Вижте проекта на нов закон за борба с корупцията

Създаване на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, която е независим специализиран постоянно действащ държавен орган. Това предвижда проект на нов Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, публикуван тази вечер от правосъдното министерство.

 

Пълният текст на проекта и мотивите към него:

ЗАКОН
ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА
НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С този закон се уреждат:
1. мерките за противодействие на корупцията;
2. условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество;
3 . статутът и функциите на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество;
4. взаимодействието на Комисията с други държавни органи и международното
сътрудничество.
Чл. 2. Законът има за цел да се защитят интересите на обществото чрез:
1. ефективно противодействие на корупцията;
2. създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности,
изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на
Конституцията и законите на страната;
3. предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждането с него.
Чл. 3. (1) Корупция по смисъла на този закон е налице, когато в резултат на
заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт или нарушава
служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална
или нематериална облага за себе си или за други лица.
(2) Противодействието на корупцията се осъществява чрез:
1. превантивни дейности по реда на глава четвърта;
2. деклариране на несъвместимост;
3. деклариране на имуществото и интересите на лицата, заемащи висши публични
длъжности, и свързани с тях лица;
4. осигуряване на публичен достъп до декларациите;
5. проверка на декларациите;
6. проверка, анализ и оценка на имущественото състояние;
7. установяване на конфликт на интереси и налагане на санкции и на други мерки
в случай на установен конфликт на интереси;
8. публично оповестяване на имената на лицата, които не са подали декларации
или в чиито декларации е установено несъответствие, и на имената на лицата, за които е
установен конфликт на интереси;
2
9. сезиране на компетентните органи в случаите, предвидени в този закон;
10. други способи и средства, предвидени в този закон.
Чл. 4. (1) Този закон се прилага при спазване на следните принципи:
1. законност, прозрачност, независимост, обективност и безпристрастност;
2. повишена отговорност на лицата, заемащи висши публични длъжности;
3. публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности;
4. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите;
5. пропорционалност на намесата в личния и семейния живот;
6. защита на информацията и на източниците за придобиването ѝ;
7. защита на лицата, подали сигнал за нарушение;
8. координация и взаимодействие между държавните органи.
(2) За постигане на целта по чл. 2 може да се налагат ограничения на
собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и на
пострадалите от престъпления и не се допуска риск от несправедливост. Ограниченията
на собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е необходима
за постигане целта на закона.

Чл. 5. (1) За имущество по чл. 1, т. 2 се смята имуществото, за придобиването на
което не е установен законен източник.
(2) Производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда
независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с
него лица.
(3) Процедурите и санкциите по глава осма и глава десета от този закон се
прилагат независимо от предприемането на действия и мерки по други закони,
включително започване на наказателно производство.
Чл. 6. (1) Лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на този закон,
са:
1. президентът и вицепрезидентът;
2. народните представители;
3. министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и
заместник-министрите;
4. членовете на Европейския парламент от Република България;
5. членовете на Европейската комисия от Република България и българските
граждани, заемащи длъжности в органите на Европейския съюз, избрани или назначени
с решение или по предложение на български държавен орган;
6. председателят и съдиите от Конституционния съд;
7. председателите на Върховния касационен съд и на Върховния
административен съд, главният прокурор, техните заместници, административните
ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, членовете на
Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия
съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите;
8. омбудсманът и заместник-омбудсманът;
9. председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за
регулиране на съобщенията;
10. председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата;
11. председателят и членовете на Комисията за защита на конкуренцията;
12. управителят, подуправителите, членовете на управителния съвет и главният
секретар на Българската народна банка;
3
13. председателят, заместник-председателите, членовете и главният секретар на
Комисията за финансов надзор;
14. председателят, заместник-председателите и членовете на надзорния съвет,
управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт;
15. управителят и подуправителят на Националната здравноосигурителна каса и
директорите на районните здравноосигурителни каси;
16. председателите и заместник-председателите на държавни агенции,
председателите и членовете на държавни комисии, изпълнителните директори на
изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон
или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници;
17. председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и
директорите на териториалните ѝ дирекции;
18. членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за
приватизация и следприватизационен контрол;
19. директорът, заместник-директорите и главният секретар на Агенция
„Митници“, директорите на дирекции в Централното митническо управление,
началниците на митници и техните заместници, началниците на митническите бюра и
митническите пунктове;
20. изпълнителният директор, заместник – изпълнителните директори и главният
секретар на Националната агенция за приходите, директорите на дирекции в
Централното управление и директорите на териториалните дирекции на Националната
агенция за приходите;
21. ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, на
регионалните здравни инспекции, на Дирекцията за национален строителен контрол и на
нейните регионални дирекции, на Държавен фонд „Земеделие“ и на неговите областни
дирекции, на областните отдели „Автомобилна администрация“, на Националния
институт за недвижимо културно наследство и на териториалните му звена, на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, неговите заместници и ръководителите на
териториалните й служби, на Главна дирекция „Охрана“, неговият заместник и
директорите на областните дирекции, на регионалните инспекции по околната среда и
водите, на басейновите дирекции за управление на водите, на националните паркове, на
предприятията за управление на дейностите по опазване на околната среда;
22. председателят и заместник-председателите на Държавна агенция „Национална
сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и на Държавна агенция „Технически
операции“, началникът на Национална служба за охрана и неговите заместници и
началникът на служба „Военна информация“ и неговите заместници;
23. председателят, заместник-председателят и членовете на Националното бюро за
контрол на специалните разузнавателни средства;
24. главният секретар на Министерството на вътрешните работи и неговият
заместник, административният секретар, директорите на главните дирекции и техните
заместници, директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“, директорите на областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи и техните заместници;
25. офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили съгласно Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България;
26. главните секретари на Народното събрание, на президента на републиката и на
Министерския съвет, главните и административните секретари в администрацията на
изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи и
постоянният секретар на отбраната;
27. ръководителите на инспекторати по Закона за администрацията;
4
28. началниците на политическите кабинети;
29. областните управители и заместник областните управители;
30. кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-
кметовете на райони, председателите на общинските съвети, общинските съветници и
главните архитекти на общините и районите;
31. членовете на Централната избирателна комисия;
32. председателят и членовете на Съвета за електронни медии;
33. генералните директори на Българската национална телевизия, на Българското
национално радио и на Българската телеграфна агенция;
34. българските граждани, заемащи длъжности в Организацията на
Северноатлантическия договор, които са избрани или назначени с решение или по
предложение на български държавен орган;
35. ръководителите на задграничните представителства на Република България;
36. българските граждани, които по решение или по предложение на български
публични органи са членове на управителни или на контролни органи на международни
организации, съфинансирани от Република България;
37. членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на Българската банка
за развитие;
38. членовете на управителните и на контролните органи на Националната
електрическа компания и на Българския енергиен холдинг, директорите на дирекции към
Националната електрическа компания, членовете на управителни и на контролни органи
на дъщерни дружества на Българския енергиен холдинг, членовете на управителни и на
контролни органи на Електроенергийния системен оператор;
39. председателите на политическите партии, получаващи държавна субсидия,
техните заместници и лицата, които съгласно устава представляват политическата
партия;
40. членовете на ръководните и на контролните органи на Българския червен
кръст;
41. ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени
длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и
контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране
или чужди средства съгласно разпоредбите на Закона за публичните финанси;
42. лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от
публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и да
провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите;
43. председателят на Българската академия на науките, ректорите на държавните
висши училища и началниците на военните академии и на висшите военни училища;
44. управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за
болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната
здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет;
45. членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за
горите и директорите на държавните горски и ловни стопанства;
46. изпълнителният директор и ръководителите на териториалните поделения на
Държавно предприятие „Фонд затворно дело“;
47. членовете на управителния съвет и изпълнителният директор на държавно
предприятие „Български спортен тотализатор“.
(2) Подаването и проверката на декларациите за имущество и проверката за
конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, в т. ч. на председателите на
Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главния прокурор,
административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници,
5
се извършват при условията и по реда на Закона за съдебната власт. Правилата за
конфликт на интереси в този закон намират приложение, доколкото Законът за съдебната
власт не предвижда друго.
(3) Ръководителите на ведомствата, които определят и освобождават лицата по
ал. 1, са длъжни в 14-дневен срок от издаването на съответния акт да уведомят за това
Комисията. За лицата по ал. 1, т. 5, 34 и 36 уведомлението се извършва от ръководителя
на органа, приел решението или направил предложението.
Глава втора
КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА
УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО
Чл. 7. (1) Орган за противодействие на корупцията по смисъла на този закон за
лицата, заемащи висши публични длъжности, е Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по нататък за
краткост „Комисията“.
(2) Комисията е независим специализиран постояннодействащ държавен орган за
осъществяване на политиката по противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобитото имущество.
(3) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
Бюджетът на Комисията се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните
финанси.
(4) Дейността на Комисията се подпомага от администрация, която включва и
териториалните й звена, които са със статут на дирекции. За администрацията на
Комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в
този закон.
(5) Районите на териториалните звена на комисията и организацията на работа се
определят с правилника по чл. 23. Териториалните звена се ръководят от директори и се
подпомагат в дейността си от инспектори.
Чл. 8. (1) Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове –
председател, заместник-председател и трима други членове.
(2) За председател на Комисията се избира български гражданин с високи
професионални и нравствени качества, който има висше юридическо образование и най
– малко 10 години юридически стаж.
(3) За заместник-председател на Комисията се избира български гражданин с
високи професионални и нравствени качества, който има висше юридическо или
икономическо образование, с образователно-квалификационна степен „магистър“ и най-
малко 10 години стаж по специалността.
(4) За членове на Комисията се избират български граждани с високи
професионални и нравствени качества, които имат висше образование, с образователно-
квалификационна степен „магистър“ и най-малко 10 години професионален стаж.
(5) Председателят на Комисията се избира от Народното събрание по
предложение на народните представители.
(6) Заместник-председателят и членовете на Комисията се избират от Народното
събрание по предложение на председателя на Комисията.
6
(7) Мандатът на Комисията е 6 години и започва да тече от датата на попълване
на състава ѝ. Членовете на Комисията осъществяват дейността си до конституирането на
новия състав на Комисията.
(8) Председателят на Комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.
Чл. 9. (1) Предложенията за председател на Комисията се внасят в Народното
събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на
мандата на Комисията и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание.
Към предложенията се прилагат:
1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на
кандидатите;
2. документи, доказващи изискванията за заемане на длъжността.
(2) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите
и документите по ал. 1 се публикуват в срок до два работни дни от получаването им на
интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на
народния представител, издигнал съответната кандидатура.
(3) Публикуването на предложенията и документите по ал. 1 се извършва в
съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на
класифицираната информация.
(4) В 7-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя
на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си като член на
Комисията. В същия срок кандидатите представят декларация за несъвместимост и
декларация за имущество и интереси по този закон. Всички концепции и декларации се
публикуват в срок до три работни дни от изтичане на срока по изречение първо на
интернет страницата на Народното събрание.
(5) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на
общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни
преди изслушването могат да представят на комисията становища за кандидата,
включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не
се разглеждат.
(6) Специализираната комисия на Народното събрание, отговаряща за борбата с
корупцията и конфликта на интереси, изслушва всеки кандидат, който представя пред
нея концепцията по ал. 4. Изслушването се провежда на открито заседание на комисията
не по-късно от 7 дни преди провеждане на избора. За изслушването се изготвя пълен
стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното
събрание. С оглед на постъпилите становища по ал. 5 членовете на комисията могат да
изискат и допълнителни документи, които кандидатите трябва да представят.
(7) Комисията изготвя подробен и мотивиран доклад за професионалните и
нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и
гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа становище за представянето на
кандидата, изготвено след изслушването му пред комисията, и заключение за:
1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на
кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност.
(8) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
(9) За избора на заместник-председател и членове на Комисията се прилагат
съответно разпоредбите на ал. 1-8. Народното събрание избира поотделно всеки от
кандидатите.
7
Чл. 10. (1) Член на Комисията може да бъде дееспособен български гражданин,
който:
1. не е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, и не
е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление;
2. не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да
упражнява определена професия или дейност.
(2) Член на Комисията има право на един мандат.
(3) Член на Комисията не може:
1. да заема длъжност в държавни или общински органи;
2. да упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва
в надзорни, управителни или контролни органи на търговско дружество, кооперация,
държавно предприятие или юридическо лице с нестопанска цел;
3. да получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по
служебно правоотношение с държавна или обществена организация, с търговско
дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или
едноличен търговец освен за научна и преподавателска дейност или за упражняване на
авторски права;
4. да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
5. да членува в политически партии или коалиции, в организации с политически
цели, да извършва политическа дейност или да извършва други дейности, които засягат
независимостта му.
(4) При наличие на несъвместимост по ал. 3 избраният член на Комисията е
длъжен в едномесечен срок от избирането да предприеме необходимите действия за
отстраняване на несъвместимостта.
(5) След изтичане на мандата на Комисията или при предсрочно прекратяване на
правоотношението на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 член на Комисията, заемал длъжността
съдия, прокурор или следовател, се възстановява на заеманата длъжност преди избора,
като времето, през което е бил член на Комисията, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7
от Закона за съдебната власт.
(6) Членовете на Комисията не може да са свързани лица.
Чл. 11. (1) Правоотношението на член на Комисията се прекратява предсрочно от
Народното събрание при:
1. смърт;
2. подаване на оставка;
3. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. осъждане за извършено престъпление или освобождаване от наказателна
отговорност за умишлено престъпление;
5. несъвместимост по чл. 10, ал. 3, ако не са предприети необходимите действия
за отстраняването й в едномесечен срок от избирането;
6. несъвместимост по чл. 10, ал. 6;
7 . тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;
8. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по глава осма.
(2) При настъпване на обстоятелствата по ал. 1 по отношение на председателя на
Комисията, заместник-председателят незабавно свиква Комисията, която се произнася с
решение. Решението се изпраща на Народното събрание за извършване на нов избор.
(3) При настъпване на обстоятелствата по ал. 1 по отношение на заместник-
председателя или друг член на Комисията, председателят на Комисията внася в
Народното събрание предложение за извършване на нов избор в едномесечен срок от
прекратяването на правоотношението.
8
(4) При предсрочно прекратяване на правоотношението на член на Комисията
Народното събрание избира нов член в двумесечен срок от прекратяването, който
довършва мандата.
Чл. 12. (1) Председателят на Комисията получава основно месечно
възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на
председателя на Народното събрание.
(2) Заместник-председателят получава основно месечно възнаграждение в размер
90 на сто от възнаграждението на председателя на Комисията.
(3) Останалите членове на Комисията получават основно месечно възнаграждение
в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя на Комисията.
Чл. 13. (1) Комисията:
1. осъществява превантивни дейности по реда на глава четвърта;
2. извършва проверка и анализ на декларациите за имущество и интереси на
лицата, заемащи висши публични длъжности;
3. установява конфликт на интереси на лица, заемащи висши публични
длъжности; изслушва или изисква предоставянето на информация по отношение на
проверките, свързани с установяване на конфликт на интереси;
4. проверява сигнали във връзка с декларациите за несъвместимост на лицата,
заемащи висши публични длъжности и сезира органа по избора или назначаването за
предприемане на съответни действия;
5. извършва проверка на имущественото състояние, приема решение за
удължаване на проверката в предвидените от закона случаи и решения за прекратяване
на проверката;
6. образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, което
включва внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество;
7. отказва образуване на производство за отнемане на незаконно придобито
имущество;
8. прекратява проверката по чл. 91, ал. 2 или удължава срока й;
9. прекратява производства за отнемане на незаконно придобито имущество и
сключва спогодби по този закон;
10. приема правила за провеждане на проверките за почтеност на служителите на
Комисията и организира тяхното провеждане;
11. утвърждава образци на декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 4;
12. упражнява други правомощия, предвидени в закон.
(2) Решенията на Комисията се приемат с мнозинство повече от половината от
всички членове и се мотивират. В мотивите се посочват фактите, доказателствата, въз
основа на които те са установени, както и направените правни изводи.
(3) Решенията на Комисията по ал. 1, т. 3 и мотивираните откази по ал. 1, т. 7 се
публикуват незабавно на интернет страницата на Комисията при спазване изискванията
на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната
информация.
(4) Решенията на Комисията по ал. 1, т. 6 – 9 не подлежат на обжалване.
(5) За заседанията на Комисията се води протокол.
Чл. 14. (1) Председателят на Комисията:
1. представлява Комисията;
2. организира и ръководи дейността й;
9
3. насрочва и ръководи заседанията;
4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;
5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон;
6. назначава директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях,
изменя и прекратява правоотношенията им;
7. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните
служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово
правоотношение в администрацията на Комисията;
8. възлага извършването на превантивни дейности по реда на глава четвърта;
9. осъществява сътрудничество с чуждестранни и международни институции и
български и чуждестранни неправителствени организации.
(2) Председателят може да разпределя на членовете на Комисията организацията
на дейността по отделни ресори.
(3) Заместник-председателят на Комисията подпомага председателя и го замества
при негово отсъствие.
Чл. 15. (1) Администрацията на Комисията се състои от инспектори, от други
държавни служители и от служители, работещи по трудово правоотношение.
(2) За инспектори и директори в Комисията се назначават лица с висше
образование, които са преминали успешно проверка за почтеност, след провеждане на
конкурс.
(3) Повече от половината от назначените за инспектори в централната
администрация на Комисията трябва да имат висше юридическо или икономическо
образование.
(4) Инспекторите и директорите в Комисията дават съгласие по време на заемане
на длъжността си да бъдат подлагани на периодични и инцидентни проверки за
почтеност.
(5) Проверките за почтеност се осъществяват по правила, приети от Комисията,
като те задължително включват проверка на обстоятелствата, които се декларират по
реда на този закон. Правилата се публикуват на интернет страницата на Комисията.
(6) Непреминаването на проверка за почтеност е основание за освобождаване от
заеманата длъжност.
Чл. 16. (1) Органи на Комисията са директорите на териториалните дирекции и
инспекторите в тях.
(2) Органи на Комисията са и директорът на дирекцията, която извършва дейности
за противодействие на корупцията чрез събиране, анализиране и проверки на сведения
при и по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши държавни
длъжности, и инспекторите в нея.
(3) За директори на териториалните дирекции по ал. 1 се назначават лица, които
имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по
специалността и отговарят на изискванията за заемане на длъжността по чл. 10, ал. 1,
както и на изискванията за несъвместимост по чл. 10, ал. 3.
(4) За инспектори в територилните дирекции по ал. 1 се назначават лица с висше
юридическо или икономическо образование, които отговарят на изискванията за
несъвместимост по чл. 10, ал. 3.
(5) Изискванията за директора и за инспекторите по ал. 2 се определят в
длъжностните характиристики в зависимост от спецификата на дейността.
10
Чл. 17. (1) Народното събрание осъществява контрол върху дейността на
Комисията.
(2) Членовете на Комисията са длъжни при покана да се явят в Народното
събрание и да предоставят исканата информация.
Чл. 18. (1) Комисията ежегодно до 31 март представя в Народното събрание
доклад за дейността си.
(2) В същия срок докладът се предоставя и на президента на републиката, и на
Министерския съвет и се публикува на интернет страницата на Комисията.
Чл. 19. (1) Информацията, която е станала известна на членовете на Комисията,
на органите по чл. 16, ал. 1 и ал. 2, както и на служителите в администрацията по
проверките и производствата, свързани с отнемането на незаконно придобито
имущество, при или по повод изпълнението на задълженията им, представява
класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната
информация.
(2) При встъпването си в длъжност лицата по ал. 1, както и останалите служители
в администрацията, подписват декларация, че няма да разгласяват информацията,
станала им известна при или по повод изпълнение на задълженията им и след
освобождаването им.
(3) Членовете на Комисията, директорите на дирекции, инспекторите и
служителите в администрацията подписват декларация за частни интереси и декларация
за частен интерес по конкретен повод.
Чл. 20. Членовете на Комисията и органите по чл. 16, ал. 1 и ал. 2 не носят
имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по
този закон правомощия, освен ако вредите са настъпили в резултат на престъпление от
общ характер.
Чл. 21. Членовете на Комисията и органите по чл. 16, ал. 1 и ал. 2 се застраховат
за застраховка „Злополука“ и застраховка „Живот“ при или по повод изпълнение на
служебните си задължения за сметка на държавния бюджет.
Чл. 22. (1) Стажът на членовете на Комисията и на директорите и инспекторите в
дирекциите, както и на лицата в администрацията, заемащи длъжност, за която се
изисква висше юридическо образование и юридическа правоспособност, се зачита за
юридически стаж.
(2) Стажът на лицата по ал. 1, заемащи длъжност, за която се изисква висше
икономическо образование, се зачита за стаж по специалността в обществения сектор.
Чл. 23. (1) Устройството и дейността на Комисията и на нейната администрация
се уреждат с правилник.
(2) Правилникът се приема от Комисията и се обнародва в „Държавен вестник“.
Глава трета
11
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА КОМИСИЯТА С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И
МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Чл. 24. (1) За постигане на целта на този закон Комисията, органите на Комисията,
прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, органите на Държавна агенция
„Национална сигурност“, органите по приходите и органите на Агенция „Митници“ си
взаимодействат съобразно предоставената им компетентност.
(2) Редът, условията и сроковете за осъществяване на взаимодействието се
определят със съвместна инструкция на главния прокурор, министъра на финансите и
министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност“ и Комисията.
Чл. 25. Прокурорът, който е компетентен да разгледа досъдебното производство
или преписката за престъпление по чл. 92, ал. 1, незабавно уведомява директора на
съответната дирекция за:
1. постановленията, с които се отказва образуване на досъдебно производство;
2. постановленията, с които досъдебното производство се спира или прекратява
на основанията по чл. 92, ал. 2;
3. постановленията, с които досъдебното производство се спира на основанията
по чл. 92, ал. 3;
4. внасянето на обвинителен акт, на постановление с предложение за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание или на споразумение за решаване на делото в съда;
5. наложените обезпечителни мерки върху имуществото на обвиняемия.
Чл. 26. (1) При изпълнение на правомощията си по този закон органите по чл. 16,
ал. 1 могат да искат съдействие, сведения и документи, включително и в електронен вид,
от държавните и общинските органи, търговците, кредитните институции, от нотариуси
и съдебни изпълнители, както и от други физически и юридически лица.
(2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят сведенията в срок до един
месец от поискването им, с изключение на тези, които се предоставят по специален ред.
(3) Обменът на класифицирана информация се извършва в съответствие със
Закона за защита на класифицираната информация.
(4) Обработването на лични данни се извършва в съответствие със Закона за
защита на личните данни.
(5) Комисията и директорите на съответните дирекции предоставят на органите на
Националната агенция за приходите информация за отнетото в полза на държавата
имущество и за неговото местонахождение.
Чл. 27. (1) За изпълнение на дейностите по глава девета от органите по чл. 16, ал.
2 се осъществява взаимодействие между Комисията и:
1. прокуратурата;
2. Министерството на вътрешните работи;
3. Държавна агенция „Национална сигурност“;
4. Държавна агенция „Технически операции“;
5. Държавна агенция „Разузнаване“.
(2) Редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието по ал. 1 се определят
със съвместни инструкции.
12
Чл. 28. (1) За всяко действие по този закон органите по чл. 16, ал. 1 съставят
протокол, освен когато извършеното действие е удостоверено с друг документ.
(2) Лицата, на които при или по повод изпълнение на служебните им задължения
е станала известна информация за извършваната проверка, нямат право да я разгласяват.
Чл. 29. (1) Комисията обменя информация за целите на този закон с
компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на
международни актове и международни договори, които са в сила за Република България.
(2) Комисията сключва международни споразумения за обмен на данни при
проверки на декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 2.
Глава четвърта
ПРЕВЕНЦИЯ НА КОРУПЦИЯТА
Чл. 30. Комисията осъществява държавната политика по превенция на
корупцията, като:
1. събира, обобщава и анализира информация за националните антикорупционни
политики и мерки;
2. извършва анализи, разработва и предлага мерки за превенция и
противодействие на корупцията и координира прилагането им, в т.ч. и по сектори;
3. осъществява дейности за разпространение на информацията, свързана с
противодействието на корупцията, включително антикорупционните политики и мерки.
Чл. 31. За изпълнение на задълженията си по чл. 30, т. 1 Комисията:
1. събира и обобщава информация и поддържа бази данни за изпълнението на
антикорупционните политики и мерки;
2. извършва наблюдение и периодична оценка на приложението на
антикорупционните мерки, в т. ч. и по сектори;
3. събира и обобщава добри практики;
4. анализира и предоставя информация на националните, европейските и
международни антикорупционни институции и организации.
Чл. 32. (1) За изпълнение на задълженията си по чл. 30, т. 2 Комисията:
1. съгласува всеки законопроект, изготвен от органите на изпълнителната власт,
относно наличието на корупционен риск, както и извършва последващ анализ на
въздействието на закона;
2. идентифицира и анализира рискови зони за корупция;
3. разработва мерки с антикорупционна насоченост;
4. подпомага методически прилагането на мерките по т. 3;
5. извършва последващ анализ на въздействието по отношение на приложените
мерки по т. 3;
6. разработва методологии за оценка на корупционния риск, етични стандарти за
поведение, системи за проверка на почтеността и оказва съдействие за прилагането им;
7. разработва проекти на нормативни актове с антикорупционна насоченост.
(2) Изготвените от Комисията анализи и предложения за антикорупционни мерки
се предоставят на компетентните органи, които са длъжни да вземат отношение по тях
в едномесечен срок и да информират Комисията за приетите мерки и сроковете за
тяхното прилагане, както и за неприетите от тях мерки и мотивите за това.
13
Компетентните органи са длъжни да информират Комисията при въвеждане на
антикорупционните мерки и за резултатите от изпълнението им.
Чл. 33. За изпълнение на задълженията си по чл. 30, т. 3 Комисията:
1. организира провеждането на обучения, семинари и информационни кампании
с антикорупционна насоченост;
2. предоставя становища по искания на заинтересовани лица по приложението на
закона във връзка с превенцията на корупцията;
3. организира проучвания и анализи на общественото мнение;
4. предприема и други подходящи действия.
Чл. 34. При осъществяване на дейността си по превенция на корупцията
Комисията взаимодейства с други държавни органи, органи на местното
самоуправление, неправителствени организации, представители на бизнеса, както и с
международни организации.
Глава пета
ДЕКЛАРАЦИИ
Раздел І
Задължение за деклариране
Чл. 35. (1) Лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на
тези, задължени по Закона за съдебната власт, подават следните декларации:
1. декларация за несъвместимост;
2. декларация за имущество и интереси;
3. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1;
4. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 2
в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на
задължения и кредити.
(2) Декларациите по ал. 1, т. 1 и 3 се подават пред органа по избора или
назначаването, а декларациите по ал. 1, т. 2 и 4 – пред Комисията.
(3) Декларациите по ал. 1, т. 1 и 3 се подават по образец, утвърден от органа
по избора или назначаването.
(4) Декларациите по ал. 1, т. 2 и 4 се подават по образец, утвърден от
Комисията.
(5) Декларациите се подават на хартиен и на електронен носител. Декларация,
подадена само на електронен носител, се смята за неподадена, освен когато е подадена в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис.
Чл. 36. (1) При заемането на висша публична длъжност, за която с
Конституцията или със закон са установени несъвместимости, лицето подава пред органа
по избора или назначаването декларация за несъвместимост в едномесечен срок от
заемането на длъжността.
(2) При промяна на заеманата длъжност лице, което остава задължено по този
закон, не подава нова декларация за несъвместимост, освен ако за новата длъжност са
предвидени различни несъвместимости.
(3) Когато лицето е декларирало наличие на несъвместимост, то е длъжно в
едномесечен срок от подаване на декларацията да предприеме необходимите действия за
14
отстраняване на несъвместимостта и да представи доказателства за това пред органа по
избора или назначаването.
(4) В случай че лицето не предприеме действия за отстраняване на
несъвместимостта в срока по ал. 3, органът по избора или назначаването предприема
действия за прекратяване на правоотношението.
Чл. 37. (1) Лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на
тези, задължени по Закона за съдебната власт, подават пред Комисията декларация за
имущество и интереси в страната и в чужбина, в която декларират:
1. недвижимо имущество;
2. моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства, както и
други превозни средства, които подлежат на регистрация по закон;
3. парични суми, в т. ч. влогове, банкови сметки и вземания на обща стойност
над 10 000 лв., включително в чуждестранна валута;
4. вложения в инвестиционни и пенсионни фондове и еквивалентни форми на
спестявания и инвестиции, ако общата им стойност надвишава 10 000 лв.;
5. налични ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и
командитни дружества и финансови инструменти по чл. 3 от Закона за пазарите на
финансови инструменти;
6. задължения и кредити над 10 000 лв., в т. ч. кредитни карти, ако усвоеният
кредитен лимит през предходната календарна година в местна или в чуждестранна
валута общо надвишава 10 000 лв.;
7. трудови доходи, получени през предходната календарна година;
8. доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната
календарна година, когато са над 1 000 лв.;
9. чуждо недвижимо имущество и чужди моторни сухопътни, водни и
въздухоплавателни превозни средства на стойност над 10 000 лв., които лицето или
неговият съпруг, или лицето, с което то се намира във фактическо съжителство на
съпружески начала, трайно ползва независимо от основанията за това и от условията на
ползване;
10. дадени обезпечения и направени разходи от тях или в тяхна полза, или в
полза на лицата по ал. 4 с тяхно съгласие, когато те не са платени със собствени средства,
с публични средства или със средства на институцията, в която заемат длъжността, за:
а) обучение;
б) пътуване;
в) други плащания с единична цена над 1 000 лв.;
11. разходи за обучения извън случаите по т. 10, в т. ч. в полза на лицата по ал.
4, чиято еднократна стойност надхвърля 1 000 лв.;
12. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на
търговски дружества, на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както
и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или
назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;
13. договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните
от лицето, заемащо висша публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия
или задължения по служба;
14. данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо висша
публична длъжност, има частен интерес.
(2) При годишното деклариране на имуществото по т. 3-6 се посочват
наличностите към 31 декември на предходната календарна година.
15
(3) При деклариране на имуществото по ал. 1, ако то е придобито по време на
заемане на длъжността, се посочват също правните основания и произходът на
средствата, с които е станало придобиването им.
(4) Лицата, заемащи висши публични длъжности, декларират имуществото и
доходите и на своите съпрузи или на лицата, с които се намират във фактическо
съжителство на съпружески начала, и на ненавършилите пълнолетие деца.
(5) Лицата, заемащи висши публични длъжности, не декларират имуществото
и доходите на своите съпрузи при фактическа раздяла и на ненавършилите пълнолетие
деца, когато не упражняват родителски права.
(6) За обстоятелствата по ал. 5 задълженото лице подава декларация.
(7) Лицата, заемащи висши публични длъжности, могат да подадат
декларация, че не желаят да бъде публикувана информацията относно лицето, с което се
намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и относно имуществото и
доходите на това лице.
Чл. 38. (1) Декларация за имущество и интереси се подава:
1. в едномесечен срок от заемането на висшата публична длъжност;
2. ежегодно до 15 май – за предходната календарна година;
3. в едномесечен срок от освобождаване на длъжността;
4. в едномесечен срок от изтичането на една година след подаване на
декларацията по т. 3.
(2) В срок до един месец от подаването на декларация за имущество и интереси
съответното лице може да направи промяна в декларацията си, когато това се налага за
отстраняване на непълноти или грешки в декларираните обстоятелства.
Чл. 39. Лицата, заемащи висши публични длъжности, подават декларации по
чл. 35, ал. 1, т. 3 и 4 в едномесечен срок от настъпване на промяната.
Чл. 40. (1) В едномесечен срок от изтичане на сроковете по чл. 36, ал. 1 и 39
органът по избора или назначаването публикува на интернет страницата си декларациите
на лицата, заемащи висши публични длъжности, и списък на лицата, които не са подали
декларации в срок.
(2) В двумесечен срок от изтичане на сроковете по чл. 38 и 39 Комисията
публикува на интернет страницата си декларациите на лицата, заемащи висши публични
длъжности, и списък на лицата, които не са подали декларации в срок.
Раздел ІI
Регистри на декларациите
Чл. 41. (1) Органът по избора или назначаването поддържа публичен регистър
на декларациите за несъвместимост и декларациите за промяна на декларирани
обстоятелства в декларациите за несъвместимост за лицата по чл. 35, ал.1.
(2) Комисията приема декларациите за имущество и интереси и за промяна в
декларирани обстоятелства в декларацията за имущество и интереси в частта за
интересите и ги завежда в публичния регистър по чл. 152, ал. 1, т. 1.
(3) Публичният регистър по чл. 152, ал. 1, т. 1 съдържа информацията по чл.
37, ал. 1.
16
Чл. 42. (1) Всяко лице има право на достъп до данните от регистрите по
чл. 152, ал. 1.
(2) Достъпът се осигурява чрез интернет страницата на Комисията, съответно
на органа по избора или назначаването при спазване на Закона за защита на личните
данни.
(3) Всяко лице има право да получава информация, свързана с данните от
регистрите по чл. 152, ал.1 по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Раздел III
Проверка на декларациите и имущественото състояние
Чл. 43. (1) В срок до 6 месеца от изтичане на сроковете по чл. 38 и 39 инспекторите
на Комисията проверяват и анализират информацията от декларациите за имущество и
интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности, относно достоверността на
декларираните факти.
(2) Проверката на декларациите за имущество на съдии, прокурори и
следователи, в т. ч. на председателите на Върховния касационен съд и Върховния
административен съд, главния прокурор, административните ръководители на органите
на съдебната власт и техните заместници, се извършват при условията и по реда на
Закона за съдебната власт.
Чл. 44. (1) Проверката на декларациите се извършва чрез пряк достъп до
електронните регистри, бази данни и други информационни масиви, поддържани от
други държавни органи.
(2) Инспекторите на Комисията може да изискват допълнителна информация от
държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация,
органите на съдебната власт и от други институции, пред които декларираните факти
подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.
(3) Органите и институциите по ал. 1 са длъжни в 30-дневен срок от получаване
на искането да предоставят необходимата информация.
(4) Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти и
информацията, получена по реда на ал. 1.
Чл. 45. Проверката приключва с доклад за съответствие, когато не е установена
разлика между декларираните факти и получената информация. В останалите случаи
проверката приключва с доклад за несъответствие.
Чл. 46. (1) При установено несъответствие Комисията уведомява съответното
лице и му дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в
декларираните обстоятелства. Отстраняването на непълнотите и грешките се извършва
по реда за подаване на декларация.
(2) При установено несъответствие при проверка на декларациите Комисията
публикува на интернет страницата си заключенията за лицата, при които е установено
несъответствие в декларациите, което не е отстранено в срока по ал. 1.
(3) При установено несъответствие в размер на не по-малко от 5 000 лв. Комисията
приема решение за изпращане на материалите от проверката на Националната агенция
по приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
17
(4) При установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 000 лв.
Комисията приема решение за извършването на проверка на имущественото състояние
на лицето, заемащо висша публична длъжност, по реда на глава десета.
(5) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, при констатиране на
несъответствие между декларираните и установените факти в размер на не по-малко от
20 000 лева, уведомява Комисията, за извършване на проверка по реда на глава десета на
имущественото състояние на лицето, заемащо висша публична длъжност.
Глава шеста
СИГНАЛИ
Чл. 47. (1) Всеки, който разполага с данни за корупция или за конфликт на
интереси по смисъла на този закон за лице, заемащо висша публична длъжност, може да
подаде сигнал до Комисията.
(2) За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако
отговаря на условията по чл. 48, ал. 1, т. 2 – 4.
(3) Всеки сигнал се регистрира в Комисията незабавно след постъпването му.
(4) Сигналите се разглеждат при съблюдаване на принципите, посочени в чл. 4.
(5) Сигнали, които не са от компетентността на Комисията, незабавно се
препращат по компетентност на съответния орган.
(6) Анонимни сигнали не се разглеждат и не се препращат по компетентност.
