Проливни дъждове наводниха и разрушиха пътища в Сърбия

19-годишен пострада при сбиване в училище

Румен Радев в Димитровград: Срещата с българската общност в Западните покрайнини е знакова

Венсант Винел към младежи в неравностойно положение: Изкуството и културата са задължителни!

Потоп удари монтанското село Ерден 100 л на квадрат се изляха за половин час, багери и камиони разчистват кал и дървета

Сотир Цацаров: До момента издирването на избягалия затворник не е довело до резултат

Пожарната в готовност заради задаващия се дъжд

Бойко Борисов: Незабавно затваряне на външните граници на ЕС

Над 200 нарушения за три часа засече нова камера на полицията в Разград

Скандал прекъсна заседанието на парламента

Корнелия Нинова: Да не заменяме с бежанци сънародниците си, които изгонихме в чужбина

Не мога да обещая, че ще кандидатстваме за eврозоната следващата седмица, заяви Томислав Дончев

Премиерът Борисов: Няма желаещи за катаджии, откакто въведохме камери и таблети

Гюнтер Йотингер : Целият ЕС трябва да помогне на страните, приемащи мигранти

Внесоха обвинителен акт срещу петима, участвали в телефонна измама за 76 000 лв.

Владимир Тодоров – кентавърът от „Хари Потър“ Близо 30 години художникът измисля и рисува персонажи във филми на Спилбърг, Земекис, Крис Кълъмбъс и Тим Бъртън

Владимир Тодоров

Той работи за филмовите гиганти Юнивърсъл, Уорнър Брадърс, Дриймуъркс, Сони Пикчърс. Под неговата ръка оживяват любими персонажи в шедьоври на анимацията и живото кино като „Стюарт Литъл”, „Космически забивки”, „Коледна песен”, „Алиса в страната на чудесата”, „Алиса в огледалния свят”. Художникът с развинтено въображение и шантави рисунки става любимец на култовите режисьори Робърт Земекис и Крис Кълъмбъс в суперпродукцията „Хари Потър”.

„Често ме наричат аниматор, но в повечето филми, за които съм работил, съм правил дизайна на типажите – и на живите, и на анимационните. Това е нещо съвсем различно”, обяснява Владимир Тодоров. Неговата работа е в началото на продукциите – да нарисува как да изглеждат героите. Показва ги на режисьора, той нанася бележки. После разработва всевъзможни варианти, докато се одобрят от режисьора. После идват аниматорите, които ги раздвижват с компютърна 3D анимация. Типажите на живите герои пък отиват при гримьорите и дизайнерите по костюми. За много от филмите е правил и стори борд – нещо като комикс картинки, всеки кадър се разбива на много последователни кадри и от това става ясно как ще изглеждат отделните сцени, къде ще е камерата и т.н.

Животът му е като стори борд за фантастичен филм. Още когато е на 3 години, си създава собствен въображаем свят, в който потъва, докато си играе. В началото е пластилинът. От него оживяват човечета, животни, издигат се крепости, пиратски кораби и цели градове. В някакъв момент тази страст прераства в рисуване и той завършва Художествената гимназия. Би трябвало да следва художествена академия, но го влече анимацията, която обединява в едно рисуването и пластилиновия му свят. Има късмета да попадне в ускорен курс за аниматори, когато едно студио поема поръчка да прави сериал за BBC.

„Това промени тотално пътя ми”, споделя художникът. Започват работата по сериала, но тогава идват промените, проектът е свален и всички аниматори тръгват да си търсят работа в чужбина. Владо кандидатства по обява за аниматори и така се озовава

в Лондон на 22 години

Там изненадан научава, че „Амблимейшън”, за която ще работи, е дъщерна фирма на компанията на Стивън Спилбърг „Амблин”. „Работих за студио „Юнивърсъл” и Спилбърг, може да си представиш какъв културен шок е било за мен това”, казва художникът. Той се включва в 3 анимации и тогава разтурват лондонското студио, а Спилбърг заедно с още двама съдружници прави „Дриймуъркс” – един от гигантите в анимацията днес. Канят всички в Лос Анджелис, като работата започва след 5-6 месеца, а през това време Владо си търси друга работа в Лондон и започва в малко студио, което прави анимациите във филма Space Jam („Космически забивки”), с Майкъл Джордън и с всичките герои на „Уорнър Брадърс” от анимацията „Шантави рисунки”. Не му се мести в Лос Анджелис, не го харесва никак. Предпочита да остане в Лондон, а и жена му Боряна има хубава кариера като агент на недвижими имоти. От „Дриймуъркс” го освобождават без проблеми.

