Едва ли е имало по-атрактивен спортист в 70-годишната история на ЦСКА. Артист в буквалния смисъл на думата. Играе с публиката, а тя го обожава. Сърцето му е голямо, колкото и ръста. И с него обича до безкрай ЦСКА.

В серията интервю по случай 70-ия юбилей на „червения“ гигант дойде време и за Любо Ганев. 210-сантиметровият гигант край мрежата вече е преуспял бизнесмен. Но не спира да следи всичко, което се случва в ЦСКА. Ето какво каза Любо специално за “Труд“ преди големия ден 5 май.

- В събота ЦСКА празнува 70-и рожден ден. Как ще го го отбележите?

- Обещавам ви да бъда в центъра на събитията. Това е велик празник не само за ЦСКА, а за българския спорт. Празнувам го като мой личен рожден ден. Ще си изкараме хубаво, защото ЦСКА го заслужава.

- Какво за вас е ЦСКА?

- Всичко. В абсолютно буквалния смисъл на думата. ЦСКА ме направи спортист. ЦСКА ме научи на дисциплина. ЦСКА ме изгради като личност. ЦСКА е най-важното нещо в живота ми. Признателен съм. Горд съм, че съм станал една частица от историята на истински феномен.

- Разкажете как дойдохте в ЦСКА?

- Бях млад волейболист в Русе и трябваше да вляза в казармата. Голяма битка беше между ЦСКА и „Левски“ за мен. Но „червеното“ сърце няма как да забие в „синьо“. Без да обиждам никого. Пратиха ме в школата за офицери в Симеоново, където са офицерите. С други думи – заклеймиха ме, че трябва да отида в „Левски“. Но и аз, и ЦСКА бяхме достатъчно настоятелни, за да се сбъдне една обща цел. И така гордо облякох червения екип. Останалото е история.

- Кои са най-силните ви спомени?

- Никога няма да забравя дните, когато се решаваше бъдещето ми. От ЦСКА първо ме изпратиха в родния Русе за подготовка. Тогава още бях войник. После станах офицер в ЦСКА. Изкарах шест незабравими години. Спечелихме пет пъти титлата на България, също толкова пъти и купата. В ЦСКА имаше един неписан закон – може да сме втори, но никога не и след „Левски“. Не се и случвало. Не помня някога да са ни били.

- Как живеехте по това време?

- Първо ми дадоха апартамент в „Дружба“, после се преместих в „Младост“. ЦСКА имаше база, на която много клубове по света с основание завиждаха. В България естествено нямаше равна на нашата. Там се калявахме цесекарите. Ех, велики времена бяха. Вярвам, че скоро пак ще се върнат.

. Контактувахте ли с други състезатели от различни спортове на ЦСКА?

- Непрекъснато бяхме заедно. Най-близък ми беше един Ицо.

- Кой Ицо?

- Е, как кой? Ицо Стоичков. Рано-рано се сприятелихме, бяхме комшии. По онова време първо аз имах сателитна чиния от всички в семейството на ЦСКА. А Ицо вече бе станал супер звезда, биеше ги наред. Нормално „Барселона“ поиска да го купи и се бяха разбрали. Когато имаха мач, винаги идваше у нас да гледаме заедно. И само си ги избираше. Казваше как на този ще му вземе мястото, как на онзи ще му вкара гол, къде точно ще празнува. Това беше между нас двамата. После целият свят знае какво постигна Стоичков. И че преизпълни всичките си обещания.

- Футболът винаги е бил на първо място сред спортовете. Останалите състезатели не ревнувахте ли от славата на футболистите?

- В никакъв случай. Всички взаимно се подкрепяхме. ЦСКА бе едно семейство – голямо и много велико. Ние ходихме на футболни мачове, те идваха на волейболни, на баскетболни. Надявам се младите да разберат, че това е истинският начин да станеш специален. Завистта не е била в нашия речник.

- Христо Стоичков, Валентин Йорданов, Таня Богомилова – кой според вас е №1 в историята на ЦСКА?

- Всички, които изброихте са велики. И още много други. Но за мен Ицо е номер едно. Не само за ЦСКА, но и за България. Най-известният ни сънародник по целия свят. С играта си, с поведението си той ни накара да се гордеем, че сме българи. Той е знаме на родината ни и на ЦСКА. Където и да отида и кажа от къде съм, първата дума е: „Познаваш ли Стоичков?“ Е, познавам го. Приятели сме. Дано един ден пак ЦСКА да създаде спортист, който да има неговата аура. То е ясно, че само нашият клуб може да го направи.

- Ще бъдете ли на мача ЦСКА - „Лудогорец“ в събота? Не сте голям фен на футбола.

- Няма никакво значение. Наистина не гледам често футбол, но събота е много различен ден. Това е денят на ЦСКА. 5 май, юбилеят. Всички трябва да сме там. Няма как да се пропусне това събитие. Още в началото на интервюто ви обещах, че ще съм в центъра на събитията.

- Тръгнаха дискусии, че не трябвало да има авиопарад за мача.

- Какъв е проблемът? ЦСКА винаги е бил клуб на българската армия. Какво по-хубаво ЦСКА да отпразнува по подобен начин своя юбилей?

- Като представител на „Асикс“ за България не спирате да пътувате. Предстои и световно първенство по волейбол в България. Какво знаят чужденците за марката ЦСКА?

- ЦСКА винаги е бил марката на българския спорт. Спортистите са били каймакът. Най-добрите, събрани на най-доброто място. Всички тези неща са познати добре по света. Където и да отида, ме питат какво става с ЦСКА.

- И какво им казвате? Стъпи ли си ЦСКА на краката си?

- Няма как да не се случи. ЦСКА не е клуб, който да е за една, две или три години, защото някой местен ентусиаст е решил да вложи много пари. Тук е градено десетилетия. Да, трудностите са факт и не са от вчера. Ако искаш да бъдеш на върха, трябва да имаш финансови възможности. Преди спортът беше държавна политика, но сега е трудно да се издържи по този начин. Затова винаги съм казвал, че всеки клуб, всяка федерация трябва да намери начин за своето финансиране. Това се отнася и за ЦСКА.

- В последните години често волейболният ЦСКА страда от безпаричие. Какво става с клуба?

- Сега е моментът да изкажа огромната си благодарност към треньора Александър Попов. В тези невероятно тежки условия, в години на безпаричие той запази ЦСКА и отбора. Винаги е бил на челните места. И сега играхме финал за първенството. Благодарение на Сашо волейболният ЦСКА е жив, съществува и ще го има.

- Какво бихте казали на феновете на ЦСКА, които на 5 май ще празнуват заедно с вас своя юбилей?

- В този ден да се забавляват. Да обичат своя ЦСКА. Да вярват в своя ЦСКА. Знайте, че ЦСКА е бил, е и ще бъде. Още много пъти по 70 години.