Оправдаха окончателно Николай Ненчев по делото за военните униформи

Турската централна банка повиши основната си лихва

Възможни са забавяния на граничните пунктове заради профилактика на информационната система

Обявиха международния конкурс за нов градски център на Велико Търново Архитекти от седем държави ще оценяват предложенията

СОС избира Владимир Клисуров за временно изпълняващ длъжността кмет на “Младост”

Григор измете Симон от Барселона

Изложба представя България като кино дестинация Симон Варсано е автор на снимките

Данък за колите според газовете Облагането на доходите няма да се променя

Роналдо и Меси вече не са сами

Заемите нараснаха с 555 милиона лева Хората спестиха 2,5 млрд. лв. за година

Фандъкова: Висшето транспортно училище вече обучава 120 машинисти и инженери за третия лъч на метрото

„Ню Имидж България“ купи 50 на сто от капитала на „Телеграф Медиа“ ЕООД

Премахват най-големите германски музикални награди “Ехо”

30-годишна софиянка на съд за два въоръжени обира

Вреден шум мъчи всеки втори софиянец

Вили Боршукова: Хората се срамуват да говорят за Бог

Няма по-голямо щастие от това да правиш добро и да видиш радостта в изстрадалите очи, смята топкоафьорката

– Вили, ти си една успешна жена със собствен бизнес. Постигна ли мечтите си?
– Да! Голямата ми мечта винаги е била да се занимавам с коси, още от малка. Израснах с дядо ми на село. Комшията имаше хубава цъфнала царевица и аз обичах да отчупвам големите кочани и от тях правех разни прически. Тогава бях на 5 годинки и като всяко момиче мечтаех да съм като Рапунцел.
– Каква е цената на този успех? От какво си се лишавала, за да стигнеш дотук?
– Най-много се лишавам от време с децата, с хората, на които държа. Много се изморих физически. Сега вече се отнасям доста по-мъдро към себе си и гледам да почивам повече. Но като цяло цената е много голяма. Някой, ако си мисли, че е лесно, жестоко се лъже. Едно печелиш, но с друго плащаш.
– Спомняш ли си как започна всичко – първия ти салон, първия клиент, първата прическа?
– Да, да спомням си. Беше забутано помещение в един заден двор с чисто бели стени. Сложих един офис стол, бюро и просто огледало. Първите ми клиентки бяха мои приятелки, но постепенно с качество и упоритост успях да постигна това, което имам сега.
– Ти започваш бизнеса си в най-мутренските времена. Имала ли си проблем с момчетата от подземния свят?
– Аз съм майстор на спорта по джудо, а пък националният отбор по джудо тренираше с националния отбор по борба. Всички тези личности от 90-те години бяха именно борци, излезли от спортните школи, и тъй като тренирахме заедно, се познавахме много добре. По тази причина и не съм имала проблеми с тях. Напротив – винаги са ме уважавали. Не са ме рекетирарали или изнудвали, може би защото знаят на какво съм способна (смее се).
– Като спомена джудото, на какво те научи спортът?
– На много труд, дисциплина и себеотдаване. Това е много труден спорт, но видях, че усилията, които полагам, не се заплащат добре и затова се преориентирах към бизнеса.
– Кой те научи да правиш перуки?
– Всичко съм научила сама. Внасях перуки от Китай. През 1990 г. отворих първия бутик за перуки на “Витошка”, който до ден днешен работи. А първата перука я разглобих и след това я направих отново, и така няколко пъти. Баба ми, като бях малка, ме учеше да плета и това много ми помогна, защото при перуките плетенето и шиенето е един от важните фактори.
– Лесно ли се прави бизнес в България? Какво би посъветвала хората, решили да тръгнат по твоите стъпки?
– Лесно няма никъде, но ако имаш достатъчно комбинативна мисъл, може да се нагодиш към всяко правителство, към всяка ситуация, към промените. Ако си достатъчно гъвкав, умен и мъдър, нещата ще се получат. Аз първо правех бижута и мартеници, които продавах в подлеза на ЦУМ. Измислях различни модели, тогава в България имаше глад за тия неща. После започнах да внасям масова бижутерия, перуки и т.н. Гледах каква ниша няма развита в страната.
– Кой е най-ценният урок, който научи от живота?
– Да обичаш ближния както себе си. Аз гледам да съм в добри отношения с хората и с Бог най-вече. Единствено чрез него се случват нещата в живота ни.
– Ти лично кога усети, че Го има Бог?
– На 18 юли 2000 г. Тогава преживяването беше толкова силно, че преобърна живота ми и аз го предадох на Христос. Оттогава насетне се стремя да живея според Божиите закони. Присъствието на силата на духа беше толкова силна, че усещах как някой стои до мен и ме е прегърнал. Чувствах една огромна помощ и защита, като в бащина прегръдка. Невероятна е силата, с която Светият Дух идва върху тебе и вече можеш да правиш нещата, които досега не си могъл, и да се справиш с греха. Усещаш, че можеш да устоиш на всяко изкушение.

