„Konami“ отмъкна Евро 2020 от „EAsports“

Наградния фонд на „Dota 2“ надмина рекордните 33 млн. долара

На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Бразилия няма пари да се справи с пожарите в Амазония

Бурак Дениз остана на сухо

Авантаджии с палатки превзеха плажа на Крапец Румънци отдават незаконно каравани под наем на пясъка, български “еколози” ползват гората за тоалетна

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Китай с нови мита за внос на американски стоки, Тръмп обеща отговор

Борис Джонсън: Ще връщаме обратно мигранти, които прекосяват Ламанша незаконно

Вицепрезидентът Илияна Йотова пред „Труд“: Българският език ще върне децата ни в България

Снимка Цветан томчев

Не може да искаш да бъдеш български гражданин по произход и да не знаеш дума на български

Преди седмица Пловдив бе домакин на годишната среща на българските училища в чужбина. Събитието бе повод да потърсим вицепрезидента Илияна Йотова, за да разговаряме с нея за политиките към българите в чужбина, за промените в правилата за получаване на българско гражданство и разбира се за горещите политически теми.

– Г-жо Йотова, премиерът Бойко Борисов обеща 2 млн. лв. допълнително на Асоциацията на българските училища зад граница. Много или малко са тези пари?
– Зависи от гледната точка. Ако целта е допълнителна глътка въздух за тези училища, безспорно са добре дошли. Ако говорим за българското образование зад граница, парите само не са достатъчни. Националната ни цел е изграждане на цялата верига – от предучилищното образование, през училището, университетите, лекторатите по български език и възраждането на българистиката по света.

– Не звучи ли много амбициозно?
– В никакъв случай! Стига наистина да искаме да го направим. За демографските проблеми се говори само пред избори. Разчитам много млади хора да се върнат в страната, да учат тук и да свързват живота си с България. Без да говорят български език, трудно ще се получи, не са равностойни на своите връстници тук. Еднакво важи това както за децата от български произход в историческите ни диаспори, така и за по-новата емиграция. Един ден българският език ще върне децата ни в България.

– Достатъчни ли са часовете в неделните български училища?
– Не е тайна, че тези училища се посещават от по-малките деца. Как да се мотивират по-големите ученици да продължат с българския език, история и цивилизация е тема, която обсъждаме няколко години. Възможността, която сега даде МОН да се кандидатства в нашите университети с обща матура от чужбина и изпит по български език, е огромна крачка напред. Получаването на българска, съответно европейска диплома, е безспорен мотив. В няколко американски щата българският език вече е със статут на матуритетен. Продължаваме усилията и сред европейските страни. Това е постоянна тема в разговорите и на президента с нашите европейски партньори. Работим усилено в тази посока, тъй като въпросът засяга все повече деца.

– Добре ли е това, че броят на българските училища зад граница расте?
– Тенденцията е все повече деца от български родители да се раждат в чужбина, т.е. млади хора, активни, напускат страната. За техните деца ще бъде още по-трудно. Затова съхранението и говоренето на български език е толкова важно. Даваме си сметка колко трудно е за едно дете, само вкъщи не е достатъчно. На 12-ата среща на българските училища в чужбина дойдоха около 120 представители. Общият брой на неделните училища в цял свят е 354, около 35 хиляди деца ги посещават. Доброто говорене на езика ги мотивира да се върнат в България. Но младите хора искат сигурност и перспектива. Ако ги гарантираме като държава, сами ще дойдат. България е малка държава и трябва да знаем кои са първите 3 приоритета, на които можем да заложим, събирайки възможностите на националното и европейското финансиране. Дали ще бъде завод за автомобили, или селско стопанство, или туризъм, или пък високите технологии – това е въпрос на национална политика.

– Защо след като е създадена възможност за обучение на студенти от български произход няма наплив от такива деца към вузовете ни?
– Да, така е. Младежите от български произход получават стипендии от България, за да се учат у нас. От години обаче техният интерес намалява. Срещаме острата конкуренция на висши училища от други съседни страни. От друга страна, рекламната кампания за българско образование закъснява, административни недоразумения и проблеми ги отблъскват. Срещнах се с тези студенти в няколко български университета и те открито говорят за неуредиците – от временното и постоянно пребиваване, през общежитията и курсовете по български език. Направихме обсъждане с МВР, МВнР, МОН, с ръководствата на университетите. Ще има промени в законите и в наредбите. Надявам се от есента още повече българчета да се доверят на българското образование. Вярвам, че мнозина от тях ще останат в България. Оттук нататък на ход са работодателите и бизнесът. Ако решат да се върнат, те са бъдещите учители в българските училища зад граница. Изпуснати са много години и този потенциал досега е пропиляван.

