Разочарованието от действителността се преодолява чрез бягство в личния свят

Често или почти винаги щастливи моменти съпътстват живота на 52% от българите. Нивото на оптимизъм също е сравнително високо – 3,42 по 5-степенна скала. Данните са от проучване на Института за политика и Института за изучаване на човека и населението сред 1200 души в 44 населени места за състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите: щастие – оптимизъм – песимизъм – тревожност – удовлетвореност.

За сравнение при подобно изследване през 1993 г. оптимистите са били 2,67 по същата 5-степенна скала.

Оптимистичният нашенец днес е на възраст 18-35 г. с висше или полувисше образование, без брак, семеен или живеещ на семейни начала в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца.

Хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното.Те са по-млади с висше образование и по-високи доходи. На другия полюс са тези, които се идентифицират в център-лявото - над 60-годишна възраст, с по-ниски доход и образование.

Средната стойност на тревожността е 2,3 по 4-степенна скала. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати. По-тревожни са преживелите развод, раздяла, загуба.

Отчуждението се очертава като защитен механизъм. Чрез затварянето в личния свят, хората преодоляват разочарованието от срещнатата несправедливост и необяснимите взаимоотношения във властта. Така предпазват психичното си здраве в нормалните стойности, които сегашното изследване регистрира.