В Лондон той работи година и половина по „Космически забивки”, а после от „Сони” отново го канят в Лос Анджелис за „Стюарт Литъл”. Когато отново отива в града, попада в съвсем друг район, около океана, и градът изведнъж започва да му харесва. Тогава го викат обратно за „Хари Потър”. „Не бях чувал нищо за Хари Потър. Бяха излезли вече 2 книги и имаха огромна популярност”, спомня си художникът.

Казват му, че ще остане седмица, максимум две. „Жена ми беше в Ел Ей, имах само един куфар с фланелки, както си идвах от България. Летя до Лондон, купувам си книгата веднага. На следващия ден ме вземат с кола, а докато пътувам, прелиствам „Хари Потър”, за да разбера за какво става дума. Карат ме в Сейнт Олбан, където започват снимките на филма”, разказва художникът.

Сейнт Олбан е малко красиво градче от римско време на около 30 км от Лондон. Там в една изоставена фабрика за самолети от Втората световна война, наета от „Уорнър”, се снима „Хари Потър”. „Режисьорът Крис Кълъмбъс страшно ме хареса”, казва Владо. До този момент Кълъмбъс е снимал „Сам вкъщи”, „Мисис Даутфайър”, „Коледата невъзможна”, но никога не е правил филм с толкова много визуални ефекти и развинтената фантазия на Тодоров много му допада. „Кълъмбъс се вкопчи в мен, каза ми:

„А, не, не, оставаш тук”

Владимир рисува визиите на кентавъра, триглавото куче, трола и много други. Минава месец, а работата не свършва и Владо звъни на жена си да взема самолета за Лондон. Докато се снима, той рисува, а авторката на книгата Джоан Роулинг непрекъснато се разхожда наоколо и проследява работата. „Тя ми написа автограф в една книга. Нарече ме кентавър, защото тогава правех точно образа на кентавъра. Това беше самото начало, времето, в което всичко се раждаше пред очите й – от нищо нещо”, споделя артистът.

На мястото на снимките всеки ден пристигат куп брилянтни актьори като сър Кенет Брана. „Кой ли не се изсипа там на снимките. Имаше звезди за кастинг и други, които просто идваха от любопитство. Водеха и децата си да видят как се прави „Хари Потър”. Децата актьори също се въртяха наоколо, надничаха какво правя, а аз ги пъдех. Най-упорити бяха Даниел Радклиф (Хари Потър), Ема Уотсън (Хърмаяни Грейнджър) и Рупърт Гринт (Рон Уизли). Те и близнаците вече бяха избрани и нещо репетираха там. В същото време се строят декори, а те хвърчат насам-натам, играят си. Спират при мен и питат: „Кво прайш, кво прайш, кво рисуваш тук?” „Рисувам теб, викам, само че в роля. Излизайте оттук, че трябва да работя”, разказва през смях Владо.

След 6 месеца работа за „Хари Потър” той се връща в Лос Анджелис за „Стюарт Литъл 2″. Тогава на хоризонта се появява Робърт Земекис и го канят за филма му „Полярен експрес”. „Имаше и други художници, но странно, и той се лепна за мен като Кълъмбъс. Аз правя набързо нещо, Земекис го вижда и казва: „Това е, влиза директно във филма. Кой е този, кой е този?”.

По това време Тодоров приключва със „Сони”, става фрилансър, а Земекис го кани и за следващите си проекти „Беулф” и „Майло на Марс”. После идва шедьовърът „Коледна песен” по Чарлз Дикенс – прочутата история за скъперника Скрудж. Междувременно Владо работи и за „Алиса в страната на чудесата” на Тим Бъртън и „Алиса в огледалния свят” на Джон Бобин.
През 2017 г. излиза и

първият негов късометражен анимационен филм

– Flutter, по който работи около две години и половина сам, без финанси и екип. Героят му живее в свят, в който всички около него могат да летят и гравитират – котки, мишки, риби, само той не може. Прави си крила, но среща друго същество – от нежния пол, което е в инвалидна количка. То също като него не е можело да лети, политнало е с крила, счупило ги е и се е пребило. Героят на „Флътър” се влюбва в нея и се отказва от мечтата си да лети.

