Близо 30 години художникът измисля и рисува персонажи във филми на Спилбърг, Земекис, Крис Кълъмбъс и Тим Бъртън
Той работи за филмовите гиганти Юнивърсъл, Уорнър Брадърс, Дриймуъркс, Сони Пикчърс. Под неговата ръка оживяват любими персонажи в шедьоври на анимацията и живото кино като „Стюарт Литъл", „Космически забивки", „Коледна песен", „Алиса в страната на чудесата", „Алиса в огледалния свят". Художникът с развинтено въображение и шантави рисунки става любимец на култовите режисьори Робърт Земекис и Крис Кълъмбъс в суперпродукцията „Хари Потър".
„Често ме наричат аниматор, но в повечето филми, за които съм работил, съм правил дизайна на типажите – и на живите, и на анимационните. Това е нещо съвсем различно", обяснява Владимир Тодоров. Неговата работа е в началото на продукциите – да нарисува как да изглеждат героите. Показва ги на режисьора, той нанася бележки. После разработва всевъзможни варианти, докато се одобрят от режисьора. После идват аниматорите, които ги раздвижват с компютърна 3D анимация. Типажите на живите герои пък отиват при гримьорите и дизайнерите по костюми. За много от филмите е правил и стори борд – нещо като комикс картинки, всеки кадър се разбива на много последователни кадри и от това става ясно как ще изглеждат отделните сцени, къде ще е камерата и т.н.
Животът му е като стори борд за фантастичен филм. Още когато е на 3 години, си създава собствен въображаем свят, в който потъва, докато си играе. В началото е пластилинът. От него оживяват човечета, животни, издигат се крепости, пиратски кораби и цели градове. В някакъв момент тази страст прераства в рисуване и той завършва Художествената гимназия. Би трябвало да следва художествена академия, но го влече анимацията, която обединява в едно рисуването и пластилиновия му свят. Има късмета да попадне в ускорен курс за аниматори, когато едно студио поема поръчка да прави сериал за BBC.
„Това промени тотално пътя ми", споделя художникът. Започват работата по сериала, но тогава идват промените, проектът е свален и всички аниматори тръгват да си търсят работа в чужбина. Владо кандидатства по обява за аниматори и така се озовава
в Лондон на 22 години
Там изненадан научава, че „Амблимейшън", за която ще работи, е дъщерна фирма на компанията на Стивън Спилбърг „Амблин". „Работих за студио „Юнивърсъл" и Спилбърг, може да си представиш какъв културен шок е било за мен това", казва художникът. Той се включва в 3 анимации и тогава разтурват лондонското студио, а Спилбърг заедно с още двама съдружници прави „Дриймуъркс" – един от гигантите в анимацията днес. Канят всички в Лос Анджелис, като работата започва след 5-6 месеца, а през това време Владо си търси друга работа в Лондон и започва в малко студио, което прави анимациите във филма Space Jam („Космически забивки"), с Майкъл Джордън и с всичките герои на „Уорнър Брадърс" от анимацията „Шантави рисунки". Не му се мести в Лос Анджелис, не го харесва никак. Предпочита да остане в Лондон, а и жена му Боряна има хубава кариера като агент на недвижими имоти. От „Дриймуъркс" го освобождават без проблеми.
В Лондон той работи година и половина по „Космически забивки", а после от „Сони" отново го канят в Лос Анджелис за „Стюарт Литъл". Когато отново отива в града, попада в съвсем друг район, около океана, и градът изведнъж започва да му харесва. Тогава го викат обратно за „Хари Потър". „Не бях чувал нищо за Хари Потър. Бяха излезли вече 2 книги и имаха огромна популярност", спомня си художникът.
Казват му, че ще остане седмица, максимум две. „Жена ми беше в Ел Ей, имах само един куфар с фланелки, както си идвах от България. Летя до Лондон, купувам си книгата веднага. На следващия ден ме вземат с кола, а докато пътувам, прелиствам „Хари Потър", за да разбера за какво става дума. Карат ме в Сейнт Олбан, където започват снимките на филма", разказва художникът.
Сейнт Олбан е малко красиво градче от римско време на около 30 км от Лондон. Там в една изоставена фабрика за самолети от Втората световна война, наета от „Уорнър", се снима „Хари Потър". „Режисьорът Крис Кълъмбъс страшно ме хареса", казва Владо. До този момент Кълъмбъс е снимал „Сам вкъщи", „Мисис Даутфайър", „Коледата невъзможна", но никога не е правил филм с толкова много визуални ефекти и развинтената фантазия на Тодоров много му допада. „Кълъмбъс се вкопчи в мен, каза ми:
„А, не, не, оставаш тук"
Владимир рисува визиите на кентавъра, триглавото куче, трола и много други. Минава месец, а работата не свършва и Владо звъни на жена си да взема самолета за Лондон. Докато се снима, той рисува, а авторката на книгата Джоан Роулинг непрекъснато се разхожда наоколо и проследява работата. „Тя ми написа автограф в една книга. Нарече ме кентавър, защото тогава правех точно образа на кентавъра. Това беше самото начало, времето, в което всичко се раждаше пред очите й – от нищо нещо", споделя артистът.
На мястото на снимките всеки ден пристигат куп брилянтни актьори като сър Кенет Брана. „Кой ли не се изсипа там на снимките. Имаше звезди за кастинг и други, които просто идваха от любопитство. Водеха и децата си да видят как се прави „Хари Потър". Децата актьори също се въртяха наоколо, надничаха какво правя, а аз ги пъдех. Най-упорити бяха Даниел Радклиф (Хари Потър), Ема Уотсън (Хърмаяни Грейнджър) и Рупърт Гринт (Рон Уизли). Те и близнаците вече бяха избрани и нещо репетираха там. В същото време се строят декори, а те хвърчат насам-натам, играят си. Спират при мен и питат: „Кво прайш, кво прайш, кво рисуваш тук?" „Рисувам теб, викам, само че в роля. Излизайте оттук, че трябва да работя", разказва през смях Владо.