(7) Сигнали за корупция или за конфликт на интереси по смисъла на този закон
срещу съдия, прокурор или следовател, подадени до Комисията, се изпращат за проверка
от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Чл. 48. (1) Всеки сигнал следва да съдържа:
1. трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен
адрес на подателя, ако има такъв;
2. имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и заеманата от него висша
публична длъжност;
3. конкретни данни за твърдяното нарушение, в това число място и период на
извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е
било извършено;
4. позоваване на документи или други източници, които съдържат информация,
подкрепяща изложеното в сигнала, в това число посочване на данни за лица, които биха
могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация;
5. дата на подаване на сигнала;
6. подпис на подателя.
(2) Към сигнала може да се приложат всякакъв вид източници на информация,
подкрепящи изложените в него твърдения.
(3) Председателят на Комисията утвърждава образец на сигнал, който е достъпен
на интернет страницата на Комисията, както и на място.
Глава седма
ЗАЩИТА НА ПОДАЛИЯ СИГНАЛА
18
Чл. 49. (1) Лице, което е подало сигнал за корупция или за конфликт на интереси
на лице, заемащо висша публична длъжност, не може да носи отговорност и да търпи
други неблагоприятни последици само на това основание.
(2) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни:
1. да не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала;
2. да не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка
с разглеждането на сигнала;
3. да опазват поверените им писмени документи от нерегламентиран достъп на
трети лица.
(3) Лицата по ал. 2 предлагат на съответните ръководители предприемането на
конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително мерки,
предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск.
Чл. 50. В особени случаи по искане на председателя на Комисията, съответно на
Инспектората към Висшия съдебен съвет, може да се потърси съдействието на органите
на Министерството на вътрешните работи за вземане на допълнителни мерки за защита
на лицето, подало сигнал.
Чл. 51. Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са
предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е
подало сигнал, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди по съдебен ред.
Глава осма
КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
Раздел I
Дефиниции
Чл. 52. Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша
публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното
и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.
Чл. 53. Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или
нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с
него лица, включително всяко поето задължение.
Чл. 54. Облага е всеки доход в пари или в имущество, включително
придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права,
получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните,
получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство,
получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за
избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.
Раздел II
Забрани и ограничения, свързани с изпълнението на висша публична
длъжност
19
Чл. 55. Лице, заемащо висша публична длъжност, не може да представлява
държавата или общината в случаите, когато има частен интерес от вземането на
дадено решение.
Чл. 56. Лице, заемащо висша публична длъжност, няма право при изпълнение
на задълженията си да гласува в частен интерес.
Чл. 57. Лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да използва
служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи
или лица при подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове
или при изпълнението на контролни или разследващи функции.
Чл. 58. Лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да участва в
подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове,
да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен
интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други
дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по
служба.
Чл. 59. (1) Лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да се
разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни средства,
включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или
предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава
удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези
дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или
кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление
или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции.
(2) Забраната по ал. 1 се прилага и по отношение на свързани със заемащия
висшата публична длъжност лица, които са еднолични търговци.
(3) Лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да извършва
дейностите по ал. 1 и в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски
дружества или кооперации, в които то е било член на орган на управление или
контрол, управител, съдружник или е притежавало дялове или акции една година
преди датата на избирането или назначаването му или докато заема длъжността.
Чл. 60. Лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да използва или
да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при
изпълнението на правомощията или задълженията му по служба, докато заема
длъжността и една година след напускането, освен ако в специален закон е
предвидено друго.
Чл. 61. Лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да извършва
консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете
му, издавани при осъществяване на правомощията или задълженията му по служба.
Чл. 62. Лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да дава съгласие
или да използва служебното си положение за търговска реклама.
Раздел III
Действия за предотвратяване на конфликт на интереси
20
Чл. 63. (1) Когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен
интерес, то е длъжно да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно
правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или
назначаването.
(2) Когато на заседание на колективен държавен орган или на орган на
местното самоуправление се обсъжда и решава въпрос, по който негов член е обявил
частен интерес, последният не може да участва в обсъждането и да гласува. В тези случаи
решенията се приемат с предвиденото мнозинство от членовете на органа, като се
изключи лицето, което е обявило частен интерес. Oбстоятелствата по тази алинея се
отразяват в протокола от съответното заседание.
Чл. 64. Органът по избора или назначаването е длъжен да направи отвод на
лице, заемащо висша публична длъжност, ако разполага с данни за негов частен интерес
във връзка с конкретно правомощие или задължение по служба.
Чл. 65. (1) Самоотводите и отводите се правят незабавно след възникване или
узнаване на данните за наличие на частен интерес.
(2) Самоотводите и отводите се мотивират, като се посочва частният интерес,
който е причина за отстраняването от изпълнението на конкретното правомощие или
задължение.
Чл. 66. Когато закон предвижда специални основания за отводи и самоотводи,
се прилага специалният закон.
Раздел IV
Ограничения след освобождаване от висша публична длъжност
Чл. 67. Лице, заемащо висша публична длъжност, по отношение на което е
установен конфликт на интереси или нарушение на чл. 68 и 69, няма право в
продължение на една година от влизането в сила на решението, с което е установен
конфликт на интереси, да заема публична длъжност.
Чл. 68. (1) Лице, което е заемало висша публична длъжност, няма право в
продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови
договори, договори за консултантски услуги или други договори за изпълнение на
ръководни или контролни функции с търговските дружества, едноличните търговци,
кооперациите или юридическите лица с нестопанска цел, по отношение на които в
последната една година от изпълнението на правомощията или задълженията си по
служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е
сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е
управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества,
кооперации или юридически лица с нестопанска цел.
(2) Ограниченията се прилагат и за търговските дружества, свързани с
дружествата по ал. 1.
Чл. 69. (1) Лице, заемало висша публична длъжност, което в последната една
година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е участвало в
провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с
предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или
21
предоставени от Европейския съюз на българската държава, няма право в продължение
на една година от освобождаването му от длъжност да участва или да представлява
физическо или юридическо лице в такива процедури пред институцията, в която е
заемало длъжността, или пред контролирано от нея юридическо лице.
(2) Забраната за участие в процедури за обществени поръчки или в процедури,
свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз
или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се прилага и за
юридическо лице, в което лицето по ал. 1 е станало съдружник, притежава дялове или е
управител или член на орган на управление или контрол след освобождаването му от
длъжност.
Чл. 70. Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в специален закон не
е предвидено друго.
Раздел V
Установяване на конфликт на интереси
Чл. 71. (1) Установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал,
подаден до Комисията, по решение на Комисията или по искане на лицето, заемащо
висша публична длъжност.
(2) Установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен
сигнал.
(3) Производството по установяване на конфликт на интереси на членовете на
Комисията се образува с решение на Комисията, взето с единодушие при тайно
гласуване, като се изключи лицето, за което се гласува решението.
Чл. 72. (1) В производството по установяване на конфликт на интереси Комисията
изисква и получава необходимата информация и документи от комисиите по ал. 2, т. 1 и
3, съответно от органа по избора или назначаването.
(2) Информацията се изготвя за:
1. президента, вицепрезидента, председателя и съдиите от Конституционния съд,
народните представители, министър-председателя, заместник министър-председателите,
министрите, омбудсмана и заместник-омбудсмана, изборните членове на Висшия
съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен
съвет, председателя, заместник-председателите и членовете на Сметната палата,
управителя, подуправителите и членовете на управителния съвет на Българската народна
банка, управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт, членовете
на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание – от постоянна
комисия на Народното събрание;
2. заместник-министрите, областните управители и заместник областните
управители, едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи
по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, извън тези по т. 1 – от Главния инспекторат
към Министерския съвет;
3. общинските съветници и кметовете – от постоянна комисия на съответния
общински съвет;
4. лицата, заемащи висши публични длъжности, извън тези по т. 1 – 3 – от
инспекторатите или от органа по избора или назначението.
(3) В производството по установяване на конфликт на интереси Комисията
изисква и получава информация от органи на държавна власт, органи на местното
самоуправление, както и от юридически и физически лица.
22
(4) Органите и лицата по ал. 1 и 3 са длъжни в 7-дневен срок от получаване на
искането да представят необходимата информация и документи.
(5) В производството по установяване на конфликт на интереси се събират
доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс и се изслушва лицето,
срещу което е образувано производството.
(6) На лицето, срещу което е образувано производството, се предоставят за
запознаване всички събрани доказателства и му се дава възможност да направи
възражение в 7-дневен срок от предоставянето им.
(7) Лицето, срещу което е образувано производството, може да представи и да
посочи нови доказателства, които да се съберат, както и на адвокатска защита в
производствата по този раздел, при спазване на защитата на подалия сигнала по глава
седма.
Чл. 73. Производството за установяване на конфликт на интереси, както и за
нарушения по чл. 68 и 69 се образува в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно
от три години от извършването на нарушението.
Чл. 74. (1) Комисията се произнася с мотивирано писмено решение в срок до
два месеца от образуване на производството. При случаи на фактическа и правна
сложност срокът може да бъде продължен еднократно с 30 дни.
(2) Решението по ал. 1 съдържа:
1. фактическите и правните основания за постановяването му;
2. направените от лицето възражения и мотиви в случай на неприемане;
3. диспозитивна част, в която се установява наличието или липсата на
конфликт на интереси; налага се глоба по чл. 154, определя се нейният размер и се
постановява отнемане по чл. 81, ако има основания за това;
4. срок и орган, пред който може да се обжалва.
(3) В решението по ал. 1 се посочва и срок за доброволно изпълнение на
наложената глоба.
Чл. 75. Решението на Комисията се съобщава на:
1. заинтересованото лице;
2. органа, компетентен да прекрати правоотношението;
3. окръжната прокуратура по седалището на органа по т. 2.
Чл. 76. (1) Решението на Комисията, с което се установява конфликт на
интереси, може да се оспори от заинтересованото лице пред съда по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Прокурорът може да подаде протест до съда в едномесечен срок от
съобщаването на решението, с което се установява липсата на конфликт на интереси.
Чл. 77. Когато се установят данни за извършено престъпление, материалите
се изпращат незабавно на прокуратурата.
Чл. 78. (1) Разпоредбите на чл. 71 – 76 се прилагат съответно и за
производствата за нарушения по раздел IV.
(2) С решението, с което се установява нарушение на разпоредба от раздел IV,
се налага и глоба по чл. 154.
23
Чл. 79. За неуредените в този раздел въпроси се прилага
Административнопроцесуалният кодекс.
Раздел VІ
Последици при установяване на конфликт на интереси
Чл. 80. (1) Установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е
основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията е предвидено
друго.
(2) Освобождаването се осъществява по реда, определен в съответните закони.
Чл. 81. (1) Възнаграждението, получено от правоотношението или деянието,
породило конфликт на интереси, за периода, през който конфликтът на интереси е бил
укрит, се отнема в полза на държавата или общината.
(2) Ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо
висша публична длъжност, или свързано с него лице е получило материална облага,
нейната равностойност се отнема в полза на държавата, освен ако не подлежи на
отнемане на друго основание.
Глава девета
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА ЧРЕЗ РАЗКРИВАНЕ НА ПРОЯВИ
НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ
Чл. 82. Комисията извършва дейности за противодействие на корупцията чрез
събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод информация за прояви на
корупция на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Чл. 83. Органите по чл. 16, ал. 2 извършват дейностите по чл. 82 като:
1. планират, организират, ръководят, контролират и отговарят за изпълнението
на задачи, възложени им със заповед на председателя на Комисията;
2. управляват информационни фондове;
3. изясняват постъпила в Комисията информация;
4. осъществяват взаимодействие с другите административни звена в
Комисията;
5. осъществяват взаимодействие с органите на държавната власт и местното
самоуправление;
6. проверяват сигналите по чл. 47, ал. 1 и 2;
7. изпълняват други функции, възложени с решение на Комисията или със
заповед на председателя й.
Чл. 84. (1) За изпълнение на възложените ѝ със закона правомощия Комисията
създава, поддържа и ползва информационни фондове.
(2) Организацията на информационната дейност на Комисията, органите за
нейното управление и контрол, както и ползването на информацията се уреждат с
правилника по чл. 23.
(3) При осъществяване на контрола върху информационната дейност се спазват
правилата за защита на класифицираната информация.
24
Чл. 85. Оперативно-издирвателната дейност има за цел:
1. превенция, предотвратяване и противодействие на нарушения, свързани с
прояви на корупция в дейността на лицата, заемащи висши публични длъжности;
2. придобиване на сведения и информация за действия или бездействия, които
разкриват прояви на корупция и предоставянето им на съответните органи на съдебната
власт, както и на разследващите органи;
3. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и
предоставянето им на съответните органи на съдебната власт.
Чл. 86. Оперативно-издирвателните действия се извършват при зачитане и
гарантиране на достойнството, правата и основните свободи на гражданите.
Чл. 87. (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:
1. извършване на справки по информационните фондове за лица, заемащи
висша публична длъжност;
2. вземане на образци за сравнително изследване;
3. белязване на обекти и предмети;
4. изследване на предмети и документи;
5. извършване на наблюдение;
6. идентифициране на лица и обекти;
7. събиране на информация от технически канали за комуникация;
8. оперативно внедряване;
9. оперативен експеримент;
10. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
11. извършване на насрещни проверки по документи;
12. вземане на обяснения от граждани.
(2) Оперативно – издирвателната дейност се осъществява чрез специфични
способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и посредством
граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на Комисията при изпълнение
на функциите им.
(3) Комисията използва, прилага и притежава специални разузнавателни
средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни
средства.
(4) Използването на доброволни сътрудници може да се извършва само от
органите на Комисията, които работят по реда на тази глава. Сътрудничеството с
граждани за осъществяване на правомощията на тези органи се урежда с инструкция на
Комисията.
(5) Привличането и дейността на доброволните сътрудници се осъществяват
при спазване на следните принципи:
1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;
2. защита при или по повод на сътрудничеството;
3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни на лицата, както
и на тяхната дейност.
(6) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на
Комисията, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие
на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите
на Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 88. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:
25
1. получени данни за лица, заемащи висши публични длъжности, които се
подготвят, извършват или вече са извършили прояви на корупция, които не са
достатъчни за образуване или започване на наказателно производство;
2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за корупция, в
които са участвали лица, заемащи висши публични длъжности;
3. искане на органите на досъдебното производство и на съда;
4. изпълнение на международни договори, по които Република България е
страна.
Чл. 89. Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса
на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи на
съдебната власт при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 90. (1) Оперативно-издирвателната дейност завършва с доклад от директора
по чл. 16, ал. 2 до Комисията за извършените дейности за противодействие на корупцията
на база на събраните, анализирани и проверени сведения при или по повод постъпилата
информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши държавни длъжности.
(2) Въз основа на доклада по ал. 1 Комисията приема решение за:
1. оперативно взаимодействие с прокуратурата и разследващите органи;
2. започване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество по
глава десета, когато е установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 000 лв.;
3. прекратяване на проверката.
Глава десета
УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО
Чл. 91. (1) Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито
имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество
е незаконно придобито.
(2) Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Чл. 92. (1) Проверката по чл. 91, ал. 2 започва с акт на директора на съответната
териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по:
1. член 108а, ал. 1 – 3 и чл. 109, ал. 3;
2. член 116, ал. 1, т. 7 и 10;
3. член 142;
4. членове 155, 156, чл. 158а, ал. 2 и чл. 159, ал. 5;
5. членове 159а – 159г;
6. член 196а;
7. член 199;
8. членове 201 – 203;
9. член 208, ал. 3, 4 и 5;
10. член 209, ал. 1 и 2, чл. 210, 211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5 и чл. 212а;
11. членове 213а – 214;
12. член 215, ал. 2, т. 1 и 3;
13. член 219, ал. 3 и 4, чл. 220, ал. 2 и чл. 225в, ал. 1 и 2;
14. член 227в, ал. 2;
15. член 233, ал. 1 и 2, чл. 234, ал. 2, чл. 234а, 234б и чл. 235, ал. 3 – 5;
26
16. членове 242 – 242а;
17. членове 243 – 246, чл. 248а, ал. 5 и чл. 249 – 252;
18. член 253, чл. 253а, ал. 1 и 2, чл. 254б, ал. 2, чл. 255 – 256, чл. 259 и чл. 260, ал.
1;
19. член 280;
20. членове 282, 283 и 283а;
21. членове 301 – 305а, чл. 307в и 307г;
22. член 308, ал. 2 и 3 и чл. 310, ал. 1;
23. член 321, ал. 1 – 3 и 6, чл. 321а, ал. 1 и 2 и чл. 327, ал. 1 – 3;
24. член 337, ал. 1 – 4, чл. 339, ал. 2 и чл. 346, ал. 2, т. 4, ал. 3 и 6;
25. член 354а, ал. 1, 2 и 4, чл. 354б, ал. 4 – 6 и чл. 354в, ал. 1 – 3 от Наказателния
кодекс.
(2) Проверката започва и когато лице не е било привлечено като обвиняем за
престъпление по ал. 1 поради това, че е отказано образуване на наказателно производство
или образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като:
1. е последвала амнистия;
2. е изтекла предвидената в закона давност;
3. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
4. деецът е починал;
5. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в
друга държава.
(3) Проверката започва и когато наказателното производство за престъпление по
ал. 1 е спряно и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем, тъй като:
1. след извършване на престъплението е изпаднало в краткотрайно разстройство
на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване;
2. притежава имунитет;
3. е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено.
(4) Проверката по тази глава започва и продължава независимо от спирането или
прекратяването на наказателното производство.
(5) Проверката започва и при установено несъответствие в размер на не по-малко
от 20 000 лв. в случаите на чл. 46, ал. 4 и чл. 90, ал. 2, т. 2, както и при установен с влязъл
в сила акт конфликт на интереси.
Чл. 93. (1) Проверката по чл. 91, ал. 2 започва въз основа на уведомление от
административнонаказващия орган, когато има административно нарушение,
установено с влязъл в сила акт, което е от естество да създава облага на стойност над
50 000 лв. към момента на придобиването й, и същата не може да бъде отнета по друг
ред.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за:
1. лицето, на което е наложено административно наказание с влязъл в сила акт;
2. административното нарушение;
3. имуществото на лицето, ако има данни за него.
Чл. 94. (1) Проверката в случаите по чл. 92, ал. 1, 2 и 3 започва с акт на директора
на съответната териториална дирекция въз основа на уведомление от наблюдаващия
досъдебното производство или преписката прокурор до директора на съответната
териториална дирекция:
27
(2) Към уведомлението по ал. 1 се изпраща и копие от постановлението за
привличане на обвиняем, а при изготвяне на обвинителен акт – и копие от него.
Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за:
1. лицето, за което е налице съответното основание по чл. 92, ал. 1, 2 и 3;
2. престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем;
3. имуществото на лицето, ако има данни за него.
(3) Министерството на правосъдието уведомява Комисията за всеки случай на
образувано наказателно производство в друга държава или за влязла в сила присъда на
чуждестранен съд срещу български граждани за престъпления, съответни на посочените
в чл. 92, ал. 1.
(4) Върховната касационна прокуратура и Министерството на правосъдието
уведомяват Комисията при трансфер на наказателно производство.
Чл. 95. Проверка по чл. 91, ал. 2 започва и когато съгласно българското
законодателство има признат акт на чуждестранен съд за някое от престъпленията по чл.
92, ал. 1 или за административно нарушение по чл. 93, ал. 1.
Чл. 96. (1) Проверката по чл. 91, ал. 2 продължава до една година.
(2) Комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 до 6 месеца.
(3) Проверката обхваща период от 10 години назад, считано от датата на
започването й.
Чл. 97. Въз основа на резултатите от проверката, в едномесечен срок от
приключването й, директорът на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран
доклад до Комисията със заключение за:
1. удължаване на срока на проверката;
2. прекратяване на проверката;
3. образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество.
Глава единадесета
ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ НА КОМИСИЯТА ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПРОВЕРКА ПО ПОВОД УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО
Чл. 98. (1) За проверявания период по чл. 97, ал. 3 органите по чл. 16, ал. 1 събират
сведения за:
1. имуществото, неговото местонахождение, стойността и правното основание за
придобиването му;
2. пазарната стойност на имуществото към момента на придобиването;
3. пазарната стойност на имуществото към момента на проверката;
4. преобразуване на имуществото;
5. приходите и разходите за обичайна дейност и извънредните приходи и разходи
на юридическото лице;
6. обичайните и извънредните доходи и разходи за издръжка на физическото лице
и на членовете на семейството му;
7. платените публичноправни парични задължения към държавата и общините;
8. сделките с имуществото на юридическото лице;
9. сделките с имуществото на проверяваното лице и на членовете на семейството
му;
28
10. пътуванията в чужбина на проверяваното лице и на членовете на семейството
му, както и на лицата, които представляват юридическото лице;
11. обезпеченията и тежестите, наложени върху имуществото, както и
задълженията, които са поети;
12. други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на
имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му.
(2) При осъществяване на проверката по чл. 91, ал. 2 органите по чл. 16, ал. 1 имат
право:
1. да изискват обяснения от проверяваното лице и свързаните с него лица;
2. да изискват сведения.
Чл. 99. (1) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да
поискат от съда разкриване на банковата тайна, на търговската тайна по чл. 35, ал. 1 от
Закона за пазарите на финансови инструменти и сведенията по чл. 133, ал. 2 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за постигане на целта
на закона.
(2) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да изискват от
застрахователите разкриване на застрахователната тайна за проверяваните лица.
(3) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да изискват от
Националния статистически институт предоставяне на информация за годишните
финансови отчети на юридическите лица, представляваща статистическа тайна.
(4) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да получават
информация от електронната база данни на Централния кредитен регистър и Регистъра
на банковите сметки и сейфове.
(5) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да отправят
искане до органи по приходите за предоставяне на данъчна и осигурителна информация
за проверяваните лица.
Глава дванадесета
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ И ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА
НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО
Раздел I
Обезпечителни мерки
Чл. 100. (1) Комисията приема решение за внасяне в съда на искане за
обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество въз основа на доклад на директора
на съответната териториална дирекция, когато от проверката са събрани достатъчно
данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно
придобито.
(2) В решението по ал. 1 се посочват наложените до момента тежести и
обезпечения върху имуществото.
(3) Комисията внася искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на незаконно
придобитото имущество в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по
седалището на юридическото лице. Когато в имуществото е включен недвижим имот,
искането се внася в окръжния съд по местонахождението на имота, а когато в
имуществото има няколко недвижими имота – в окръжния съд по местонахождението на
имота с най-висока данъчна оценка.
29
(4) Комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки върху
имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително изпълнение съгласно
чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс, както и върху парични средства на
юридическо лице и на едноличен търговец, предназначени за заплащане на трудови
възнаграждения и осигурителни вноски на персонала, само ако са начислени по отделна
аналитична счетоводна сметка.
(5) Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано
предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията приема решение за
отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката или
приема решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни.
Чл. 101. (1) Съдът се произнася незабавно с определение, с което допуска или
отказва налагането на обезпечителна мярка.
(2) Обезпечение на иска се допуска, когато:
1. без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата
по решението за отнемане на имуществото, и
2. искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може
да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира
незаконно придобито имущество.
(3) Определението, с което се допуска налагането на обезпечителна мярка,
подлежи на незабавно изпълнение.
(4) Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна
жалба в 7-дневен срок. За молителя срокът тече от датата на връчване на определението,
а за ответника по обезпечението – от датата на връчване на съобщението за наложената
обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда.
(5) По искане на комисията въз основа на определението на съда се издават
отделни обезпечителни заповеди за движимите вещи и за недвижимите имоти с оглед
местната компетентност на съдебния изпълнител.
Чл. 102. (1) Съдът може да наложи обезпечителните мерки по чл. 397, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс.
(2) Обезпечителните мерки обхващат и лихвите, както и други граждански
плодове от имуществото, върху което са наложени.
(3) Съдът може да допусне няколко вида обезпечителни мерки до размера на
цената на иска.
(4) По искане на Комисията или на директора на съответната териториална
дирекция съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване и превозни
средства, когато е налице опасност от разпиляване, унищожаване, укриване на или
разпореждане със съхраняваното в тях имущество.
Чл. 103. (1) След влизането в сила на определението за налагане на обезпечителни
мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на
Комисията съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни
действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна
необходимост.
(2) Съдът се произнася незабавно с определение, което подлежи на обжалване.
(3) Заличаването на възбраната, вдигането на запора, както и отмяната на другите
обезпечителни мерки се извършват въз основа на влязлото в сила определение на съда.
30
Чл. 104. (1) Обезпечителните мерки се изпълняват по възлагане от Комисията от
съответния съдия по вписванията и от съдебните изпълнители съобразно местната
компетентност, определена в чл. 427, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Вписването на възбрана и налагането на запор се извършват незабавно.
(3) За действията по изпълнение на обезпечителните мерки не се събират
държавни такси.
Чл. 105. (1) Налагането на възбрана върху недвижим имот се извършва по искане
на органите по чл. 16, ал. 1 чрез вписване на обезпечителната заповед на съда по
разпореждане на съответния съдия по вписванията.
(2) Съдията по вписванията изпраща съобщение до собственика на имуществото,
върху което е наложена възбраната – за извършеното вписване.
(3) Особен залог върху търговско предприятие, в което е включен имотът по ал.
1, вписан след възбраната, не може да се противопостави на държавата.
Чл. 106. (1) Запор върху движима вещ се налага незабавно по искане на органите
по чл. 16, ал. 1 с изпращане на съобщение от съдебния изпълнител до ответника по
обезпечението.
(2) Запорът се смята за наложен от получаване на запорното съобщение.
(3) По искане на органите по чл. 16, ал. 1 съдебният изпълнител извършва опис,
оценка и предаване на вещта за пазене на ответника по обезпечението или на трето лице
или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 16, ал. 1. Върху вещта
може да се поставя запорен знак (стикер).
(4) Когато вещите са собственост на търговско дружество, съдебният изпълнител
изпраща съобщение за вписване на наложения запор в Централния регистър на особените
залози.
Чл. 107. (1) При запор на кораб или на друго плавателно средство съдебният
изпълнител изпраща съобщение до Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за
вписване на запора в съответните регистри.
(2) При запор на превозно средство съобщение се изпраща до органите на
Министерството на вътрешните работи.
(3) При запор на гражданско въздухоплавателно средство съдебният изпълнител
изпраща съобщение до Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация“ за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства.
(4) При запор на земеделска или горска техника, подлежаща на регистрация по
реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, съдебният
изпълнител изпраща съобщение до съответната областна дирекция „Земеделие“.
Чл. 108. (1) Запорът по чл. 107 се смята за наложен от датата на получаване на
запорното съобщение от органите, отговарящи за съответните регистри.
(2) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения запор
след връчване на запорното съобщение на длъжностното лице към съответния регистър.
(3) Не се допуска промяна на регистрацията на посочените в чл. 107 средства и
техника преди вдигането на запора.
(4) Съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на
вътрешните работи спиране от движение за срок до три месеца на моторно превозно
средство, върху което е наложен запор.
31
Чл. 109. (1) Запор върху вземания, които ответникът по обезпечението има от
физическо или юридическо лице, се налага от съдебния изпълнител с изпращането на
запорно съобщение на третото задължено лице и на банката, в която третото задължено
лице има сметки.
(2) Запорът се смята за наложен от датата и часа на получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице или от банката, в която лицето има открити
банкови сметки.
(3) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения
обезпечителен запор след връчване на запорното съобщение на третото задължено лице.
(4) Когато запорираното вземане е обезпечено със залог, на лицето, което държи
заложената вещ, се нарежда да я предаде на съдебния изпълнител, който я предоставя за
пазене на лице, посочено от органа по чл. 16, ал. 1.
(5) Когато запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в
съответната книга в службата по вписванията.
(6) Когато за вземанията по ал. 1 има издаден изпълнителен лист, съдебният
изпълнител го изземва от лицето, което го държи, и го предава за пазене с протокол на
органа по чл. 16, ал. 1.
(7) Погасителна давност за вземането не тече от момента на получаване на
запорното съобщение от третото задължено лице.
Чл. 110. (1) В случаите по чл. 109, ал. 6 органите по чл. 16, ал. 1 имат право да
поискат събирането на вземането да бъде възложено на Комисията и да се образува
самостоятелно изпълнително дело срещу лицето – длъжник по изпълнителния лист.
(2) Събраните суми по изпълнителното дело се превеждат от съдебния изпълнител
по сметка на Комисията.
Чл. 111. (1) Налагането на запор върху парични средства в национална или
чуждестранна валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето им по
специална банкова сметка на Комисията. При преизчисляване на курса на
чуждестранната валута се прилага курсът на Българската народна банка за съответната
валута към датата на описа.
(2) Налагането на запор върху всички видове банкови сметки на ответника по
обезпечението в национална или чуждестранна валута се извършва с изпращане на
запорното съобщение до банката.
(3) Запор може да се наложи и върху всички видове вещи, вложени в трезори или
касети, както и върху суми, предоставени за доверително управление от ответника по
обезпечението.
(4) Запорът по ал. 2 и 3 се смята за наложен от момента на получаване на
запорното съобщение от банката. Съобщение за наложения запор до ответника по
обезпечението се изпраща след получаване на съобщението от банката.
(5) Връчителят вписва часа и датата на получаване. Когато съобщението е
изпратено по пощата, съответното длъжностно лице отбелязва часа и датата на
получаването.
Чл. 112. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа се извършва чрез
опис по номиналната им стойност и изземването им от съдебния изпълнител.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации
съдебният изпълнител уведомява търговското дружество. Запорът има действие за
търговското дружество от получаване на запорното съобщение.
32
(3) Съдебният изпълнител предава наличните ценни книжа за съхранение в банка,
за което се съставя протокол.
Чл. 113. (1) Налагането на запор върху безналични ценни книжа се извършва чрез
изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това
се уведомява и търговското дружество.
(2) Запорът има действие от момента на връчване на запорното съобщение на
Централния депозитар.
(3) Централният депозитар оповестява незабавно съответния регулиран пазар за
наложения запор.
(4) Централният депозитар е длъжен в тридневен срок от получаване на запорното
съобщение да предостави на съдебния изпълнител информация за притежаваните от
ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.
Съдебният изпълнител уведомява органите по чл. 16, ал. 1 за получената информация.
Чл. 114. (1) Налагането на запор върху държавни ценни книжа се извършва чрез
изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар или до Българската народна
банка – поддепозитар, и до чуждестранни институции, в които са регистрирани сметки
на държавни ценни книжа.
(2) Запорът се смята за наложен от датата на получаване на запорното съобщение
от лицето, което води регистър на държавните ценни книжа.
(3) Лицето, което води регистър на държавните ценни книжа, е длъжно в
тридневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на съдебния
изпълнител информация за притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа
и за наложените по други претенции запори. Съдебният изпълнител уведомява органите
по чл. 16, ал. 1 за получената информация.
Чл. 115. (1) Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права по
ценната книга.
(2) Разпореждането с ценните книжа след получаване на запорното съобщение
няма действие по отношение на държавата.
Чл. 116. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на
запорно съобщение от съдебния изпълнител до Агенцията по вписванията.
(2) Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско
дружество и се смята за наложен от вписването му в търговския регистър. Агенцията по
вписванията уведомява търговското дружество за вписания запор.
(3) Агенцията по вписванията уведомява незабавно Комисията в случаите на
постъпило искане за увеличаване на капитала на търговско дружество, за което има
наложена обезпечителна мярка запор върху дял от търговско дружество.
Чл. 117. (1) Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и
прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху възбранения
недвижим имот, както и разпореждането със запорираните движими вещи, ценни книжа,
дялове и вземания, извършени след момента, от който възбраната или запорът се смятат
за наложени, нямат действие спрямо държавата.
(2) Заявления за промени в капитала на търговски дружества, по отношение на
чиито дялове е наложена обезпечителна мярка по чл. 116, ал. 1, не се разглеждат до
изтичане на срока по чл. 137, ал. 1.
33
Чл. 118. (1) При започване на принудително изпълнение по реда на Гражданския
процесуален кодекс, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на Закона за
особените залози върху имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни
мерки по реда на този закон, органът по изпълнението незабавно уведомява комисията и
изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може
да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки и замяната им с друго равностойно
обезпечение.
(2) Имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки или
срещу които е започнало принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс преди налагане на обезпечителните мерки по реда на този закон, се
реализират от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс до влизане в сила на съдебното решение за отнемане на имуществото в полза на
държавата. Преди започване на принудително изпълнение по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс публичният изпълнител уведомява Комисията и
изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може
да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки или замяната им с друго равностойно
обезпечение.
Чл. 119. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на
Гражданския процесуален кодекс.
Раздел II
Действия след налагането на обезпечителните мерки
Чл. 120. (1) След налагане на обезпечителните мерки органите по чл. 16, ал. 1
поканват проверяваното физическо лице да представи писмена декларация за:
1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и
моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, ограничени вещни
права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на
изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества,
вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци, както и друго имущество;
2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната
и в чужбина;
3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за
издръжката на семейството му;
4. сделките с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски
дружества, прехвърляне на предприятие или други търговски или правни сделки с
имущество на лицето и на членовете на неговото семейство през проверявания период,
както и източниците на средствата за извършването им;
5. задълженията към трети лица;
6. други обстоятелства, свързани с имуществото на проверяваното лице.
(2) Посочените обстоятелства по ал. 1 следва да бъдат подкрепени с документи.
(3) Когато проверяваното лице е починало, неговите наследници и заветници,
приели наследството, се поканват да представят декларацията по ал. 1. Когато
наследството не е прието, органите по чл. 16, ал. 1 отправят искане по чл. 51 от Закона
за наследството.
(4) Лицето представя декларацията в срок 14 дни от получаване на съобщението,
а ако е в чужбина – в срок един месец.
(5) Образецът на декларацията се утвърждава с решение на Комисията и се
публикува в „Държавен вестник“.
34
Чл. 121. Органите по чл. 16, ал. 1 поканват да представят декларация и:
1. третите лица по чл. 127, 128 и 129;
2. лицата, които представляват, управляват или контролират юридическото лице
по чл. 129, ал. 1.
Чл. 122. (1) След налагане на обезпечителните мерки Комисията осигурява на
проверяваното лице възможност за участие в производството.
(2) Органите по чл. 16, ал. 1 уведомяват проверяваното лице, предоставят му за
запознаване всички материали, които се отнасят до него, и му дават едномесечен срок,
за да направи възражения и да представи доказателства.
(3) Юридическите лица се представляват пред Комисията от лицата, които ги
представляват по закон или според устройствените им правила. Когато липсва правило
за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на
управлението му.
(4) В производството пред Комисията проверяваното лице може да се
представлява от адвокат или от друго лице по реда на Гражданския процесуален кодекс
с писмено пълномощно.
(5) Дадените от проверяваното лице обяснения и подадените декларации по чл.
120 и 121 не може да са основание за започване на наказателно преследване срещу
лицата, нито да са доказателство в подкрепа на обвинение.
Чл. 123. Не може да се правят изводи във вреда на проверяваното лице и на
членовете на неговото семейство при отказ да се представи декларация.
Чл. 124. (1) След обсъждане на възраженията на проверяваното лице и събиране
на посочените от него доказателства директорът на съответната териториална дирекция
внася в Комисията в едномесечен срок мотивиран доклад. В доклада се посочват:
1. видът и стойността на придобитото имущество;
2. наличието или липсата на значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице;
3. доказателствата за знанието или предположението на третите лица, че
имуществото е незаконно придобито;
4. доказателствата за наличието или липсата на тежести или на други обезпечения,
наложени върху имуществото;
5. други доказателства, на които се основава искането;
6. окончателно заключение.
(2) Комисията в едномесечен срок от внасянето на доклада по ал. 1 приема
решение за:
1. прекратяване на производството по преписката, ако от събраните доказателства
не се установява или не може да се направи обосновано предположение, че имуществото
е незаконно придобито, като Комисията може да сезира изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите.
2. предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото
имущество.
Раздел III
Предмет на отнемане
35
Чл. 125. По реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно
придобито имущество.
Чл. 126. (1) Когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл. 125,
отнема се паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на
предявяване на иска за отнемане.
(2) Имуществото по чл. 125 включва:
1. личното имущество на проверяваното лице;
2. имуществото, придобито общо от двамата съпрузи или от лицата във
фактическо съжителство;
3. имуществото на ненавършилите пълнолетие деца, и
4. имуществото на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания от
съпрузите режим на имуществени отношения;
5. имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във фактическо
съжителство.
Чл. 127. Сделките, извършени с незаконно придобито имущество, са
недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане,
когато са:
1. безвъзмездни сделки с физически или юридически лица;
2. възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели или са могли да предполагат,
че имуществото е незаконно придобито, или са придобили имуществото с цел
прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него.
Чл. 128. На отнемане подлежи и незаконно придобито имущество, което лицето
е прехвърлило през проверявания период на съпруг, на лице, с което се намира във
фактическо съжителство, на бивш съпруг, на роднини по права линия без ограничение в
степените, на роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по
сватовство – до втора степен включително.
Чл. 129. (1) На отнемане подлежи имущество, което проверяваното лице е
прехвърлило или е внесло като непарична или парична вноска в капитала на юридическо
лице, ако лицата, които управляват или контролират юридическото лице, са знаели или
от обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е незаконно придобито.
(2) На отнемане подлежи и незаконно придобито имущество от юридическо лице,
което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица самостоятелно
или съвместно.
(3) Имуществото се отнема и при правоприемство на юридическото лице.
Чл. 130. На отнемане подлежи и имуществото, което е придобито от трето лице
за сметка на проверяваното лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие
произходът му или действителните права върху него.
Чл. 131. До доказване на противното, за движими вещи и парични средства на
проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други
собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове.
Чл. 132. (1) Незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му
стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване.
36
(2) Имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или
отчуждаване, както следва:
1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по пазарна
стойност,
2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на
Българската народна банка;
3. ценните книжа – по пазарна стойност;
4. превозните средства – по пазарна стойност;
5. останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по
пазарна стойност, а когато тя не може да бъде определена – по счетоводни данни.
Чл. 133. В случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично
или изцяло преобразувано в друго имущество, на отнемане подлежи преобразуваното
имущество.
Чл. 134. Незаконно придобито имущество се отнема и от наследници или
заветници до размера на полученото от тях.
Чл. 135. В случай че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната
му равностойност.
Чл. 136. (1) Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 10-
годишна давност.
(2) Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото.
(3) Давност не тече докато трае производството по раздел IV.
Раздел IV
Производство пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество
Чл. 137. (1) Комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобитото имущество пред окръжния съд, в района на който е постоянният
адрес на проверяваното лице, в срок до три месеца от последния акт по налагане на
обезпечителните мерки.
(2) Когато в имуществото е включен и недвижим имот, искът се предявява в
окръжния съд по местонахождението на имота, а в случаите, когато в имуществото са
включени повече от един недвижим имот – по местонахождението на имота с най-висока
данъчна оценка.
(3) Исковата молба и влязлото в сила съдебно решение подлежат на вписване в
имотния регистър на Агенцията по вписванията.
(4) Съдът отменя служебно или по искане на заинтересованите лица наложените
върху имуществото обезпечителни мерки, ако Комисията не представи доказателства, че
е предявила иска в законния срок.
(5) Съдебното производство започва и продължава независимо от прекратяването
на наказателното производство.
Чл. 138. (1) Срещу проверяваното лице и лицата по чл. 127, 128, 129, 130 и 134 се
предявява осъдителен иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото
имущество.
37
(2) Комисията предявява искове срещу трети лица за установяване на
обстоятелството, че имуществото е незаконно придобито и за обявяване
недействителността на правни сделки.
(3) При подаването на исковата молба Комисията не внася държавна такса.
Чл. 139. (1) Окръжният съд образува дело и публикува в „Държавен вестник“
обявление, съдържащо: номера на делото; данни за постъпилото искане; опис на
имуществото, указания за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите
претенции върху имуществото, както и датата, за която се насрочва първото заседание,
която не може да е по-рано от три месеца от публикуването на обявлението.
(2) Като ответници в производството се конституират проверяваното лице и
лицата, посочени в чл. чл. 127, 128, 129, 130 и 134.
Чл. 140. (1) Съдът заседава по делото в открито заседание.
(2) Комисията се представлява от председателя или от упълномощен от него
служител с юридическа правоспособност.
(3) В производството се представят всички доказателства, допустими по
Гражданския процесуален кодекс.
(4) В производството пред съда Комисията представя доказателства за:
1. вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество;
2. обстоятелствата по чл. 92, 93 и 95;
3. наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице;
4. обстоятелствата, че третите лица са знаели или са могли да предполагат, че
имуществото е незаконно придобито;
5. други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на
имуществото и начина на придобиването му;
6. наличието на тежести и обезпечения върху имуществото, освен наложените по
този закон.
(5) Когато се изисква доказването да се извърши с писмен документ, не могат да
се правят изводи във вреда на ответника, ако бъде доказано, че документът е загубен или
унищожен не по вина на страната.
(6) Когато ответникът по иска представи пред съда доказателства, които е могъл
да представи с декларациите по чл. 120 и 121 и не са събрани по независещи от
Комисията причини, ответникът заплаща изцяло разноските по делото, независимо от
неговия изход.
Чл. 141. (1) След приключване разглеждането на делото съдът се произнася с
решение, което подлежи на обжалване по общия ред.
(2) С решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в
зависимост от изхода на делото.
Чл. 142. (1) В производството по този закон страните могат да сключат спогодба,
с която да се отнеме не по-малко от 75 на сто от имуществото или паричната му
равностойност.
(2) Спогодбата се одобрява от съда, ако не противоречи на закона и на добрите
нрави.
(3) Спогодбата има последиците на влязло в сила решение от деня на
одобряването й и не подлежи на разваляне.
38
(4) Държавната такса за производството се определя върху сумата, за която е
постигната спогодбата, и се поема от страните поравно.
(5) Разноските за производството остават в тежест на страните, както са
направени.
Чл. 143. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на
Гражданския процесуален кодекс.
Глава тринадесета
УПРАВЛЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВО, ВЪРХУ КОЕТО СА НАЛОЖЕНИ
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ. УПРАВЛЕНИЕ НА ОТНЕТОТО
ИМУЩЕСТВО
Раздел I
Управление на обезпеченото имущество
Чл. 144. Имуществото, върху което е наложено обезпечение на основание този
закон, се управлява и пази от Националната агенция за приходите.
Чл. 145. (1) Националната агенция за приходите има задължението незабавно да
уведоми Комисията:
1. за всички повреди върху имуществото;
2. за всички производства, засягащи имуществото;
3. за всички действия, свързани с прехвърляне или възникване на права на трети
лица върху имуществото, като представи копия от документите, установяващи
прехвърлянето или учредяването на правата;
4. за всички действия, свързани с промяна в идентификацията на имота;
5. при опасност от унищожаване или повреждане на имуществото.
(2) Органите по чл. 16, ал. 1 имат право на достъп за проверка на състоянието на
имуществото.
Чл. 146. (1) Движимите вещи с историческа стойност се предоставят за
съхранение в Националния исторически музей или в друг музей.
(2) Движимите вещи с научна стойност се предоставят за съхранение в
Националната библиотека, в съответния институт на Българската академия на науките
или в университет.
(3) Движимите вещи от благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях
се предоставят за съхранение в Българската народна банка.
(4) Движимите вещи с художествена, антикварна или нумизматична стойност се
предоставят за съхранение на Министерството на културата.
(5) Екзотични животни и растения се предоставят на зоологически градини и
други институти.
(6) В случаите по ал. 1 – 5 разходите по съхранението и поддържането на
обезпеченото имущество се заплащат от Националната агенция за приходите.
Чл. 147. (1) По изключение Комисията може да поиска от съда разрешение за
продажбата на движими вещи, които:
1. могат да се обезценят значително през периода на пазене и запазването им е
свързано с големи разходи;
39
2. подлежат на бърза развала.
(2) Движимите вещи по ал. 1 се продават от Националната агенция за приходите
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Собственикът не може да
участва в продажбата.
(3) Комисията изпраща на Националната агенция за приходите разпореждането
по ал. 1 за изпълнение в 7-дневен срок от получаването му, заедно с документите за
вещите.
(4) При липса на документи за извършен санитарен контрол, както и при липса на
данни за произход, състав и срок на годност продажбата се извършва след разрешение
от Българската агенция по безопасност на храните и органите на регионалните здравни
инспекции към Министерството на здравеопазването.
(5) Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с
гарантиран произход се продават от съдебния изпълнител с разрешение на министъра на
земеделието и храните или на оправомощено от него длъжностно лице само на други
земеделски производители.
(6) Органите по ал. 4 и 5 се произнасят по искането в тридневен срок от
постъпването му.
(7) Ако лицето, което държи вещта, откаже да я предаде на купувача, същата по
искане на Националната агенция за приходите се изземва от полицията и се предава на
купувача.
(8) Националната агенция за приходите уведомява комисията в 7- дневен срок
след предаване на вещта на купувача за отправяне на молба до съда за отмяна на
обезпечението.
(9) Ако след изчерпване на способите за продажба по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс имуществото не бъде продадено, Националната
агенция за приходите уведомява писмено Комисията за това, като връща преписката за
преценка относно предприемането на последващи действия с имуществото.
Чл. 148. (1) Събраните суми от имуществото, продадено по реда на чл. 147, ал. 2,
се превеждат от Националната агенция за приходите по специалната банкова сметка на
Комисията след приспадане на разходите за издирването, превозването, съхраняването,
управлението, оценяването и извършването на продажбата му.
(2) В случай че искът за отнемане на Комисията не е уважен, събраните суми от
имуществото, продадено по реда на чл. 147, ал. 2 се превеждат от Националната агенция
за приходите по сметка на лицето, от което имуществото е било иззето.
Раздел II
Управление на отнетото имущество
Чл. 149. (1) Комисията ежемесечно уведомява Националната агенция за
приходите за влезлите в сила съдебни решения за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобитото имущество.
(2) Комисията незабавно предоставя влезлите в сила съдебни решения за вписване
в съответните служби по вписванията – за недвижимите имоти, а за моторните превозни
средства – на съответните структурни звена на Министерството на вътрешните работи.
(3) Комисията незабавно предоставя влезлите в сила съдебни решения за вписване
в съответните служби по вписванията – за недвижимите имоти, а за моторните превозни
средства, корабите и самолетите – на съответните структурни звена на Министерството
на вътрешните работи, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Главна
40
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ на Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(4) Влезлите в сила съдебни решения за отнемане, издадените въз основа на тях
изпълнителни листове и всички други документи, необходими за изпълнение на
решението за отнемане, се изпращат от комисията на Националната агенция за
приходите в тридневен срок от комплектуването на преписката.
(5) Националната агенция по приходите утвърждава правила за организацията на
дейността си по отношение на управлението и пазенето на отнето имущество по реда на
този закон.
Чл. 150. Националната агенция за приходите предлага на Министерския съвет да
предостави за управление на бюджетни организации и общини за изпълнение на техните
функции отнетото по реда на този закон имущество или да възложи продажбата му.
Чл. 151. (1) Имуществото, за което е взето решение за продажба, се продава от
Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
(2) В случаите, когато имущество е предоставено за управление, съответната
бюджетна организация или община възстановява на Националната агенция за приходите
разходите, свързани с управлението, съхранението и организирането на продажбата на
това имущество.
(3) Ако след изчерпване на способите за продажба по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс имуществото не бъде продадено, Националната
агенция за приходите уведомява писмено Министерския съвет, като връща преписката
за преценка относно предприемането на последващи действия с имуществото.
(4) Най-малко 30 на сто от стойността на отнетото в полза на държавата
имущество се използва за социални цели.
Глава четиринадесета
ЕЛЕКТРОННИ РЕГИСТРИ
Чл. 152. (1) Комисията води и поддържа следните електронни публични регистри:
1. за декларациите на лицата, заемащи висши публични длъжности;
2. за влезлите в сила решения за установяване на конфликт на интереси;
3. за съставените актове за установяване на административни нарушения и за
влезлите в сила наказателни постановления.
(2) Комисията води и други регистри, необходими за дейността ѝ.
Чл. 153. (1) Комисията води електронен регистър за обезпеченото имущество,
който съдържа информация за:
1. лицето, срещу което е образувано производство;
2. имуществото, върху което е наложено обезпечение;
3. данни за собственика и за лицето, което държи имуществото към момента на
налагане на обезпечението, както и за пазача на съответното имущество;
4. други данни, които са необходими за индивидуализация на имуществото, върху
което е наложено обезпечение.
(2) Разпореждането с имотите или обременяването им с тежести, или поемането
на каквито и да е задължения от страна на проверяваното лице, които биха довели до
41
затруднения за удовлетворяването на правата по съдебното решение за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобитото имущество, няма действие по отношение на
държавата.
(3) Комисията издава удостоверения за наличието на обезпечителни мерки,
наложени по този закон, в 7-дневен срок от постъпването на искане от съда, съдебните
изпълнители, органите на Националната агенция за приходите и от други държавни
органи.
(4) Образците на регистри се утвърждават със заповед на председателя на
Комисията.
Глава петнадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 154. (1) Лице, заемащо висша публична длъжност, което наруши разпоредба
на раздел II от глава осма, се наказва с глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.
(2) За нарушението по ал. 1 лицата по § 2 се наказват с глоба в размер от 1 000 до
5 000 лв.
(3) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 10 000 до 20
000 лв., а за лицата по § 2 глобата е в размер от 2 000 до 10 000 лв.
Чл. 155. (1) Лице, заемало висша публична длъжност, което след
освобождаването му от длъжност наруши ограничение, предвидено в
раздел IV от глава осма, се наказва с глоба от 5 000 до 15 000 лв.
(2) За нарушението по ал. 1 лицата по § 2 се наказват с глоба в размер от 2 500 до
7 500 лв.
(3) Едноличен търговец или юридическо лице, с което лицето по чл. 68 или 69 е
сключило договор или което се представлява или управлява от лице чл. 68 или 69, се
наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.
(4) Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е:
1. в случаите по ал. 1 – глоба от 10 000 до 30 000 лв.;
2. в случаите по ал. 2 – глоба от 7 500 до 15 000 лв.
3. в случаите по ал. 3 – имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.
Чл. 156. (1) Лице, заемащо висша публична длъжност, което не подаде декларация
по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 3 000 лв.
(2) За нарушението по ал. 1 лицата по § 2 се наказват с глоба в размер от 300 до 1
000 лв.
(3) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 3 500 до
6 000 лв., а за лицата по § 2 глобата е в размер от 1 000 до 2 000 лв.
Чл. 157. (1) Лице, заемащо висша публична длъжност, което не декларира или
невярно декларира обстоятелство, което е длъжно да декларира по този закон, се наказва
с глоба в размер от 1 000 до 3 000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 3 000 до
6 000 лв.
Чл. 158. (1) Лице, което в определените срокове не окаже съдействие или не
представи поисканите от Комисията сведения и документи, включително в електронен
вид, се наказва с глоба от 200 до 1 000 лв.
42
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 500
до 2 000 лв.
(3) На юридическо лице, което в определените срокове не предостави поисканите
от Комисията информация и документи в определените срокове, се налага имуществена
санкция от 1 000 до 5 000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 3 е извършено повторно, имуществената санкция е
в размер от 2 000 до 20 000 лв.
Чл. 159. В случай че проверяваното лице или свързано с него лице откаже да се
яви пред органите на Комисията в нарушение на чл. 98, ал. 2 без уважителни причини,
се наказва с глоба до 300 лв.
Чл. 160. За нарушение на задълженията по чл. 49, ал. 2 на виновното длъжностно
лице се налага глоба от 5 000 до 20 000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
Чл. 161. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени
от председателя на Комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се
издават от председателя на комисията.
(2) Актовете за установяване на нарушение по чл. 156 и 157 относно декларациите
за несъвместимост се съставят от овластени от органа по избора или назначаването лица.
Наказателните постановления се издават от органа по избора или назначаването.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните
нарушения и наказания.
Чл. 162. Глобите се внасят в приход на държавния бюджет.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Достатъчно данни“ са данни, от които може да се направи основателно
предположение за корупция или имуществено несъответствие по смисъла на този закон.
2. „Доходи, приходи и източници на финансиране” са: възнаграждение,
получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени
услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от
предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима
собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от
селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни
залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на
имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от
съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица.
3. „Значително несъответствие” е онзи размер на несъответствието между
имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
4. „Имущество” е всякакъв вид собственост, материална или нематериална,
движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи,
доказващи правото на собственост или други права върху него.
5. „Инспектор“ е служител, заемащ длъжностите инспектор, старши инспектор,
главен инспектор или държавен инспектор.
6. „Контролиране на юридическо лице“ е налице, когато:
43
а) физическо лице пряко или непряко притежава повече от 50 на сто от дяловете
или от капитала на юридическото лице и пряко или непряко го контролира;
б) физическо лице е контролиращо по смисъла на § 1в от Допълнителните
разпоредби на Търговския закон или упражнява контрол по смисъла на § 1, т. 4 от
Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
в) в полза на физическо лице се управлява или разпределя 50 на сто или повече от
имуществото на юридическо лице с нестопанска цел;
г) в полза на група от физически лица е създадено или действа юридическо лице с
нестопанска цел.
7. „Несъвместимост” е заемането на друга длъжност или извършването на
дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с положението на
лицето като заемащо висша публична длъжност.
8. „Нетни доходи” са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и
членовете на семейството му.
9. „Обичайни разходи” са разходите за издръжка на лицето и на членовете на
семейството му съобразно данните на Националния статистически институт.
10. „Орган по избора или назначаването“ е органът, който избира или назначава,
а когато такъв орган липсва – работодателят по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда.
11. „Повторно” е нарушението, извършено в двугодишен срок от влизането в сила
на наказателното постановление или решението на съда, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение.
12. „Преобразуване на имуществото“ е налице, когато срещу имуществено право
се придобива друго имуществено право – изцяло или отчасти, освен когато придобитата
част е незначителна.
13. „Проверка за почтеност“ е проверка, която има за цел да установи, че
проверяваното лице изпълнява правомощията или задълженията си честно и почтено при
спазване на Конституцията и законите на страната и в интерес на гражданите и
обществото.
14. „Пропорционалност на намесата в личния и семейния живот“ е намеса в
такава степен, която не надхвърля необходимото за постигане на целите на този закон.
