На 24 май 2018 да почерпят

Пътувай и чети с ретро трамвая на 24 май

Алпинистът Атанас Скатов след завръщането си от Хималаите: Налудничаво е, но смъртта там е нещо естествено

Италианският президент Серджо Матарела връчи мандат за съставяне на правителство на Джузепе Конте

Вдигат пенсиите с 3,8% от юли (обзор) Минималната за осигурителен стаж и възраст става 207,60 лв.

Юлия Скрипал в първо изявление след изписването си от болницата: Събудих се с новината, че с баща ми сме били отровени

Ръст на сделките с имоти в курортите Банско и Слънчев бряг са първенци

Проф. Христо Пимпирев: Мечтая Антарктида да дава повече за човечеството и България да е там

Полицаят заплашвал военния преди смъртта си (обзор) Съдът остави Ангел Желязков в ареста

Иванчева изпързаля правосъдието

Шофьорът на автобуса от катастрофата на магистрала “Тракия”: Казах на пътниците да отворят аварийните кранове и да излязат, аз бях последен

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в четвъртък, 24 май 2018

Мая Манолова: Парите за здраве тази година са увеличени, но с това се увеличиха и проблемите

Съдът окончателно пусна АМ „Струма“ през Кресненското дефиле

Ремонтират бул. „Тодор Каблешков“ в София

Всеки втори българин е щастлив Разочарованието от действителността се преодолява чрез бягство в личния свят

Често или почти винаги щастливи моменти съпътстват живота на 52% от българите. Нивото на оптимизъм също е сравнително високо – 3,42 по 5-степенна скала. Данните са от проучване на Института за политика и Института за изучаване на човека и населението сред 1200 души в 44 населени места за състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите: щастие – оптимизъм – песимизъм – тревожност – удовлетвореност.
За сравнение при подобно изследване през 1993 г. оптимистите са били 2,67 по същата 5-степенна скала.
Оптимистичният нашенец днес е на възраст 18-35 г. с висше или полувисше образование, без брак, семеен или живеещ на семейни начала в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца.
Хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното.Те са по-млади с висше образование и по-високи доходи. На другия полюс са тези, които се идентифицират в център-лявото – над 60-годишна възраст, с по-ниски доход и образование.
Средната стойност на тревожността е 2,3 по 4-степенна скала. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати. По-тревожни са преживелите развод, раздяла, загуба.
Отчуждението се очертава като защитен механизъм. Чрез затварянето в личния свят, хората преодоляват разочарованието от срещнатата несправедливост и необяснимите взаимоотношения във властта. Така предпазват психичното си здраве в нормалните стойности, които сегашното изследване регистрира.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.