САЩ: Атаката срещу саудитските петролни обекти е от Иран

Нетаняху заяви, че ще започне преговори за съставяне на силно ционистко правителство

Без галактически сблъсък между ПСЖ и „Реал“

На 18 септември 2019 да почерпят

Плеймейтката Марешка с шокираща победа в „Игри на волята“

Предадоха се двамата мъже, издирвани за погрома в столичния бар

Локализиран е пожарът край Велинград

„Антична Сердика“ става част от игрите и заниманията на децата

САЩ и Беларус ще възстановят напълно дипломатическите си отношения

Тео Ушев получи нова награда

Европейската агенция по лекарствата проверява препаратите, съдържащи ранитидин

Прокуратурата погва техническия шеф на БНР (обзор) Пламен Костов ще отговаря за престъпление по служба

Москва и Анкара договарят нови „перспективни оръжия“

Министър Ангелкова обсъди развитието на балнео туризма с водещи лекари

Инж. Стоян Братоев: Най-добрият кмет на София е този, който е направил най-много за метрото

Време е да премахнем тавана върху плащанията в брой Ограничаването не влияе на размера на сивата икономика

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Това е неефективно средство за борба с престъпността и тероризма

Две години след последния опит за сваляне на тавана върху плащанията в брой е време да повдигнем темата отново. Но този път, не за да го свалим, а за да го увеличим, или още по-добре, за да го премахнем напълно. От Експертен клуб за икономиката и политика наскоро публикувахме доклад, в който препоръчваме именно това, не просто защото тази регулация потъпква правата на гражданите, но и защото няма абсолютно никакви данни, които да показват, че ограничаването на плащанията в брой има осезаем ефект върху размера на сивата икономика. А това е единственият аргумент за неговото съществуване.

През 2018 г. Европейската комисия публикува подробен доклад по темата, в който еднозначно заключи, че ограничаването на плащанията в брой в страните-членки на Европейския съюз (където има такова) е неефективно средство за борба с престъпността, тероризма и сивата икономика. Поради този факт комисията в същия доклад оттегли подкрепата си за подобен род регулации, като се има предвид, че в миналото тя беше основната институция, която промотираше тяхното прилагане в рамките на ЕС. Когато преди две години правителството се опита да свали тавана на плащанията в брой интуицията на по-голямата част от българското общество беше против тази мярка. Две години по-късно вече и Европейската комисия е съгласна.

Първият проблем с кешовите ограничения е, че те по никакъв начин не фокусират същинската престъпна икономика, където всъщност са концентрирани най-крупните неосчетоводени суми и пропуснати за хазната данъци. Това е така, защото в тази „твърда“ сива икономика (която е част от по-широката сива икономика) влизат сделки, при които и двете страни са наясно, че извършват закононарушение и съответно и двете страни избягват да осчетоводяват съответните сделки пред данъчните власти. Когато две групировки сключват наркосделка, на нито една не u пука какъв е лимитът върху плащанията в брой. Колкото и да е стриктен, те няма да го спазят, защото са взели съзнателно решение да нарушат закона.

Освен този тип „твърда“ сива икономика има и такава, която може да се нарече „мека“, при която нарушението на закона е едностранно. Примерно, малък квартален магазин за хранителни стоки не осчетоводява (частично или напълно) ДДС. В повечето случаи обикновеният потребител на подобни магазини не е наясно с това, съответно не извършва съзнателно закононарушение. На теория ограниченията на плащанията в брой могат да имат ефект именно при този род сделки, при които поне едната страна се стреми да спазва закона и съответно е много вероятно да се опита да спази и тази регулация. Обаче, както често се случва, реалността се оказва доста далеч от теорията.

Проблемът е, че повечето подобен тип сделки се осъществяват за много малки суми. В повечето случаи когато става въпрос за подобни сделки говорим за дребни ежедневни потребителски покупки от около 20 лв., максимум 50-100 лв. в по-редки случаи. В най-редките случаи става въпрос за покупки на стойност няколкостотин лева. Ако говорим за сделки за над 1000 лв., камо ли над 10 000 лв., вече говорим за много големи покупки на коли, висококачествена модерна техника (компютри, телевизори и подобни). Това са все покупки, които се извършват рядко – веднъж на няколко години от даден потребител и съответно честотата им е много по-ниска, отколкото дребните покупки за 20-100 лв.

Поради този факт логически трябва да заключим, че освен ако не е изключително нисък, таванът върху плащанията в брой няма да окаже осезаем ефект върху „меката“ (едностранна) сива икономика. И именно това сочат данните. Според най-актуалното изследване на мултинационалната счетоводна фирма Ernst&Young върху сивата икономика в България, за да има дори минимален ефект от лимита върху плащанията в брой, то той трябва да бъде свален до максимум 60 лв. В този случай може да се очаква спад в размера на сивата икономика от около 1% от БВП, и то в оптимистичния сценарий. Ако искаме по-сериозно ограничаване на сивия сектор, то според сметките на Ernst&Young трябва да свалим тавана на 20 лв. и тогава може да очакваме понижение от около 4% от БВП.

Както би трябвало да е очевидно, подобни ограничения са напълно неприложими. Да се свали лимита на 20 лв. означава гражданите да бъдат принудени да плащат по електронен път в почти всеки случай. Представете си да излезете на ресторант и да не можете да платите в брой. Или пък когато отидете до магазина, за да напазарувате за няколко дни. Дори сметките за ток, телефон, вода, и със сигурност парно, ще можете да плащате единствено по електронен път.

Трудно е дори да си представим колко ограничаваща би била подобна регулация за финансовата свобода на гражданите. Освен за потребителите подобна изключително сурова регулация би имала и задушаващ ефект върху бизнеса, особено дребния развиващ се бизнес. Да, и в момента има хора, които дори що се отнася за дребни транзакции предпочитат да плащат по електронен път, но тези хора все още са малцинство. И най-важното, те са избрали да го правят доброволно, а не защото държавата ги принуждава.

Както виждаме, и в единия, и в другия случай ограниченията върху плащанията в брой няма как да имат ефект. Данните отново са красноречиви – не се наблюдава никаква положителна статистическа връзка между прилагането на лимити върху плащанията в брой и ограничаването на сивата икономика. Подробно сме описали данните в нашия доклад. В Европа има редица примери на страни без каквито и да е лимити върху плащанията в брой като Германия, Австрия и Холандия, но с много ниски нива на сива икономика – вариращи между 7% и 11% от БВП. Има и обратни примери. Държавите с най-стриктни ограничения в момента са Гърция, Италия и Испания и в тези страни сивата икономика варира между 17% и 22% от БВП.

Картината в България е ясна. Ние имаме ограничение върху плащанията в брой от 2011 г. (15 000 лв. тогава), което през 2015 г. бе свалено на 10 000 лв., но без това да е оказало някакъв осезаем ефект върху размера на сивия сектор. Той продължава да си е около 30% от БВП. Неслучайно Министерството на финансите и НАП никога не обосновават идеите си за по-стриктни регулации с данни. Защото просто нямат. Единствената функция, която подобни регулации изпълняват е да прокарват лобистките интереси на банки и фирми за кредитни карти.

Интересът тук е очевиден. Ако хората са принудени да ползват по-малко кеш и повече банкови услуги и карти, печалбите на банките се увеличават. Това е единственият ефект от подобни регулации, но той се постига в ущърб на финансовата свобода на гражданите, които са напълно в правото си да избират по какъв начин да се разплащат. Най-големият и опасен абсурд на подобни регулации е, че те третират всеки, който иска да плаща в брой като престъпник просто заради избрания от него метод за разплащане. Нека бъде ясно – да плащаш в брой не е престъпление, а фундаментално финансово право, което в никакъв случай не трябва да позволяваме да ни бъде отнето.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.