След 6 месеца работа за „Хари Потър" той се връща в Лос Анджелис за „Стюарт Литъл 2". Тогава на хоризонта се появява Робърт Земекис и го канят за филма му „Полярен експрес". „Имаше и други художници, но странно, и той се лепна за мен като Кълъмбъс. Аз правя набързо нещо, Земекис го вижда и казва: „Това е, влиза директно във филма. Кой е този, кой е този?".
По това време Тодоров приключва със „Сони", става фрилансър, а Земекис го кани и за следващите си проекти „Беулф" и „Майло на Марс". После идва шедьовърът „Коледна песен" по Чарлз Дикенс – прочутата история за скъперника Скрудж. Междувременно Владо работи и за „Алиса в страната на чудесата" на Тим Бъртън и „Алиса в огледалния свят" на Джон Бобин.
През 2017 г. излиза и
първият негов късометражен анимационен филм
– Flutter, по който работи около две години и половина сам, без финанси и екип. Героят му живее в свят, в който всички около него могат да летят и гравитират – котки, мишки, риби, само той не може. Прави си крила, но среща друго същество - от нежния пол, което е в инвалидна количка. То също като него не е можело да лети, политнало е с крила, счупило ги е и се е пребило. Героят на „Флътър" се влюбва в нея и се отказва от мечтата си да лети.
Владимир Тодоров е в София до края на май, защото започва нов късометражен филм, за който е спечелил субсидия от Националния филмов център – Dreamer („Мечтател"). „Никога не съм се дистанцирал от България и от филмопроизводството тук - споделя художникът. – Никога не съм бил разочарован от България, нито пък съм се приемал за емигрант. Аз съм просто един българин, който работи в чужбина, защото в страната си няма тази възможност."
История за 100 милиона долара
Докато работи за Земекис, на Владо започва „лееекичко да му писва" да реализира чужди проети и решава да създаде нещо свое – книгата фантазия Moon Rock („Лунен камък"), с много негови илюстрации. Когато тя излиза, я показва на Земекис. „Той ми се обади и поиска да поговорим. Обясни ми набързо, че е впечатлен от книгата и иска да откупи правата за филм. Попита ме дали съм я показвал на друг. Казах, че не съм. И да видиш как големият Земекис продава себе си. Каза: „Ако го покажеш на Стивън например (Спилбърг, с когото Земекис е приятел – б.а.), това може да е най-добрият ден в живота ти, но и най-лошият. Защото Стивън ще го вземе, обаче той има още 200 проекта. Стивън ще го сложи там на рафтчето някъде с другите и в един момент може да го направи, но може и да го забрави. Докато ние тук ще го направим бързо", разказва през смях Тодоров.
После се разиграва история, за която Владо дори и не е сънувал – за седмица-две Земекис откупува правата на книгата, още топла от печатницата. Започват безкрайни срещи на Владо и Боряна в дома на Земекис около Санта Барбара, при които на брейнсторминг обсъждат творението му. Планът е да се направи живо кино с анимация и ефекти. „Земекис реши и да го режисира, а аз бях на седмото небе и си казах, че съм ударил печалба от лотарията", спомня си Владо.
Тогава обаче на Земекис се отваря възможност за финансиране на друг негов проект – римейк на „Жълтата подводница", и решава да потърси друг режисьор за „Лунен камък". Владо набира смелост и в имейл му предлага той да режисира филма си. Земекис му казва: „Добре. Можеш да пробваш". „Изстинах още при първата дума и зверски се уплаших – ами ако се проваля?! Та това е филм, продуциран от самия Земекис, с бюджет не по-малко от 100 милиона долара! Два-три месеца се мъчих да адаптирам собствения си текст и накрая Земекис ми предложи да намерим друг режисьор. И точно тогава се смени ръководството на „Дисни", бяха свалени абсолютно всички проекти, включително и „Лунен камък".
В страната на собствените си чудеса
В момента в издателство „Бард" се подготвя за издаване книгата на Владимир Тодоров „Архипелаг", която е излязла на английски в Ню Йорк преди няколко години. Тя е юношеско приключенско четиво с много илюстрации, рисувани от него. В основата на сюжета е ситуация, при която след глобалното затопляне, при което океанът се е вдигнал с десетки метри и е покрил всичко, над водата са останали да стърчат само част от най-високите сгради в Ню Йорк. Книгата разказва как оцелелите след потопа хора се адаптират към нов начин на живот над водата. Реализацията на българското издание се организира от приятеля на Владо - Любен Дилов-син. Двамата смятат да предложат на издателите и книгата „Лунен камък", която е излязла само на английски, и която Земекис е готов да филмира.
Излязла е на български и книжката за малки деца „Капризите на Оливър", с много илюстрации и малко текст, издадена на английски като Olivers Tantrums. В работата по трите книги му помага Боряна, която е филолог, а във филма „Флътър" е и копродуцент. В Лос Анджелис съпругата му работи в компания за кетъринг, където правят здравословни обеди за ученици. Имат две деца – Александър на 16 и Ангелина на 14 години. „В тази англоезична среда българският им е закърнял - споделя Владо. – Ние им говорим на български, те разбират, но отговарят на английски. Но като си дойдат тук при бабите, много бързо започват да говорят на български."
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш