Формацията вече 20 години се командва от Иван Лулейски - инженер от Висшия лесотехнически институт

В България има една партия, която всички обичат и никой не я псува. В нея няма отлюспване, няма изключени, няма вътрешнопартийно боричкане за постове , няма корупция, няма схеми и обръчи от фирми.

Това е Винената партия. Тя е със седалище не в столицата или друг модерен град, а в село. Ама и селото не е какво да е, а първото обявено за евросело Черниче, община Симитли.

Винената партия вече 20 години се командва от Иван Лулейски, който е инженер от Висшия лесотехнически институт по механизация и автоматизация на горското стопанство и горската промишленост. Малко тоталитарно изглежда, но на събрание членовете единодушно решили той да бъде несменяем и почетен лидер. По списъчен състав над 1200 души са тези, които редовно плащат членски внос.

“Винената партия е част от политическото многообразие в страната, но политиката не е в дневния й ред. Точно това ни съхрани като партия, а нас - като нормални и позитивни хора. Затова две десетилетия растем и хубавеем. Растем, тъй като ставаме все повече, а хубавеем благодарение на жените, които са 40% от членската ни маса. Няма нито един напуснал, нито един прогонен. Непрекъснато приемаме нови членове. Борим се да поддържаме българската духовност, да запазим човечността, добрината, уважението и усмивките си, да помогнем да има гражданско общество в страната ни, което да се бори за правата си”, разкрива целите на партията водачът Лулейски. Основната задача на него и останалите партийци е ясна и прозрачна. Да обработват добре лозята си, да правят хубаво вино и да го пият с приятели.

Дойде ли зима, паднат ли температурите, на власт идва Винената партия. Членовете й често се шегуват, че за 20 години практика са установили, че все по това време на годината през определен период идва служебен кабинет. А те са насреща и са винаги готови да поемат властта в ръцете си.

Шегата е част от живота на партийната маса и затова казват - ние никога няма да допуснем страната да се движи на автопилот, вземаме мандат за съставяне на празнично парламентарно ръководство и правителство. И с вино и добри приятели сме готови да държим ситуацията под контрол.

Активистите са убедени, че ако някога у нас се пръкне министерство на щастието или веселбата, то трябва да се даде на Винената партия.

Те гарантират, че няма да има недоволни.

“Ние и сега държим под контрол всички празници, така че имаме опит, смеят се партийните членове.

В тази партия се гордеят, че никой не се бори за власт и пари, въпреки че съвсем сериозно няколко пъти са канени да участват в местни избори.

“Ние се грижим за душата на българина, а нека професионалните политици да помислят за останалото”, казва лидерът им.

Преди 20 години, когато се учредява партията, напливът от мераклии за членство е огромен. И тогава се налага да приемат правила и устав за това кой може да стане член и как да се води организационният живот.

Така изискването става пожелателно да имаш лозе или да си винопроизводител. А най-важното изискване е кандидатът да знае да пие. Ако не падне под масата след няколко чаши, значи става. За партийни събрания или пленуми даже се дават и извинителни бележки, ако трябват за пред жената. Първите години събранията на маса все били в мъжка компания, но после решили, че за да не се развалят семейства, партийните сбирки може и да са смесени.

Така от приказки и закачки партията се разраства, хората, които искат да членуват, се множат, идват молби от цяла България, даже посланици изявили желание да станат партийни “деятели”.

“Ние имаме съпартийци на три континента - Европа, Азия и Северна Америка. Граждани на Виетнам, Грузия, Украйна, Гърция, Русия, САЩ са наши членове. В цяла България имаме наши хора, защото виното сближава и обединява”, разказва лидерът.

Всяка година се прави прием на нови членове и се раздават членски карти. Партията иначе като всички други си има герб, знаме, химн. Има си сайт и строга йерархична структура.

Конгресите пък се правят всяка година - винаги през декември. Тогава символично партията взема властта.

На конгресите лидерът се отчита пред делегатите и се очертават новите задачи. А сетне се почва веселба и най-важното - провежда се конкурс за най-добри бели и червени вина.

След това на маса производителите говорят за проблемите си, често обменят и опит за червения еликсир. Там на партийните сбирки и конгреси никой не се дели на беден или богат, обединяват ги любовта към виното и веселбата.

Затова и често лидерът Лулейски казва,че виното е най-добрият цер за душата.

“При нас няма злоба и завист. Никой не ламти за кокала.

Ние се харесваме такива, каквито сме. Пием, но с мярка. Последното е най-важно. Защото паднеш ли под масата пиян, късаш членската си книжка. Ние сме най-вече трапезна партия.

А всички трябва да знаят, че виното е напитката на боговете”, убеждава ни лидерът.

Партията върши и общественополезна дейност, отчита се водачът и разказва - даваме уроци на хората как се прави хубаво домашно вино, как се консумира, как се изтрезнява след махмурлук, правим дегустации на фестивали на червения еликсир. В партията пишат и книги, до момента са издали четири. И всички са посветени на виното.

Лулейски разказва, че книгите са полезни четива, в които се учат хората как да произвеждат качествено вино, как да се пие умерено. Какви мезета са подходящи, за протокол и етикет. Все полезни неща.

Сега партията е във вихъра си. От 1 до 14 февруари са Трифоновите празници. Партийните структури по места се организират, зарязват лозята и вдигат наздравица за успешна година и берекет.