Хората с по-високи доходи са по-склонни да влязат в сивата икономика

Над половината мислят, че нарушенията са най-бързият начин да се изкарат повече пари

Българинът става все по-критичен към качеството на нормативната база

Един от пет смята, че укриването на налози ни удря по джоба

Всеки втори е готов да нарушава закона, особено ако има материална изгода. Това показва научно изследователски проект „Икономиката в сянка като девиантно поведение“ на екип учени от Института за изследване на обществата и знанието при БАН. 56,9% от анкетираните заявяват, че за нищо на света не биха погазили закон, дори и да виждат, че от това ще имат материална полза. Около една четвърт, обаче, смятат, че повечето закони не са приложими в реалния живот.

Всеки трети иска да е от „тарикатите“, за които нормите не важат. А докато има хора, които са над законите, останалите няма да имат равни шансове за развитие, считат половината от анкетираните.

Според професорите от БАН отговорите показват, че силата на социалните норми у нас е отслабена и законът се счита за лош, ако поставя препятствия пред постигането на личните ни цели. „Може да се обобщи, че българинът става все по-критичен към качеството на законодателството“, коментира проф. Емилия Ченгелова, част от екипа, работил по проекта. От отговорите на анкетираните се вижда, че тези с доходи над 1500 лв. са много по-склонни да не се съобразяват със законите.

Над половината от допитаните мислят, че икономиката в сянка е най-бързият начин да се изкарат повече пари. За други 36% икономиката в сянка е тежко морално прегрешение, но за 11% от анкетираните сивата икономика не се счита за престъпление.

Само 20% от българите смятат, че икономиката в сянка удря по джоба на всички ни, защото всички хора сме свързани, и ако някой нарушава правилата, страдат всички. Но над половината от допитаните са категорични, че тя нанася щети на белия бизнес. Всеки трети иска тя да се наказва строго, докато други 50% не са толкова съгласни тя да се обяви за строго престъпление.

Над 54% от българите не са съгласни да работят „на черно“, без никакъв договор. Само 6% одобряват тази практика, докато една четвърт считат, че не е важно дали имаш договор, а колко пари ти влизат в джоба в края на месеца.

Нарушенията, които анкетираните биха направили, ако са шефове на фирма, са много по-малко от склонността им за прегрешения като физически лица. Над 60% от анкетираните не биха скрили доходи от продажби – да не издават фактурира с цел укриване на доходи. Същият този процент не би купувал без документи суровини и материали за производството си, или да намират начини да си "спестят" плащането на данъци, мита и акцизи. Но хората не са толкова морални спрямо обществените поръчки – над 30% биха използвали хитрини, за да спечелят обществен търг.

 

Данни: Висшистите следват нормите

Колкото по-високо е образованието на българите, толкова в по-голяма степен те се склонни да спазват законите, показва изследването на БАН. Хората с по-ниско образование са много по-критично настроени към законите и си позволяват да не ги спазват. Младите хора - особено тези до 25 години, също са критично настроени към законодателството и в най-малка степен са склонни да го спазват, показва проучването.

Според данните от изследването, при по-възрастните поколения готовността за спазване на законите е сравнително висока. Като нарушаването на правилата се прави по две причини - непознаване на законите и липса на респект към държавата или твърде добре ги познават и не откриват заплаха от високи санкции.

Една пета от младежите са категорични, че биха нарушили закон, ако имат материална полза, докато при хората над 65 години делът на тези, които ще погазят закона пада до 6%.

 

16% действат гъвкаво

35% от българите не приемат правилата

Според професорите от БАН в обществото има осем типа поведение спрямо законите – конформисти, иноватори, ритуалисти, оттеглящи се, бунтари, максимизатори, неутрализатори и алтернатори.

Конформистите са най-често срещани - около 34% от населението попада в тази група. Те изцяло спазват законодателството и поддържат мотото "По-добре беден, отколкото мошеник“. Неутрализаторите, които представляват около 18% от населението, приемат както легитимните средства, така и нелегитимните, но са готови на всичко, което ще ги доведе до реализиране на техните цели.

Максимизаторите действат гъвкаво, като предпочитат да не нарушават закона, за да постигнат зададената си цел, но биха обмислили тази възможност (16%).

10% от българите са „оттеглящи се“ и не ги вълнува законодателството. Само 6% се възприемат за бунари и не приемат изобщо законите, както и не ги спазват, но в реално изражение това поведение се среща при цели 35% от хората у нас.

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ):

Бизнесът излиза на светло все по-бързо

До 5 години ще настигнем ЕС

Бизнесът все по-бързо излиза на светло. Намалението на дела на сивата икономика през 2016 и 2017 г. е с 2,5-3 процентни пункта, докато през предишните години е било с 1-1,5 пр. п., показват изчисления на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която пресмята индекса "Икономика на светло".

През 2017 г. индексът спада с 3,07 на сто и показва, че сивият сектор представлява 25,22% от българската икономика, при дял от 28,29% през 2016 г.

“Ако се запази тенденцията от периода 2010-2017 г. след пет години делът на сивия сектор в България ще достигне 13%. През 2022 г. индексът "Икономика на светло" ще стигне до 87 пункта, което значи, че приблизително около 13% от БВП ще остават в сивата икономика”, прогнозира Стефан Петранов от АИКБ. Според него толкова е делът на сивия сектор в Европейския съюз – между 13 и 15%.

Най-много лоши практики има в секторите туризъм, строителство, селско стопанство, търговия и услуги, където са отчетени значими стойности на сивия сектор за разлика от машиностроене, енергетика, електроника, електротехника и металургия.

АИКБ обяви и началото на номинациите за годишните награди „Икономика на светло“ за 2018 г., които ще бъдат връчени на церемония през юли 2019 г. Номинации за наградите се приемат до 15 май. По традиция в първата категория победителят ще бъде излъчен между държавни и общински администрации, които са успели да подобрят бизнес средата и ефективно ограничаване на сивия сектор с промяна в правилата.

Във втората категория се състезават личности или организации, които са допринесли за ограничаване на сивата икономика с активна позиция или предложения за промени в нормативната база. Ще бъде награден и журналист или медия с особен принос в осветяването на сенчестата икономика. Номинации се правят от членовете на АИКБ, социалните партньори, членовете на Обществения съвет „Икономика на светло“ и медиите.

 

61% работят неформално

Повечето са материалисти

Българинът е по-скоро материалист, отколкото идеалист, показва изследването на БАН. 81% от българите са фиксирани към преследване на материалното и на лични материални изгоди, и не се интересуват от идеали и висши цели. Гражданите преценяват законите изключително прагматично. Един закон се счита за "лош", ако поставя препятствия пред постигането на цели, имащи висока или средна личностна стойност.

Делът на сивата икономика в България е около 30% през 2018 г., сочат данни на КНСБ. Около 25 милиарда евро губи ЕС годишно заради компании, които оперират в сивия сектор. Не е за подценяване финансовият ефект от липсата на вноски - както в данъчната, така и в осигурителната система. Според доклад на Международната организация на труда 2 млрд. души, или 61% от работната сила в световен мащаб работят неофициално. Докладът показва, че бедните и необразованите са изправени пред по-високи нива на неформална заетост, както и че равнищата на бедност са по-високи сред работниците в неформална заетост.