Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

Йорданка Фандъкова: Васил Левски положи най-здравите основи на нашето историческо пробуждане

Как съдийка, командирована от Лозан Панов от Пещера в София, реши дело в негова полза

Вежди Рашидов се поклони пред паметта на Васил Левски

Тръмп се присмя на Опра Уинфри US лидерът зове тв водещата да се кандидатира за президент

Во Струмица, на улица, пред тебе излезнах… Личното приятелство между двамата премиери и тяхната комуникация вече е на ново ниво на доверие

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Така пееше незабравимата Йорданка Костадинова, трагично загинала на едно кръстовище в центъра на Скопие, блъсната от поредния автомобилен безумец. Тази песен за Струмица и трагичната любов на младо момиче, чийто възлюблен й обръща гръб, беше една от най-добрите й. Преди това дойде „Майсторе, майсторе…“, победител на фестивала във Валандово, родното място на сегашния президент Георге Иванов. Великата Йорданка Костадинова от Струмица. Харесвах и сега харесвам песните й.

Впрочем, във всички съобщения на официалните институции на двете държави тази масова министерска среща се определяше като първа, даже се акцентира на това. Може и така да е, ако не се брои онзи несръчно организиран разговор между премиерите Никола Груевски и Пламен Орешарски, и двамата вече бивши, в Кюстендил. Малко преди нея Никола Груевски шумно и медийно бе завел в Белград десетина свои министри на първа проява от този род, без нито един министър – албанец, разбира се, та идеята да направи подобна среща с колегата си Орешарски изглеждаше компенсационно. Но нито Груевски взе солиден екип министри със себе си, нито поиска да отиде по-далече от пограничния Кюстендил- имал много работа, бил зает, София била далече. И така се стигна до това недоносче, което после беше определено от един министър-албанец от кабинета на самия Груевски само като някаква форма на двустранен диалог, въпреки че от македонска страна бе афиширана като съвместно заседание на двете правителства. Груевски срещу Орешарски, и толкова. Пък и от срещата не произлязоха никакви сериозни последствия за връзките между двете страни. Видяха се, поприказваха си, май че и хапнаха заедно нещо в Кюстендил, и кой откъде е…

Та, казвам, че има някаква митология около тази Струмица. И тя напълно се вписва в символния характер на сегашния етап от македонско-българските отношения, стартирали с посещението на премиера Зоран Заев на 20 юни в София. Тогава двамата с колегата си Бойко Борисов положиха цветя пред паметника на цар Самуил в София, предизвикали един истински шок сред македонските медии, но пък дали знак, че оттук нататък нещата ще вървят по един друг коловоз. Същите двама на 1 август подписаха Договора за добросъседство, сътрудничество и приятелство между Македония и България, направиха го в Скопие, а на следващия ден, 2 август, държавния празник на Македония, положиха цветя пред саркофага с костите на Гоце Делчев в църквата „Свети Спас“, давайки още един знак, че независимо за коя епоха и за кой герой от общата ни история става дума- цар Самуил от края на 10-и и началото на 11-и век, или за кукушанеца Гоце Делчев от края на 19-и и началото на 20-и век, те повече няма да са основа за подялба и караници чии са, наши или техни…

И сега – Струмица. Родното място на премиера Зоран Заев, където той беше успешен кмет в продължение на колко? Дванадесет години, значи, три мандата. Този факт никак не е случаен – за мене той означава, че личното приятелство между двамата премиери и тяхната комуникация вече е на ново ниво на доверие, щом като Заев ги кани в родния си дом и им оказва своето най-широко гостоприемство… Знаете ли, от моето детство и юношество е останал споменът за вечното вглеждане едни други между Петрич и Струмица кой от тях върви по-бързо напред и кой се развива по-добре. И къде е „по-добре”- при Струмица в държавата Югославия на Тито или в Петрич в държавата България на Тодор Живков.

Тези вглеждания и сравнения ги правеха възрастните, които се засилиха особено след като в началото на 60-те години на миналия век границите се поотвориха и хората можеха да отиват в Струмица и с очите си да виждат има ли там промени или… има. И Петрич се разви, макар че му пречеха ограниченията на граничната зона, но Струмица през всички последвали години дръпна напред и сега е това, което е. Един мой вече покоен вуйчо казваше – ако не са Ванга и „Беласица”/имаше предвид местния футболен отбор/, в България съвсем ще ни забравят. Тя, и Вангелия Гущерова, пророчицата леля Ванга, за петричани „гледачката Ванга“, е от Струмица, но прекара по-голямата част от живота си в Петрич, там намери и смъртта си, там сега са нейният музей в къщата й в града и църквата на Рупите. И още нещо – Струмица и нейната околия е онази част от Македония, която по силата на Ньойския договор се присъедини последна към Кралството на сърби, хървати и словенци, заедно с Цариброд, Босилеград и части от Кулско, които ние сега с горест наричаме Западни покрайнини. Чувал съм някои от Скопие, за да обидят струмичани, да ги наричан „онези, българите”…

И сякаш да поддържат мита за тази особеност и символност на Струмица, двамата премиери започнаха своята среща пред входа на манастира „Свети Леонтий“ във Водоча. Малко преди това Бойко Борисов бе кацнал с хеликоптер в градския парк, което, без съмнение, впечатли местните хора. Ако не се лъжа, досега май само бившият хърватски президент Стипе Месич бе идвал в Македония с вертолет, та помня, тогава македонците бяха потресени от стила на хърватина, от възможностите, които Загреб има да гарантира сигурността и представителността на своите държавници…

Малко след като Борисов влезе в манастира и целуна ръка на владиката Наум и се поздрави с останалите свещеници, все членове на Светия синод на Македонската православна църква, моят колега и приятел от Скопие, журналистът Боби Илиевски написа на стената си във Фейсбук: Ура, Бойко Борисов призна Македонската църква. Е, малко по-късно някогашната журналистка, семейна приятелка на покойния президент Киро Глигоров и поради това в един момент посланик на Македония в Албания, сега съпруга на американски дипломат Елеонора Кармфиловска-Ратклиф се възмути как така Борисов целува ръка на Наум от непризната все още църква и как така Наум му позволява да направи това, как така политици се срещат в църква, нали държавите им са секуларни, откъде- накъде… Малко по-късно и Заев, и Борисов на въпрос за писмото на Синода на МПЦ до Синода на БПЦ, което тези дни вълнува българската общественост, отговориха, че те и двамата нямат намерение да нарушават принципа на секуларност и отделеност на църквата от държавата, но като християни окуражават двата синода да развиват отношенията си… Казано на място- и като политици, и като миряни.

Ако Стипе Месич бе стигнал в Македония с един хеликоптер, българското правителство отиде в Струмица с два. Нямаше как – толкова многобройна бе делегацията ни. Колко пъти броих министрите от българска страна, все ги изкарвах различна бройка, накрая реших да броя подписаните и договорени двустранни документи. Горе-долу се падна по един на всеки министър. Продължава да ме държи усещането, че въпреки новата динамика на отношенията ни, има още много да се наваксва в международно – правната база на връзките ни, че заедно с модерността на прагматизма, която сега се демонстрира- какво друго, освен това е усилието да се намали цената на роуминга между двете държави, та, освен тези нови форми на комуникации и на конкретно икономическо сътрудничество, все още има какво да допълваме в договорната основа на нашите взаимни отношения. Няма съмнение- толкова години бяха пропуснати, толкова наноси бяха нахвърляни, че сега освен динамика ни трябва и допълнителна воля да запълним празнините.

Иначе пакетът документи, който се подписа, уплътнява клаузите на Договора, подписан на 1 август. Друг е въпросът, и той бе един от най-важните, който интересуваше журналистите от двете страни- кога Договорът ще бъде ратифициран от македонска страна. Заев отговори, че това ще стане до края на тази година., документът е вече внесен в Собранието и трябва да мине тамошните процедури . Предполагам, че умишлено дебатът върху Договора е оставен за времето след срещата в Струмица, която със своята плодотворност и плодовитост на двустранни договорки да бъде допълнителен аргумент за подкрепа при гласуването в парламента. Ето, Договорът вече дава своите добри плодове, той е израз на подкрепата на България за евроатлантическия стратегически път на Македония, хайде да го ратифицираме.

От друга страна, препоръчвам да се следи движението в македонския парламент на Закона за езиците, който вече мина първо четене и бе приет с добро мнозинство- 66 към 41 гласа. Сега е в една от комисиите, но членовете й се оплакаха от големия брой предложения за промени, които са постъпили. Правя тази препоръка защото си мисля, че Заев тактически изчаква първо да мине Законът за езиците, и след това да бъде подложен на обсъждане Договорът с България, за да може „нашият” документ да получи подкрепата на пратениците от албанските партии. Нали Законът за езиците решава „техния въпрос” за употребата на албанския като втори служебен език хоризонтално и вертикално на цялата територия и в институциите на държавата. Не искам да кажа, че става въпрос на някакъв пазарлък, просто хипотеза…

Иначе не се осмелявам да кажа нищо за обещанията за Коридор № 8. За двадесет и повече години се нагледах и наслушах на обещания, от които нищо не излезе. Сега ще мълча, пък дано това да отключи добрите вести за проектите по Коридора.

Още по темата

  1. Правителствата на България и Македония за първи път заседаваха заедно Борисов: Отваряме път от Черно море до Адриатика (обзор) Премиерът обеща за час и половина да се стига от София до Струмица

  2. В отговор на въпрос за признаване на езика Борисов към македонски репортер: Нито българските, нито македонските журналисти тук имат слушалки

  3. Live Борисов в Струмица: Нашето послание е – работа, скромност, без исторически претенции и гръмки фрази

  4. Съвместно заседание на българското и македонското правителство в Струмица Бойко Борисов: Коридор №8 е приоритет, той е от жизненоважно значение за региона

  5. В Струмица започна съвместното заседание между правителствата на България и Македония

  6. Обновена Борисов и Заев поднесоха венци пред паметника на Борис Трайковски (СНИМКИ) Местните скандират "Бойко, Бойко" и "Зоки, Зоки"

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.