– Имаме ли представа колко от завършилите висше образование у нас са останали в България?
– Не, нямаме. Не знаем колко за започ­нали работа у нас, колко са се върнали. Жалко е, защото те са доброто лоби в чужбина на България, на българската култура. Да не говорим, че като държава сме спонсорирали тяхното обучение, а след това не се интересуваме къде изтича този ресурс. Например, при дефицита на преподаватели по български език зад граница, кой по-добре от тях би се справил?!

– Споменахте, че има и проблем с лекторатите по български език в чуждите университети. Какви са причините?
– Имам уверенията на МОН, че се работи много сериозно за връщане на позициите ни. Години наред сякаш някой нарочно е унищожавал българистиката по света. Безхаберие, оправдание за безпаричие, административни пречки, липса на амбиция. Списъкът е много дълъг. Загубили сме традиционни места в редица европейски университети. Много по-малки държави имат много по-широко влияние и като език, и като култура. Не пречим на никого, но да отстояваме своето. Битката за идентичност и суверенитет минава през конкретни политики, а не се прави на маса или в предизборни кампании.

– Имаше опити за подмяна на исторически факти, с азбуката, с кирилицата например. От българска страна се реагира много остро…
– И правилно! Да подменяш историята, означава да унижаваш паметта на един народ и няма политическа цел, която да го оправдава. Но темата е много по-дълбока. Сериозен белег за загуба на позиции е липсата на интерес към българистиката. Именити учени изследваха древната българска култура, разпространяваха влиянието u по света. Днес това всичко е сведено в повече от скромни граници. Знаете ли, че в учебниците на много европейски страни нищо не пише за Кирил и Методий, за българското начало на славянската цивилизация, за създаването на кирилицата, на която днес пишат повече от 300 милиона човека по света. Изненадват се, когато им казвам, че това е благодарение на нашата страна. Повече не можем да бъдем инертни и да очакваме, че интересът към нас ще се възпроизвежда от само себе си.

– От доста време говорите за създаване на Български културен институт.
– Убедена съм, че трябва да стане час по-скоро. Убедени са десетките български интелектуалци, с които разговарях. Убедени са и институциите. Имаме изготвена концепция, готови сме за дискусия за най-доброто решение. Очаквам конкретната реакция и решения на изпълнителната и на законодателната власт. Със създаването на такъв културен институт ще решим много въпроси за изучаването на българския език, за представянето на цялата ни българска култура. Говоря за целенасочена и добре развита културна дипломация. Това очакват и нашите сънародници зад граница.

– Не се ли вторачвате прекалено в проблемите на българите навън? И тук имаме достатъчно.
– Всички сме един народ. Политиката ни не е за българите навън, а с българите навън за България. Това не е клише. 12% от нас живеят извън България, все по-млади и активни хора. Има все още крехка тенденция за завръщане, но тя трябва де се стимулира, да се търсят адекватни решения. Почти няма българско семейство, в което някой да не учи или работи навън. Става дума за нашите деца, за нашите близки. Без хора няма как да има икономика, инвестиции, бъдеще. Искаме да чуем и нашите сънародници в чужбина, затова планираме голям форум в София и се надявам на широк национален консенсус по тази тема.

– След скандала и арестите в Държавната агенция за българите в чужбина решихте ли проблемите и има ли промени в критериите за даване на гражданство?
– Законът за гражданството ще се промени. Към вицепремиера г-жа Николова е създадена работна група, в която участва и президентската институция. В началото на новия политически сезон трябва да има конкретни текстове. Категоричната ни позиция е изискването за владеене на български език според европейската езикова рамка. Не може да искаш да бъдеш български гражданин по произход и да не знаеш дума на български. Т. нар. удостоверения за произход трябва да бъдат премахнати. Докато ги има, ще има и предпоставки за корупция. Надявам се промените в закона да спрат „транзитното гражданство“. Представили сме своето становище пред работната група, смятаме че ще бъдем подкрепени в редица от предложенията ни.

– Увеличават ли се желаещите да получат българско гражданство?
– Това е тенденция от 2007 година – приемането на България в ЕС, особено от историческите ни диаспори. Няма нищо лошо, стига да има реални основания.