Доц. д-р Клара Тонева:
Имаме всичко, но нямаме най-важното – вярата

Днешното време е на разчовечаването на човека, разцърковяването на Църквата и развъплъщаването на Господ, твърди богословът от СУ “Св. Климент Охридски”

– Доц. Тонева, вие вярвате ли в Дядо Коледа?
– Не, вярвам в Бога.
– Вашият 9-годишен син очаква ли подаръци от белобрадия старец?
– Той очаква подаръци от тези, които го обичаме, и знае, че те са по повод празника Рождество Христово. Не съм от родителите, които възпитават “уставно”, така че до 3-4-годишната си възраст Антонино вярваше, че има Дядо Коледа. Добре е децата да бъдат внимателно и с любов въвеждани във вярата и в Църквата и затова е необходим специален подход, търпение и личен пример. Старая се да възпитам у детето си любов и доверие към Бога, както и разбирането, че Църквата е неговият дом.
– Бог открива Себе Си първо на смирените и простодушните – има ли разлика между смирение и примирение?
– Има съществена разлика. Примиреният невинаги е смирен, в повечето случаи е безразличен или страхлив. Смирението е изключителна добродетел, която обратно на очакваното свидетелства за голяма твърдост и мъжество. Трудно е да бъдеш смирен, защото това предполага безкомпромисно да се вглеждаш в себе си и преди да осъдиш другия, да видиш “гредата” в очите си. Ние сме остри и осъдителни към ближните, а забравяме, че сериозният проблем е нашата горделивост.
– Като преподавател по История на религиите, която проследява религиозния опит на човечеството, кое е най-великото събитие в човешката история – Рождество или Възкресение?
– Всичко, свързано с Бога, е велико. Най-великото събитие е Възкресението Христово, което е средоточие и смисъл на вярата ни. Разбира се, Възкресението не е възможно без Боговъплъщението и Рождество Христово.
– Светски или духовен празник е Рождество?
– Съвременният човек все повече превръща свещеното време в профанно време. Загубен е смисълът на религиозния празник, в чийто център е тайнството Света Литургия. Религиозният празник е не само възпоменание на минало събитие, но и предвкусване на вечния живот. Човекът днес превръща празничния ден в ден за почивка, за посещение на мола, за преяждане или препиване, което е показател за сериозна криза на човешката идентичност.
– Говорим за Бъдни вечер, за бъдник, за ритуали в навечерието на Рождество – това не са ли езически остатъци и съвместими ли са те с православието?
– Да, езически остатъци са, наслоявани от векове, но Църквата ги е допускала с надеждата, че те постепенно ще бъдат преодолени. Как обаче да се случи това, след като при медийното и новинарско отразяване на празника доминират точният брой на ястията, народните поверия и обичаи, а не най-важното – раждането на Спасителя? Сама знаете за силата на медийното въздействие и с риск да ви засегна – за кривото медийно огледало.
– Медийното огледало може би е криво, но то отразява, по един или друг начин, това, което се случва в света: бежанска вълна, институционални кризи, религиозен екстремизъм… Какъв е този век, в който живеем, либералният модел не е ли изчерпан вече?
– Днешната действителност показва несъстоятелността на модернизационните идеи относно мястото, ролята и значението на религията в обществото. Индустриализацията, както и модернизацията в различни региони, не успяха да изтласкат религията в частната област, тъкмо обратното – вярата продължава да има съществено място в обществения живот.
Някои определят времето, в което живеем, като постмодерно, за други то е постхристиянско, според трети – то е постистория и постполитическо време. Отмряха гръмките идеологии на предишните две столетия, отминаха и прокламираните социални утопии. Осмислян в религиозен план, този век е както най-секуларизираният (дистанциран от религията – б.а.), така и най-религиозният. Имаме си религиозен пазар – толкова много религии, религиозни учения, мистики, окултни предавания, магове и др. Сякаш животът на вярващия и животът на невярващия човек не се различават съществено, освен по някои теоретични положения. Днешното време е време на разчовечаването на човека, разцърковяването на Църквата и развъплъщаването на Бога. Оказва се, че сме “гладни в изобилието”, защото уж имаме всичко, а нямаме най-същественото – вярата.

* 25-годишната Нери Русева стана Бизнесдама на годината

* Рождественските легенди раждат страховити създания

* Президентът награди Българския национален цирк

* Веско Ешкенази е номиниран за “Грами”

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 21 ДЕКЕМВРИ!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. А защо Виленце да говорим:)? От много говорене и празни приказки полза Никаква. Не е ли по-добре да работим за Него, или да сме хуманни, да си помагаме, уважаваме,да сме щедри, да делим малкото с човека в нужда:) Това е БОГ – делата, не говорилня. Поне наше мнение и възпитание и ние самите се старем да не говорим много, а да действаме:) Приятна Коледа и празници на всички съмишленици и достойни Хора:)!!! От сърце им желаем Здраве, щастие, Любов, успехи:)!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.