Внимание: “-фили” и “-фоби” срещу България

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Имаме значение - както геостратегическо, така и политическо

Да формулираме ясен и принципен национален интерес

Вече век и половина - от Освобождението досега - българското общество е разделено. Вътрешният ни политически живот се е превърнал в арена на постоянен сблъсък на чужди интереси и геополитически амбиции. С променлив успех за едни или други лобита вън от страната ни, но винаги за сметка най-доброто моментно положение за България и българите.

Исторически се самоизяждаме в свиреп антагонизъм и за това кой е по русофил или русофоб, кой е по-голям германофил, евроатлантик или американофил... С една дума: в чие лоно ще изберем да влезем безропотно и послушно - една дилема, която нямаше да е толкова опасна, ако не беше чиста проба родоотстъпничество, защото на практика не отчита ни на йота българския национален интерес.

За жалост, той - националният ни интерес - се явява меко казано вторичен на този на „големи играчи“, в чиято орбита ние просто „гравитираме“. А вътрешното ни разделение по оста „любов към една или друга чужда държава“ се проектира в политическия ни живот, като изпраща в Парламента и управлението марионетки. Които безмозъчно следват чужд план - надали безкористно.

Ако днес има липса на национално самочувствие и значимост, то се корени именно в това: че нямаме ясно дефиниран национален идеал и принципна позиция за мястото ни в света. За принципното разрешаване на международните проблеми и това къде сме ние. За това, че бидейки малки териториални и икономически, нашата сила би била в гъвкавостта, но и във волята да се отстоим, печелейки международен респект.

Мир, благоденствие, ненамеса в чуждите дела, неутралитет - ние чужди проблеми не решаваме, но и не допускаме намеса във формирането на позициите и националните ни дебати отвън. Точка.

Редно е да отчетем, че дори в най-тежките исторически моменти са се намирали държавници, които да стоят зад тези идеали и да ги бранят независимо от натиска, а историята се е отплаща с уважение и чисто лице пред света. Но те са рядкост - голяма рядкост.

Проблемът

Големият проблем е, когато омразата или любовта към Русия или САЩ, например, се окажат по-силни от любовта към отечеството. Това е демонстрация за липса на родолюбие, на прагматичност и застрашава не само националния интерес на България - но най-вече националната ни сигурност.

Радостното въодушевление днес от обтягането на отношенията между НАТО/САЩ, от една страна и Руската Федерация, от друга, плюс разделянето обществото ни на фенски групи за това кой кого щял да бие - като че ли говорим за футболен мач - е показателно за опасното късогледство и умствен амок, който обзема нацията ни. Най-малкото бихме били фронтова линия при евентуални сблъсъци - пази Боже да не се засилва напрежението, което вече така или иначе е голямо.

Можем ли да сме отворени към Запада като люлка на европейската цивилизация и защита на индивида срещу мракобесния тоталитарен колективизъм, като същевременно отчитаме и използваме близостта си - географска и културна - с Русия и енергийните и бизнес възможности, които тази близост ни дава? И можем ли да имаме полза от добри съседски отношения с противоречиви международно лидери като турския президент Ердоган, например, или трябва да търсим съприкосновение на всяка цена?

В светлината на новата и все по-видима Студена война между Изтока и Запада тези въпроси ще стават все по-важни и отлагане на отговорите ще има ужасно скъпа цена.

Лакмусът: отношенията с Русия

Отличен пример за онагледяване на казаното са отношенията ни с Русия. Имали сме общ враг в миналото - Османската империя. За Русия тя е била геополитически съперник, за нас - териториален завоевател. Имали сме и полза от сблъсъка между двете империи, постигнали сме освобождението си и сме благодарни за обективната руска помощ. Което не означава, че опитът за окупация на политическия ни процес след Освобождението от руската страна е допустим и не е заслужавал активен и отпор. Нито опрощава руските пречки пред съединението на българските общности в перифериите на Османската империя само заради геополитическите усмотрения на Петербург тогава. След Втората световна война се оказваме отвъд разделителната на линия на сферите на влияние върху салфетката на големите... и ставаме сателит на СССР. Нищо от това обаче нямаше да е възможно в такава фрапираща степен, ако нашият си политически елит - с одобрението на народа - не благоговееше пред Русия без оглед на националното ни самочувствие. А коленопреклонно удряне на чело в земята пред когото и да е - няма как да ти подсигури тежест на масата на преговори камо ли уважение.

Днес можем да правим бизнес с Руската Федерация (както САЩ и Германия правят, например), но винаги да използваме важното си място в ЕС и НАТО когато се чувстваме „натискани“ от руснаците. Обратно, това, че сме в НАТО и ЕС, например, не ни прави безмозъчни агнета, готови да скочат на амбразурата при най-малкия агресивен почин на партньорите от алианса - с потенциална заплаха за живота на български деца, мира и благоденствие ни.

Вместо финал

Без раболепие и чуждопоклонничество от българския политически елит, никой не може да ни „завладее“ и „претопи“ - нито териториално, нито икономически, нито културно.

Задача номер едно на общество и политическия ни елит днес е: да формулираме ясен и принципен национален интерес. И не, това, че сме „малки“ и „никой не ни пита“ - не е извинение.

На ключов кръстопът сме и явно, за да се сблъскват толкова чужди интереси тук, имаме значение - както геостратегическо, така и политическо. Да го формулираме този „интерес“ така, както го е направила винаги неутралната Швейцария - не е като да не е била „приклещвана“ между големи и опасни противници. Но винаги е излизала с чисто лице и... богата.

Второ, да сложим националния интерес на първо място в реалната политика и да осъзнаем цената си - както спрямо съседите си, така и в рамките на един или друг съюз, от който сме част.

Ако някой се намесва във вътрешните ти дела - зашлеви го безкомпромисно с колкото сила имаш и лостове на влияние. Но сам да провокираш и да рискуваш мира и живота на децата си е малоумие. Независимо дали го правиш, понеже много обичаш Русия или САЩ, но винаги за сметка на България. Още по-срамно е, ако е за това.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи