Ще ни побъркат и нас, ако им повярваме

На пръв поглед не се случва нищо особено, всеки остава верен на навиците си. Но всичко е преувеличено, гротескно, абсурдно. Това могат, това правят.

Волен Сидеров се прегърна с Бареков с илюзията, че едно плюс нула прави десет. Прие ги Борисов, още по-абсурдно. Но нали Волен крепи кабинета - мъчи се Менда Стоянова да го обясни пред неумолимата Мария Цънцарова.

Междувременно Волен Сидеров спря своята телевизия, без да обясни защо. Размърда се дори СЕМ с дежурното извинение, че това не е в неговите компетенции и не носи никаква вина. От празния екран ни посъветваха да питаме правителството, нещо намекнаха за лошия вицепремиер Симеонов. Той от своя страна, за да покаже непукизъм, разказа, че за предишните избори спрял временно телевизията си, за да може Волен да спечели гласовете, които са му нужни. Нищо не се разбра. Нима хората толкова не понасят партийните телевизии, че реагират само когато ги спрат. Ами сега , какво ще прави БСП с телевизията, която тя прави, но няма да се нарича партийна? Така или иначе, истината прозира - правят се на интересни заради идващите избори. Клатят лодката, а после ще се катерят по нея, за да не се удавят.

Друг един от тази група, тръгнал от котилото на Бареков, за да го изостави бързо и да яхне вълната на кресливия патриотизъм срещу притока на мигранти, заложи отново на същата карта и като се възползва от престъплението в Русе провъзгласи, че циганите са ни „обявили война“. Ни повече, ни по-малко. С присъщия му истеричен патос суперпатриотът призова за „нахлуване на жандармерия, здрав бой, арест, съд и присъда.“ А, да, и „хубава химическа кастрация“ на „приматите“. Никой дори не се сеща, че той нарушава конституцията си с този расизъм и човекомразие. Засега не е ясно дали ще остане при пазещия равновесие трети член на групата по интереси, но личи , че залага на настъплението на модерния национализъм в световен мащаб, за да влезе отново в Европарламента.

Не съм никакъв либерал, мулти-култи или каквото и да било от тази порода, нямам никакви политически амбиции, трудно сдържам гнева си от престъпната наглост на „мургавите ни събратя“ по израза на Джеки Вагенщайн, но не приемам да бъдат наричани всички цигани примати и да водим война с тях. Защото ще се окаже, че войната ще си я докараме сами. Затова ще ви разкажа една кратка история от това лято. В Равадиново, Бургаско, където е къщата на Христо Фотев и където пред всяка къща е свил гнездо един щъркел , едно момиче, което още не е завършило гимназия, по собствена воля и съвсем безплатно, организира един клас от млади ромчета, които учи на четене, писане и смятане. Урежда с директорката на местното училище да й отстъпят за лятото една учебна стая и събира децата. Всички те идват с желание, стараят се и се гордеят със своя клас. Привлечени от собствените си деца, на уроците идват и две от майките. Всички наричат невръстната учителка „госпожата“. БНТ дори излъчи репортаж за равадиновската „госпожа“.

И така до края на лятото. А ние непрекъснато се оправдаваме , че малките циганета не искат да учат. Не събуждаме ли лошото в тях, гонейки дребнавите си цели?

Човещината, търпимостта към другите, помощта към нуждаещите се са присъщи черти на нашия народ. Това го знаем и сме възпитавани в този дух от своите баби и дядовци още. И това няма нищо общо с идеологии и политики.

И в цялата тази атмосфера на фалшиви сензации и себеоплакване съвсем на място дойде друга новина - за крещяща проява на простащина от българи, написали на паметника в Хирошима „Само Локо.“ И отново се отприщи една река от обвинения, проклятия и самобичуване що за тъп и невъзпитан народ сме. Как е възможно такова кощунство - да пишеш върху паметника на жертвите от атомната бомба в края на Втората световна война. Карталов се опита да обясни, че надписът не е върху паметника, но никой не го изслуша. Дори се заговори, че може да го махнат от поста му, защото не се извинил. Извиниха се обаче от Министерството на външните работи. За смекчение все пак бе изтъкнато, че виновниците сами си признали и си платили глобата, която била хиляда долара. Три дена се виха тези жалби все от едни и същи оплаквачи, готови да погребат България, за да изтъкнат себе си, собствената си значимост и отдаденост на „европейските ценности“, за да стане известно накрая, че работата съвсем не стои така и провинението на нашите запалянковци не е така вулгарно.

Мислех да пиша за съдбата на партийната журналистика по повод скандала с вестник „Дума“, но не ми се навлизаше в зоната на вътрешнопартийните борби в БСП. Не е моя работа. А и това е безсмислен спор - дали вестникът се командва от председателя на партията или от изпълнителното бюро. Вестникът се командва от съвестта на своите автори и от никой друг. Да не би Стефан Продев да го командваше някой началник или някакъв орган? Боже опази! Много истина има в писмото на протестиращите фигури, но прозира и една премълчана истина. Те се сетиха да защитават свободата на словото едва, когато замириса на избори и на депутатски места.

Спирам дотук.

Български екзит на БНТ

Колко просто се оказа това решение , за което говореха мнозина, но изглеждаше като кощунство - България да се откаже от това скъпо, тъпо, безсмислено и несправедливо музикално сборище , наречено Евровизия. Всичко друго може да се прости, но има ли поне една песен от Евровизия, която са си спомняте? Поне от българските участия да се спомняте нещо?

Предишното ръководство се оправдаваше с обществения интерес. Нищо подобно, интересът беше само на шепа хора, които се размятаха насам - натам на наши разноски. И ето, че решението беше взето без превземки, без уговорки.

Отдъхнете си, уважаеми зрители.