15. „Cвързани лица“ са:
а) съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините
по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство
– до втора степен включително; за целите на производството за отнемане на незаконно
придобитото имущество за свързано лице се счита и бивш съпруг, бракът с когото е
прекратен до 5 години преди началото на проверката на Комисията;
б) физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се
намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни
съмнения в неговата безпристрастност и обективност.
16. „Трайно ползване“ е ползване на чужда вещ за задоволяване на нужди на
ползвателя или на определените лицата, което продължава повече от 3 месеца в рамките
на една календарна година.
17. „Фактическа раздяла“ е състояние, при което съпрузите не живеят заедно и
нямат общо домакинство.
18. „Фактическо съжителство на съпружески начала“ е доброволно съвместно
съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не
съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило
повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство.
44
19. „Членове на семейството” са съпруг, лицето, с което проверяваното лице е във
фактическо съжителство, и ненавършилите пълнолетие деца.
§ 2. (1) Разпоредбите на глави пета, осма и петнадесета се прилагат съответно за:
1. служителите в Администрацията на Президента, в органите на законодателната
и съдебната власт, в органите на изпълнителната власт, в това число на териториалните
звена, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на
органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически
длъжности;
2. представителите на държавата или на общините в органите на управление или
контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала или на
юридически лица с нестопанска цел, когато не попадат в обхвата на чл. 6, ал. 1;
3. управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински
или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както
и на други юридически лица, създадени със закон, с акт на държавен орган или на орган
на местно самоуправление, когато не попадат в обхвата на чл. 6, ал. 1;
4. членовете на политическите кабинети, извън посочените в чл. 6, ал. 1,
съветниците и експертите към политическите кабинети;
5. кметовете на кметства, кметските наместници и секретарите на общините;
6. съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители.
(2) Лицата по ал. 1 подават декларациите по чл. 35, ал. 1 в сроковете по чл. 38, ал.
1, т. 1 и 2 пред органа по избора или назначаването, с изключение на кметовете на
кметства, които подават декларации пред постоянна комисия на съответния общински
съвет.
(3) Органът по избора или назначаването води публичен регистър на подадените
декларации при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни, като по
отношение на декларациите за имущество и интереси публична е само частта за
интересите, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 12-14.
(4) Проверката на декларациите, както и производството по установяване на
конфликт на интереси, се извършват от съответния инспекторат или от комисия от
служители, изрично упълномощени от органа по избора или назначаването да
осъществяват и тези функции, а за кметовете на кметства – от постоянна комисия на
съответния общински съвет.
(5) Организацията и редът за извършване на проверката на декларациите, както и
за установяване на конфликт на интереси, се уреждат с наредба на Министерския съвет.
(6) Когато при проверка на декларациите се установи несъответствие в размер на
не по-малко от 5 000 лв., органът по избора или назначаването сезира Националната
агенция за приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
(7) Установяването на конфликт на интереси се извършва от органа по избора или
назначаването, като с акта за установяване на конфликт на интереси се налага и
административното наказание, а за кметовете на кметства – от постоянна комисия на
съответния общински съвет.
(8) Актът по ал. 7 се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Актовете за установяване на административни нарушения по чл. 49 се съставят
от органа по избора или назначаването или от определени от него длъжностни лица, а за
кметовете на кметства – от председателя на постоянната комисия на съответния
общински съвет. Наказателните постановления се издават от органа по избора или
назначаването или от определени от него длъжностни лица, а за кметовете на кметства –
от кмета на общината.
45
(10) Когато при проверката на декларациите или в производството за
установяване на конфликт на интереси се установят данни за извършено престъпление,
органът по избора или назначаването сезира незабавно компетентните органи за
предприемане на действия по наказателно преследване.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. (1) Лицата, за които с този закон за първи път възниква задължение за
деклариране, подават встъпителни декларации при условията и по реда на този закон в
едномесечен срок от обнародване в „Държавен вестник“ на правилника по чл. 23.
(2) Задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на отменения
Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши публични и други
длъжности, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този
закон. Те подават декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по
чл. 36.
§ 4. (1) Неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и
производства във връзка с отменените Закон за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество и Закона за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност, както и производства по установяване на
конфликт на интереси и налагане на административни наказания се довършват по
досегашния ред от Комисията.
(2) Процесуалното представителство по висящи спорове на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за предотвратяване и
установяване на конфликт на интереси и на Центъра за превенция и противодействие на
корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, както и на
съответното звено от Сметната палата се осъществява от председателя на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
§ 5. Този закон отменя:
1. Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
(обн., ДВ, бр. 38 от 2012 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 82 от
2012 г.; изм., бр. 102 и 103 от 2012 г., бр.15 от 2013 г.; Решение № 2 на Конституционния
съд от 2013 г. – бр. 50 от 2013 г.; изм., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 14, 22, 74 и
95 от 2015 г.; бр. 103 от 2016 г.).
2. Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и
други длъжности (обн., ДВ, бр. 38 от 2000 г.; изм., бр. 28 и 74 от 2002 г., бр. 8 от 2003 г.,
бр. 38 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 38 и 73 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 33, 69 и
94 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 18 и 62 от 2010 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 30 и 71 от 2013
г., бр. 12 и 17 от 2015 г. и бр. 39, 43 и 62 от 2016 г.).
3. Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (обн., ДВ,
бр. 94 от 2008 г.; изм., бр. 10, 26 и 101 от 2009 г., бр. 62 и 97 от 2010 г., бр. 38 от 2012 г.,
бр. 15 от 2013 г.; бр. 12 от 2015 г.; бр. 62 от 2016 г.).
§ 6. (1) Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се преименува
на Комисия за противодействие на корупцията и за установяване на незаконно
придобитото имущество.
46
(2) В Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество се вливат Комисията за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и
организираната престъпност към Министерския съвет, съответното звено от Сметната
палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица,
заемащи висши държавни и други длъжности и съответната специализирана дирекция от
Държавна агенция „Национална сигурност“, свързана с противодействие на
корупционни прояви сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.
(3) Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и
задълженията на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
и на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната
престъпност към Министерския съвет, както и на съответната част от активите, пасивите,
архива, правата и задълженията на Сметната палата, свързани с дейността по отменения
Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други
длъжности, както и на съответната специализирана дирекция от Държавна агенция
„Национална сигурност“ за противодействие на корупционни прояви сред лицата,
заемащи висши държавни длъжности.
(4) Трудовите и служебните правоотношения на ръководителите и служителите в
администрациите по ал. 1 и 2 се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда и
чл. 87а от Закона за държавния служител.
(5) Служебните правоотношения на държавните служители по чл. 43, ал. 1, т. 1 от
Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ преминават в служебни
правоотношения по Закона за държавния служител с Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
(6) Лицата по ал. 4 и 5 преминават към Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество без срок на изпитване,
освен служителите, които са със срок на изпитване.
(7) На лицата по ал. 2, които са заемали длъжност на ръководител на
администрацията или служител в общата администрация и преминават на длъжност с
идентични или сходни функции в общата администрация на Комисията, органът по
назначаването може да предложи друга длъжност, съответна на квалификацията,
професионалния опит и стажа.
(8) При отказ на служителя да заеме предложената му длъжност, съответното
правоотношение се прекратява без предизвестие. Отказът се удостоверява писмено от
служителя. В случай че последният откаже да го удостовери писмено, това обстоятелство
се удостоверява с подписите на двама свидетели.
(9) До шест месеца от преназначаването лицата по ал. 4 и 5 преминават проверка
за почтеност, като непреминаването на проверка за почтеност е основание за
освобождаване от длъжността.
(10) До влизането в сила на правилника по чл. 23 служителите на Комисията
изпълняват служебните си задължения съобразно действащата нормативна уредба.
(11) Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона урежда
отношенията във връзка с преобразуването на административните структури по ал. 1 и
2.
§ 7. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание
избира председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество по реда на чл. 9.
47
(2) В двумесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира
заместник-председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество по предложение на избрания
председател по реда на чл. 9.
(3) Новоизбраните председател и членове на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество встъпват в длъжност
едновременно от датата на попълване на състава ѝ. До встъпването им в длъжност
заварените председател и членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество осъществяват дейността по този закон.
(4) Мандатът на заварените при влизането в сила на закона председател и членове
на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се прекратява с
избирането на членовете на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество и не се счита за мандат съгласно чл. 10, ал. 2.
(5) Мандатът на заварените при влизането в сила на закона членове на Комисията
за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се прекратява с влизането в
сила на закона и не се счита за мандат съгласно чл. 10, ал. 2.
§ 8. Назначените до влизането в сила на закона органи по чл. 16, ал. 1 и 2 са
длъжни в едномесечен срок от конституиране на Комисията да предприемат
необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта по чл. 10, ал. 3, т. 1, 3 и 5.
§ 9. Законът се прилага и по отношение на имущество, придобито незаконно
преди влизането му в сила.
§ 10. В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр.
60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г.,
бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г.; бр. 17 от 2009 г.; бр. 38 и 98 от
2012 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 2, ал. 2 думите „Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
2. В чл. 2а:
а) в заглавието думите „Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество“;
б) думите „Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество“
§ 11. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. 16 от
2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г.,
бр. 28 и 36 от 2008 г., бр. 33 и 57 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г.; бр. 27 и 81 от 2016 г.)
се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 2, думите „Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество“;
2. В чл. 4а думите „Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество“.
48
§ 12. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 52 от 2007 г.;
изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 24, 93 и 95 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр.
77 от 2011 г., бр. 21, 38 и 103 от 2012 г., бр. 70 и 109 от 2013 г., бр. 22 и 53 от 2014 г., бр.
14, 34, 62 и 94 от 2015 г. и бр. 42, 48 и 76 от 2016 г.) в чл. 35, ал. 6, т. 4 думите „Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество“ се заменят с „Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 13. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996
г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г.,
бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007
г., бр. 50 и 69 от 2008 г., бр. 42, 47 и 82 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 32, 41 и 82 от 2011
г., бр. 38 и 95 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г.; бр. 50 от 2015 г. и бр. 105 от
2016 г.) в чл. 25, ал. 2 думите „Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 14. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105
от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г.,
бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от
2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г. и бр. 33, 59, 62, 81,
95 и 98 от 2016 г.)се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 62, ал. 6:
а) в т. 4 думите „Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество“ се
заменят с „Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество“;
б) създава се нова т. 10:
„10. председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество – когато това е необходимо за извършване на
проверките по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество“;
в) досегашните т. 10, 11 и 12 стават съответно т. 11, 12 и 13.
2. В чл. 64, ал. 1:
а) създава се нова т. 6:
„6. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество и/или на нейните органи;“
б) досегашните т. 6-16 стават съответно т. 7-17.
§ 15. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.;
изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и
109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и
101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52,
98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014
г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г.,
бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.) в чл. 74, ал. 1, т. 3 думите
„Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество“ се заменят с „Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
и директорите на териториалните дирекции.”
§ 16. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр.
21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение
49
№ 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2,
12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния
съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от
1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от
2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006
г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от
2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. –
бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20
и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм.,
бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98
от 2015 г.; бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 107а ал. 5 се изменя така:
„(5) При постъпване на работа и всяка година до 15 май служителят е длъжен да
подава пред лицето по ал. 6 декларация за имущество и интереси по чл. 35 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Това задължение не се отнася за служителите, които заемат технически длъжности.
Служител, който е лице, заемащо висша публична длъжност, подава декларация за
имущество и интереси само по реда на Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
2. В чл. 330, ал. 2 се създава т. 11:
„11. работникът или служителят не премине проверка за почтеност, предвидена в
Закона за противодействието на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество“.
§ 17. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; Решение № 2 на
Конституционния съд от 1999 г. – бр. 8 от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от
2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005
г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г., бр. 46 и 78 от 2007 г., бр. 43 и 94 от 2008 г., бр. 35 и 42
от 2009 г., бр. 24 и 97 от 2010 г., бр. 69 от 2011 г., бр. 15 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 17 от
2013 г., бр. 19 и 27 от 2014 г., бр. 60 и 96 от 2015 г.; бр. 50, 57 и 98 от 2016 г.) се правят
следните изменения:
1. В чл. 19а, ал. 3 думите „чл. 13, ал. 2 от Закона за предотвратяване и установяване
на конфликт на интереси или при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на
интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се
заменят с „чл. 36, ал. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество и при установяване на конфликт на интереси или при
влизането в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
2. Навсякъде в текста думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 18. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от
2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр.
19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г.,
бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на
Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100
от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015
г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 38 от 2010 г.; бр. 57, 81 и 105
от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
50
1. Член 29 се изменя така:
„Задължение за деклариране на имущество и интереси
Чл. 29. При встъпването си в длъжност и всяка година до 30 април държавният
служител е длъжен да подава пред органа по назначаването декларация за имущество и
интереси по чл. 35 от Закона за противодействие с корупцията и незаконно придобитото
имущество. Служител, който е лице, заемащо висша публична длъжност, подава
декларация за имущество и интереси само по реда на Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
2. В чл. 107, ал. 1:
а) в т. 8 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество“.
б) създава се т. 11:
„ 11. работникът или служителят не премине проверка за почтеност, предвидена
в Закона за противодействието на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество“.
§ 19. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ,
бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр.
33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр.
28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр.
61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г., бр. 15 и 97 от
2010 г., бр. 9, 32; Решение № 4 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 36 от 2011 г.;
изм., бр. 57 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 1, 19 и 53 от 2014 г. и бр.
39, 43 и 51 от 2016 г.; бр. 9 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.15:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) На пряко подчинение на кмета на общината се създава инспекторат за
осъществяване на контрол и проверки по § 2 от Закона за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Когато числеността на общинската
администрация не е достатъчна за обособяване на инспекторат, неговите функции се
изпълняват от комисия от служители, изрично упълномощени от кмета на общината да
осъществяват и тези функции.“;
б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
2. В чл. 34, ал. 5 се изменя така:
„(5) Общинският съветник не може:
1. да бъде член на управителен, надзорен или контролен съвет, съвет на
директорите, контрольор, управител, прокурист, търговски пълномощник, синдик или
ликвидатор на търговски дружества с общинско участие или директор на общинско
предприятие;
2. да заема длъжност като общински съветник или подобна длъжност в друга
държава – членка на Европейския съюз;
3. да е едноличен търговец, съдружник, акционер, член на управителен, надзорен
или контролен съвет на търговско дружество, което има сключени договори с общината,
в която е общински съветник, както и с търговски дружества с общинско участие или с
общински предприятия.“
3. Навсякъде в текста думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
51
§ 20. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014
г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016
г.; бр. 13 и 58 от 2017 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 26 от 2017
г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 154:
а) в ал. 1 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество“;
б) в ал. 3 думите „ръководител на структурата в сроковете и по реда на Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят с „орган в
сроковете и по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество“.
2. В чл. 160:
а) в ал. 1 думите „имуществото и доходите“ се заменят с думите „имущество и
интереси при условията и по реда на Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
б) алинея 3 се изменя така:
„Държавните служители подават всяка година до 15 май декларация за имущество
и интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество. Държавен служител, който е лице, заемащо висша публична
длъжност, подава деклереция за имущество и интереси само по реда на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“
3. Навсякъде в текста думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят с думите „Закона за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 21. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от
2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010
г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014
г., бр.14, 24 и 61 от 2015 г.; бр. 15, 101, 103 и 105 от 2016 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 4, ал. 1, т. 4 се отменя.
2. В § 1 т. 4 и 5 се изменят така:
„4. „Лица, заемащи висши публични длъжности“ са лицата по чл. 6, ал. 1 от Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
„5. Свързани лица“ са лицата по § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.”
3. Навсякъде в текста думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 22. В Закона за дипломатическата служба (обн., ДВ, бр. 78 от 2007 г.; изм., бр.
42 от 2009 г., бр. 97 и 100 от 2010 г., бр. 69 от 2011 г.; Решение № 11 на Конституционния
съд от 2011 г. – бр. 95 от 2011 г.; изм., бр. 15 и 38 от 2012 г.; бр. 15 от 2013 г.) в чл. 31, ал.
2 т. 3 се изменя така:
„3. декларация за имущество и интереси по чл. 35 от Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 23. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение №
5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35
и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от
52
2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105
от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82,
95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67,
69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43,
49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. –
бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99
от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от
2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г.; бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г.) в
чл. 37, ал. 4 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“
се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество“.
§ 24. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002
г.; изм., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12,
32, 42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109
от 2013 г., бр. 60, 94 и 95 от 2015 г.; бр. 58 и 105 от 2016 г.) в чл. 9, ал. 3, т. 4 думите
„Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със
„Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество“.
§ 25. В Закона за Националната акредитация на органи за оценяване на
съответствието(обн., ДВ, бр. 100 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр.
42 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 97 от 2010 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 14 от 2015 г.) в чл. 10а, ал.
2, т. 6 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се
заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество“.
§ 26. В Закона за Националната стандартизация (обн., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; изм. и
доп., бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г. и бр. 82 от 2012 г.) в чл. 16, ал. 2, т. 5 думите
„Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със
„Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество“.
§ 27. В Закона за Националния дарителски фонд „13 века България“ (обн., ДВ, бр.
12 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 32 и 94 от 2005 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 42 и 74 от 2009 г.,
бр. 97 от 2010 г. и бр. 68 от 2013 г.) в чл. 7, ал. 6, т. 6 думите „Закона за предотвратяване
и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 28. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г., доп. бр. 34 от
2016 г.) навсякъде в текста думите „чл. 2, ал. 3 от Закона за предотвратяване и
установяване на конфликт на интереси“ се заменят с „чл. 54 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 29. В Закона за ограничаване изменението на климата (обн., ДВ, бр. 22 от 2014
г.; изм., бр. 14, 17, 41 и 56 от 2015 г. и бр. 47 от 2016 г.; бр. 12 и 58 от 2017 г.) в чл. 54,
ал. 5 думите „чл. 12, т. 2 и 4 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт
на интереси“ се заменят със „за частен интерес по смисъла на чл. 63, ал. 1 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
53
§ 30. В Закона за омбудсмана (обн., ДВ, бр. 48 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 30 и 68
от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 29 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) в чл. 15,
ал. 1, т. 5 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“
се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество“.
§ 31. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ,
бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23,
48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от
2014 г., бр. 14, 24, 61, 79 и 88 от 2015 г., бр. 13, 17, 50, 81, 98 и 103 от 2016 г. и бр. 58 от
2017 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 188а ал. 1 се изменя така:
„(1) При назначаване на длъжност и всяка година до 15 май военнослужещите по
§ 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество подават пред министъра на отбраната,
съответно пред оправомощените от него длъжностни лица по чл. 146, т. 2 и 3 декларация
за имущество и интереси по чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество. Военнослужещ, който е лице, заемащо
висша публична длъжност, подава декларация за имущество и интереси само по реда на
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество.“
2. В чл. 285а ал. 1 се изменя така:
„(1) При постъпване на работа и всяка година до 15 май цивилните служители по § 2
от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество подават пред органа по назначаването
или пред работодателя декларация за имущество и интереси по чл. 35 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Цивилен служител, който е лице, заемащо висша публична длъжност, подава декларация
за имущество и интереси само по реда на Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
3. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 17б се изменя така:
„17б. „Свързани лица“ са лицата, посочени в § 1, т. 15 от Допълнителните
разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество“.
4. Навсякъде в текста думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 32. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005
г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 32, 97 и 99 от 2010 г., бр. 9, 82 и 99 от 2011
г., бр. 82 от 2012 г., бр. 15 и 28 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 97 от 2016 г. и бр. 13 от
2017 г.) в чл. 14, ал. 1, т. 4 думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 33. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28
от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31 от 2003 г.; Решение № 5 на Конституционния
съд от 2003 г. – бр. 39 от 2003 г.; изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр.
28, 39, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 36, 53, 72 и 105 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 36,
65, 94, 98 и 110 от 2008 г., бр. 24, 82 и 99 от 2009 г., бр. 18, 50, 89 и 97 от 2010 г., бр. 19 и
54
98 от 2011 г., бр. 20, 38, 54 и 60 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 68 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г.,
бр. 14, 34, 41 и 61 от 2015 г., бр. 13 и 60 от 2016 г. и бр. 13 и 58 от 2017 г.) се правят
следните изменения:
1. В чл. 25, ал. 2 думите „§ 1, т. 1от допълнителната разпоредба на Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят с „§ 1, т. 15 от
Допълнителните разпоредби на „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество“.
2. Навсякъде в текста думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 34. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 68 от
1999 г.; изм., бр. 1 и 108 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 103 и 120 от 2002 г., бр. 29 от
2003 г., бр. 28, 77 и 94 от 2005 г., бр. 30 и 62 от 2006 г.; попр., бр. 63 от 2006 г.; изм., бр.
13 и 26 от 2008 г., бр. 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 97 от 2010 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г.,
бр. 61, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.) в чл.
45, ал. 7, т. 5 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество“.
§ 35. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение №
10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от
2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115
от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53
и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от
2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.;
Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013
г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г. и бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г. и бр. 8 от 2017
г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 28а, ал. 3 думите „по реда на Закона за предотвратяване и установяване
на конфликт на интереси“ се заличават.
2. Навсякъде в текста думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 36. В Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. 12 от 2015 г. и бр. 98 от 2016 г.)
навсякъде в текста думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество“.
§ 37. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм. и доп.,
бр. 45 и 120 от 2002 г., бр. 18, 30 и 105 от 2006 г., бр. 52 и 59 от 2007 г., бр. 58 от 2008 г.,
бр. 14, 41 и 74 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г., бр. 9 и 51 от 2011 г., бр. 32 от 2012 г., бр. 15 и
66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 8 от 2016 г.) в чл. 28, ал. 5, т. 6 думите „Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 38. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997
г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82
от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и
55
88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г., бр. 53
и 107 от 2014 г., бр. 14, 42, 56, 74 и 79 от 2015 г., бр. 39, 81 и 103 от 2016 г.) се правят
следните изменения и допълнения:
В чл. 13, ал. 1 се създава т. 7:
„7. дирекцията по глава девета от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество.“
2. В чл. 14, ал. 1 след думите „органа по чл. 13, ал. 3“ се добавя, „а за дирекцията
по чл. 13, ал. 1, т. 7 – от нейния директор,“.
3. В чл. 15, ал. 1 след думите „наблюдаващият прокурор“ се добавя „а за
дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 – председателят на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
4. В чл. 16 се създава ал. 5:
„(5) Когато специални разузнавателни средства се прилагат от дирекцията по чл.
13, ал. 1, т. 7, след получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество или писмено оправомощен от него член на Комисията дава писмено
разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.“
5. В чл. 34а, ал. 1 се създава т. 4:
„4. председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество, когато специалните разузнавателни средства се
прилагат и използват от дирекцията по глава девета от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“
6. В чл. 37 се правят следните допълнения:
а) в ал. 1 след думите „Държавна агенция „Национална сигурност“ се добавя „от
председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество“.
б) в ал. 2 след думите „заместник – председател“ се добавя „от председателя на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество или от писмено оправомощен от него член на Комисията“.
7. Навсякъде в текста думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 39. В Закона за статистиката (обн., ДВ, бр. 57 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 42 от
2001 г., бр. 45 и 74 от 2002 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 39, 81 и 88 от 2005 г., бр. 100 от 2007
г., бр. 98 от 2008 г., бр. 42 и 95 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 15 от
2013 г.) в чл. 8, ал. 3, т. 5 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт
на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество“.
§ 40. В Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1996 г.; изм. и
доп., бр. 41 и 153 от 1998 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 20 от 2000 г.,
бр. 41 от 2001 г., бр. 30, 34, 80 и 85 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 42 и 82 от
2009 г., бр. 18 и 97 от 2010 г., бр. 39 и 42 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г. и бр. 12 и 14 от
2015 г.) в чл. 7, ал. 1, т. 4 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт
на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество“.
§ 41. В Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (обн., ДВ,
бр. 14 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2012 г. и бр. 14 от
56
2015 г.) в чл. 31, ал. 4, т. 2 думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 42. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от
2002 г.; изм. и доп., бр. 120 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30
от 2006 г., бр. 11 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 67 от 2008 г., бр. 42 и 74 от 2009 г., бр. 80, 87,
88 и 97 от 2010 г., бр. 26 от 2011 г., бр. 38 и 82 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 98
от 2014 г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 58 от 2017 г.) в чл. 7, ал. 1, т. 6 думите „Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят с думите „Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 43. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 46 от 1997 г.; изм., бр.
49 и 153 от 1998 г., бр. 20 и 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 10 и 39
от 2005 г., бр. 37, 59 и 108 от 2006 г., бр. 52 и 59 от 2007 г., бр. 24, 42 и 44 от 2009 г., бр.
97 и 101 от 2010 г., бр. 48 и 62 от 2015 г. и бр. 51 и 59 от 2016 г.) чл. 12, ал. 9 се изменя
така:
„(9) Управителят, подуправителите и другите членове на управителния съвет
подават пред органа, който ги избира или назначава, декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 1 и
3 от Закона за противодействие с корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество. Декларацията за частен интерес по смисъла на чл. 63, ал. 1 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се
подава пред управителния съвет по реда на чл. 17, ал. 4.“
§ 44. В Закона за Българската телеграфна агенция (обн., ДВ, бр. 99 от 2011 г.;
Решение № 11 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 78 от 2012 г.; изм., бр. 15 от 2013
г., бр. 19 от 2014 г. и бр. 74 и 79 от 2015 г. и бр. 98 от 2016 г.) в чл. 14, ал. 2, т. 5 думите
„Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със
„Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество“.
§ 45. В Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 49 от 1998 г.;
изм. и доп., бр. 73, 153 и 155 от 1998 г., бр. 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 92 и 118
от 2002 г., бр. 31 и 39 от 2005 г., бр. 59, 64 и 86 от 2006 г., бр. 67 и 98 от 2008 г., бр. 42 и
44 от 2009 г., бр. 97 и 101 от 2010 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 22 и 102 от
2015 г.) в чл. 6, ал. 1, т. 8 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт
на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество“.
§ 46. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41, 57 и 109
от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 18, 54 и 97 от 2010 г., бр.
23, 32 и 48 от 2011 г., бр. 25, 38, 87 и 103 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр.
79 от 2015 г. и бр. 71 от 2016 г. и бр. 13 от 2017 г.) в чл. 5, ал. 7, т. 4 думите „Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
57
§ 47. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр.
109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37, 42; Решение № 3 на
Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12,
17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и
70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на
Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр., 24, 29, 61 и 79 от 2015 г.,
бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.) навсякъде в текста думите „Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 48. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г.,
бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98
от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г.,
бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 17, 35,
48 и 56 от 2015 г., бр. 42, 47 и 105 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.) навсякъде в текста думите
„Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със
„Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество“.
§ 49. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм.,
бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28,
74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от
2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68
от 2013 г., бр. 96 от 2015 г. и бр. 16 от 2016 г.) в чл. 26, ал. 5, т. 5 думите „Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 50. В Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. 102 от
2008 г.; изм. и доп., бр. 42 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 73 от 2011 г., бр. 38 от
2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 56 от 2015 г.), в чл. 5, ал. 1, т. 4 думите „Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 51. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 70
и 93 от 2004 г., бр. 43 и 103 от 2005 г., бр. 30 и 91 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 42 от
2009 г., бр. 94 и 97 от 2010 г., бр. 39, 81 и 105 от 2011 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 81 от 2016
г.) в чл. 8, ал. 4, т. 2, буква „д” думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 52. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30,
51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр.
23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр.
15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016
г. и бр. 58 от 2017 г.) навсякъде в текста думите „Закона за предотвратяване и
установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 53. В Закона за защита от дискриминация (обн., ДВ, бр. 86 от
2003 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 68 от 2006 г.,
58
бр. 59 и 100 от 2007 г., бр. 69 и 108 от 2008 г., бр. 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 97 от 2010
г., бр. 23 и 39 от 2011 г., бр. 38 и 58 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 26 от 2015 г., бр.
33 и 105 от 2016 г.) в чл. 44, ал. 1, т. 5 думите „Закона за предотвратяване и установяване
на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 54. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и
153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001
г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49,
70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34,
59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от
2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110
от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и
100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15,
20, 23 и 106 от 2013 г., бр. 1, 18, 35, 53, 54 и 107 от 2014 г., бр. 12, 48, 54, 61, 72, 79, 98 и
102 от 2015 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 20 от 2016 г. и бр.
98 от 2016 г.) в чл. 19, ал. 4, т. 2 думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 55. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм.,
бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84
от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97
от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр.
34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г. и бр. 57 от 2017 г.) се правят следните
изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 2, т. 6 думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
2. В чл. 25, ал. 1:
а) създава се нова т. 3:
„3. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество или на нейните органи;“
б) досегашните т. 3-9 стават съответно т. 4-10.
§ 56. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 53, 65 и 105 от
2006 г., бр. 41, 59 и 109 от 2007 г., бр. 50, 67 и 102 от 2008 г., бр. 47, 99 и 103 от 2009 г.,
бр. 52 и 54 от 2010 г., бр. 50 и 73 от 2011 г., бр. 45 и 102 от 2012 г., бр. 15, 24 и 66 от 2013
г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 13 и 43 от 2016 г.) се правят следните
изменения:
1. В чл. 16, ал. 2, т. 5 думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
2. В чл. 16, ал. 3, т. 4 думите „чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и
установяване на конфликт на интереси“ се заменят с „чл. 68 или 69 от Закона за
противодействие с корупцията и незаконно придобитото имущество“.
§ 57. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.; Решение № 7
на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 80 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 92 и 93 от 2009 г.,
бр. 101 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г., бр. 15, 38, 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013
59
г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 16, 52 и 74 от 2016 г.) в чл. 195, ал. 9 думите „Законът за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Законът за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 58. В Закона за народните читалища (обн., ДВ, бр. 89 от 1996 г.; изм. и доп., бр.
95 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 108 от 2006 г., бр. 42 и 74 от 2009
г., бр. 47 и 97 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г. и бр. 74 от 2016 г.) в чл. 19а думите „подават
декларации за конфликт на интереси при условията и по реда на Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят с „декларират
частните си интереси по смисъла на „Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 59. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм.,
бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 96 и 108 от 2006 г., бр. 36, 43 и 71 от 2008 г., бр.
12, 32, 42, 80 и 82 от 2009 г., бр. 61 и 73 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 38, 59, 77 и
102 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 12 и 102 от 2015 г., бр.
105 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 21в, ал. 2:
а) в т. 9 думите „§ 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят с „§ 1, т. 15 от
Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество“;
б) в т. 10 думите „чл. 21 и 22 от Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят с „чл. 68 или 69 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
2. Навсякъде в текста думите „Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
§ 60. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от
2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от
2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20,
50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014
г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 28, 39, 50, 62 и 76 от 2016 г., бр.13 от 2017, Решение № 1 от 2017
г. на Конституционния съд на РБ – бр. 14 от 10.02.2017 г.) в чл. 175а, ал. 1, т. 2 накрая се
добавят думите „и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения
и кредити“.
§ 61. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г., изм. и доп., бр. 62,
95 и 103 от 2016 г. и бр. 8 от 2017 г.) в чл. 150, ал. 1, т. 2а се изменя така:
„2а. пред Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество и директорите на териториалните дирекции по установения в
закона ред.”
§ 62. (1) Министерският съвет приема наредбата по § 2, ал. 5 в тримесечен срок от
влизането в сила на закона.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на закона се приема правилникът по чл.
23.
(3) Комисията приема комплексна методология за превенция и предотвратяване на
корупцията, на база на утвърдената досега в Центъра за превенция и противодействие на
60
корупцията и организираната престъпност методология, в тримесечен срок от
конституирането си.
(4) Органите по чл. 35, ал. 3 утвърждават образците на декларациите по чл. 35, ал. 1,
т. 1 и 3 в тримесечен срок от влизането в сила на закона.
(5) Комисията утвърждава образците на декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 4 в
тримесечен срок от конституирането си.
Законът е приет от 44-ото Народно събрание на …………………… г. и е
подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

М О Т И В И
КЪМ
ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА
И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО
ИМУЩЕСТВО
Една от основните задачи, които си поставя Националната стратегия
за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2015
– 2020 г.), приета от Министерския съвет с Решение № 230 от 09.04.2014 г.,
е извеждането на приоритетите на държавна политика за превенция и
противодействие на корупцията чрез изграждането на ефективна система от
антикорупционни органи и звена – укрепване на капацитета на
институциите и подобряване на междуинституционалното взаимодействие.
Наред с това, през м. януари 2015 г. Народното събрание (НС) прие
Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната
система (РМС № 825 на Министерския съвет от 18 декември 2014 г.), в която
важен момент също е превенцията и противодействието на корупцията.
В доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно
напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 25
януари 2017 г. по отношение на показателя „Ефективни мерки срещу
корупцията“ се сочи, че разработването от страна на правителството на
актуализирана национална стратегия за борба с корупцията бе важна стъпка,
но остава предизвикателството да се осигури изпълнението на тази
стратегия, да се приеме необходимата нормативна уредба и да се създадат
предвидените институции. Като препоръка в доклада е изведено да се
приеме нова нормативна уредба относно борбата с корупцията в
съответствие с целите, изложени в стратегията за борба с корупцията, и да
се осигури прилагането на тази уредба, както и да се създаде ефективен
орган за борба с корупцията.
В Приоритетите за управление за периода 2017-2021 г., в сектор
„Правосъдие“ е предвидено приемането на нов антикорупционен закон,
който ще обедини фрагментираното законодателство и ще създаде единен
антикорупционен орган на основата на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество.
2
Настоящият проект дава законодателен израз на тези стратегически
насоки и урежда процедурата по установяване и отнемане на незаконно
придобитото имущество като способ за защита на интересите на обществото
и възстановяване на справедливостта, независим от наказателното
производство срещу проверяваното лице или свързаните с него лица. Със
законопроекат се отговаря на необходимостта от създаване на по –
ефективен механизъм за противодействие на организираната престъпност,
начертава механизмите за борба с корупцията по високите етажи на властта.
Държавната политика по противодействие на корупцията няма за цел
възмездие, а възстановяване на справедливостта в обществото. В случай че
в резултат на дейността на предложения нов единен независим
антикоруционен орган бъдат установени данни за корупционни
престъпления, същите ще бъдат разследвани от компетентните органи чрез
способите и средствата на наказателния процес.
Гражданската конфискация не представлява наказание за лицето.
Наказателната отговорност се реализира с дейността на съдебната власт,
която преследва извършителя на престъпна дейност. В много случаи обаче
е трудно да се съберат годни доказателства, които да са достатъчни, за да се
достигне до осъдителна присъда в наказателното производство. И в тези
случаи необяснимото богатство може да бъде установено, а плодовете му да
бъдат проследени и отнети. Гражданската конфискация е нов институт в
европейското право, чрез който по гражданскоправен ред се възстановява
справедливостта чрез отнемане на имуществото, за което не е установен
законен източник. По този начин се предотвратява възможността за
забогатяване от незаконни източници, което подкопава основите на
свободния пазар.
Взет е предвид и фактът, че отнемането на незаконно придобитото
имущество представлява и превенция. Гражданската конфискация има
възпираща роля за членовете на демократичното общество, защото при
извършване на престъпна или незаконна дейност всеки ще бъде преследван
веднъж по наказателноправен ред, а освен това ще се отнеме незаконно
придобитото от него имущество.
Затова новият единен антикорупционен орган е наименован Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество.
Законопроектът има за цел да се защитят интересите на
обществото чрез:
 ефективно противодействие на корупцията;
3
 създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични
длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и
почтено при спазване на Конституцията и законите на страната;
 предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на
имущество и разпореждането с него.
Прилагането на закона ще се осъществява при спазване на
следните принципи:
 законност, прозрачност, независимост, обективност и
безпристрастност;
 повишена отговорност на лицата, заемащи висши публични
длъжности;
 публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични
длъжности;
 зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите;
 пропорционалност на намесата в личния и семейния живот;
 защита на информацията и на източниците за придобиването ѝ;
 защита на лицата, подали сигнал за нарушение;
 координация и взаимодействие между държавните органи.