Владимир Тодоров е в София до края на май, защото започва нов късометражен филм, за който е спечелил субсидия от Националния филмов център – Dreamer („Мечтател”). „Никога не съм се дистанцирал от България и от филмопроизводството тук – споделя художникът. – Никога не съм бил разочарован от България, нито пък съм се приемал за емигрант. Аз съм просто един българин, който работи в чужбина, защото в страната си няма тази възможност.”

История за 100 милиона долара

Докато работи за Земекис, на Владо започва „лееекичко да му писва” да реализира чужди проети и решава да създаде нещо свое – книгата фантазия Moon Rock („Лунен камък”), с много негови илюстрации. Когато тя излиза, я показва на Земекис. „Той ми се обади и поиска да поговорим. Обясни ми набързо, че е впечатлен от книгата и иска да откупи правата за филм. Попита ме дали съм я показвал на друг. Казах, че не съм. И да видиш как големият Земекис продава себе си. Каза: „Ако го покажеш на Стивън например (Спилбърг, с когото Земекис е приятел – б.а.), това може да е най-добрият ден в живота ти, но и най-лошият. Защото Стивън ще го вземе, обаче той има още 200 проекта. Стивън ще го сложи там на рафтчето някъде с другите и в един момент може да го направи, но може и да го забрави. Докато ние тук ще го направим бързо”, разказва през смях Тодоров.

После се разиграва история, за която Владо дори и не е сънувал – за седмица-две Земекис откупува правата на книгата, още топла от печатницата. Започват безкрайни срещи на Владо и Боряна в дома на Земекис около Санта Барбара, при които на брейнсторминг обсъждат творението му. Планът е да се направи живо кино с анимация и ефекти. „Земекис реши и да го режисира, а аз бях на седмото небе и си казах, че съм ударил печалба от лотарията”, спомня си Владо.

Тогава обаче на Земекис се отваря възможност за финансиране на друг негов проект – римейк на „Жълтата подводница”, и решава да потърси друг режисьор за „Лунен камък”. Владо набира смелост и в имейл му предлага той да режисира филма си. Земекис му казва: „Добре. Можеш да пробваш”. „Изстинах още при първата дума и зверски се уплаших – ами ако се проваля?! Та това е филм, продуциран от самия Земекис, с бюджет не по-малко от 100 милиона долара! Два-три месеца се мъчих да адаптирам собствения си текст и накрая Земекис ми предложи да намерим друг режисьор. И точно тогава се смени ръководството на „Дисни”, бяха свалени абсолютно всички проекти, включително и „Лунен камък”.

В страната на собствените си чудеса

В момента в издателство „Бард” се подготвя за издаване книгата на Владимир Тодоров „Архипелаг”, която е излязла на английски в Ню Йорк преди няколко години. Тя е юношеско приключенско четиво с много илюстрации, рисувани от него. В основата на сюжета е ситуация, при която след глобалното затопляне, при което океанът се е вдигнал с десетки метри и е покрил всичко, над водата са останали да стърчат само част от най-високите сгради в Ню Йорк. Книгата разказва как оцелелите след потопа хора се адаптират към нов начин на живот над водата. Реализацията на българското издание се организира от приятеля на Владо – Любен Дилов-син. Двамата смятат да предложат на издателите и книгата „Лунен камък”, която е излязла само на английски, и която Земекис е готов да филмира.

Излязла е на български и книжката за малки деца „Капризите на Оливър”, с много илюстрации и малко текст, издадена на английски като Olivers Tantrums. В работата по трите книги му помага Боряна, която е филолог, а във филма „Флътър” е и копродуцент. В Лос Анджелис съпругата му работи в компания за кетъринг, където правят здравословни обеди за ученици. Имат две деца – Александър на 16 и Ангелина на 14 години. „В тази англоезична среда българският им е закърнял – споделя Владо. – Ние им говорим на български, те разбират, но отговарят на английски. Но като си дойдат тук при бабите, много бързо започват да говорят на български.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.