Пет жени са били убити в близост до църква в Дагестан

12 души са задържани преди срещата Левски – Ботев (Пд)

Красимир Каракачанов: Амбицията ми е докато съм министър да въведем доброволната военна служба

Патриарх Неофит поиска и даде прошка в храма ”Света Неделя”

Делян Пеевски: Противниците ми са хората, ограбили България

Пропадане в снежна козирка убива Ния (обзор) Седнала да си сложи котки на краката върху снежна козирка, която се сринала

Турист почина на ски писта „Кулиното”

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 19 февруари 2018

Десет души са затрупани от лавина в Алпите

Италиански „Левски“ на старта

Българските Destiny’s Child изгряха в „Гласът на България“

НФСБ провежда шествие по повод 145 години от гибелта на Апостола на свободата

Протестиращи пред парламента: Не гласувайте тайно Конвенцията

Вижте поклонението пред паметника на Васил Левски в София

Сблъсъци между фенове на “Ботев” и полицията в София

Вкаменени сватбари пазят Кърджали

Каменната сватба в Кърджали.

Скърбящи моми градят храмове

Извори текат от сълзи на предаден момък

Има много места в България, за които се носят красиви легенди – вкаменени сватбари, реки от сълзи и луна, отразяваща се във водата, са описани в различни истории. Според легендата Каменната сватба край Кърджали се е образувала, докато момък от село Зимзелин и неговата любима се венчавали. Сватбарите празнували, ала силен вятър духнал и отвял булото на невестата. Видял я свекър й и нечисти мисли дошли в главата му. За да я спаси, природата я вкаменила заедно с останалите сватбари. Единствен останал жив, момъкът заплакал горчиво. Природата се смилила и превърнала и него в статуя. И до днес, когато до фигурата му се образува локва, казват, че това били сълзите му.

Край Айтос пък се вкаменили трима братя в три внушителни скали. Великаните приживе защитавали слабите и се превръщали в камъни, за да се крият в битка и да правят засади на враговете си. На всяка крачка те оставяли огромни дупки в земята, и така се образували казаните – друго скално образувание в областта.
Внушителна гледка са не само тези исполини – такава се разкрива и от връх в Родопите. Там се намирала крепостта Цепина, която никой не успял да превземе в бой. В легенда се разказва за Маргарет-Изабел – 13 годишната съпруга на владетелят на Цепина – Алексий Слав. Те била дъщеря на латински император и била нещастна, когато след сватбата си трябвало да отиде далеч от дома. Тя прекарвала дните си в дълго съзерцание на хълмовете около крепостта. По-малко от година след женитбата си тя починала и била погребана на съседния на връх до крепостта, за да може при изгрев слънцето да огрява най-напред нейния гроб.

Историята за други моми пък витае в село Подкова. Джамията на седемте моми, която се намира там, е построена през 1438 г. без помощта на нито един пирон. Легендата гласи, че храмът бил вдигнат от седем момичета, чиито годеници никога не се завърнали от война. За една вечер те построили джамията и след това изчезнали от очите на хората.

Подобна загуба е преживял момъкът Досьо край пещерата Бачо Киро, се разказва в друга история. В нея пише, че момъкът се хвърлил от 40-метрова отвесна скала, която се намира близо до Дряновския манастир. Той сторил това, защото любимата му изневерила. Днес на мястото има чешма, където тече вода от цепнатина на скалата. Легендата гласи, че тази вода са сълзите на Досьо.

Има едно езеро, където луната хвърля сребристи отблясъци нощем по особено красив начин. Става въпрос, разбира се, за Сребърна. Според някои версии името Сребърна е дошло точно заради тези отблясъци. Според други истории то идва от сребърно съкровище, което било заровено в местността.

 

Предание разказва:

Чудо станало край Момин проход

Момиче проходило заради минералните извори

Старата баня с минерална вода в Момин проход още функционира.
Старата баня с минерална вода в Момин проход още функционира.

Според книгата на Михо Червенков “Град Костенец 1878 г. – 9.9.1944 г.” има няколко предания за произхода на името Момин проход. Землището на Момин проход е населено от древността и е известно с минералните си извори.

Според една от легендите турски големец имал дъщеря, която не могла да пристъпи с болните си крака. Той я водил при много знахари и лекари, но никой не могъл да й помогне. Когато минали през този проход, спрели, за да си починат биволите. Девойката видяла, че наблизо се издига пара, и поискала да я пренасят дотам. Съгледала малкото вирче, откъдето излизала парата, седнала и си потопила краката. Чудото станало и момичето проходило. Оттогава хората нарекли мястото Момин проход.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.