Дневен хороскоп на Алена за сряда, 16.10.2019

На 16 октомври 2019 да почерпят

Кървавите сълзи на Арлекин „Жокер“ е чудовищен и талантлив филмов калейдоскоп, в който въобще няма морал

7 души загинаха, след като хеликоптер се разби в Афганистан

Тръмп поиска край на офанзивата в Сирия (обзор) Вашингтон обяви наказателни тарифи за Анкара

Красимир Балъков: Поднасям своите извинения на английските футболисти

Шефът на съдиите и още четирима от БФС задържани за разпит

Сделки за милиарди сключиха Москва и Рияд Най-важното споразумение - за стабилизиране на цените на петрола

Пациент сам си избра сърдечната клапа Екип на проф. Иво Петров направи първата имплантация на MyVal

Убиецът Полфрийман излeзe от изолатора в Бусманци (обзор)

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 16 октомври 2019

Защо чакахме досега?

Джок Полфрийман напусна центъра в Бусманци

20 млн. евро са нужни за повече чартъри

Петима пияни шофьори хванаха за една нощ в Сливен

Владко Панайотов: Tехнологии, а не войни, носят световно господство Днес член-кореспондентът получава орден “Св. Св. Кирил и Методий” - огърлие

Г-жа Фандъкова никога не се оправдава, никого не напада и не търси външни причини – тя поема удара върху себе си

Ако изостанем, ще се получи така, че ще продаваме тонове домати, чушки и какво ли не, за да купим една водородна станция, която да отоплява квартал на София

– Проф. Панайотов, поздравления за удостояването Ви с орден “Св. Св. Кирил и Методий” . Хубаво е, че Вашият принос в науката се оценява от Президентството. Но каква е житейската и творческа цена на един такъв орден?
– Благодаря за поздравленията. Благодаря на президента Радев, на правителството и на министър-председателя Бойко Борисов. Честно казано, не съм го очаквал. Разбирате за какво говоря – без протекции и партийна подкрепа, без да съм в светлината на прожекторите, без да съм даже познат с тези, които решават. Който ме познава, знае за какво говоря. Моят девиз е: всяка власт ще имат нужда от хора, които вършат работа в полза за всички. Това изисква да се стремиш да си на върха на своята професия. Уважавам хората за техните лични качества, а не за партийна принадлежност. Уважавам всички държавници досега, защото съм убеден, че са работили за България според възможностите си. Бях в течение на 10 години в Чили, работих в минната индустрия – главно в пустинята Атакама. За тези години там се смениха три строя – от диктатура през преход до демокрация. Видях как стигнаха до помирение, как работят за своята страна и тя върви нагоре в икономическо отношение. Как никой не ме попита кого харесвам и кого не! Единственият разговор с топ-менажера беше – “ние знаем проблема, а ти знаеш решението”. Това е признанието. То е нещо неуловимо и незнайно. Аз не съм го мечтал и не знам как става. Във вярност мога да се кълна само на жена си. И твърдо знам, че ако утре не съм на ниво, хората няма да ми простят.

– Вие сте участвали в дискусиите в Европарламента за шистовия газ. Кои са плюсовете и минусите?
– Това е един от най-важните въпроси, засягащ не само България, но и света. Европа е разделена по него. В Европарламента бях член на Комисията по околна среда и затова съвсем естествено приемах всички представители на “Зелените” в България. Те идваха със своите страхове и критики за шистовия газ, бяха добре информирани и настояваха за законодателни промени. Негативните примери, които представяха, влизаха в разрез с информацията от производителите на шистов газ. Същевременно бях избран за един от докладчиците в Европарламента по този проблем и трябваше да имам пълна яснота. По мое предложение в Брюксел се организира Седмица на природния газ. Бяха поканени всички световни фирми от този сектор. Организирах конференцията, дадохме думата на фирмите да представят постиженията си, прогнозите в екологията, икономиката, индустрията. Тогава много подробно изложих опасенията на “Зелените” и напомних за страховете, които царят у нас. Фирмите производители бяха убедени, че шистовият газ е бъдещето. Както се твърди, ние имаме огромни залежи от него и страната ни ще се възроди чрез тази технология. Договорихме да организираме срещи с населението, където да присъстват всички заинтересовани страни. Да се говори за решаването на екологичните проблеми и това да бъдат срещи без срокове и ултиматуми. Но ако хората не са убедени в предимствата на шистовия газ, тогава да спрем тази тема. Фирмите производители се съгласиха, но мандатът ми свърши и това остана недовършено.

