11 души са ранени при атака срещу офис на хуманитарна организация „Спасете децата“ в Афганистан

Елена Йончева: Големият проблем на корупцията е, че тя тръгва от горе

Цвета Караянчева: Дебатът по вота на недоверие беше безинтересен, а мотивите несериозни

Внасят сигнал в прокуратурата срещу ръководителката на дома за деца с увреждания в Габрово заради насилие

Димитър Маргаритов: КЗП ще проверява зимните курорти поне месец и половина

Делян Добрев с нови обвинения: Елена Йончева е свързана с офшорни компании и кухи фирми

Директорът на училището, където учител удари ученик: Аз съм срещу насилието

Премахнаха 230 трошки от улиците на Шумен

Почина научнофантастичната авторка Урсула ле Гуин

От форума в Давос: Киберзаплахите и мръсният въздух са основните проблеми пред световната икономика

Тръмп ще призове Ердоган за „деескалация на ситуацията“ в Африн

Жителите на айтоското село Мъглен ходят в кал близо десетилетие заради недовършена канализация

33 загинали и над 70 ранени при терористично нападение в Бенгази

В София са направени обработки със смеси срещу заледяване

Хеликоптери евакуираха 150 души в Италия след падане на лавина

Вижте какво реши Министерски съвет на 17 май 2017

Снимка: Архив

До 2030 г. България да стане регионален център за развитие на нови технологии, е целта на одобрената национална стратегия за развитие на научните изследвания

Правителството одобри актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2030 г. и предлага на Народното събрание да я приеме. Проектът е подготвен от Министерството на образованието и науката съвместно с експерти от Българската академия на науките и висши училища.

Стратегията предвижда държавното финансиране за научноизследователска дейност да се повиши тройно до 2022 г. – до 0,7% от БВП, а през 2025 г. да достигне 1 процент. Идеята е нарастването на публичните средства да окаже ускоряващ ефект върху частното финансиране, което да се увеличи до 1,5% през 2020 г. и 2% от БВП през 2025 г.

Анализът на сегашното състояние в областта на научните изследвания в страната показва устойчиво изоставане на България в научното развитие, което води до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам – и в приходите и качеството на живот. Според най-значимата научна база данни – Web of Science (WoS), през последните десетилетия България губи позиции по отношение на броя на международно видимите научни резултати. През 2016 г. страната ни заема 59 място след страни като Виетнам, Алжир и Нигерия.

Основната цел на обновената стратегия е България да стане регионален център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, както и да се възстанови международният научен авторитет на страната.

Документът предвижда три етапа на развитие. До 2022 г. българската наука трябва да се модернизира. До 2026 г. системата трябва да се доближи до средното европейско равнище. До 2030 г. научните изследвания в България трябва да достигнат световно ниво. За постигане на тези цели в проекта за стратегия са формулирани конкретни дейности, индикатори за оценка на резултатите и механизми за контрол.

Стратегията предвижда откриване на Изпълнителна агенция за наука към МОН, която ще управлява и подкрепя изследванията в научните организации и висшите училища в България. Тя ще прави и мониторинг на научноизследователските дейности.

В структурата на агенцията ще бъде включен Фонд „Научни изследвания“. Целта е да бъде продължено проектното финансиране на научните разработки. В същото време дейността на агенцията ще се разшири към създаване на различни програми – за финансиране на кариерното развитие на учените, за приложни изследвания, за развитие на научните центрове, за международно сътрудничество, както и към разработване на специализирани и секторни програми за научни изследвания.

Към Изпълнителната агенция за наука ще работят звена за подкрепа на участието на български колективи в европейски програми и за координиране на дейността на основните научни центрове и инфраструктура. Тя ще взаимодейства с Националния иновационен фонд към Министерството на икономиката и със специализирани дирекции за наука и иновации в други министерства.

С помощта на новата структура висшите училища и научните организации ще създадат критерии за атестиране на своите учени. Онези, които получат повече от една незадоволителна оценка, няма да може да заемат академична длъжност. Атестирането на учените ще влияе и върху формирането на заплатите им. Предвижда се основното възнаграждение да е фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висше училище.

Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година. Ще има и допълнителни стимули, обвързани с конкретни научни резултати. За младите учени без научни резултати ще има различен механизъм за допълнително възнаграждение. Те ще могат да участват в специално създадени за тях проекти към Фонд „Научни изследвания“. Ще бъде променена процедурата за конкурси за главен асистент. Младите учени ще могат да кандидатстват за тази позиция с дисертационен труд, без конкурсен изпит. Тяхното кариерно развитие ще бъде обвързано с резултатите от научната им дейност.

Обновената стратегия предлага още в цялата страна да се създадат научно-иновационни комплекси, като за целта бъдат привлечени и партньори от бизнеса. Активно участие в развитието на комплексите трябва да имат общинските и областните управи и партньори от чужбина. Тези структури ще бъдат финансирани чрез различни източници, включително и от структурните фондове на ЕС.

Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. е едно от необходимите условия за постигане на целите, залегнали в Споразумението за партньорство на Република България с ЕК през програмния период 2014-2020 г. и в Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014-2020 г.

Стратегията цели да се подпомогне науката в България за превръщането й във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности, като целевата група, към която е насочена, са университетите и научните организации в България. Стимулирането на развитието на авангардни научни изследвания и на нови технологии ще бъде фактор за задържането на млади таланти в България, за засилване на интеграцията на българската наука в обществото, за издигане на международния авторитет на страната в областта на науката и като краен резултат – постигане на икономически растеж и значително повишаване на качеството на живот.

Одобрени са промени в надзорните съвети на НОИ и на НЗОК

Правителството одобри промени в надзорните съвети на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса, които са резултат от новия състав на Министерския съвет.

По закон надзорът на НОИ се състои от по един представител на всяка от национално представителните организации на работодателите и синдикатите и равен на тях брой членове, определени от правителството, един от които задължително е заместник-изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.

За нови членове на Надзорния съвет на НОИ са определени министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, заместник-министърът на здравеопазването Мирослав Ненков и заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. От състава на Надзорния съвет са освободени Гълъб Донев, Галин Каменов и Владимир Туджаров.

За председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса е определен Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите. Освен изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Галя Димитрова, в състава на Надзорния съвет се включват Николина Сотирова от Министерството на здравеопазването и Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката. Представителят на МЗ е юрист, останалите членове на Надзорния съвет от държавната квота са финансисти и икономисти. Така ще се постигне по-добра координация и съгласуваност в действията и отговорностите на представителите на държавата в ръководството на НЗОК и ще се подобри ефективността на изпълнение на функциите на институцията.

101 доклада на АДФИ са изпратени на прокуратурата през 2016 г.

Министерският съвет прие Отчет за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция за 2016 година.

Извършените през 2016 г. финансови инспекции и проверки по реда на Закона за обществените поръчки са 664. Констатирани са причинени вреди на организации и лица в размер на 8 411 214 лв., от които по време на инспекциите са предотвратени и възстановени 1 094 178 лева. Контролната дейност на агенцията допринася както за своевременно отстраняване на причинени вреди, така и до реално възстановяване на средства и недопускане на незаконосъобразно разходване на публичен ресурс. За установените вреди са съставени 28 акта за начет срещу 24 длъжностни лица и са направени предложения за търсене на отговорност по Кодекса на труда или по общия исков ред.

Финансовите инспектори са установили 286 случая на възложени обществени поръчки за 58 802 734 лв., при които не са проведени съответните законови процедури или не са събрани оферти чрез публикуване на покани за избор на изпълнител на обществената поръчка при наличие на всички основания за това. Тези случаи представляват най-тежкото нарушение в областта на обществените поръчки.

През 2016 година са проверени 2016 обществени поръчки на стойност 843 150 220 лева.

Установени са нарушения при 782 поръчки или при 39% от общия им брой. При 341 поръчки, или при 17% от общо проверените, са установени нарушения, които водят до неспазване на принципите на ЗОП за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. При 30 обществени поръчки е установено, че възложителите са поставили условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите. При 15 случая са сключени анекси към договори за обществени поръчки, с които са изменяни цени, срокове за изпълнение и др., без да са били налице законови основания за това и др. При 441 или при 22% от проверените обществени поръчки са констатирани нарушения, които имат процедурен характер – неспазване на срокове, неизпращане на информация за публикуване, пропуски при определяне, внасяне и освобождаване на гаранции за участие и за изпълнение на поръчки и други.

Установени са нарушения на бюджетната и финансова дисциплина за 17 404 445 лв., за които органите на АДФИ ангажират административнонаказателна отговорност, в т. ч. нарушения на Закона за счетоводството, на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, извършени разходи, без да има одобрени средства по бюджетите, нецелево разходване на предоставени от държавния бюджет средства за капиталови разходи и други.

През отчетния период са съставени 646 акта за установяване на административни нарушения, в т. ч. 486 на физически и 160 на юридически лица. По образуваните административнонаказателни производства са издадени 268 наказателни постановления, с които са наложени глоби и имуществени санкции в размер на 258 480 лева.

На органите на прокуратурата са изпратени 101 доклада от извършени финансови инспекции и проверки.

Приет е доклад за изпълнението на мерките, произтичащи от членството на България в ЕС

Министерският съвет прие доклад за изпълнението към 30 април на Плана за действие за 2017 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз.

Общо 112 мерки са със срок на изпълнение до края на месец април, като от тях са изпълнени 67 мерки. Неизпълннието е 40,2% при 44,2% в края на месец март. Относително високият процент неизпълнение се дължи и на забавяне на разработването и приемането на законопроекти от Народното събрание.

От неизпълнените мерки 19 са свързани със стартирали процедури за нарушения по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Към доклада са приложени директивите на ЕС в областта на Вътрешния пазар (Single Market Scoreboard) с изтекъл срок за транспониране до 30 ноември 2016 г. – шест директиви, които ще бъдат част от дефицита на България при въвеждането на директивите в рамките на предстоящото издание на таблото през месец май 2017 г., както и такива, чиито срок е до края на месец май 2017 г. – 10 директиви, (общо дефицит от 1,7%).

При отчитането на изпълнението на Плана за действие към 30.04.2017 г., независимо от постигнатото намаление на процента неизпълнени мерки, се запазва тенденцията за забавяне на работата по изготвяне и приемане в срок на националните актове, с които се въвеждат директиви на ЕС. Това, от своя страна, представлява реална заплаха от завеждане на дела и осъждане на България от Съда на ЕС да заплати значителни финансови санкции.

Румънски кораб ще провежда океанографска експедиция в Черно море

Правителството разреши пребиваването в териториалното море и изключителната икономическа зона на България на научно-изследователския кораб „Mare Nigrum“, плаващ под знамето на Румъния, в периода 19-25 май 2017 г.

Решението е във връзка с провеждането на съвместна океанографска експедиция, свързана с прегледа и актуализацията на интегрираните национални програми на България и Румъния и регионалните програми за мониторинг на Черно море.

Провеждането на експедицията е продиктувано от необходимостта двете страни, като държави-членки на ЕС, да хармонизират стратегиите, методологиите и параметрите на вземането на проби и анализ, така че да може да се прилага единен подход за оценка на екологичното състоянието на морската околна среда, съответстваща на европейските инициативи (Морска стратегия и Рамкова директива за водите).

България ще си сътрудничи с ЕБВР за проекти, финансирани чрез европейските структурни и инвестиционни фондове

Министерският съвет одобри проект на меморандум за разбирателство между правителството на България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 година.

Меморандумът дава възможност да бъдат сключвани двустранни споразумения за техническа помощ от управляващи органи и бенефициенти по програмите, съфинансирани от ЕСИФ в сферите: подобряване на конкурентоспособността, комерсиализация на общинските услуги, водна реформа, реформа на енергийния сектор и енергийна сигурност, финансови инструменти.

Документът е следствие от успешното и устойчиво сътрудничество между правителството на България и международните финансови институции при изпълнението на проекти, финансирани със средствата от Кохезионната политика на ЕС по време на първия за страната програмен период 2007-2013 г.

Меморандумът влиза в сила след неговото подписване и без последващо утвърждаване. Упълномощен за подписването му е заместник министър-председателят Томислав Дончев.

България ще подкрепи решението за предоставяне на мандат на ЕК за започване на преговори с Обединеното кралство от името на ЕС

Правителството одобри позициите на страната за предстоящи заседания на Съвета на ЕС.
На 22 май в Брюксел ще се проведе специалното заседание на Съвет „Общи въпроси“ (чл. 50). Този формат на Съвета е в състав от министри на 27-те държави-членки на ЕС, който разглежда въпросите, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза. На заседанието си Съветът ще предостави на ЕК мандат за започване на преговори с Обединеното кралство от името на ЕС.

Основният елемент от мандата са приложените към него преговорни директиви с подробно описание на подхода, който ЕК ще следва. Това е последната формална стъпка преди ефективното начало на преговорите по споразумението за оттегляне на Обединеното кралство, които се очаква да започнат веднага след предсрочните парламентарни избори в страната на 8 юни 2017 г.

България ще подкрепи решението за предоставяне на мандат на ЕК за започване на преговорите. Страната ни счита, че предложеният в преговорните директиви подход съответства на интересите и приоритетите на България, дефинирани в резултат на предварителните секторни оценки за въздействието, което би имало за нашата страна оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Защитата на придобитите права на всички категории граждани и техните семейства в обема, гарантиран от европейското законодателство, е основен приоритет на българската страна. България ще настоява за недискриминационни и ефективно приложими механизми за защита на тези права, включително правото на постоянно пребиваване, на здравно и пенсионно осигуряване, правата на дългосрочно и постоянно пребиваващите в Обединеното кралство, както и на студентите да продължат образованието си без промяна на условията.

България ще подкрепи и подхода, предложен от ЕК по отношение на бюджетните въпроси. Придържането към този подход съответства на националния интерес, тъй като би способствало за минимизирането на негативните ефекти върху бюджета на ЕС и не би довело до промени във вноските на държавите-членки в съюзния бюджет.
На 22 и 23 май в Брюксел ще се проведе и редовното заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС.

Съветът във формат министри, отговорни за младежта, ще приеме заключения относно ролята на работата с младежта за подпомагане на развитието на основни житейски умения у младите хора, които улесняват успешния им преход към зрелостта, активното гражданство и професионалния живот, както и заключения относно стратегическите перспективи за европейското сътрудничество по въпросите на младежта след 2018 г. На заседанието в частта за образование Съветът ще представи доклад за напредъка относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на по-добри условия в областта на уменията и квалификациите („Европас“) и ще приеме предложение за препоръка относно Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот.

Съветът на министрите, отговорни за аудиовизуалната политика и културата, ще постигне общ подход по предложението за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги с оглед на променящата се ситуация на пазара и ще приеме заключения относно стратегически подход на ЕС към международните културни отношения. Министрите на спорта ще приемат заключения относно спорта като платформа за социално приобщаване чрез доброволческа дейност и резолюция за работния план на Европейския съюз за спорта (1 юли 2017 г. – 31 декември 2020 г.).

Министерският съвет одобри българската позиция и за заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 23 май. Министрите на финансите ще проведат ориентационен дебат по темите за обща основа за облагане с корпоративен данък и пречките пред движението на капитали в Европейския съюз. ЕКОФИН ще проведе дискусия за постигането на общ подход по предложението за директива относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане в ЕС. Очаква се да бъдат приети заключения на Съвета относно процедурата при макроикономически дисбаланси и задълбочените прегледи по страни съгласно графика на Европейския семестър за 2017 г.

На 18 май в Брюксел е заседанието на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”. Одобрените български позиции за него се отнасят до ефективното прилагане на принципите на отговорност и солидарност и до борбата с тежката и организираната престъпност.

Министрите на вътрешните работи ще приемат Заключения по извеждане на приоритетите на ЕС в борбата с тежката и организираната престъпност в периода 2018-2021 година.

Правителството одобри българската позиция за неформалното заседание на министрите по енергетика на Европейския съюз, което ще се проведе на 18 май в Малта. В първата работна сесия ще бъде разгледано актуалното състояние на дискусиите по ключовите аспекти от законодателните предложения по енергийна ефективност, част от законодателния пакет на ЕК „Чиста енергия за всички европейци“. Ще бъдат обсъдени и предизвикателствата пред островните държави в прехода им към чиста енергия.

Неформално заседание в периода 21-23 май ще проведе и Съветът по земеделие и рибарство. Предвидената за обсъждане тема е свързана с предизвикателствата пред селското стопанство, породени от промените в климата и водните ресурси в ЕС. От министрите се очаква да изразят мнение за възможните политически инициативи на ниво ЕС за увеличаване на усилията за насърчаване на повишената устойчивост в селското стопанство, включително ролята на научните изследвания и иновациите.

Одобрени бяха и резултатите от проведеното на 25 април заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси, формат Кохезионна политика. На него беше решено да продължат и в новия програмен период усилията за опростяване на правилата за управление на фондовете.

България подчерта, че Кохезионната политика не е механичен сбор от фондове, а преди всичко обща европейска политика за дългосрочни инвестиции в растеж, заетост и балансирано териториално развитие на ЕС. Одобрени бяха и заключенията по доклад на ЕК за изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС, сред които е и Стратегията за развитие на Дунавския регион.

Определен е концесионер на морски плаж „Поморие-централен“

След проведен конкурс правителството определи „Фаст-Ком“ ЕООД за концесионер на морския плаж „Поморие-централен“.

Договорът за концесия е за 20 години, като за този срок са предвидени инвестиции в размер на 35 000 лв. Средствата са за организация на целогодишно санитарно-хигиенно поддържане на морския плаж и стратегия за развитие и популяризация, включително спортно-развлекателна и друга дейност. Цената за ползване на чадър и шезлонг е от по 3,60 лв. в платената зона на плажа.

Размерът на концесионното плащане за всяка календарна година от срока на концесията е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне на минималния размер на концесионното плащане за морските плажове и предложения от концесионера размер на отчисленията от базата за изчисляване размера на концесионното плащане.

Правителството възстанови на общините 11,8 млн. лв. за транспортни разходи и жилищен наем на учители

Правителството одобри допълнителни трансфери в размер на 11 807 623 лева по бюджетите на общини. Средствата са предвидени в бюджета на Министерството на образованието и науката за възстановяване на транспортни разходи или на разходи за наем на педагогическите специалисти в детските градини и училищата за 2017 г.

В съответствие с влезлите в сила нормативни промени, от началото на годината държавата покрива транспортните разходи на пътуващите учители, които преподават в селища с до 30 000 жители, а не с до 5000 души, както бе първоначално. По този начин са обхванати 90% от педагозите, които преподават извън населеното място, в което живеят, или над 14 600 от общо 16 500 пътуващи учители.

Съгласно изготвената от кметовете на общини информация, с отпуснатите средства ще бъдат възстановени 11 774 611 лв. за транспорт и 33 012 лв. за наем за жилище на педагогическите специалисти за 2017 г.

Приети са актуализация на Националната програма за реформи за 2017 г. и Конвергентната програма за периода 2017-2020

Правителството одобри Конвергентната програма на Република България за периода 2017-2020 година. Програмата очертава прилаганите ключови политики за поддържане на макроикономическата, финансовата и фискална стабилност на страната. В нея са отразени приоритетите на правителството за придържане към бюджетна политика, осигуряваща дългосрочна устойчивост на публичните финанси и ефективно насочване на публичните разходи към ускоряващи икономическия растеж дейности.

Фискалните цели в средносрочен план остават насочени към запазване на устойчивата бюджетна рамка в контекста на ангажиментите на страната по линия на Пакта за стабилност и растеж.

Важен аспект от стратегическите политики са повишаване на производителността и конкурентоспособността на икономиката за постигане на балансиран растеж, устойчива конвергенция и подобряване на благосъстоянието в дългосрочен план. Като приоритети са определени подобряването на ефективността и ефикасността на администрацията и на качеството на предоставяните публични услуги. В програмата са представени мерки, насочени към повишаване на събираемостта на данъците и борбата със сенчестата икономика и недекларирания труд.

Правителството прие и актуализацията на Националната програма за реформи (НПР) на Република България за 2017 г. Тя е подготвена в изпълнение на Стратегия „Европа 2020“ и в рамките на засиленото наблюдение на икономическите политики в ЕС.

Програмата е изготвена в съответствие със заключенията на Европейския съвет по Годишния обзор на растежа за 2017 г. и акцентира върху изпълнението на мерките в отговор на специфичните препоръки на Съвета от 12 юли 2016 г. Заложените в нея мерки адресират установените предизвикателства в задълбочения преглед за България по процедурата по макроикономически дисбаланси, в изпълнение на Регламент 1176/2011. В документа е представено и изпълнението на мерки за напредъка при изпълнение на националните цели по Стратегия „Европа 2020“, както и комплекс от мерки в области на политики, допринасящи за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.

Актуализацията на НПР за 2017 г. е разработена в съответствие с приоритетите за управление (2017-2021 г.) на правителството, с Конвергентната програма на Република България (2017-2020 г.) и със средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година.

Вицепремиерът Красимир Каракачанов е определен за председател на две комисии към Министерския съвет

Вицепремиерът по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов е определен за председател на Националната комисия за борба с трафика на хора и на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Националната комисия организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на Закона за борба с трафика на хора, ръководи прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на това престъпление, ежегодно разработва и представя за утвърждаване от Министерския съвет национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите му.

Задачите на Централната комисия са да разработва и да предлага на Министерския съвет, на министерствата, на други ведомства и на юридически лица с нестопанска цел програми и дейности за предотвратяване и ограничаване на криминогенните фактори сред малолетните и непълнолетните.

Тя също така обобщава съответните статистически данни, ръководи и контролира местните комисии, координира дейността на държавните органи и юридическите лица с нестопанска цел във връзка с борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и др.

България оспорва като недопустим иск на ЕК по директивата за опазване на дивите животни

Правителството одобри позицията на страната ни по дело С-97/17, Европейска комисия срещу Република България, образувано пред Съда на Европейския съюз по предявена от ЕК искова молба.

Искането на Комисията към Съда на ЕС е да установи, че България не е изпълнила задължение по Директива 2009/147/ЕО за опазването на дивите птици. Основното твърдение на ЕК е, че страната ни не е класифицирала най-подходящите по брой и площ територии за опазването на видове птици съгласно Директивата, тъй като не е класифицирала Орнитологично важното място (ОВМ) „Рила” като специална защитена зона (СЗЗ) в неговата цялост.

Българската страна смята за неоснователни и недоказани твърденията на ЕК, а иска – за недопустим. Комисията не е взела предвид данни за видовете птици, изпратени от България през 2014 г., които са от значение за решаването на спора, тъй като осигуряват информация за орнитологичната стойност на Рила. България настоява, че държавите членки нямат задължение да класифицират ОВМ като СЗЗ, а да класифицират като такава зона най-подходящите по брой и площ територии.

Одобрена е българската позиция за среща на върха на НАТО

Правителството определи състава на българската делегация и одобри рамкови позиции за подготовка и участие в Специалната среща на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО. Форумът ще се проведе на 25 май в Брюксел.

Министерският съвет предлага делегацията да бъде ръководена от Президента на Република България. В състава й са включени вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, както и представители на президентската администрация и на министерствата на външните работи и на отбраната.

Борбата с тероризма е сред основните приоритети на правителството на Република България. В тази връзка подкрепяме предложения подход за засилване на приноса на НАТО към усилията на международната общност в борбата с тероризма.

Всички държави-членки на НАТО, в това число и България, и към момента са част от Глобалната коалиция за борба с ИДИЛ. Разширяването на приноса на Алианса в Глобалната коалиция запазва неговата досегашна роля, но изпраща силно политическо послание за единство и солидарност в противодействието на тероризма и е ярко потвърждение на силата на трансатлантическата връзка. To представлява също така значим политически сигнал за подкрепата на НАТО към държавите от региона на Близкия изток и Северна Африка, борещи се с тероризма.

Министър Николай Петров ще ръководи делегацията ни за 70-ата сесия на СЗО

Правителството одобри участието, позицията и състава на българската делегация в 70-ата сесия на Световната здравна асамблея (СЗО), която ще се проведе в периода 22-31 май в Женева, Швейцария.

Ръководител на българската делегация ще бъде министърът на здравеопазването проф. д-р Николай Петров. Основната тема на дискусиите тази година ще бъде изграждането на по-добри системи на здравеопазване в епохата на устойчиво развитие. Сред темите на форума са назначаването на Генерален директор на СЗО и програмният бюджет за периода 2018-2019 г., който включва увеличение на членските вноски на страните-членки.

Дискусиите ще обхванат основно въпроси, свързани с глобалния план за действие по отношение на ваксините, принципи относно донорството и управлението на кръвта, кръвните съставки и други медицински продукти от човешки произход, както и Глобалната стратегия за здравето на жените, децата и подрастващите (2016-2030).

Българската делегация ще даде положителна оценка на представените документи по основните въпроси от дневния ред, ще подкрепи предложените проекторезолюции и ще гласува в съответствие с общата позиция на страните от Европейския съюз.

Регламентират се правила за съставяне на графици при сумирано изчисляване на работното време

Правителството одобри промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, с които се регламентират правила за съставяне на графици при сумирано изчисляване на работното време. Новите разпоредби ще влязат в сила от 1 януари 2018 г., тъй като се налагат допълнителни промени в нормативните актове на осигурителното законодателство, свързани със сумираното изчисляване на работното време.

В досегашните текстове на наредбата липсваха текстове за изискванията за съставяне на графиците и за обстоятелствата, при които те се променят. Поради това към момента съществуват разнообразни практики при прилагане на сумирано отчитане на работното време, които не винаги са в съответствие с изискванията на Кодекса на труда. С одобрените промени ще се гарантира единното прилагане на нормативната уредба, както и правата на работниците и служителите, свързани с почивките и заплащането на труда при сумирано изчисляване на работното време.

В наредбата се правят и изменения, които произтичат от предвиденото в законодателството от 1 юни 2017 г. разширяване на кръга на лица, имащи право да ползват отпуск поради бременност, раждане и осиновяване и отпуск при смърт или тежко заболяване на родител.

С промени в Устройствения правилник на МОН се разделят бенефициентът и управляващият орган по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“

С промени в Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката ще бъдат разграничени функциите между Управляващ орган и бенефициент на средствата по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР) на ниво министерство.

Необходимостта от промяната е продиктувана от констатациите в одитния доклад на Европейската комисия относно управлението и контрола на оперативната програма. В него се посочва, че не е редно МОН да бъде едновременно управляващ орган и бенефициент на средствата по ОП НОИР.

Съгласно промените, в рамките на компетентност на всяка дирекция в министерството, с изключение на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“, се добавя допълнителна функция за осъществяване на дейности по подготовка, кандидатстване, изпълнение и отчитане на проекти, които се финансират със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Увеличава се броят на заместник-министрите от трима на четирима за сметка на намаляване броя на служителите на Звеното за вътрешен одит.

Правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2018 г.

Министерският съвет прие Стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2018 година. Стандартите са съобразени с размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините според основните допускания за бюджетната прогноза за периода 2018-2020 година.

Разчетени са средства във връзка с ръста на минималната работна заплата за страната и увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ от работодателя.

Увеличението на стандартите за делегираните дейности по образованието за 2018 г. отразява увеличението на заплатите на учителите от 01.09.2017 г. с 15% в годишен аспект и допълнителното диференциране на стандартите за детските градини за седемте групи общини в полза на общините с малък брой население – малките и планински общини.

Стандартите за социалните дейности са увеличени диференцирано, като за специализираните институции за предоставяне на социални услуги увеличението е със 7%, с изключение на домовете за стари хора, където то е с 10%. За социалните услуги, предоставяни в общността, увеличението на стандартите е в границите от 5 до 13 на сто, като за центровете за социална рехабилитация и интеграция увеличението е с 13%, а за защитените жилища – с 8 на сто. В прогнозата за 2018 г. размерът на месечната помощ на ученик запазва нивото си от 2017 г.

В сферата на културата е предвидено увеличение на стандартите за държавните музеи, художествени галерии и държавната библиотека средно с 2 процента. За 2018 г. за делегираните от държавата дейности в културата, финансирани чрез бюджетите на общините, се предвижда да се въведе единен разходен стандарт за всички музеи и художествени галерии с регионален характер, независимо от субсидираната численост.

Стандартът за регионалните библиотеки е завишен с 4%, а за читалищата – с близо 15 процента.

Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2018 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Министър Бисер Петков ще ръководи българската делегация за сесията на Международната конференция на труда

Правителството одобри позицията и състава на правителствената част от националната тристранна делегация на България, която ще участва в работата на 106-ата сесия на Международната конференция на труда. Форумът ще се проведе в периода 5-16 юни в Женева, Швейцария.

България, като държава-членка на Международната организация на труда, участва в тази сесия с национална тристранна делегация, която ще бъде ръководена от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.

Сред въпросите, които ще се обсъждат на форума в Женева, са: ревизия на Препоръка (№71) за заетостта, оценка на ефекта от Декларацията на МОТ за социална справедливост за справедлива глобализация и трудовата миграция.

В делегацията са включени и представители на национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

Одобрена е позицията на България по дело пред съда на ЕС

Правителството одобри позицията на Република България по дело С-130/17, Европейска комисия срещу Република България, образувано пред Съда на Европейския съюз по повод предявена искова молба на основание чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Делото е образувано за установяване, че Република България е нарушила задълженията си за изграждане на единно звено за контакт за обмен на електронни сертификати за достъп до биометрични данни в документите за самоличност съгласно Решения С (2009) 7476 и С (2011) 5478 на Европейската комисия.

В позицията са изложени всички действия, предприети от България за изпълнение на задълженията, обективните причини за забавяне възлагането на обществената поръчка и актуалното развитие, свързано с избор на фирма изпълнител.

България ще се присъедини към конвенцията за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби

Правителството одобри присъединяването на страната ни към Многостранната конвенцията за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, чието официално подписване ще се състои в Париж на 7 юни. Документът ще бъде подписан при условие за последваща ратификация.

Конвенцията има за основна цел едновременното изменение на повече от 2000 данъчни спогодби, сключени между държавите от цял свят. Тя ще замени процеса на предоговаряне на съществуващите спогодби между отделните държави и ще позволи чрез присъединяването към нея да се променят, заменят или добавят разпоредби към спогодбите, попадащи в нейния обхват.

В Конвенцията се предлагат решения на редица проблеми, свързани със заобикалянето на данъчните спогодби, посочени в докладите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по мерките от Проекта BEPS (Base Erosion and Profit Shifting).

Отразено е и желанието на държавите за противодействие на укриването и невнасянето на данъци, както и общите усилия за въвеждането на мерките от плана BEPS, които са насочени срещу свиването на данъчната основа и неоснователното прехвърляне на печалби в други юрисдикции, към което се стреми и нашата страна. Мерките, свързани с данъчните спогодби, имат за цел да елиминират злоупотребите с двустранните данъчни спогодби, да подобрят процедурата за решаване на спорове и да осъвременят мрежата от данъчни спогодби.

С присъединяването си към този международен договор страната ни ще изпълни ангажимента си за създаване на реални предпоставки за по-ефективна борба срещу трансграничното укриване на данъци чрез използването на офшорни сметки и други форми на агресивно данъчно планиране.

Гарантира се осигуряването при необходимост на допълнителни средства за асистирана репродукция

Правителството измени постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 2017 г., за да бъдат гарантирани своевременни мерки за осигуряване при необходимост на допълнителни средства за асистирана репродукция.

С постановлението се урежда изрично, че при изчерпване на средствата за дейности по асистирана репродукция, утвърдени по бюджета на Министерството на здравеопазването, министърът предприема действия за осигуряване на допълнителни средства за тези дейности чрез вътрешнокомпенсирани промени и/или чрез одобряване на допълнителни разходи по бюджета на ведомството за сметка на централния бюджет.

Приетото постановление създава сигурност, че потребностите на двойките с репродуктивни проблеми ще могат да бъдат оптимално задоволени чрез финансово подпомагане на дейностите по асистирана репродукция.

Изпълнението на постановлението е възложено на министъра на здравеопазването и на министъра на финансите.

Правителството одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г.

Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година. С документа са определени средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси, определят се и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.

Разработването на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. стартира в рамките на мандата на служебно правителство, което заяви своята ангажираност да запази като основен приоритет поддържането на макроикономическата и финансова стабилност на страната. Отчитането на ефектите от новите политики и приоритети за управлението на избраното от 44-ото Народно събрание правителство, залегнали в програмата му за периода 2017-2021 г., изискваше известно забавяне в сроковете по бюджетна процедура за 2018 година.

Независимо от отчитането на промените в развитието на политиките до 2020 г. и на параметрите на пролетната макроикономическа прогноза, се запазват целите на провежданата политика за постигане и поддържане на балансиран бюджет чрез залагане на мерки за фискална консолидация в рамките на прогнозния период.

Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост, премахването на макроикономическите дисбаланси и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.

За целите на международните сравнения, бюджетната рамка е представена както по национална методология (на касова основа), така и на базата на европейската методология ЕСС 2010 чрез показателите за сектор „Държавно управление“, като следва да се отбележи, че фискалните параметри отразяват по еднакъв начин фискалната политика.

Макроикономическата прогноза, използвана при разработването на средносрочната бюджетна прогноза, се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите на Република България, актуални към средата на месец март 2017 година.

В бюджетната прогноза за периода 2018-2020 г. целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018 г. и 2019 г. се запазва съответно на 1% и на 0,5 % от БВП в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година. За 2020 г. е планирано постигането на балансиран бюджет.

Общото ниво на приходите по КФП в средносрочен план се предвижда да бъде в диапазона 36,8-36,4% от БВП. Съобразено със заложените цели за бюджетното салдо по КФП и очакваното ниво на приходната част на бюджета, възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 37,9% от БВП през 2018 г. до 36,4% от БВП през 2020 година.

Данъчната политика за периода 2018-2020 г. е насочена към утвърждаване на ефективна данъчна система, предоставяща макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план. В средносрочен план не се предвиждат значителни промени на основните данъци и ставки при запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределения от държавата БВП. С оглед поддържане на устойчиво ниво на бюджетните приходи при запазване на тежестта на данъчното облагане, основна цел на данъчната политика за периода 2018-2020 г. е повишаването на събираемостта и намаляването на дела на сенчестата икономика, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), като за 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с един процентен пункт. Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход, се увеличава за 2018 г. съответно в размер на 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв.; за 2019 г. – 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; за 2020 г. – 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева.

В средносрочен план се предвижда увеличаване размера на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 г., на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и на 610 лв. от 1 януари 2020 година.

При разработване на разходите за пенсии за периода 2018-2020 г. е взето предвид увеличаването на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 180 лв. от 1 юли 2017 г. и на 200 лв. от 1 октомври 2017 година.

В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. е предвидено поетапно увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование с цел постигане на удвояването им в 2021 година.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 г., съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад и да достигне до ниво от 22,3% към края на периода в резултат основно на погашения по дълга в обращение.

Вследствие на постигната фискална консолидация нивото на публичния дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, както и Маастрихтския критерий за публичен дълг към БВП.

Николай Пехливанов е новият областен управител на София област

Правителството назначи Николай Пехливанов за областен управител на област София и освободи досега заемалата длъжността Диана Тонова.

Николай Пехливанов е бил народен представител в 41-вото Народно събрание. От 2015 г. до момента е заместник-председател на Столичния общински съвет. Той е строителен инженер от Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.