С предлагания законопроект се преодоляват слабостите, произтичащи
от фрагментираната нормативна уредба в сферата на противодействието на
корупцията. Сега съществуващото законодателство (Закон за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество, Закон за
публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други
длъжности и Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси, Закон за сметната палата, Закон за Държавна агенция
„Национална сигурност“) предвижда функционирането на различни органи
с антикорупционни функции (Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество, Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси, Център за превенция и противодействие на корупцията и
организираната престъпност към Министерския съвет, съответните звена в
Сметната палата и в Държавна агенция „Национална сигурност“).
Фрагментираното законодателство и липсата на единен антикорупционен
орган поражда проблеми като: трудности при изработването на единна
стратегия за противодействие на корупцията и следването ѝ от различните
органи; липса на единен подход при противодействието на корупцията;
липса на ефективно междуинституционално взаимодействие; липса на
координация и единен подход в борбата срещу корупцията по високите
етажи на властта; липса на обособена структура с ясен фокус на работата
върху борбата срещу корупцията при лицата, заемащи висши публични
длъжности и др.
4
Най-важните положения на законопроекта са следните:
 Разширява се кръгът на лицата, задължени да подават
декларации.
В законопроекта подробно е посочен кръгът от лицата, които заемат
висши публични длъжности.
Кръгът на лицата, включени в приложното поле на Закона за
публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности,
е запазен и прецизиран, като са добавени и изцяло нови категории лица,
имащи публични функции или правомощия по разходване на публични
средства. Сред новите категории са общинските съветници, главните
архитекти на общините и районите, ректорите на държавни висши училища,
управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за
болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната
здравноосигурителна каса, лицата, определени да администрират и да
управляват средства от Европейския съюз, лицата, на които са делегирани
функции да организират и провеждат процедурите за възлагане на
обществени поръчки и да сключват договорите, членовете на управителните
съвети на държавните предприятия по Закона за горите и др. Допълнително
са включени няколко категории лица в системи с повишен корупционен
риск, като ръководителите на областните дирекции по безопасност на
храните, на Дирекцията за национален строителен надзор, на Държавен
фонд „Земеделие“, на Автомобилна администрация и др. Сред лицата,
попадащи в обхвата на закона, са добавени и офицерите от висшия команден
състав на въоръжените сили.
Чрез субектния обхват на закона се цели постигане на необходимата
публичност и осигуряване на възможност за проверка на имуществото на
лицата, които имат решаващи функции при разходване на значителни
публични ресурси и при които е налице повишен корупционен риск.
 Създава се нов единен независим антикорупционен орган.
Акцент в предложения законопроект е реформа на институционалната
рамка в областта на превенцията и противодействието на корупцията,
насочена към по-голяма ефективност и по-добра координация между
съществуващите органи и звена в публичната администрация.
Предложено е създаването на Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(Комисията), която да е независим специализиран постоянно действащ
5
държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. В Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество се вливат Комисията за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на
корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет,
съответното звено от Сметната палата, свързано с дейността по отменения
Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и
други длъжности, както и съответната специализирана дирекция от
Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за противодействие на
корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Отчетена е водещата роля на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество. По този начин се цели да се създаде необходимата
връзка между функциите по превенция на корупцията, проверка на
имуществените декларации, установяването на конфликт на интереси и
отнемане на незаконно придобито имущество, като дейностите за
противодействие на корупцията се засилват чрез събиране, анализиране и
проверки на сведения при и по повод информация за прояви на корупция на
лица, заемащи висши публични длъжности.
Това обединяване на функции е важно, тъй като конфликтът на
интереси и корупция често са в основата на необяснимо забогатяване на
съответните лица. Така се създава възможност постигнатите до настоящия
момент резултати и утвърдените добри практики в областта на гражданската
конфискация да бъдат запазени и доразвити.
Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове –
председател, заместник-председател и трима други членове. Всеки от тях
трябва да бъде български гражданин и да притежава високи нравствени и
професионални качества, както и най-малко 10 години професионален стаж.
Председателят на Комисията се избира от НС по предложение на
народните представители. Заместник-председателят и другите членове на
Комисията се избират от НС по предложение на председателя на Комисията.
Изборът на Комисията от Народното събрание съответства на
конституционно определената форма на управление – България е република
с парламентарно управление. Само при избор от Народното събрание може
да се гарантира публичност на процедурата и максимално широко участие
на гражданското общество.
В законопроекта са предвидени и подробно разработени всички етапи
както относно издигане на кандидатури за председател, заместник-
председател и членове на Комисията, така и за техния избор. Предлага се
система от решения, които да гарантират широкото обществено участие в
избора на членове на Комисията при гаранции за прозрачност, публичност
и състезателност.
6
За целта процедурата за избор съдържа:
 Публично обявяване на номинациите достатъчно време преди избора
с оглед провеждането на обществена дискусия по тях;
 Задължение за публикуване на подробни професионални биографии
на кандидатите, както и на различни документи, удостоверяващи
наличието на високи професионални и нравствени качества;
 Задължение за публикуване на мотивите на номиниращия;
 Задължение за публикуване на писмена концепция на кандидатите;
 Провеждане на публични изслушвания на кандидатите.
Изборът на председател, заместник-председател и членове на
Комисията се подготвя от специализираната комисия на НС, отговаряща за
борбата с корупцията и конфликта на интереси. Юридически лица с
нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна
дейност могат да предоставят на Комисията становища за кандидата,
включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни.
Комисията изслушва всеки кандидат, който представя пред нея
концепция за дейността си. Изслушването се провежда на открито заседание
на Комисията. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол,
който се публикува на интернет страницата на НС.
Комисията изготвя доклад за професионалните и нравствени качества
на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване
в НС. Докладите се публикуват на интернет страницата на НС.
Така предвидената процедура гарантира максимална прозрачност на
избора, информираност и участие на гражданското общество при
решаването на въпрос от значителен обществен интерес, какъвто е
формирането на състава на единния антикорупционен орган.
Народното събрание ще осъществява контрол върху дейността на
Комисията, като членовете ѝ ще бъдат длъжни при покана да се явят в НС и
да предоставят исканата информация. Комисията ще представя ежегодно в
НС доклад за дейността си. По този начин се гарантира публичният контрол
върху дейността на Комисията.
Функциите на Комисията се разделят в две основни групи:
– оперативни – свързани с приемането и проверката на декларации за
имущество и интереси, с проверки по постъпили сигнали от гражданите и
чрез медиите, с осъществяване на проверки на имущественото състояние, на
производства за установяване на конфликт на интереси и на производства
за отнемане на незаконно придобито имущество;
– аналитични – по изготвяне на анализи и методологии и разработване
на антикорупционни мерки. Изрично е предвидено, че изготвените от
Комисията анализи и предложения за антикорупционни мерки се
предоставят на компетентните органи, които са длъжни да се произнесат по
7
тях и да информират Комисията за предприетите мерки. Това е гаранция, че
аналитичната дейност на Комисията няма да бъде подценявана.
При изпълнение на правомощията си по този закон органите на
Комисията могат да искат съдействие, сведения и документи, включително
и в електронен вид, от държавните и общинските органи, търговците,
кредитните институции, от нотариуси и съдебни изпълнители, както и от
други физически и юридически лица.
Друго важно правомощие на Комисията е в производството по
отнемане на незаконно придобито имущество да иска от съда разкриване на
банкова тайна, на търговска тайна, както и да иска от застрахователите
разкриване на застрахователна тайна. Комисията може да иска и
предоставяне на данъчна и осигурителна информация за проверяваните
лица. Комисията ще има достъп и до базата данни на Централния кредитен
регистър и до Регистъра на банковите сметки и сейфове.
Директорите и инспекторите в Комисията ще дават съгласие по време
на заемане на длъжността си да бъдат подлагани на периодични и
инцидентни проверки за почтеност. Проверките за почтеност ще се
осъществяват по правила, приети от Комисията, като те задължително ще
включват проверка на обстоятелствата, които се декларират по реда на този
закон. Непреминаването на проверка за почтеност е основание за
освобождаване от заеманата длъжност.
 Предвидена е възможност всеки, който разполага с данни за
корупция и за конфликт на интереси по смисъла на този закон на лице,
заемащо висша публична длъжност, да може да подаде сигнал до
Комисията. Същевременно се предвижда, че анонимни сигнали не се
разглеждат и не се препращат по компетентност. Това е гаранция срещу
злоупотреби с предвидените в закона процедури, както и че правата на
лицата, срещу които се подават сигнали, ще бъдат защитени.
 Предвидена е защита на подалия сигнала в отделна глава от
законопроекта. По този начин се гарантира, че лицата подали сигнали за
корупция, няма да търпят неблагоприятни последици само на това
основание.
 Предвидена е и възможност при констатация за наличие на достатъчно
данни за корупция на съдия, прокурор или следовател Инспекторатът към
Висшия съдебен съвет да изпрати своето решение на Комисията, за да се
образува производство за проверка на имущественото състояние.
 Ясно са регламентирани връзките между Комисията и другите
компетентни институции – национални и международни.
8
 Уреждане на държавната политика по превенция на корупцията
на законодателно ниво
Въвеждат се изрични правила, съгласно които Комисията
осъществява държавната политика по превенция на корупцията, като
събира, обобщава и анализира информация за националните
антикорупционни политики и мерки; извършва анализи, разработва и
предлага мерки за превенция и противодействие на корупцията и
координира прилагането им, в т.ч. и по сектори; осъществява дейности за
разпространение на информацията, свързана с противодействието на
корупцията, включително антикорупционните политики и мерки.
Предвижда се изготвените от Комисията анализи и предложения за
антикорупционни мерки да се предоставят на компетентните органи, които
са длъжни да вземат отношение по тях в едномесечен срок и да информират
Комисията за приетите мерки и сроковете за тяхното прилагане, както и за
неприетите от тях мерки и мотивите за това. Компетентните органи са
длъжни да информират Комисията при въвеждане на антикорупционните
мерки и за резултатите от изпълнението им.
 Засилване на ефективността в дейността по отнемане на
незаконно придобито имущество
– Запазва се „значително несъответствие” да бъде онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава
150 000 лв. – така, както е прието от НС в края на 2016 г. с измененията и
допълненията на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество. Предложението е в унисон и с направените
констатации и отправените препоръки от страна на ЕК по отношение на
гражданската конфискация.
– Предвижда се Комисията да приема решение за извършването на
проверка на имущественото състояние на лицата, заемащи висша публична
длъжност при установено несъответствие между декларираните факти и
действителното положение в размер на не по – малко от 20 000 лв.
– При установено несъответствие в размер на не по – малко от 5 000
лв. се предлага, Комисията да приема решение за изпращане на материалите
от проверката на Националната агенция по приходите за предприемане на
действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това от
своя страна ще доведе до повишаване събираемостта на вземанията от
страна на държавата.
– Предвидено е най – малко 30 на сто от стойността на отнетото
в полза на държавата имущество да се използва за социални цели от
страна на държавата. С връщането в патримониума на гражданите на част
9
от отнетото имущество ще се декларира волята за устойчиво утвърждаване
на грижата за социално слабите хора и хората в неравностойно положение
– един от основните принципи в съвременната правова държава.
– Със законопроекта се изпълнява препоръка на MONEYVAL по
отношение на определението за имущество.
 Разширява се кръгът на декларираните обстоятелства
С оглед улесняване на адресатите на закона е уредена една декларация
за имущество и интереси на мястото на подаваните досега две отделни
декларации с частично припокриващи се обстоятелства, които подлежат на
доказване. Прагът за деклариране е завишен от 5 000 на 10 000 лв., което ще
позволи концентриране на усилията върху по-значимите случаи и постигане
на целта за предотвратяване на корупцията по високите етажи на властта.
За осигуряване на по-пълна информация за имущественото
състояние на лицата, заемащи висши публични длъжности, е разширен
кръгът на обстоятелствата, които те са длъжни да декларират. Сред новите
обстоятелства са чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства,
подлежащи на регистрация, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно
ползва – повече от 3 месеца в рамките на една календарна година, както и
обучения, платени със средства на лицето, ако еднократната им стойността
надхвърля 1 000 лв.
Изрично е предвидено, че на деклариране подлежат имуществото и
интересите, както в страната така и в чужбина.
 Променят се правилата за деклариране.
Както и досега, лицата декларират имуществото и доходите си, както
и имуществото и доходите на своите съпрузи и ненавършили пълнолетие
деца. Новост в закона е задължението за деклариране на имуществото и
доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съжителство
на съпружески начала. Това разрешение отговаря на практическото
положение, при което все повече хора живеят на съпружески начала без
формално сключен брак.
Предвидено е задължените лица да подават декларации висша
публична длъжност, ежегодно до 15 май –освобождаване на длъжността,
както и в едногодишен срок след освобождаване на длъжността.
Запазва се редът, предвиден в Закона за съдебната власт, по
отношение на задължените по този закон лица, заемащи висши публични
длъжности, както и органът, който проверява декларациите –
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет.
10
 Въвежда се проверка на имущественото състояние за лицата,
заемащи висши публични длъжности.
Проверката на имущественото състояние е уредена като единна
процедура, но тя започва на различни основания в зависимост от това, дали
става дума за лица, заемащи висши публични длъжности, или за лица,
привлечени като обвиняеми за определени престъпления.
Основанията за образуване на проверка на имущественото състояние
на лицата, заемащи висши публични длъжности, са:
– несъответствие на декларацията за имущество и интереси, когато
след предоставянето на възможност за отстраняване на непълнотите и
грешките продължава да е налице несъответствие в размер на не по – малко
от 20 000 лв. между декларирани и установени обстоятелства;
– установен с влязло в сила решение конфликт на интереси.
Прецизират се определени разпоредби относно проверката на
имущественото състояние на основата на практиката по приложението на
Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото
имущество.
Проверката се извършва в срок до една година от решението за
образуването й, като е възможно еднократно удължаване с още 6 месеца.
В рамките на проверката се прави анализ и оценка на имуществото на
проверяваното лице, като в зависимост от резултатите докладът от
проверката може да съдържа заключение за удължаване, прекратяване на
проверката или за образуване на производство за отнемане на незаконно
придобито имущество.
 Усъвършенстване на уредбата в частта за конфликта на интереси
Прецизират се правилата и се съобразяват с основната идея за
създаване на орган, който да проверява лицата, заемащи висши публични
длъжности. Запазва се правната конструкция на същината на конфликта на
интереси като административно нарушение, като се детайлизират и
прецизират част от съставите на нарушенията. Комисията осъществява
производство по конфликт на интереси по отношение на лицата, заемащи
висши публични длъжности, а за служителите в администрацията
проверката ще се прави от инспекторатите или от комисии от специално
натоварени за това лица. Целта е Комисията да се концентрира върху
лицата, заемащи висши публични длъжности, и да не „отчита“ дейност чрез
по-незначителни казуси по отношение на служители, стоящи по-ниско в
йерархията.
 Противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на
лица, заемащи висши публични длъжности
11
Предвижда се Комисията да извършва дейности за противодействие
на корупцията чрез събиране, анализиране и проверки на сведения при и по
повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши
публични длъжности. За тази цел в Комисията ще бъде включена
съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Нацонална
сигурност“ за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши
държавни длъжности. Тази дирекция притежава необходимия
административен капацитет да разглежда сигнали с данни за прояви на
корупция.
Основните цели на оперативно-издирвателната дейност на
дирекцията ще бъдат превенция, предотвратяване и санкциониране на
нарушения в дейността на лицата, заемащи висши публични длъжности,
свързани с прояви на корупция; придобиване на сведения и информация за
действия или бездействия, които разкриват прояви на корупция и
предоставянето на сведенията и информацията на съответните органи на
съдебната власт, както и на разследващи органи; изготвяне и съхраняване
на веществени доказателствени средства и предоставянето им на
съответните органи на съдебната власт.
По този начин се възприема комплексен подход в борбата срещу
корупцията по високите етажи на властта. Предвидена е изрична
възможност органите на Комисията да използват специални разузнавателни
средства, което ще гарантира ефикасност при противодействието на
корупцията. Прилагането на специални разузнавателни средства ще се
извършва по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, с което
се гарантират достойнството, правата и основните свободи на гражданите.
 Създаване на условия за проверка на интегритета на всички лица,
заемащи публични длъжности
С § 2 на Допълнителните разпоредби уредената в закона система за
деклариране се разпростира и върху други категории лица, като е
предвидено, че декларациите се подават пред органа по избора или
назначаването, а проверката се прави от съответния инспекторат или от
комисия от специално назначени служители с такива функции. Това
означава, че тези лица ще подават същите декларации, но ще бъдат
проверявани по друг ред, предвиден в наредба на Министерския съвет.
Уредени са съответни отклонения от процедурите пред Комисията,
предвиждащи по-облекчен ред, както и намалена публичност по отношение
на декларациите в частта за имуществото с оглед на рисковете от възможни
злоупотреби с тази информация, особено в по-малките населени места.
Предвидена е възможността Комисията да дава методически указания.
12
 Обвързаност между проверката на имуществените декларации и
производството по отнемане на незаконно придобито имущество
Основен недостатък на действащата система за проверка на
имуществените декларации е липсата на ясен механизъм за предприемане
на последващи действия след приключване на проверката. Този недостатък
се преодолва с настоящия законопроект, доколкото функциите по проверка
на имуществените декларации и по отнемане на незаконно придобито
имущество се обединяват в един орган и се въвежда правилото, че при
установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 000 лв. Комисията
приема решение за извършването на проверка на имущественото състояние
на лицето, заемащо висша публична длъжност.
 Прецизират се разпоредбите, свързани с отговорността по закона
Прецизирани са както съставите на административните нарушения,
така и предвидените наказания, като е дадена възможност за по-голяма
индивидуализация на наказанията в зависимост от особеностите на всеки
отделен случай.
С приемането на проекта на Закон за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество ще се
постигнат следните положителни обществени резултати:
 ще се създадат условия за изграждане на ефективна система за
противодействие и превенция на корупцията;
 ще се откликне на очакването на гражданите, че са възможни защита
на интересите на обществото и възстановяване на справедливостта чрез
предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно
придобиване на имущество и разпореждането с него;
 ще се гарантира, че лицата, заемащи висши публични длъжности,
изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено, при
спазване на Конституцията и законите на страната и в интерес на
гражданите и обществото.
МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКО БОРИСОВ

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.