– Какво става с Вашата идея за водородна стратегия? Има ли паника сред производителите на петрол?
– Вижте, аз се ръководя от максимата “който владее суровините и особено т.нар. “стратегически метали”, той ще владее света”. Мнозина няма да се съгласят, но думата е за това, че в едно близко бъдеще светът няма да бъде завладяван чрез войни, а от технологични решения, на които всички ще се подчиняват волно или неволно. А те ще се определят понякога от едно малко количество стратегически метал, от атоми от т.н. “редкоземни елементи”. Без тях няма върхови технологии и завладяване на пазари, няма лидерство. Именно към тях, както и към получаването на базисни метали – олово, мед, цинк, желязо и др., трябва да насочим своето внимание. Как ще се произвеждат, кой ще ги произвежда – на каква цена, къде е Европа и къде е България в този процес? Това е една технологична революция – тиха, мощна, неумолима и ние трябва да мислим как да се включим в нея. Виждаме, че Щатите активно говорят за космически добив на метали. Ако изостанем, ще се получи така, че ще продаваме тонове домати, чушки и какво ли не, за да купим една водородна станция, която да отоплява квартал на София. Говоря пресилено, но за всичко трябва да се мисли сега. Никой няма да ни кани или увещава – успехът на отделната нация си е неин проблем. Сега имаме научен потенциал, който може да ни присъедини към това огромно технологично движение. Водородните технологии не са отговорът на всички въпроси, но те ще променят зависимостите и начина на живот. Паника няма, защото умните хора разбират, че този преход от едни горива към други ще стане – иска се време. Що се отнася до стратегическите елементи, аз не случайно споменах Чили. За мен това е един спасителен хоризонт за Европа и България – там са налични нужните елементи, а търговският, научният и туристически обмен между нашите две страни може да е огромен – това е един нов пазар за нас, а за Европа – източник на стратегически суровини за много години напред. Аз лично се познавам с новия президент на Чили – Пинера, имал съм честта да говоря с него. Той е един открит, приятелски настроен към България политик, модерно скроен човек.

– С кои други държави би трябвало да си сътрудничим?
– Не трябва да прекъсваме диалога със САЩ в областта на борбата с климатичните промени, не говоря да се преразгледа Парижкото споразумение, но да се намерят общите линии на съгласие по ключови въпроси, да се състави обединен колектив от учени и индустриалци от Европа, САЩ, Китай, Русия, Индия, Канада и други страни, които за следващия мандат на ЕК да разработят ефективни варианти за решаване на въпроса с емисиите и особено с въглищните централи. САЩ работят, независимо че са извън Парижкото споразумение. Преглеждайки последните американски патенти по темата, аз видях, че нашите патенти са цитирани като база за сравнение, което показва, че те не спират усилията си. Нека се обединим – целият свят ще спечели. Смятам, че би трябвало да се спре Брекзит. Да се направят компромиси, за да се върне Великобритания в семейството на Европа.

– На фона на световните мегаполиси как Ви се вижда екоравновесието на София? Столичната община направи много за облекчаване на трафика чрез метрото, велоалеите, електробусите. Какво още?
– Нека не драматизираме нещата. Тези процеси ги има навсякъде по света. Не искам да посочвам столици, където има дни, когато не може да се диша от смог, а и трафикът е метри на час. Това, което прави Столична община за последните години, е отлично. Обърнете внимание – г-жа Фандъкова никога не се оправдава, никого не напада и не търси външни причини – тя поема удара върху себе си и търси решение. Аз не се познавам с нея, не съм от ГЕРБ, не членувам в никоя партия, но за мен и особено за една жена на този пост – това е заслужаващо поздравления. Когато човек гледа какво се прави в София, не е нужно да изпада в “телешки възторг”, но може да каже едно “благодаря” на тези, които го правят. Имената на управляващите ще изтлеят във времето, но създаденото ще остане за поколенията. Тук може да бъде полезна организацията “Водородно общество на България” и нашите връзките в Европа – да докараме автобуси, движени от водород, както и автомобили – и това да бъде проект на Общината. Преди 6 години докарахме първия водороден автомобил в България, но не доразвихме проекта. Може би сега е моментът.

– В книгата си “Среща на две хилядолетия през моя поглед” цитирате Никсън – “Величието може да дойде с обикновени дрехи”. Какво пречи на хората у нас да се развиват, да вярват в силите си, да мечтаят? Имаме ли магическа формула, за да спрем обезлюдяването, демографския срив, изтичането на мозъци?
– Магическата формула е само една – да се покаже на хората, че ще живеят по-добре сега и веднага. Как? Всеки очаква бъдещето да дойде с фанфари, с нова кола пред дома, с весели и щастливи близки. Идва ли бъдещето в този бляскав вид? Очевидно – не. Затова мисля, че щастието може да е скрито в ежедневието, в привидната сивота и неподвижност на околната среда. То е думата, жестът и добрината. Просто трябва да се вгледаме по-внимателно около нас и зад обикновените дрехи да открием красотата и величието на отношенията, любовта, красотата, взаимната търпимост. Ще цитирам друг велик американски президент: “Ако една държава не може да помогне на своите бедни, които са много, то в един момент тя няма да може да запази и малцината си богати хора”. Ето го отговора на въпроса. За да мечтаят хората и да строят своето бъдеще, трябва да имат основата. Тя трябва да ги защитава, пази и крепи през времето – това може да го даде държавата. Тази грижа да се развива и допълва. Хората ще го оценят. И процесите на обезлюдяване постепенно ще спрат. Всичко е в доверието.

– Обожавате музиката, свирите на саксофон, ръководите групата “Владко Панайотов Бенд”. Кой е любимият Ви джаз музикант и дали езикът на музиката стопява различията между хората?
– Моят любимец е Дюк Елингтън, а музиката променя изцяло отношенията между хората. Ще ви дам пример с депутатите от Великобритания. В течение на първата година на моя първи мандат те не само не ме поздравяваха, те не ме поглеждаха. Чудех се защо. Беше ми обидно. Работех според силите си. Толкова студено се държаха в комисията, че не смеех да се изкажа, да не сгреша и да не се изложа. Това продължи до коледното парти на ЕП, когато аз свирих със световноизвестните музиканти братята Шинто – единият е тромпетист и певец, а другият – барабанист. Репетирахме в хотела, после на коледното парти изпълнихме композиции на Елвис Пресли, Тончо Русев, Бил Хейли и Тони Далара. Всички станаха на крака – беше невъобразимо! На другия ден аз не можех да позная моите намръщени колеги. Те бяха други хора – усмихнати, ведри, подкрепящи ме във всичко. На всяко мероприятие те искаха накрая да чуят моето мнение, бях специален и уважаван гост. Така продължи до края – те идваха на мои мероприятия в България, заедно правехме промени в директивите. Това показва, че уважението не е нещо, което трябва да ти се предостави. Трябва да се бориш за него, а музиката се оказва най-прекият път. И си мисля – за да успеем като колектив и държава, трябва да усещаме другия, защото ние всички зависим един от друг, без значение дали го разбираме или не. Когато това стане част от поведението ни, животът ще придобие красив облик.

 

Нашият гост

Чл. кор. проф. д.т.н. инж. Владко Панайотов е евродепутат (2007-2014), удостоен с наградата “Евродепутат на годината в областта на околната среда – 2013”.

Носител е на десетки отличия – Златен орден на труда (1985), Златен медал на Международния технически панаир (Пловдив, 1989), Инженер на годината (1990), 2 златни медала от East West Euro Intellect Technical Fair and International Exhibition (2003), ордените “Кирил и Методий” (Русия), “Стара планина” – първа степен (България, 2010), “Бернардо О’Хигинс” (Чили, 2012). Изобретател на годината (2014), почетен гражданин на Кърджали (2005).

Той е учен с изключителен принос в опазването на околната среда и борбата с климатичните промени.

Завършил е МХТИ “Д. Менделеев” (Москва), спец. “Химическа кибернетика” със златен медал. Автор е на над 180 публикации, 42 изобретения, патенти и полезни модели, 7 монографии, 8 учебника и помагала. Учен, общественик и музикант, впечатляващ с виртуозното си изпълнение на саксофон.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Поредният дървен философ, знаещ всичко което вижда от неговата си камбанария…
    брекзит, екология с презокеански кораби от другия край на кълбото…

    1. Мдааа.. че няма да е от източния край на кълбото където само пропагандата им върви… докато си затварят космическите програми и се бият в гърдите с бутафорните им танкове дето закъсват по площадите.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.