Вихра Петрова: Разводите са епидемия в 21-ви век

Истински късмет е едно дете да израсне в семейство с двамата си родители, отбелязва писателката

Свикваме да живеем сами и не сме склонни да делим личното си пространство с друг

Немците все повече предпочитат да си осиновят животно, но не и да раждат деца

Самосъжалението може да те доведе до депресия, ако не се овладее навреме

Погълнати от желанието да отмъщават един на друг, възрастните поставят грижата за децата на втори план

Вихра Петрова е родена в Харманли през 1976 г. Родителите й се преместват в Пловдив, където тя завършва гимназия. През 1995-а започва висшето си образование в София, специалност Културология. Тя е дългогодишен журналист и разпознаваемо лице от телевизионния екран. Наскоро излезе нейната книга „Създай се отново. Как да преодолеете раздялата“, пълна с практически съвети как да се справим с тази епидемия на днешното време, според Вихра. Проекта тя подготвя дълго време. Той е плод на дългогодишни проучвания, срещи, разговори, наблюдения и личен опит. Вихра е категорична, че има трикове, с които ще ни е по-лесно да преодолеем разделите. „Аз ги открих във времето и всъщност затова реших да напиша тази книга”, обяснява тя.

- Вихра, какво те провокира да напишеш книгата „Създай се отново. Как да преодолеете раздялата”?

- Не мислех, но след тежък период в моя живот десетки жени ми писаха с въпроси как съм преминала по един болезнен път, какво съм правила, как съм оцеляла, кое ме е измъкнало, как съм се справила с хората, с трудностите, още много и много въпроси. Реших да споделя къде сгреших, как се справих и какво научих. Въпросите, които ми задаваха знайни и незнайни жени, са доста еднотипни, затова отговорих в тази книга на тях. Всеки, който има нужда, нека си открадне нещо за себе си. Целта ми е да споделя опит, начини за по-бързо справяне с болка от такова естество, защото през годините ми направи впечатление, че има толкова литература за любов, но как да се преодолее раздяла, как човек да създаде себе си отново, стъпка по стъпка, няма.

- Коя според теб е най-голямата грешка, която хората правят при раздяла?

- Най-голямата грешка е, ако си позволят да зациклят. Да, ще има период на т.нар. траур (подробно съм го описала в книгата), но той не трябва да трае дълго, защото рискувате да се пуснете по наклонената плоскост на самосъжалението и да потънете в депресия, а измъкването от там е трудно и може да ви отнеме години. Друга грешка е фиксирането. Когато се фиксираш върху нещо, останалите възможности са размазани извън обсега на твоя поглед, а така пропускаш много правилни решения.

- Какво може да ни помогне да преминем по-лесно през този труден период?

- Има много начини, трикове, които съм описала в книгата, и който има нужда и иска по-леко да премине през такъв емоционален срив, може да си я купи и да прочете. За вашите читатели ще разкрия само един от начините – движението. Движете се във всички смисли на тази дума и така по-бързо ще преминете на други житейски слайдове (както казва Вадим Зеланд). Движението подобрява тонуса ти, започваш да се чувстваш по-добре, по-оптимистичен, а нали знаете, че привличаме такива хора и обстоятелства, които отговарят на начина, по който се чувстваме. В книгата съм дала конкретни съвети какво е добре да правите, ако, разбира се, желаете.

- Каква е ролята на самосъжалението в тази ситуация?

- Споделих по-горе, че самосъжалението може да те доведе до депресия, ако не се овладее навреме, а излизането от депресивно състояние не е лесна задача. Мнозина стигат до антидепресанти, което не смятам, че е изход от ситуацията. Всичко идва от главите ни, от мислите ни, от нагласите, от гледната точка.

- А чувството на срам, че си се провалил, че не си успял в брака – как се отразява на хората, които се разделят?

- На срама съм отделила цяла глава. Наистина много жени, които търсиха помощта ми през годините, са ми споделяли колко много ги е било срам от това, че са ги изоставили. Проведох доста разговори с дами, смазани от срама, за да разбера гледната им точка, но в крайна сметка все пак го намирам за нелепо, но и го разбирам... породено е от закостенели, еснафски виждания, от които смятам, че съвременият човек е крайно време да се отърси.

- Умеят ли всъщност съвременните двойки да се разделят по цивилизован начин?

- Тук отново ще отбележа, че всичко е строго индивидуално и зависи от културата и интелекта на разпадащата се двойка, но по мои наблюдения по-голям е процентът на нецивилизованите раздели, особено ако имат да делят общо имущество. Започват скандали за печката и телевизора и абсурдните ситуации следват една след друга.

- Можеш ли да разкажеш някоя абсурдна ситуация при развод, която са споделили с теб?

