Време е за Комисията… Тези дни се очаква ратификацията от наша страна на договора между България и Македония

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Мисля, че е време да поразговаряме за Комисията.

Не за онази – чрезвичайната на Феликс Джерджински отпреди век, а за тази, която предстои да бъде формирана и да започне работа в изпълнение на Договора между България и Македония, подписан от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев на 1 август т.г. в Скопие.

Документът вече е внесен в нашето Народно събрание и нищо чудно тази седмица да бъде ратифициран. Нямам съмнение за пълната подкрепа, която въпреки някои резерви към него, депутатите ще му дадат. Друг вариант би бил нереален и неморален. Даже си мисля, че ратификацията на Договора от наша страна би могла да стане и още по-рано, но подозирам, че все пак ще се спази някаква коректност по отношение на македонските партньори и ще се „стикова” времето по начин, който да покаже, че процесът на утвърждаване на подобни важни актове върви паралелно. Както стана с обявяването на текста на Договора между София и Скопие през лятото, извършено почти по едно и също време, дори часовата разлика от един час бе съобразена.

Край Вардар правилно изчакаха да минат местните избори, да се види дали предварителната прогноза за победа на управляващия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на премиера Зоран Заев ще се случи и по такъв начин ще се потвърди стабилността на управлението му (те пък взеха, че нанесоха толкова сериозен удар на ВМРО-ДПМНЕ и преди всичко на лидера му Никола Груевски, че загубата ще отеква дълго-дълго…). Сега вече, когато ритъмът и динамиката на политическия живот се връщат в нормални релси, биха могли по-спокойно да вкарат документа в тяхното Собрание. И при дебата, разбира се, да използват като аргументи в негова защита подкрепата, която македонските избиратели дадоха на местния вот на 15 и 29 октомври. Лично аз нямам сериозно съмнение и за ратификацията при партньорите ни от Скопие, имайки предвид настроенията в управляващата коалиция, въпреки някои искри, които прехвърчаха по време на предизборната кампания между Зоран Заев и лидерите на някои по-малки партии на албанците, които също подкрепят и дори участват в правителството.

Дотук с предстоящата съдба за анимиране на Договора. Но в него двете страни поеха ангажимента да бъде формирана съвместна мултидисциплинарна комисия на паритетна основа, което означава тя да включва експерти от различни клонове на науката, и по специално по „исторически и образователни въпроси”. Нейната работа трябва да допринесе за обективното, основаващо се на автентични доказателства и факти за научното тълкуване на историческите събития. Според Договора, комисията ще представя пред правителствата на договарящите се страни ежегодни доклади за своята работа. Значи, нейният живот няма да бъде еднодневен, а продължителен, щом всяка година ще се дава отчет. Срокът за започване на работа на Комисията е три месеца след ратификацията на Договора, или по-точно, след неговото публикуване в българския Държавен вестник и македонския Службен весник.

Така че, както се вижда, времето чука на вратата. И може би затова, а вероятно и заради перспективата Комисията да работи дълго време, интересът към нейния състав е очевиден. Първо по-плахо, но напоследък по-звучно чувам оттук и оттам всякакви питания по въпроса прави ли се нещо за избора на членове на Комисията, кой го прави, какъв ще бъде критерият за избора та интересуващите да си направят сметката отговарят ли на него или не. Например, как ще се съчетават познанията по история и педагогическата квалификация, за да може участващият в Комисията да изпълнява условието да се занимава с исторически и образователни въпроси. Хората се интересуват, подпитват, а някои вероятно и лобират за самите себе си тук и там, повечето от личен интерес за някакви бонуси, отколкото с намерението да се върши истинска работа. Затова ще го кажа така: приятели историци и езиковеди, ако мислите, че евентуалното ви членство в Комисията ще бъде леко и безоблачно, забравете! Там ще има сериозна работа, ожесточени спорове с доктринирани от македонизма колеги, за които защитата на личните им становища ще бъде въпрос на живот и на смърт, на социално и научно оцеляване, което ще се брани с факти и без факти.

Който си мисли, че участието в комисията ще са едни разходки и приятни посещения в Скопие от време на време, придружени от общи приказки за това „чии са“ Гоце и Даме и имало ли е „българска фашистка окупация“ на Македония в периода от 1941 до 1944 година, който си мисли, че отсреща, от македонска страна ще имат готови на компромиси събеседници, които ще изпълняват политическа поръчка за промяна на учебниците по история, както е записано в Договора, жестоко се лъжат. Ето, дори премиерът Заев неотдавна заяви в интервю за една черногорска телевизия, че в учебниците по история в Македония щяло да бъде премахнато „внушението за българска фашистка окупация“. Значи, пак този термин ще бъде в употреба, само че няма да се споменава „българска“. Половинчата работа, откъдето да я погледнеш. Нека някой друг се хваща на тази история, но не на мене тези. Времето, прекарано в Македония като кореспондент, ми даде опита да знам, че когато в публичното говорене или в битовата лексика, на научни дебати или на Зеления пазар в Скопие се споменава термина „фашистка окупация“, всички знаят, че става дума за „българска“ такава. Прав беше проф. Трендафил Митев неотдавна, който на един форум за перспективите на българо-македонските отношения предупреди, че българските участници в Комисията трябва да се подготвят изключително сериозно по темата за „българската фашистка окупация“ поради очакването, че тя може да се превърне в територия на най-острите спорове и препирни с риска дискусията да бъде напълно блокирана.

Ако вече си имахме пълно доверие като партньори с македонците, може би нямаше да напиша следните редове. Но си мисля, а такива препоръки идват и от умни хора от историческата общност у нас, че трябва внимателно да следим сигналите, които биха се появили в медиите край Вардар или по други форуми за това, кой от македонските учени се стяга да сяда на масата за спорове в Комисията. И по имената им да съдим Скопие сериозно ли се отнася към бъдещата работа на този орган, или само формално ще изпълни задълженията си да даде своята част от „паритетния” състав. Ами, вкараш ли академиците Блаже Ристовски и Иван Катарджиев да речем, това ще означава, че няма да има никакво приближаване до историческата истина, че всички илинденци от въстанието от 1903 г., както и всички ръководители на национално-освободителната борба в Македония са се чувствали българи. Поканиш ли за участие историка проф. Тодор Чепреганов, значи няма да има мърдане от „българската фашистка окупация“, за което вече стана дума. Е, при един такъв евентуален подбор няма как да не се съглася с проф. Любомир Д. Фръчковски, който може да не ни харесва за някои неща, но трябва да се слуша и да се чете, че историята е твърде сериозна работа, за да се остави в ръцете на историците. Политиците са тези, които трябва да взимат политическите решения, в това число и по въпросите на историята.

Виж, ако външният министър Никола Димитров не се страхува, че може да бъде обвинен в непотизъм, бих му предложил да включи в състава баща си – проф. Димитър Димитров. Професорът знае нещата, добронамерен е, има и политически, и образователен опит, беше в един период министър на културата, сериозен мъж, абе, става отвсякъде. Аз пък имам и лично предложение – журналистът Симеон Симев, вече пенсионер, за когото си слагам главата на дръвника, че знае повече за истината за общата история на България и Македония от някои „пудри” академици от МАНУ.

Но това е работа на македонската страна.

И за да не хвърлям в еуфория избраниците за Комисията, ще кажа, че нейното включване по този начин в Договора има и друг прочит. А той е желанието на политиците темите за историята, езика и образованието да не влизат в дневния ред на двустранните им срещи. Казано с други думи, учените да не се мотаят в краката на политиците, които след като определиха подписването на Договора като „пробив в българо-македонските отношения“, който, разбира се, е „исторически“, нямат право да слизат по-надолу в скалата на емоциите. Нагоре и само нагоре! А онези там, умните глави, да си спорят, да търсят научната истина, пък може и някоя ругатня да си изрекат, само и само да не ни се пречкат.

Още по темата

  1. „Обединени патриоти“: Признаването на българското национално малцинство открива пътя на Албания към европейската интеграция

  2. Груевски не крие, че иска реванш, а Заев - още повече власт „Да бъдеш или да не бъдеш“ по македонски Шекспирови дилеми са превзели поречието на Вардара преди изключително важните местните избори на 15 октомври

    От
    Изображение на Костадин Филипов
  3. Ангел Джамбазки: ВМРО-ДПМНЕ ще направи всичко възможно да провали ратификацията на договора за добросъседство

  4. Регионът ще се развива в евроатлантическото семейство Борисов и Заев заедно на Илинден (ОБЗОР) Двамата премиери се поклониха пред гроба на Гоце Делчев

  5. Неочаквана защита Бигорският манастир подкрепи договора между България и Република Македония

  6. Бойко Борисов към Георге Иванов: Отношенията между България и Република Македония се нуждаят от повече прагматизъм

  7. Бойко Борисов в Скопие за договора с Македония – вижте всичко по темата

  8. Бойко Борисов: България и Република Македония показахме, че мирът и добросъседството са по-важни от всичко останало Българският министър-председател и колегата му Зоран Заев подписаха в Скопие договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави

  9. Андрей Ковачев: Договорът за добросъседство е огромна крачка за Македония

  10. „Ти звони звончето?“

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Излишни са терзанията на автора на статията за това кой от македонските учени какво щял да каже в Комисията.В България и в Македония,както и в цял свят всичко е политическа конюктура.Така,че мненията се менят заедно с нея. И едва ли ще бъдем изненадани от историческия завой в мнението на тези учени,както на македонските,така и на българските.

  2. Дрън дрън ярина… ако труд са му платили на тоя за статията значи са хвърлили пари навятъра…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.