Няма по-голямо щастие от това да правиш добро и да видиш радостта в изстрадалите очи, смята топкоафьорката

- Вили, ти си една успешна жена със собствен бизнес. Постигна ли мечтите си?

- Да! Голямата ми мечта винаги е била да се занимавам с коси, още от малка. Израснах с дядо ми на село. Комшията имаше хубава цъфнала царевица и аз обичах да отчупвам големите кочани и от тях правех разни прически. Тогава бях на 5 годинки и като всяко момиче мечтаех да съм като Рапунцел.

- Каква е цената на този успех? От какво си се лишавала, за да стигнеш дотук?

- Най-много се лишавам от време с децата, с хората, на които държа. Много се изморих физически. Сега вече се отнасям доста по-мъдро към себе си и гледам да почивам повече. Но като цяло цената е много голяма. Някой, ако си мисли, че е лесно, жестоко се лъже. Едно печелиш, но с друго плащаш.

- Спомняш ли си как започна всичко - първия ти салон, първия клиент, първата прическа?

- Да, да спомням си. Беше забутано помещение в един заден двор с чисто бели стени. Сложих един офис стол, бюро и просто огледало. Първите ми клиентки бяха мои приятелки, но постепенно с качество и упоритост успях да постигна това, което имам сега.

- Ти започваш бизнеса си в най-мутренските времена. Имала ли си проблем с момчетата от подземния свят?

- Аз съм майстор на спорта по джудо, а пък националният отбор по джудо тренираше с националния отбор по борба. Всички тези личности от 90-те години бяха именно борци, излезли от спортните школи, и тъй като тренирахме заедно, се познавахме много добре. По тази причина и не съм имала проблеми с тях. Напротив - винаги са ме уважавали. Не са ме рекетирарали или изнудвали, може би защото знаят на какво съм способна (смее се).

- Като спомена джудото, на какво те научи спортът?

- На много труд, дисциплина и себеотдаване. Това е много труден спорт, но видях, че усилията, които полагам, не се заплащат добре и затова се преориентирах към бизнеса.

- Кой те научи да правиш перуки?

- Всичко съм научила сама. Внасях перуки от Китай. През 1990 г. отворих първия бутик за перуки на "Витошка", който до ден днешен работи. А първата перука я разглобих и след това я направих отново, и така няколко пъти. Баба ми, като бях малка, ме учеше да плета и това много ми помогна, защото при перуките плетенето и шиенето е един от важните фактори.

- Лесно ли се прави бизнес в България? Какво би посъветвала хората, решили да тръгнат по твоите стъпки?

- Лесно няма никъде, но ако имаш достатъчно комбинативна мисъл, може да се нагодиш към всяко правителство, към всяка ситуация, към промените. Ако си достатъчно гъвкав, умен и мъдър, нещата ще се получат. Аз първо правех бижута и мартеници, които продавах в подлеза на ЦУМ. Измислях различни модели, тогава в България имаше глад за тия неща. После започнах да внасям масова бижутерия, перуки и т.н. Гледах каква ниша няма развита в страната.

- Кой е най-ценният урок, който научи от живота?

- Да обичаш ближния както себе си. Аз гледам да съм в добри отношения с хората и с Бог най-вече. Единствено чрез него се случват нещата в живота ни.

- Ти лично кога усети, че Го има Бог?

- На 18 юли 2000 г. Тогава преживяването беше толкова силно, че преобърна живота ми и аз го предадох на Христос. Оттогава насетне се стремя да живея според Божиите закони. Присъствието на силата на духа беше толкова силна, че усещах как някой стои до мен и ме е прегърнал. Чувствах една огромна помощ и защита, като в бащина прегръдка. Невероятна е силата, с която Светият Дух идва върху тебе и вече можеш да правиш нещата, които досега не си могъл, и да се справиш с греха. Усещаш, че можеш да устоиш на всяко изкушение.

Доц. д-р Клара Тонева:

Имаме всичко, но нямаме най-важното - вярата

Днешното време е на разчовечаването на човека, разцърковяването на Църквата и развъплъщаването на Господ, твърди богословът от СУ "Св. Климент Охридски"

- Доц. Тонева, вие вярвате ли в Дядо Коледа?

- Не, вярвам в Бога.

- Вашият 9-годишен син очаква ли подаръци от белобрадия старец?

- Той очаква подаръци от тези, които го обичаме, и знае, че те са по повод празника Рождество Христово. Не съм от родителите, които възпитават "уставно", така че до 3-4-годишната си възраст Антонино вярваше, че има Дядо Коледа. Добре е децата да бъдат внимателно и с любов въвеждани във вярата и в Църквата и затова е необходим специален подход, търпение и личен пример. Старая се да възпитам у детето си любов и доверие към Бога, както и разбирането, че Църквата е неговият дом.

- Бог открива Себе Си първо на смирените и простодушните - има ли разлика между смирение и примирение?

- Има съществена разлика. Примиреният невинаги е смирен, в повечето случаи е безразличен или страхлив. Смирението е изключителна добродетел, която обратно на очакваното свидетелства за голяма твърдост и мъжество. Трудно е да бъдеш смирен, защото това предполага безкомпромисно да се вглеждаш в себе си и преди да осъдиш другия, да видиш "гредата" в очите си. Ние сме остри и осъдителни към ближните, а забравяме, че сериозният проблем е нашата горделивост.

- Като преподавател по История на религиите, която проследява религиозния опит на човечеството, кое е най-великото събитие в човешката история - Рождество или Възкресение?

- Всичко, свързано с Бога, е велико. Най-великото събитие е Възкресението Христово, което е средоточие и смисъл на вярата ни. Разбира се, Възкресението не е възможно без Боговъплъщението и Рождество Христово.

- Светски или духовен празник е Рождество?

- Съвременният човек все повече превръща свещеното време в профанно време. Загубен е смисълът на религиозния празник, в чийто център е тайнството Света Литургия. Религиозният празник е не само възпоменание на минало събитие, но и предвкусване на вечния живот. Човекът днес превръща празничния ден в ден за почивка, за посещение на мола, за преяждане или препиване, което е показател за сериозна криза на човешката идентичност.

- Говорим за Бъдни вечер, за бъдник, за ритуали в навечерието на Рождество - това не са ли езически остатъци и съвместими ли са те с православието?

- Да, езически остатъци са, наслоявани от векове, но Църквата ги е допускала с надеждата, че те постепенно ще бъдат преодолени. Как обаче да се случи това, след като при медийното и новинарско отразяване на празника доминират точният брой на ястията, народните поверия и обичаи, а не най-важното - раждането на Спасителя? Сама знаете за силата на медийното въздействие и с риск да ви засегна - за кривото медийно огледало.

- Медийното огледало може би е криво, но то отразява, по един или друг начин, това, което се случва в света: бежанска вълна, институционални кризи, религиозен екстремизъм... Какъв е този век, в който живеем, либералният модел не е ли изчерпан вече?

- Днешната действителност показва несъстоятелността на модернизационните идеи относно мястото, ролята и значението на религията в обществото. Индустриализацията, както и модернизацията в различни региони, не успяха да изтласкат религията в частната област, тъкмо обратното - вярата продължава да има съществено място в обществения живот.

Някои определят времето, в което живеем, като постмодерно, за други то е постхристиянско, според трети - то е постистория и постполитическо време. Отмряха гръмките идеологии на предишните две столетия, отминаха и прокламираните социални утопии. Осмислян в религиозен план, този век е както най-секуларизираният (дистанциран от религията - б.а.), така и най-религиозният. Имаме си религиозен пазар - толкова много религии, религиозни учения, мистики, окултни предавания, магове и др. Сякаш животът на вярващия и животът на невярващия човек не се различават съществено, освен по някои теоретични положения. Днешното време е време на разчовечаването на човека, разцърковяването на Църквата и развъплъщаването на Бога. Оказва се, че сме "гладни в изобилието", защото уж имаме всичко, а нямаме най-същественото - вярата.

* 25-годишната Нери Русева стана Бизнесдама на годината

* Рождественските легенди раждат страховити създания

* Президентът награди Българския национален цирк

* Веско Ешкенази е номиниран за "Грами"

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 21 ДЕКЕМВРИ!