- Мъжът на близка моя приятелка я напусна. Беше си хванал любовница и безкрайно влюбен реши, че ще е щастлив сега и веднага. Заживя с новата си жена и още в първите седмици започна да иска да води 3-годишния им син в новата си къща. Бившата му съпруга, разбира се, отказа, с молба да даде малко време и на нея, и на сина им да свикнат с новосъздалата се обстановка. Нямаше против той да взима детето през деня, но нощем все още не, защото малкият търси майка си. Бившият й съпруг побесня, някой се опитваше да спъва щастието му, някой му пречеше картинката, която си е нарисувал в главата, да бъде точно такава, каквато си я представяше. Започна тормоз от всякакво естество срещу бившата си съпруга. Аз не можех да повярвам какво се случва - той изоставя съпругата си, той променя живота на цялото си семейство, а на всичкото отгоре започва и тормоз. Жената не го отрази, тя просто продължи да живее и да отглежда достойно сина им. Мина малко време, детето свикна със ситуацията. Приятелката ми никога не изкоментира лошата постъпка на бившия си мъж, тя просто го беше игнорирала и сътворяваше своето ново аз, въпреки спънките от всякакво естество, които той й създаваше. Казах й тогава, че по-лош човек не съм срещала, а тя ми отвърна: „Няма лоши хора, има лоши постъпки”! Тя използваше енергията си градивно. Няколко години по-късно срещна мъжа на живота си и тримата с детето заминаха в чужбина. Там тя постигна по-големи успехи, съгради страхотно ново семейство и започна вдъхновяваща я работа. И всичко това се случи, защото тя не се отдаде на негативните емоции, игнорира ги и се концентрира върху своето самосъздаване.

- Какво най-често ни помага да се „съберем” след раздялата?

- Желанието да създадем себе си отново!

- Страшна ли е самотата?

- Строго индивидуално е, зависи от начина, по който възприемаш нещата. Всичко е въпрос на гледна точка.

- Разделите в 21-ви век са все по-чести. Все повече двойки слагат край на браковете си. На какво се дължи това според теб?

- В 21-ви век разводите и разделите са епидемия, а самотата, алиенацията - най-тежката диагноза, която е поставена на съвременния човек. Истински късмет е едно дете да израсне в семейство с двамата си родители. Превърна се в химера в наши дни, но все пак аз твърдо продължавам да вярвам в семейството и ценностите, които са важни за изграждането ни като личности.

- След развода детето не може да прекарва пълноценно време с единия от родителите си. С какво запълва тази липса?

- Ако родителите са достатъчно зрели и интелигентни, те ще намерят начин децата им да не усещат липси от каквото и да е естество. Но обикновено, погълнати от желанието да отмъщават един на друг, възрастните оставят грижата за децата на втори план. Това е проблемът според мен.

- Много млади хора днес поставят кариерното развитие като приоротет и оставят личния си живот, раждането на деца и сериозното обвързване на заден план. Това проблем ли е и как може да се реши?

- Хората все повече свикват да живеят сами, не са склонни да делят личното си пространство с някой друг. Когато отлагат съвместно съжителство прекалено дълго, да речем след 35-40-годишна възраст, те престават да са способни на компромиси. Не са в състояние да жертват т.нар. си свобода. Предпочитат да имат връзки за известно време, а всичко, върху което се концентрират, са кариерата и парите. Аз през годините попадах на много такива мъже и жени. Сестра ми и зет ми, които живеят в Германия, са споделяли, че немците все повече предпочитат да си осиновят животно, но не и да раждат деца. В Западна Европа за съжаление се наблюдава тази тенденция. Дали защото хората са станали по егоисти от преди не знам, не мога да ги съдя, нито съм достатъчно компетентна да правя преценки. Имам свои предположения, които съм описала в книгата.

- Според доклади на експерти, възстановяването от развода отнема средно около година и половина. Вярно ли е това и можем ли да кажем, че времето помага?

- „Дай време на времето”, винаги ми е казвал един от най-добрите ми приятели. Що се отнася до периода за възстановяване, с моя позната психоложка стигнахме до извода, че той е правопропорционален на времето на връзката, която сте имали.

- Шестдесет процента от участвалите в изследването са заявили, че най-лошото, с което се е наложило да се справят, е било усещането за провал след развода. Как се преодолява това?

- Как ще се чувстваш след каквото и да е събитие в твоя живот, си е отговорност и проблем на човека. Щом на някого му харесва да се чувства провален, нека се чувства. Никой, никога не може да те накара да се чувстваш по какъвто и да е начин, ти сам се караш. Това се преодолява, когато вземеш решение да се създадеш отново и осъзнато поемеш по стъпките към това!

- Фактът, че си разведен, отблъсква ли хората и пречи ли да си намериш нов партньор?

- Това, че си разведен, означава, че все пак си опитал, все пак си рискувал. А и вече всеки втори е разведен, това означава ли всички дружно да стоим сами и да не си даваме шансове? Не! Да срещнеш подходящ човек за теб е божа работа.

- На какво те научава провалената връзка?

- В опитите да задържим някого в живота си, в усилията ни да закрепим връзките си, ние забравяме за една много по-важна връзка – тази със самите себе си. А тази връзка не се поддържа лесно. Вътрешната хармония и душевният мир са привилегия, на която се радват малцина. Голяма част от хората са ангажирани да са в услуга на всеки друг, но не и на себе си. Най-важното, на което те научава провалената връзка е, че най-напред трябва да обичаш себе си. Когато обичаш себе си, и другите задължително те обичат!

- Какво ще кажеш на хората, решили да останат с половинките си в името на децата, въпреки че не са щастливи заедно?

- Аз лично съм категорично против хората да остават заедно, ако не се обичат и разбират, било то заради деца или заради каквото и да е друго. Да се принасяш в жертва на децата не го намирам за опция. Децата ще пораснат и ще тръгнат по своя път, което е тяхно право, и тогава какво ще се случи с вас? Намирам подобни саможертви за безсмислени.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта