качеството на извършваната контролна и админстративнонаказателна дейности. Разширява се обхватът на нарушенията, за които се прилагат принудителни административни мерки. Въвежда се и изискване превозни средства от категории М2 и М3, които са предназначени за превоз на повече от 8 пътници и превозните средства от категория N3, които са предназначени за превоз на тежки товари, да се регистрират само от юридически лица, еднолични търговци или физически лица, регистрирани като земеделски стопани по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители. С тази мярка се цели предотвратяване извършването на нерегламентирани превози.
Намалява се размерът на част от санкциите съобразно степента на обществена опасност на съответните нарушения.
Въвежда се възможност за диференциране на размера на максималните цени за автогарово обслужване по видове транспортни схеми.
Намалява се административната тежест на лицата, осъществяващи таксиметрова дейност чрез създаването на единен публичен таксиметров регистър.
Регламентират се превозите с атракционна цел и се създава условия за извършването на контрол на тази дейност.
Регламентират се превозите на повредени пътни превозни средства. т. нар. „Пътна помощ“, като се въвеждат технически изисквания към превозните средства за извършване на дейността и изисквания към водачите, които извършват превоза.

Правителството прие национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията

Министерският съвет прие Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България (2019 – 2023 г.).
Програмата е разработена във връзка с идентифицираните проблеми и предизвикателства в сферата на донорството и трансплантацията в Република България – недостиг на органи за трансплантация, липса на специалисти по белодробна трансплантация, недоразвита материална база, недостатъчна ангажираност на ръководствата на болниците в процесите по откриване и поддържане на потенциални донори и недостатъчна мотивация при координаторите по донорство.
С приемане на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България (2019 – 2023 г.) ще се подобри организационният модел на донорството и трансплантацията в страната. Приоритет се отдава на донорството в цялостния трансплантационен процес, както на органи, така и на хемопоетични стволови клетки.
Основните дейности на програмата са насочени към насърчаване на донорството, осигуряването на апаратура за диагностика и лечение, създаване на работеща мрежа от координатори, изграждането на добра логистика при донорска ситуация, по-ефективен подбор и оценка на пациенти за трансплантация, провеждането на обучения на медицински специалисти от интензивно отделение и отделението за спешна помощ за идентифициране на потенциални донори на органи, подобряване мотивацията на координаторите по отношение на дейностите по донорство, 24-часова възможност за комуникация между координаторите и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Необходимите средства за изпълнението на Програмата са за сметка на утвърдения бюджет за съответната година на Министерството на здравеопазването и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Тол таксите за масовия тежкотоварен трафик ще са от 4 до 7 ст. на километър

Тол таксите за масовия тежкотоварен трафик – на товарните автомобили с тегло между 3,5 тона и до 12 тона, ще са от 4 до 7 ст. на километър, в зависимост от емисионния клас на превозното средство. Това предвижда приетата днес от Министерския съвет Тарифа за таксите, които се събират за ползване на републиканската пътна мрежа. Тарифата е нова и след влизането й в сила ще замени сега действащата.
Цените на е-винетките за всички категории пътни превозни средства остават непроменени. Уикенд винетката за леки коли е 10 лв., седмична – за 15 лв., месечна – за 30 лв., тримесечна – за 54 лв. или годишна – за 97 лв.
Камионите и автобусите с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т ще продължат да ползват е-винетка до въвеждането на тол системата, не по-късно от 1 март 2020 г. Цените на дневните, седмичните и месечните винетките за тях остават без промяна. Дневната винетка за всички превозни средства над 3,5 тона струва 23 лв. За превозните средства с обща технически допустима максимална маса между 3,5 и 12 т, екокатегория Евро 0, I или II, седмичната е-винетка остава 53 лв., а месечната – 105 лв. За екокатегория Евро III, IV, V или EEV – седмичната е-винетка е 40 лв., а месечната – 80 лв. Седмичната винетка за тежкотоварните камиони с маса над 12 т и с екокатегория Евро 0, I или II струва 87 лв,. а месечната – 174 лв. За емисионен клас Евро III, IV, V или EEV седмичната винетка е 67 лв., а месечната – 134 лв.
С приетата тарифа се въвежда справедлив модел на таксуване на пътните превозни средства, съобразен с европейския принцип – който изхабява пътя повече, да плаща повече. Тол таксите са обвързани с екологичната категория на превозното средство, както и с класа на пътя, за който ще се дължи тол – автомагистрали, първи и частично втори клас.
Товарните автомобили с тегло между 3,5 т и 12 т ще плащат една и съща такса за трите категории пътища, но тя ще зависи от емисионния им клас. Тези с най-високите еко класове Евро V, Евро VI или EEV ще плащат по 4 ст. на километър. За тези с емисионен клас Евро III или Евро IV тарифата ще е 5 ст. на километър, а за тези с най-ниската екокатегория – клас Евро 0, I или II – 7 ст. на километър. Целта е да се поощрява модернизирането на автопарка, за да се пази и околната среда.
Тежкотоварните автомобили с тегло над 12 т и с две или три оси ще плащат в зависимост от емисионния си клас между 11 ст. и 22 ст. на километър за автомагистрали, между 10 ст. и 21 ст. на километър – за първи и втори клас пътища.
Камионите с тегло над 12 тона, с четири и повече оси ще плащат в зависимост от емисионния си клас между 18 ст. и 36 ст. на километър за автомагистрала, между 17 ст. и 35 ст. на километър – за първи клас пътища, и между 16 ст. и 34 ст. на километър – за втори клас пътища.
Тарифата за автобусите с тегло над 12 тона ще е от 5 ст. до 9 ст. на километър за автомагистрала, от 4 ст. до 8 ст. на километър за първи клас пътища и от 3 ст. до 6 ст. на километър за втори клас пътища. Автобусите с тегло до 12 тона ще плащат с 1 ст. по-евтино на километър, съответно – от 4 ст. до 8 ст. на километър за автомагистрали, от 3 ст. до 7 ст. на километър за първокласни пътища и от 2 ст. до 5 ст. на километър за втори клас път.
С тарифата се определя и компенсаторната такса, която се дължи, ако товарен автомобил ползва платената пътна мрежа без тол такса. За камиони между 3,5 т и 12 т тя е 150 лв., за камиони над 12 т с две до три оси – 450 лв., за тежкотоварни превозни средства над 12 т с четири и повече оси – 750 лв., за автобусите – 150 лв. Компенсаторната такса се заплаща с цел да се избегнат административните санкции. Тя не е санкция, а по-висока пътна такса, която осигурява свободно придвижване по платената мрежа до 23:59 часа на деня, в който е наложена.
Ако водачът откаже да плати компенсаторна такса на място, той трябва да заплати т.нар. максимална тол такса, за да продължи пътя си. За товарните автомобили между 3,5 т и 12 т предложеният т.нар. максимален тол е от 27 лв. до 48 лв., в зависимост от емисионния клас, за товарни автомобили над 12 тона с 2-3 оси – между 71 лв. и 146 лв., за товарен камион с тегло над 12 тона, с 4 и повече оси – от 119 лв. до 242 лв., и за автобусите – от 24 лв. до 49 лв.
Размерът на тол таксите е определен въз основа на съпоставка на няколко сценария, предложени от консултанта по проекта за изграждане и въвеждане на тол системата – Световната банка. Разликата между таксата за автомагистрали за пътно превозно средство с най-висок и с най-нисък емисионен клас е 100% при камионите с тегло над 12 тона, колкото е позволено по европейска директива. В изпълнение на условията на чл. 10б, ал. 6 от Закона за пътищата, при определяне размера на таксите на пътните превозни средства е взета предвид екологичната им категория. Определянето на окончателния размер на таксите на база изминато разстояние (тол такси) е направен въз основа на съпоставка на горепосочените сценарии.

Одобрени са 161 млн. лв. допълнителни разходи/трансфери за реализиране на значими общински проекти, ремонт на храмове и за обекти от социалната сфера

Министерският съвет одобри допълнителни разходи/трансфери за 2019 г. по бюджетите на редица общини и по бюджетите на Министерския съвет, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и Русенския университет „Ангел Кънчев“ чрез Министерството на образованието и науката, и на Министерството на здравеопазването в общ размер на 161 млн. лв.
Одобрените разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. са в размер на 21,4 млн. лв. за ремонт на Бачковския манастир, сградата на Старото гръцко училище, гр. Пловдив, манастирския комплекс „Св. Йоан Предтеча“, гр. Кърджали и за изграждане на Граничен контролно-пропускателен пункт „Рудозем – Ксанти“ и подходен път.
Осигуряват се допълнителни средства в общ размер от 3,4 млн. лв. по бюджетите на двата университета и на Министерството на здравеопазването за реализирането на значими за тяхната дейност обекти.
Предоставят се допълнителни трансфери по бюджетите на общини в общ размер 136,2 млн. лева. Средствата се предоставят целево за реализиране на редица инфраструктурни проекти в сферата на социалната и техническата инфраструктура – реконструкция, рехабилитация и ремонт на улична мрежа и общински пътища, доизграждане и основен ремонт на водопроводни мрежи, основен ремонт и реконструкция на пречиствателната станция за питейни води на гр. Перник, за дофинасиране на разходите за изграждане на регионална система за управление на отпадъците, регион Благоевград, изграждане на спортни и детски площадки, ремонт и възстановяване на централната градска част на някои населени места, ремонт на детски градини, читалища и училища.
Допълнителните разходи и трансфери се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2019 година.

Правителството с искане до Конституционния съд за тълкуване на разпоредба относно ефективното разследване срещу главния прокурор

Министерският съвет одобри днес искане до Конституционния съд (КС) за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Повод за тълкувателното питане, което предстои да бъде внесено, са отправените препоръки от независимия технически анализ на Прокуратурата на Република България за необходимостта от изготвяне на ефективен механизъм за разследване срещу главния прокурор.
Формулиран е следният конкретен въпрос: „Общият надзор за законност и методическото ръководство, осъществявани от главния прокурор съгласно чл. 126, ал. 2 КРБ, включват ли случаите, когато прокурор извършва проверки, разследване и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ /nemo judex in causa sua/, който е елемент на правовата държава?“
Като аргумент за допустимост на тълкуването е посочено, че нормата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията не дава ясен отговор на този въпрос, а това води до различни тълкувания и колебания, както в юридическите, така и в политическите среди с оглед внесения на 9 декември 2019 г. в Народното събрание проект на Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.