Търновският театър представя на Царевец „Теменужката от Монмартър” на Калман

Прмиерът инспектира ремонта на мостовете по магистрала „Тракия“ (ВИДЕО)

Момче се удави в река Росица 17-годишният младеж е от великотърновското село Ресен

Турция намали военната служба на шест месеца

Шоколадовото изкушение Лаис Рибейро

Вицепрезидентът Илияна Йотова ще бъде на работно посещение в Черна гора

Прокуратурата поиска задържане под стража за седемте обвинени за трафик на мигранти

ДПС няма да участва в консултации за партийните субсидии

Евакуираха 15-хиляден град в Япония заради опасност от свлачища

Цената на биткойна надхвърли 12 000 долара

Торнадо издуха яхтено пристанище пред погледите на ужасени туристи (ВИДЕО)

Вижте Кайли Дженър без грим и с очила (СНИМКИ)

Клиент буйствал в хотел в Търново Строшил лампа и врата в туристическия обект

Войнска кухня, отбрани блюда и целебни храни показват на фестивала „Вкусът на Средновековието“ в Търново Зрелищното събитие се организира на крепостта Царевец

Бус с нелегални мигранти катастрофира в Одрин, загинаха 10 души (ВИДЕО)

Во Струмица, на улица, пред тебе излезнах… Личното приятелство между двамата премиери и тяхната комуникация вече е на ново ниво на доверие

Така пееше незабравимата Йорданка Костадинова, трагично загинала на едно кръстовище в центъра на Скопие, блъсната от поредния автомобилен безумец. Тази песен за Струмица и трагичната любов на младо момиче, чийто възлюблен й обръща гръб, беше една от най-добрите й. Преди това дойде „Майсторе, майсторе…“, победител на фестивала във Валандово, родното място на сегашния президент Георге Иванов. Великата Йорданка Костадинова от Струмица. Харесвах и сега харесвам песните й.

Впрочем, във всички съобщения на официалните институции на двете държави тази масова министерска среща се определяше като първа, даже се акцентира на това. Може и така да е, ако не се брои онзи несръчно организиран разговор между премиерите Никола Груевски и Пламен Орешарски, и двамата вече бивши, в Кюстендил. Малко преди нея Никола Груевски шумно и медийно бе завел в Белград десетина свои министри на първа проява от този род, без нито един министър – албанец, разбира се, та идеята да направи подобна среща с колегата си Орешарски изглеждаше компенсационно. Но нито Груевски взе солиден екип министри със себе си, нито поиска да отиде по-далече от пограничния Кюстендил- имал много работа, бил зает, София била далече. И така се стигна до това недоносче, което после беше определено от един министър-албанец от кабинета на самия Груевски само като някаква форма на двустранен диалог, въпреки че от македонска страна бе афиширана като съвместно заседание на двете правителства. Груевски срещу Орешарски, и толкова. Пък и от срещата не произлязоха никакви сериозни последствия за връзките между двете страни. Видяха се, поприказваха си, май че и хапнаха заедно нещо в Кюстендил, и кой откъде е…

Та, казвам, че има някаква митология около тази Струмица. И тя напълно се вписва в символния характер на сегашния етап от македонско-българските отношения, стартирали с посещението на премиера Зоран Заев на 20 юни в София. Тогава двамата с колегата си Бойко Борисов положиха цветя пред паметника на цар Самуил в София, предизвикали един истински шок сред македонските медии, но пък дали знак, че оттук нататък нещата ще вървят по един друг коловоз. Същите двама на 1 август подписаха Договора за добросъседство, сътрудничество и приятелство между Македония и България, направиха го в Скопие, а на следващия ден, 2 август, държавния празник на Македония, положиха цветя пред саркофага с костите на Гоце Делчев в църквата „Свети Спас“, давайки още един знак, че независимо за коя епоха и за кой герой от общата ни история става дума- цар Самуил от края на 10-и и началото на 11-и век, или за кукушанеца Гоце Делчев от края на 19-и и началото на 20-и век, те повече няма да са основа за подялба и караници чии са, наши или техни…

И сега – Струмица. Родното място на премиера Зоран Заев, където той беше успешен кмет в продължение на колко? Дванадесет години, значи, три мандата. Този факт никак не е случаен – за мене той означава, че личното приятелство между двамата премиери и тяхната комуникация вече е на ново ниво на доверие, щом като Заев ги кани в родния си дом и им оказва своето най-широко гостоприемство… Знаете ли, от моето детство и юношество е останал споменът за вечното вглеждане едни други между Петрич и Струмица кой от тях върви по-бързо напред и кой се развива по-добре. И къде е „по-добре”- при Струмица в държавата Югославия на Тито или в Петрич в държавата България на Тодор Живков.

Тези вглеждания и сравнения ги правеха възрастните, които се засилиха особено след като в началото на 60-те години на миналия век границите се поотвориха и хората можеха да отиват в Струмица и с очите си да виждат има ли там промени или… има. И Петрич се разви, макар че му пречеха ограниченията на граничната зона, но Струмица през всички последвали години дръпна напред и сега е това, което е. Един мой вече покоен вуйчо казваше – ако не са Ванга и „Беласица”/имаше предвид местния футболен отбор/, в България съвсем ще ни забравят. Тя, и Вангелия Гущерова, пророчицата леля Ванга, за петричани „гледачката Ванга“, е от Струмица, но прекара по-голямата част от живота си в Петрич, там намери и смъртта си, там сега са нейният музей в къщата й в града и църквата на Рупите. И още нещо – Струмица и нейната околия е онази част от Македония, която по силата на Ньойския договор се присъедини последна към Кралството на сърби, хървати и словенци, заедно с Цариброд, Босилеград и части от Кулско, които ние сега с горест наричаме Западни покрайнини. Чувал съм някои от Скопие, за да обидят струмичани, да ги наричан „онези, българите”…

И сякаш да поддържат мита за тази особеност и символност на Струмица, двамата премиери започнаха своята среща пред входа на манастира „Свети Леонтий“ във Водоча. Малко преди това Бойко Борисов бе кацнал с хеликоптер в градския парк, което, без съмнение, впечатли местните хора. Ако не се лъжа, досега май само бившият хърватски президент Стипе Месич бе идвал в Македония с вертолет, та помня, тогава македонците бяха потресени от стила на хърватина, от възможностите, които Загреб има да гарантира сигурността и представителността на своите държавници…

Малко след като Борисов влезе в манастира и целуна ръка на владиката Наум и се поздрави с останалите свещеници, все членове на Светия синод на Македонската православна църква, моят колега и приятел от Скопие, журналистът Боби Илиевски написа на стената си във Фейсбук: Ура, Бойко Борисов призна Македонската църква. Е, малко по-късно някогашната журналистка, семейна приятелка на покойния президент Киро Глигоров и поради това в един момент посланик на Македония в Албания, сега съпруга на американски дипломат Елеонора Кармфиловска-Ратклиф се възмути как така Борисов целува ръка на Наум от непризната все още църква и как така Наум му позволява да направи това, как така политици се срещат в църква, нали държавите им са секуларни, откъде- накъде… Малко по-късно и Заев, и Борисов на въпрос за писмото на Синода на МПЦ до Синода на БПЦ, което тези дни вълнува българската общественост, отговориха, че те и двамата нямат намерение да нарушават принципа на секуларност и отделеност на църквата от държавата, но като християни окуражават двата синода да развиват отношенията си… Казано на място- и като политици, и като миряни.

Ако Стипе Месич бе стигнал в Македония с един хеликоптер, българското правителство отиде в Струмица с два. Нямаше как – толкова многобройна бе делегацията ни. Колко пъти броих министрите от българска страна, все ги изкарвах различна бройка, накрая реших да броя подписаните и договорени двустранни документи. Горе-долу се падна по един на всеки министър. Продължава да ме държи усещането, че въпреки новата динамика на отношенията ни, има още много да се наваксва в международно – правната база на връзките ни, че заедно с модерността на прагматизма, която сега се демонстрира- какво друго, освен това е усилието да се намали цената на роуминга между двете държави, та, освен тези нови форми на комуникации и на конкретно икономическо сътрудничество, все още има какво да допълваме в договорната основа на нашите взаимни отношения. Няма съмнение- толкова години бяха пропуснати, толкова наноси бяха нахвърляни, че сега освен динамика ни трябва и допълнителна воля да запълним празнините.

Иначе пакетът документи, който се подписа, уплътнява клаузите на Договора, подписан на 1 август. Друг е въпросът, и той бе един от най-важните, който интересуваше журналистите от двете страни- кога Договорът ще бъде ратифициран от македонска страна. Заев отговори, че това ще стане до края на тази година., документът е вече внесен в Собранието и трябва да мине тамошните процедури . Предполагам, че умишлено дебатът върху Договора е оставен за времето след срещата в Струмица, която със своята плодотворност и плодовитост на двустранни договорки да бъде допълнителен аргумент за подкрепа при гласуването в парламента. Ето, Договорът вече дава своите добри плодове, той е израз на подкрепата на България за евроатлантическия стратегически път на Македония, хайде да го ратифицираме.

От друга страна, препоръчвам да се следи движението в македонския парламент на Закона за езиците, който вече мина първо четене и бе приет с добро мнозинство- 66 към 41 гласа. Сега е в една от комисиите, но членовете й се оплакаха от големия брой предложения за промени, които са постъпили. Правя тази препоръка защото си мисля, че Заев тактически изчаква първо да мине Законът за езиците, и след това да бъде подложен на обсъждане Договорът с България, за да може „нашият” документ да получи подкрепата на пратениците от албанските партии. Нали Законът за езиците решава „техния въпрос” за употребата на албанския като втори служебен език хоризонтално и вертикално на цялата територия и в институциите на държавата. Не искам да кажа, че става въпрос на някакъв пазарлък, просто хипотеза…

Иначе не се осмелявам да кажа нищо за обещанията за Коридор № 8. За двадесет и повече години се нагледах и наслушах на обещания, от които нищо не излезе. Сега ще мълча, пък дано това да отключи добрите вести за проектите по Коридора.

Още по темата

  1. Правителствата на България и Македония за първи път заседаваха заедно Борисов: Отваряме път от Черно море до Адриатика (обзор) Премиерът обеща за час и половина да се стига от София до Струмица

  2. В отговор на въпрос за признаване на езика Борисов към македонски репортер: Нито българските, нито македонските журналисти тук имат слушалки

  3. Live Борисов в Струмица: Нашето послание е – работа, скромност, без исторически претенции и гръмки фрази

  4. Съвместно заседание на българското и македонското правителство в Струмица Бойко Борисов: Коридор №8 е приоритет, той е от жизненоважно значение за региона

  5. В Струмица започна съвместното заседание между правителствата на България и Македония

  6. Обновена Борисов и Заев поднесоха венци пред паметника на Борис Трайковски (СНИМКИ) Местните скандират "Бойко, Бойко" и "Зоки, Зоки"

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.