На 18 ноември 2018 да почерпят

Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

Предупредителен код заради очакваните валежи в 20 области утре

Дубайските полицаи се качват на летящи мотори (ВИДЕО)

Риалити звезда се сгоди за милионерски син Пенелопе каза “да” на Иван Динев

Филмът за Силвио Берлускони препуска към екрана Режисьор е майсторът Паоло Сорентино

70 задържани на протест заради климатичните промени в Лондон

Георги Мамалев: Протестите няма да доведат до нищо добро

Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Националните недоволни от съдията срещу Кипър: Трябваше да ни даде още две дузпи Според тях, шведският рефер е трябвало да отсъди поне още две дузпи

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Вратарят, който цял живот отказва да захвърли ръкавиците

Ако сте привърженик на киното, то със сигурност се гледали филма „Странният случай с Бенджамин Бътън“. Разбира се, възможно е и да сте го пропуснали, но най-малкото сте го срещали като заглавие. Лентата на режисьора е Дейвид Финчър е отчасти е базирана на едноименния разказ на американския писател Франсис Скот Фицджерълд.
Филмът разказва за мъж на име Бенджамин, който се ражда в самия край на първата световна война с физическите способности на 86-годишен човек. С течение на времето главният герой започва да се подмладява.
Нещо подобно се случва и с един от героите от световните квалификации по пътя към Русия.
Само преди броени дни Египет изживя невиждана през новия век футболна радост. Националният отбор на „фараоните“ се класира за световно първенство за пръв път от 1990 година след инфарктен успех над Конго с 2:1. Така жадуваната от домакините победа дойде след гол от дузпа на Мохамед Салах в 94-ата минута.
Един кадър веднага след попадението обаче не може да бъде забравен. Стражът на домакините Есам Ел-Хадари със сълзи на очи целуваше камерата, позиционирана зад вратата му. В очите на 44-годишния вратар се четеше мъката, която неговият народ бе търпяла вече 28-години от липсата на голям форум. Изключваме, разбира се, купата на Африканските нации, където „фараоните“ имат общо 7 трофея, четири от които с Ел-Хадари под рамката.

dlo2notx4aexe0w
Е, краят на голямото чакане настъпи. Кайро не спа няколко дни подред от празнуване на големия подвиг, а вратарят ветеран се готви да напише с големи букви името си в дебелата книга с историята на мондиалите.
Това ще стане факт, ако селекционерът на тима Ектор Купер реши да се довери на Хадари за мондиала в Русия. По този начин той ще стане най-възрастният играч на световни финали, подобрявайки постижението на Фарид Мондрагон от 2014 година. Тогава колумбиецът застана под рамката на 43 години и 4 дни. Ако Хадари стори същото, той ще бъде на 45 години и 6 месеца! Нечувано постижение за световни финали.
Но историята за кариерата на египтянина е достойна да бъде разказана дори и това да не стане факт.

Когато той е на 15 години всеки ден тича от родния му град Кафр Ел-Батих до пристанището на Дамиета, за да тренира с местния едноименен отбор. Разстоянието е 7 км, а това се налага, тъй като неговият баща Камал отказва да му даде пари за транспорт. Родителят е твърдо убеден, че с футбол синът му няма да може да се прехранва. Всяка вечер се опитва да го убеди да остави ръкавиците, а в един момент се чувства безсилен срещу волята на таланта и решава да му изгори екипа. Няколко дни по-късно Ел Хадари се прибира с нова фланелка на местния отбор „Дамиета“. Скаутите на клуба вече са забелязали таланта му, но не могат да му осигурят спане на базата и се налага вратарят всеки ден да извървява въпросните 7 км пеша. През делничните дни има и друго задължение – посещава селскостопанското училище, тъй като баща му е непреклонен и иска синът му да има образование.
В крана сметка Ел Хадари печели неформалния спор с баща си и става част от клуба. А с него под рамката „Дамиета“ за първи път в историята си влиза в елита на Египет.

2016850-42332496-640-360

В местния отбор стражът остава 3 години преди да направи първи трансфер и то в най-големия гранд в страната – „Ал Ахли“. Там той остава в продължение на 12 години с кратки прекъсвания, за да вдигне 7 шампионски титли на Египет, четири купи на страната, суперкупа и трето място на световното клубно първенство.
През 2008 година обаче вратарят предприема нова стъпка и преминава в Европа. На Стария континент той пази за швейцарския „Сион“. Трансферът обаче предизвиква куп полемики около начина, по който египтянинът разтрогва договора си с досегашния си клуб. В крайна сметка стражът все пак пази за швейцарския тим, но това коства скъпо и на двете страни. ФИФА и УЕФА се наместват и наказват клуба с отнемане на общо 36 точки от актива им за неправомерно картотекиране на футболист, а в последствие вратарят е изваден от терените за срок от 4 месеца. Така в крайна сметка той се завръща в родината си с думите: „Щастлив съм да се върна в страната си. Извинявам се на всички фенове в Египет, и специално на тези на „Ал Ахли“.“

През всичкото това време е и основен вратар на националния отбор. Дебютът му за „фараоните“ идва на 26 март 1996 година, а оттогава записва общо 156 срещи за тима.
Но да бъдеш на върха на този пост е трудна задача и това го усеща самият той. В началото на световните квалификации стражът е четвърти избор пред селекционера Ектор Купер. Вместо да се пречупи и да се концентрира върху представянето си на клубно ниво, Ел Хадари всяка сутрин преди тренировка повтаря, че трябва да играе на световно първенство. И в крайна сметка успява да си върне титулярното място, а също така и да сбъдне голямата си мечта.

Сега, вече на 44 години дори се шегува, че е готов да дочака и мондиал 2022 в Катар.
„В момента празнуваме класирането и ще бъде така до заминаването ни за Русия – обясни с усмивка ветеранът. – Но ще се подготвим подобаващо за големия форум, за да се представим на висота. Моята цел не е участие на световното в Русия, а на това в Катар“, допълва в шеговит тон настоящият играч на „Ал Таавон“.
Дали Ел Хадари ще дочака своя първи мондиал на 45 годишна възраст предстои да разберем от решението на Ектор Купер.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.