Съдбата избра едно момче от Ботевград да започне да пише медалоносната историята на българското олимпийско таекуондо. Само преди дни 25-годишният Владимир Далаклиев донесе първото отличие за България от световно първенство при мъжете – бронз. А пътя прокара още като тийнейджър, след като взема „бронзовото сияние” на Евро 2005 за кадети, с което слага началото на статистиката от медали за страната ни. Седем години по-късно става и европейски шампион за младежи до 21 г.

С убийствена конкуренция от около 100 състезатели не всеки спорт може да се похвали. Но почти толкова – 97 имаше за съперници Владимир Далаклиев в категорията си до 68 кг на световното в Република Корея. Пет срещи, от които 4 победи, го изстреляха до първия медал за България от планетарен шампионат – бронз. А успехът на четвъртфинала бе по-особено категоричен начин – нокаут срещу китаеца Уанг, който дойде от удар с крак във въздуха. Азиатецът не можа да се съвземе и бе изнесен на носилка от татамито.

Секунди, след като си осигури отличието лавина от радост, сълзи и възгласи на щастие заляха нашия щаб. Десетки съперници също поздравиха момчето от Ботевград. Сред тях олимпийски и световни шампиони.

„Емоцията беше неописуема, ако можеше отново да се повтори този момент, но....“, признава Далаклиев.

Още на 5 години в залата го завежда неговият баща Александър, който също за кратко пробва таекуондо. Поверява го в ръцете на треньора Пламен Трънски и го оставя в неговия клуб „Сунг ру“ (б.р. победа). Двамата са заедно вече 20 години. А майка му Мария, бивша състезателка по баскетбол, пък всяка вечер го води на тренировки. Още от ранна детска възраст малчуганът почти е без конкуренция у нас и неизменно е на най-високото стъпало на стълбичката.

„Няма да забравя първото си състезания – спомня си Владимир. - На финала победих един от най-добрите си приятели - Красимир Томанов. А когато слязох от татамито, баща ми толкова беше щастлив. Извика: „Браво, шампионе!“ Не сдържа емоциите си и така силно ме удари по гърба, че ми изкара въздуха. Трябваше ми време да се съвзема.“

Слабичък, но жилав и атлетичен, малчуганът получава от приятелите си прякора Нинджата, който носи и до днес. А близките му толкова свикват с неизменното му първо място, че ако медалът не е златен, сякаш на друг трудно биха се зарадвали.

Така е и на европейското за кадети пред 2005-а, когато взема първото отличия за България в историята на олимпийското таекуондо – бронз.

„Стигах полуфинал, всички около мен се радваха, а аз не осъзванах какво съм направил – спомня си Далаклиев. - Но когато загубих на полуфинала моят треньор много ми се накара. Разплаках се, бях 13-годишен. После му мина яда, съжаляваше, прегърна ме. Всъщност бяха свикнали да съм все първи и тази загуба беше разочарование за тях.“

Въпреки това сериозно изпитание и за двамата, Влади признава, че с неговия треньор имат много силна връзка. Колкото и да е шумна залата чува неговите наставления отстрани.

„Много е емоционален, няма как да не различа гласа му, но ако имаме два дни състезания, на втория вече е прегракнал – разкрива 188-сантиметровият Нинджа - Винаги ми е казвал, че вярва в мен и аз го усещам, че това е така.“

В кариерата си обаче признава, че е имал доста трудни моменти – дали заради контузии, дали заради разочароващо представяне. През 2013-а след световното в Мексико, където губи още в първата среща, изпада в лека депресия. Съпътстват го и травми. Но не задълго. На следващата година се връща с титла от силния турнир в Москва и сякаш се отпушва. В края на 2014-а обаче къса предни връзки на коляното. Някои дори изказват съмнение, че ще се върне пълноценно на татамито. Но биткаджията си е биткаджия. Въпреки травмата решава да се пробва и да гони квота за игрите Рио 2016. Неуспява. В Истанбул обаче тайничко идва цялото му семейство и го подгрепя от трибуните.

„В този труден момент това беше най-големият подарък за мен“, казва Влади.

Следва операция и веднага започва кинезитерапия. Пет месеца Иван Касапов не го оставя намира, работи всеки ден с боеца. Кондиционният му треньор Иван Божилов, с когото са заедно от 2005-а, също е редом до него.

Осем месеца по-късно Далаклиев отново е на състезание. А след година и половина вече е и трети в света.

Но амбициите на момчето от Ботевград не спират до тук. Сега се е прицелил да сбъдне детската си мечта – да стъпи на олимпийското татами, а защо не и да се качи на стълбичката.

 

Любител на екстремното

Владимир Далаклиев признава, че е любител на екстремното. Обича автомобилния дрифт. Но и всякакви други спортове – волейбол, баскетбол, скачал е и с бънджи. И въпреки че има специалност компютърна техника и технологии, бъдещето си вижда в спорта. Ден преди да замина за шампионата в Република Корея си взема и държавния изпит в НСА. А сега в свободното си време уча на таекуондо деца. Има много силна връзка с родителите си, както и със сестра си Биляна, студентка в Софийския университет. А половинката му Илиана също следва. И въпреки че и двамата са се отдали на кариерите си, вече година и половина са заедно.

 

За него

Силен характер и пределно мотивиран

Когато баща му го доведе при мен още 5-годишен, беше слабичко, но смело и щуро хлапе. Все с рани, по себе си. Притежава изключителни физически данни за нашия спорт, но е и безспорен талант. Като по-млад не обръщаше внимание в коя държава играе, срещу кого се бие. Докато сега повече ги премисля нещата. Много е свързан със семейството си, и когато там нещо не е наред, му се отразява. Но е изключително силен характер и пределно мотивиран. Знае какво иска и преследва целите си. Всеки спортист мечтае да отиде на олимпиада, както и той. Но преди световното ми каза: „Добре де, ами ако сега взема медал, няма ли да се зарадваш?” Ето, че го направи.

Пламен Трънски, личен треньор

 

Не се огъва пред трудностите

Изключително фокусиран. И когато си набележи цел, не отделя поглед от нея. Сигурен е, че ще успее и се бори до край. Най-важното е, че не се огъва пред трудностите. Освен това има много благ характер, нещо което специално за бойните спортове, обществото не дава особен кредит на доверие. Много е сърцат, готов да помогне на всеки на улицата. И никога няма да кажеш, че е свързан с бойните спортове, няма агресия у него, стига разбира се, да не го предизвикат. Изключително дисциплиниран и отговорен. Още от дете беше атлетичен, рядко гъвкав и много поврътлив. Тогава му дадохме и прякора Влади Нинджата.

Стоян Петков, национал по кикбокс, трети на световната купа 2017

 

Винаги е знаел къде му е мястото

Много пъти му се е случвало да победи най-силните, но все късметът му изневеряваше и оставаше на крачка от медала. Винаги е знаел къде му е мястото. С него ни свързва дългогодишно приятелство, когато бяхме деца на по 32 килограма. Луда глава и много щур, любител на екстремното. Ако трябва да скочи от някъде, ще го направи с главата надолу. Държи си на своето, независимо дали е прав. Забавен, артистичен, обича закачките. Имал е много тежки моменти, в които трудно оцеляваше като спортист - без никакво финансиране, никакво възстановяване. Но се справи, благодарение на характера си. А притежава талант, с който много малко хора по света могат да се похвалят.

Цветолюб Илиев, съотборник и бивш спаринг партньор