Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

Води се “мръсна война” срещу специализираното правосъдие Диктатура на „агнешките главички“ и „черните лебеди“ в съдебната система е недопустима

Лозан Панов

„Наблюдава се борба за власт в съдебната система. Най-тежките случаи в българския Преход останаха ненаказани. Огромен проблем е срастването между част от съдебните магистрати и адвокатските кантори.”
Забележително е как само в три изречения може да се обобщи случващото се в правосъдната система у нас в последните години. Още по-забележително е, че макар да липсва конкретиката – кой е “борецът” за власт в Темида, кои са “най-тежките” случаи на българския Преход, както и кои са магистратите, допуснали да бъдат оплетени от адвокатски кантори, думите са изречени от българския професор, преподавател по Конституционно право, общественик, познаващ добре видимото и невидимото в отношенията между институциите, водещи политици и влиятелни персони. Думите са изречени от човек, който макар и в рамките само на четири месеца, е получавал възможно най-конфиденциалната информация на правоохранителните служби и само може да гадаем дали сред нея е имало данни и точно за тази обвързаност. Думите са на проф. Георги Близнашки.

Извън всякакво съмнение, професорът бе сред най-активните общественици, които протестираха в периода 2013-2014 г., след което получи и назначението за служебен министър-председател във втория кабинет на президента Росен Плевнелиев. Само половин година по-късно, Близнашки, изненадващо за всички, разкри заблудата и показа “мръсните тайни” на борещите се тогава за промяна на Конституцията “политици на конци”. Срещу довчерашния професор-протестър бе впрегната цялата пропагандна машина на олигархията, за да може думите му да не се чуят. А той просто предупреждаваше: влиятелни кръгове използват “съдебната реформа”, за да овладеят кадрово Темида и да си уредят проблемите с престъпленията на Прехода. Тогава дори още Лозан Панов беше част от онова омразно статукво, което го бе избрало.

Две години и половина по-късно и по-важното – случилото се в този период, само показват колко прав е бил Близнашки, а трансформацията на Панов в “Черния лебед” на Темида би трябвало да накара властимащите да осъзнаят какви рискове крие именно тази обвързаност на съдии и лобистко-адвокатски кръгове, за която професорът говори.

И докато сме в поредното очакване на поредния мониторингов доклад, който няма да е нищо повече от “копи-пейст” на досегашните, ставаме свидетели на поредната “мръсна кампания” на олигархията по ерозиране на доверието в държавните институции. От месеци клакьорите на подсъдими и обвиняеми олигарси, капитулирали политици, ексдоносници, платени протестъри и поръчкови журналисти сипят лъжи и полуистини за т.нар. “специализирано правосъдие”. Много активен в тази кампания срещу възмездието на закона се оказва и най-големият другар на олигархията, превърналият в квартална партийна организация Върховен съд на Република България негов председател Лозан Панов.

Нескопосаните опити на Панов през пролетта да лансира тезата за конституционна реформа и изваждане на прокуратурата от съдебната власт освен, че беше грубо погазване на разделението на властите, а и неспирните политически речи и коментари на номиналния “съдия № 1”, уви, не бяха достатъчен повод на предишния Висш съдебен съвет да изхвърли куклата на конци на шепа олигарси и техните адвокати далеч от Храма на Темида. Резултатът от липсата на воля за стартирането на процедура по импийчмънт на Панов не закъсня, посятото от него през пролетта дава резултати в късната есен.

Опитите за опозоряване на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура не биха били така шумни, ако не бяха легитимирани именно от Панов в качеството му на председател на ВКС. Съдът вече нямало да информира гражданите за присъдите на бандитите, докато прокурорът не информира съдиите, че осъденият вече е зад решетките, обявиха преди два дни от ВКС. Сякаш това общество някога е чуло от същия този съд осъдителна присъда за крадливата приватизация на Прехода, създала олигархичните кръгове “Агнешките главички” и “Капитал”. И докато това е дребно заяждане, кукловодите на Панов използват възможността през ВКС да прокарат и атакуването пред Конституционния съд прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта и сред магистрати от овладения от олигархията Софийски градски съд в Специализирания наказателен съд. Какво излиза: върховните съдии не желаят да има специализирано правосъдие за министри, депутати, кметове, които злоупотребяват при разходването на обществени поръчки, прокарват лобистки интереси, обогатяват престъпно роднини и любовници, близки и приятели, заради това пращаме смяната на подсъдността пред Конституционния съд. Само че, зад този акт се крие нежеланието на върховните съдии да станат причина за обществено недоволство.

Чисто хипотетично – какво би се случило, ако на първа и втора инстанция, съответно Специализираният наказателен и Апелативният специализиран наказателен съд, постановят ефективна и осъдителна присъда за корупция на народен представител и/или магистрат, а ВКС ги оправдае или върне делото за ново разглеждане? И така два или три пъти. Ще стане ясно кой, как, къде, защо и срещу колко не иска да има осъдени за неплащането на над 63 млн. лв. данъци.

Ясно е, че Панов ще продължи да атакува възможността България да тръгне по пътя на правовите държави, в които гражданите вярват в правосъдието. Всяка възможност, която институцията, представлявана от него му позволява, ще бъде използвана. А обслужващите го поръчкови издания на подсъдимите олигарси ще манипулират общественото мнение, без да търсят истината и причините за ниското доверие на гражданите в Темида. Доклади за неефективността на Специализирания наказателен съд, съпоставени с високия финансов ресурс, формални и лесно отстраними пропуски в НПК и/или ЗСВ, сезиране на Конституционния съд, веднъж – заради НПК и промяната на подсъдността, втори път – заради допълнителното финансиране на спецмагистратите, доклади от Брюксел, “опорни точки” от самозвани “говорители”, пък били те и станали български съдии в Международни институции, са само малка част от средствата, които не трябва да позволят нормална работа на специализираната съдебна институция. Но, нали това искаха днешните противници на специализираното правосъдие – ефективна борба с престъпността? Всъщност искаха, но само, ако те я контролират, за да могат да я използват за разправа с политическия опонент или икономическия конкурент.

И докато вървят шумните и координирани атаки още преди специализираните институции да са се заели с корумпираните властимащи, тихичко върви кампания по саморазправа с инакомислещите в системата. Никак не е случайно, че именно чрез едни от последните промени в Закона за съдебната власт, т.нар. “Общи събрания” на съдиите получиха възможността за решаването на кадрови въпроси. Така, макар и с минимално мнозинство, изразяващо се в 3-4 съдии, при това само в двете съдебни инстанции на олигархията, както са известни ВКС и СГС, върви мракобесна атака срещу неудобни магистрати. И не е случайно, че именно Панов използва този инструмент, за да елиминира един от най-уважаваните съдии във ВКС – дългогодишния заместник-председател Красимир Влахов. Арогантният начин, по който Панов употребява Пленума на ВКС, а преди това и Общите събрания на Гражданската колегия, за да принуди Влахов да се оттегли, може да бъде сравнен единствено с политсъбранията по времето на тоталитарния режим, когато пред “народната власт” и колектива на отредения за отстрел другар му се изразяваше благодарност, а след това “по тъмно” пращан на заточение.

Още по-арогантно е случилото се по време на Общо събрание на Софийския градски съд преди месец. По безпрецедентен начин шепа съдии, представляващи компрометирания Съюз на съдиите в България, извършват саморазправа с магистрат с дългогодишна кариера – съдия Мария Кузманова, член на предишния състав на ВСС. В разрез със Закона за съдебната власт, който постановява членове на кадровия орган да могат да се връщат на позицията, която са заемали преди, Общото събрание мести Кузманова от Търговска в Гражданска колегия на съда. Този нарицателен пример за саморазправа на тълпата, бива неглижиран и подминат с насмешка от Панов – нищо, че самият той днес е председател на ВКС и благодарение на гласа на Кузманова.
Това са само малка част от провокациите и негативните сигнали за случващото се в правосъдната система. И макар да е разбираемо желанието на новия състав на ВСС да подходи с повече диалогичност и спокойствие при намирането на най-добрите решения, дипломатичността би трябвало да е на изчерпване. Ако някой очаква, че Панов и кукловодите му ще проявят поне малка доза разум и благоприличие, той трябва бързо да разсее тези си илюзии.

На провокациите срещу Специализираното правосъдие, на саморазправата с отделни представители на съдебната система, само защото не се харесват на една малка, но гръмогласна и самозабравила се клика, трябва да се даде институционален отговор. Предстоят ключови решения на ВСС, които ясно ще покажат дали проф. Близнашки е прав за срастването между магистратите и лобистките кръгове или опасенията му ще останат в миналото.

Кадровиците на Темида ясно могат ясно да разчетат сигналите и общественото доверие, което политиците получават – когато предлагат законодателни промени, като тези за смяната на подсъдността по делата за “високата корупция” или отпадането на давността за престъпленията на масовата приватизация. Необходимо е ВСС с действията и решенията си да покаже, че диктатура на “агнешките главички” и “черните лебеди” в Темида е недопустима, а тези, които се опитват да я наложат, нямат място в системата. Въпрос на време е да го разберат.

Още по темата

  1. Кой създаде “Александър Николов”?

  2. Кой се страхува от Цецка Цачева? Зависимият Лозан Панов има за задача у нас да няма ефективна съдебна реформа, а независимостта на държавното обвинение да бъде в крайна сметка унищожена

  3. Маргинални политически марионетки имат заповед за събиране утре пред парламента Маршът на безсрамниците

  4. Лозан Панов – новият хибриден политически проект на олигархията Председателят на ВКС поема щафетата от Христо Иванов и Радан Кънев

  5. Live България – държавата на “Агнешките главички” С действията си Лозан Панов не само нарушава Конституцията, но повдига основателно въпроса за психическата си пригодност като председател на ВКС 

  6. Адвокатите на олигархията в съдебната система Защо в България няма осъдителни присъди?

  7. Жалкият опит на “Агнешките главички” и “Капитал” да кооптират Румен Радев

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.