Вижте някои от наградените и номинирани кадри за "Пулицър" за фотожурналистика

Трудно е да се каже кои точно са критериите на журито определило наградите за Пулицър през тази година, защото кадрите на всички номинирани са силни и спиращи дъха(както и всяка предишна година). Но най-логично за американски награди за журналистика е да се отличават теми свързани със САЩ.

Снимките от бежанската криза между Мексико и САЩ логично заемат първото място. Виждаме, че редакторите на Ройтерс са командировали Горан Томашевич, най-мощното оръжие на агенцията за опасни места. Макар и с един кадър, Горан оставя знак с нещо невиждано до сега - петел, символ на мъжественост притичва пред тялото на 18-годишен бандит, убит някъде по пътя на бежанците из Хондурас. Тази втрещяваща снимка пряко кореспондира с кадъра на Кевин Картър от 1993 година от Судан с умиращото дете и дебнещия го лешояд. Убеден съм, че символиката с петела в кадъра на Томашевич ще има свои следовници в изобразителното решаване на подобни моменти и занапред. Този алегоричен похват използва Ной Бергер от пожарите в Калифорния с една панически тичаща кокошка, виждаме и обгоряло страдащо куче. Но въздействието с наперения крачещ петел и смъртта на втори план е невиждан образ до сега.

Номинациите за снимките на екипа на АП от Газа са нещо като извинение от типа "е, колеги, няма как, вече ви наградихме...". Те са видимо по-шокиращи и по-трудни за реализиарне. И темата е по-ужасна и по-кървава от емигрантската. Авторите - натежали с признание фотографи като Душан Вранич, Кхалил Хамра и Одед Балилти стоят наравно с първата награда, но темата както вече изтъкнах това е тема от Близък Изток, а не Америка...

Всички снимки от номинациите за Пулицър са правени от гореща точка, но има изключение. Историята на Нешънъл Джиографик за присаждането на лице. Маги Стебър и Лин Джонсън са работили по този проект. Там не е било опасно за снимане, но пък е "горещо" за гледане.

Само човек с отличен арабски и, който е работил в Афганистан и на война, може да направи това, което е заснел италианеца Лоренцо Туньоли за Вашингтон Пост. Да си в ислямистки Йемен и да заснемеш ужасите с глада и отчаянието на хората, при това "художествено" се искат безброй умения и...талант. Темата на Туньоли специално е преместена от журито в категорията за фотоистория(фичър) от раздела за горещи новини.

Няма да коментирам детайлно серията с опустошителните пожари в Калифорния, също от екип на АП и разказа за трудното детство на едно болно момче на Крейг Уокър от Вашингтон пост, но мога да отбележа, че се наблюдава как в номинациите на Пулицър фотоисториите имат тенденция да бъдат разширявани.

Вече сериите не са с по 12-17 кадъра, а стигат и до 21 броя снимки.

Големите екипи, работещи по даден проект и невероятните моменти налагат този нарастващ обем. Но и времето им за разглеждане, което да задържи зрителското внимание в рамките на поне 3 минути. Колкото на един хит в попмузиката. Настроението, което остава след разглеждане на снимките не е като от песен, но се загнездва в съзнанието на зрителя-читател и посетител на медията. Дано резутатите да са в полза на страдащите!

Нотр Дам изгоря, предстоят номинации за фотографски награди през 2020! Идва Нова Европа!?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България