На 27 март 2019 да почерпят

Кубрат Пулев – целувка за милиони?

Борисов: Писах на премиерите на Гърция, Испания, Ирландия, Португалия, Словакия и Хърватия да подкрепят усилията ни за справедливи мерки по пакета “Мобилност”

Пука им на циганите, че сме профукали 1 милиард за тях Красимир Каракачанов организира кръгла маса за циганизацията на България

Продават хижа и хотел на ВМЗ-Сопот Към един от имотите има планинско пасище от 1,1 млн. кв.м

НАП проверява сделките на „Артекс“ (обзор) Антикорупционната комисия изисква документи от фирмата за 4 години назад

Вижте евтиния апартамент от „Артекс“ на зам.-министъра на енергетиката Красимир Първанов

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 27 март 2019

Укрепването на свлачището по пътя Смолян – Мадан започва до лятото

700 превозвачи блокират Страсбург Шествие ще затвори и центъра на София

Рекорден ръст на потребителските заеми Спестяванията на гражданите в банките нараснаха с 4 млрд. лв.

Бисер Лазов, основен свидетел по делото “КТБ”: Цветан Василев плащаше на Иван Костов и дъщеря му (обзор) Банкерът беглец давал по 25 000 лв. на месец на бившия премиер до фалита през 2014 г.

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 27 март 2019

Макрон продаде на Китай 300 „Еърбъс“-а

Стартира седмият сезон на „Футбол за приятелство“ Началото бе дадено от Газпром, официален спонсор на Шампионска лига

Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища: Губим стотици милиони от нелегална търговия на зеленчуци

Предлагат албански краставици за български

 

– Г-н Иванов, какви са нелоялните практики на търговците на плодове и зеленчуци?

– Във функциониращия ни пазар има група „играчи“, които не спазват правилата за лоялна търговия. Регистрират се като земеделски производители, а всъщност продават стока от всякаква дестинация, включително българска. Точно този тип търговци спестяват плащания към държавата, което води до нелоялна конкуренция срещу българските земеделски производители. Практиката показва, че имаме хора, които са с регистрация за земеделски производители, а всъщност са просто търговци. Те крият освен ДДС, подоходни данъци, осигуровки, а и излизат по-конкурентоспособни заради спестяванията. Това прави земеделския производител потърпевш. Всякакви паразитни структури водят до отклонения, затова трябва да се предприемат нормативни промени, за да бъде забранено у нас да има продавачи, които действат извън правилата, установени от търговския закон. Основният проблем за реализацията на българското производство са търговските практики, затова трябва да има равни правила за всички търговци.

– Какви са вредите от нелегалната търговия на пазара на плодове и зеленчуци?

– Нелегалната търговия много трудно може да бъде измерена в точни стойности. Но вредата за година достига стотици милиони левове. Държавата полага големи усилия в борбата с нелегалната търговия, но са нужни нормативни промени за по-добри резултати. Около 2000 нелоялни търговци циркулират в страната, през пролетта са повече, а през зимата намаляват. Преките вреди от тези търговци са по-малки от косвените. Те не плащат данък общ доход, надхвърлят оборота, прикриват ДДС, но косвено вредят повече, продавайки стока без документи, която стига до веригите и плъзва по пазара на дребно. Освен това те създават лоша пазарна среда и нелоялна конкуренция спрямо българското производство. Премахването на нелоялните търговци от пазара е изключително важно. Страните от Северна Европа показват доста добър пазарен модел за сдружаване на земеделските производители. Световната практика за обединение в бранша е доста ефективна – съкращава веригата от нелоялни практики, почти неутрализира сезонните колебания, нормализира пазара и най-вече позволява на търговците да се съревновават с умения, а не с тактики.

– Конкурентоспособни ли са българските производители?

– Тази година пазарът ни се насити с българско производство, увеличиха се производителите, както и предлагането на стоки. Климатичните промени повлияха на доматопроизводството в началото на годината, намали се предлагането, но въпреки това имаме по-големи количества наше производство на плодове и зеленчуци спрямо 2015 г. Европейските фондове спомогнаха за този ръст, като доста пари се инвестираха в земеделието. Бъдещето на селското стопанство у нас е в експорта, целите ни трябва да са високоефективните пазари в Северна Европа. Имаме много добро качество на плодовете и зеленчуците и можем да стъпим на тези пазари. Имаме и потенциал да произвеждаме повече, затова ако земеделските производители се сдружат, ще станат по-ефективни. Ако земеделските производители се сдружат за общи разходи, продажби, хладилни бази, много бързо страната ни ще стане водеща в бранша. Нужна е правилната логистика, за да можем да изнесем продукцията си. Потребителят предпочита българското производство, пример за това е, че през лятото имаше доста скъпи български домати, които се купуваха повече от евтиния полски зеленчук. Но процентът на задоволяване на пазара тази година е нисък, преди сме произвеждали дори 100% над нуждата за потребление.

– Как да разпознаем българската от вносната стока?

– Понякога е много трудно потребителят да се ориентира. Всички търговци на плодове и зеленчуци са длъжни да имат документи за качество и произход. Тази година има над 400 търговци, глобени точно заради липса на документи за качество, произход и безопасност на стоката, от над 1000 санкционирани. Затова съветвам потребителите да изискват документ за качество на стоката от търговеца и да искат касовата бележка. Потреблението трябва да е активно, за да може да се намалят негативните процеси на пазара. Основните хранителни продукти – сирена и кашкавали, могат да се различат по опаковките и по БДС стандарта. Но при тях е възможно суровината за производството им да е внесена от друга държава. Потребителите трябва да се ориентират по производителя на продукта и дали е спазен БДС стандартът. При плодовете и зеленчуците характеристиките на продуктите внос и българско производство не се различават на външен вид, затова потребителите трябва да се информират за произхода на стоката от търговеца. В момента албански краставици се предлагат за български на пазара и няма шанс да ги различиш на външен вид.

– Има ли вариант, при който да бъдат избегнати комисионите на прекупвачите на плодове и зеленчуци?

– Да със сдружения на земеделските производители. Сам по себе си българският производител е слаб. Дребният земеделец става жертва, получава ниска цена за стоката си, веригата обира предадената стойност и потребителят получава по-висока цена. Сдружението в бранша съкращава и унищожава тази верига.

– Как ще коментирате пазара на пшеницата у нас, има ли свръхпредлагане на стоката?

– Определено има свръхпредлагане на пшеницата на световния пазар и у нас. Ще е трудно производителите да реализират стоката си, тъй като пазарът сега е труден. Към момента нямаме равновесна цена на пшеницата, има предимно единични сделки на различни стойности. Украйна и Русия също имат големи излишъци на зърно. Но свръхпредлагането на пшеницата е чудесна възможност да се развие българската борсова търговия. Борсовият пазар е еталон и критерий за цени, повишава прозрачността в търговията и в икономиката.

– Очаквате ли поскъпване на хранителните продукти покрай празниците?

– От няколко години няма драстично изменение на цените на едро покрай празниците, въпреки че на регионално ниво в търговията на дребно има спекулации и вариране на цената. Но определено няма сериозни колебания в стойността на храните покрай празниците, даже наблюдаваме обратната тенденция за поевтиняване на основните хранителни продукти. Относно плодовете и зеленчуците извън сезон е нормално да има по-високи цени, но стигат рамките на нормалното. Към днешна дата отчитаме по-ниски нива на цените на едро на храните, спрямо 2015 г. Пазарът на дребно реагира по-различно и може цените да варират, но това е моментно явление.

 

Нашият гост

Владимир Иванов е роден през 1971 г. Завършил е „Аграрна икономика“ в УНСС. През 1998 г. е преминал обучение в Холандия за добри търговски практики, а през 1999 г. – специализация за борба с корупцията при професор от Оксфорд. От 1997 до 2000 г. заема последователно длъжностите експерт, главен експерт и ръководител на сектор, а от 2000 г. е началник на отдел „Надзор“ в Държавната комисия по стокови борси и тържища. Народен представител в 42-рото народно събрание. Изкарва два мандата като член на ДКСБТ, а от 2015 г. е избран за председател на комисията.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.