– Само преди два дни се проведе поредната среща между премиерите на България и Северна Македония. Фокусът на председателството бяха Западните Балкани, но къде беше България в това председателство?
– Не е достатъчно само да се дават срокове, за да се решат споровете ни със Северна Македония. Важно е съдържанието на постигнатите решения от съвместната комисия. Смятам, че трябва да се вслушаме в мнението на президента Първанов за създаване на анекс към Договора за добросъседство, в който тези въпроси да бъдат уредени. Що се отнася до председателството – за първи път в историята на ЕС една държава постави в неговия център Западните Балкани. Смело, но успешно. Не беше лесно, защото познавам резервите и даже липсата на интерес на Европа към тази географска част. ЕС се сепна, когато ни връхлетя кризата с миграцията през 2015 година и през Балканите се оформи много сериозен път на бежанците към вътрешността на континента. Но България изведе темата на друго, високо ниво – за значимостта на региона за стабилност и сигурност, но и за икономическото му развитие като приоритет за целия ЕС. Не успяхме да направим устойчива тази политика, тя беше изоставане в следващите две председателства – на Австрия и на Румъния. Има някакъв шанс да се върне в началото на 2020 г. с хърватското председателство, но аз твърдя, че най-голямото лоби на тези държави в ЕС е България. Затова продължавам да мисля, че бъдещ ресор „Разширяване и съседство“ в следващата Европейска комисия е адекватно и перспективно решение. Неслучайно за този пост претендират Хърватия, Словения, Унгария.

– Искате да кажете, че досегашният ресор на цифровизацията не е добър?
– Напротив, много е добър. В следващия финансов период цифровизацията ще разполага с близо 9 милиарда, огромен ресурс, а това е и най-бързо развиващият се сектор от европейската и световна икономика. По-скоро съм умерен оптимист, че ще го получим. Твърде много са интересите.

– Разговаряли ли сте с президента кое налага да има толкова много вета? До този момент в новата история на България не се е случвало.
– Президентът има юридически екип зад себе си, има обществен съвет, на който се обсъждат всички решения на Народното събрание и всички закони. Окончателното решение е на държавния глава. Наблюдава се една притеснителна тенденция на пренебрежително отношение от страна на управляващото мнозинство към президентското вето. То не е самоцелна политика на противопоставяне. То е още един повод за съществен дебат по важни за българското общество въпроси, а и да се създаде най-доброто законодателство. За съжаление, такъв дебат липсва, няма чуваемост за аргументите на президента.

– Бяхте ли изкушена да чуете какво се казва от Бузлуджа и какви са отправените призиви от лидера на БСП?
– Чувах и гледах медиите. За съжаление, повече информация имаше за портрета на г-жа Нинова, малко за посланията. Надявам се, че заявката за добро представяне на местните избори ще бъде изпълнена есента. Но чух нещо много важно – младите хора не харесват разделението и войните в БСП и дават своята алтернатива за България. Те трябва да бъдат чути.

– Какво би означавало успешно представяне на изборите? Ние питаме и БСП, но там не сме получили отговор.
– Политическата цел на всяка партия е спечелването на избори. Какво означава успешно представяне – всяко спечелено място е вече успех. Особено при местни избори, които са най-мажоритарните избори в страната. Аз също ще избирам своя кмет. Бих се доверила на кандидат, който не ми говори вече за конкретен проект, усвояване на евросредства, плочките на граф „Игнатиев“, или уличното осветление в малкия град. Бъдещите градоначалници трябва да имат точна мисъл как ще работят така, че да няма деление на Централна България и на „Другата България“, да няма четири града и „периферия“ – обезлюдена, без перспектива. Селото, което спасява България в няколко национални катастрофи, изчезва. Няма да вярвам на кмет, който говори само за европейски фондове. Ще вярвам на този, който казва как ще спаси селата заедно с останалите институции и с бизнеса.

– Как ви се струва кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София?
– Възможна. Опитът u като омбудсман е безспорен, сблъсква се всеки ден с проблемите на хората. От кмета се очаква да взема смели, често пъти непопулярни решения. Иска се сила и кураж, подкрепа и умен екип. Ако реши, желая u успех!

– Свидетели сме на поредица от кризи във вътрешен план. Справя ли се управлението?
– Ключовата дума днес е държавност. Хората не считат и не вярват, че държавата мисли за тях и ги защитава. Затова когато сега се взимат драконовите мерки за справяне с чумата, те мислят, че това се прави с някаква скрита цел, а не като мярка за справяне с болестта. Казват ми го открито при срещите с тях. В следващите дни трябва да се направи всичко възможно да се справим с разпространението на болестта, под въпрос е съдбата на цял един сектор, прогнозата ми е, че ще има сериозни последствия върху селското стопанство и неминуемо покачване на цените. България трябва да се пребори за обезщетение на стопаните от ЕС така, както стана в други страни.

Нашият гост

Илияна Йотова е завършила българска и френска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализирала е във френското Национално училище по администрация, през което са минали френски президенти и премиери. Дългогодишен журналист в БНТ. Депутат от БСП в 40-ото НС. 10 години е евродепутат. На 22 януари 2017 г. встъпва в длъжност като вицепрезидент на Република България.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.