"Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък…" Казват, че тези свещени слова са на самия Божий син. Има ги в първата книга на Земята, а две хилядолетия след изричането им хората още не сме разбрали, че преди да сочиш грешките на другите, добре е да признаеш: "Аз съгреших". Или поне да отрониш: "Всички сме грешни…"

40 години адвокатска работа, в три исторически периода – в края на тоталитаризма, в първите години на демокрацията и в повече от една декада членство в Европейския съюз. Трудно е да се преброят делата, по които в защита на клиентите си се е явявала може би най-известният в наши дни адвокат по наказателни дела Даниела Доковска. От Тодор Живков, през Стефан Софиянски и Емилия Масларова, до Огнян Донев и Иво Прокопиев – това са само неколцина от известните клиенти на преподавателя по наказателен процес в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и бивш председател на Висшия адвокатски съвет. Биографията, освен признание, носи и задължения към всички онези, за които би следвало да си пример и които се надяваш, че ще продължат делата ти, особено, ако смяташ, че са били в полза на обществото.

Напълно логично е адвокат Доковска да спори с прокуратурата. В съдебната зала. Това правят и голямата част от петнайсетте хиляди адвокати у нас. Мнозина от тях сигурно имат своите основания да са недоволни от законите или от съдията, но малцина са тези, които ще си позволят да търсят вината само и единствено в противниковата страна, но (не и публично) няма да се усъмнят в своята или на своите съмишленици правота.

В интервю за седмичника "Капитал" Доковска сочи, че демокрацията е в опасност, а държавата се фашизира, но още в първото изречение признава защо мисли така – "това е извън моята сфера на въздействие". Думите й са по повод призива на проф. Огнян Герджиков за закриване на т.нар. Съвет по законодателство към парламента, а причината - липсата на синергия между парламентаристи и съветващите ги юристи. Доковска не можела да закрие този Съвет, но може да натрупа камара от думи, които да хвърли срещу всичките онези, които не са ортодоксални последователи на либерализма, зад чийто воал прозира ширещата се неправда и безнаказаност.

По презумпция депутатите са виновни за всичко, но те са и възможно най-публичните личности в държавата, която, на всичкото отгоре, е парламентарна република, а и ние си ги избираме на всеки четири години, а както историята показва - и по-начесто. Проблемът на проф. Герджиков, адв. Доковска и най-вече на техните клиенти, е този, че напоследък депутатите не се вслушват в съветите на определено юридическо лоби, заради което приеманите законодателни текстове често биват обрисувани като "мракобесни". Всички знаем, че няма нищо нехуманно в това да търсиш начини да възстановиш откраднатото - било то от криминална приватизация, корупционни престъпления, докато си бил във властта, или от умишления фалит на една и повече банки, като така поне дадеш надежда, че справедливостта може и да съществува.

Казват, че с времето паметта избледнявала. Но не дотолкова, че да не помним как вчера си бранил доскорошния тоталитарен лидер, а днес с лекота си позволяваш да твърдиш, че държавата се фашизирала, само защото този път клиентите ти – с влияние в политиката, икономиката и правосъдието, ползващи собствените си медии като щит срещу правоохранителните органи, се чувстват притеснени, че този път може и да не им се размине търсенето на отговорност за корупция и криминално натрупване на капитали.

Нетипично е адвокат, с практиката на г-жа Доковска, докато дава оценки за законодателя, обвинителя и младежа юрист, част от които са били и нейни студенти, да пропуска и своето участие в процесите, заради които в голямата си част обществото е изгубило доверие в правосъдието. Далеч от претенциите за изчерпателност, редно е да запълним оставените празноти и е добре, че все още свободата на словото позволява да го правим, защото често най-големите му защитници, всъщност се оказват най-големите цензори.

За законите

Не само като бивш председател на Висшия адвокатски съвет, адвокат Доковска и нейни близки колеги са участвали в множество дискусии и работни групи по изработване на наказателните и процесуалните закони, по които после са се явявали пред съда като защитници. Ако ви звучи познато, то е като да стоиш на входа и изхода на един производствен процес. Покрай жестокото убийство на красивата Виктория Маринова от Русе, а и при много подобни тежки престъпления, обществото изпада в ступор, когато чуе, че хладнокръвният извършител, само защото е признал вината си, може да излезе на свобода след има-няма 20-25 години. В публикация на в-к "168 часа" от октомври миналата година се разбра, че март 2010 г. на заседание на Правната комисия на парламента, депутатите гласуват да отпадането текст, според който прилагането на т.нар. "съкратено следствие" може да се прилага и за извършители на умишлени убийства, придружени с особена жестокост, при катастрофи, причинени от шофьори с високо количество алкохол или употребили наркотици и т.н. На заседанието на Правната комисия участва и адвокат Доковска. Как точно се стига до решението, четем в стенограмата:

Искра Фидосова (председател на Комисията по правни въпроси на 41-то НС):

По § 57 няма постъпили предложения по вносителя. Желаещи за изказване?

Даниела Доковска (председател на ВАдвС 2008-2014 г.):

Нали този параграф щеше да отпадне, ако се направи текст за чл. 58а от Наказателния кодекс? Идеята беше § 57 да отпадне и да няма ограничения за съкратеното съдебно следствие след като се приеме чл. 58а.

Искра Фидосова:

Права сте. Благодаря. Колеги, след като приехме чл. 58а така е редно. Който е "за" текста на вносителя за § 57, моля да гласува. Няма "за". Против? Четирима "против". Въздържали се? Десет "въздържали се".

За тълкувателните решения

За да защити скандалното тълкувателно решение на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, което бе на път да обезсмисли съществуването на Антикорупционната комисия и да попречи на отнемането на незаконно престъпно имущество, постановявайки, че при прекратено наказателно производство следва да се прекрати и процесът по "гражданска конфискация", Доковска дава примери от "лошата" работа на депутатите, която "добрите" върховни съдии следва да поправят. Ето обаче още един пример, при който тълкувателната дейност отново се оказва в полза на нарушителите.

На 19 май 2017 г. вестник "Труд" показва как решение на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд по дело, образувано по искане на самия председател на ВКС Лозан Панов малко след избирането му през 2015 г., може да се окаже в полза на частния, за сметка на обществения интерес. Пет години по-рано бившата социална министърка Емилия Масларова е обвинена за присвояването на 11 млн. лв. при луксозния ремонт на Социалния дом в Стара Загора. По същото време, като съдия в Административен съд София-град, Лозан Панов отменя наказателно постановление спрямо Масларова за потвърдена преди това от Софийския районен съд глоба в размер на 500 лв. за допуснати нарушения при обществената поръчка за ремонта в Стара Загора.

На 22 декември 2015 г. наказателните съдии във ВКС приемат, че при наличието на приключило административно производство за определено деяние не може да се търси и наказателна отговорност за същото. Седмица по-рано Емилия Масларова е оправдана от Софийския градски съд. В края на 2016 г. стават ясни и мотивите за оправдателната присъда на Масларова на първа инстанция, като в тях четем: "Обемът от факти, предмет на разглеждане в административно-наказателното производство, касаещо тази норма, е идентичен с предмета, рамкиран с обвинителния акт… с влизане в сила на съдебен акт на Административен съд София-град, отменящ наложената административна санкция и за да не бъде нарушен принципът non bis in idem (никой не може да бъде съден два пъти за едно и също), настоящият състав дори само на това основание следва да приеме, че не може да бъде ангажирана отново, този път наказателната, отговорност на подсъдимата Масларова, при идентичност на изложените факти в двете производства – административно-наказателно и наказателно". Един от адвокатите на Масларов по наказателното дело е Даниела Доковска, която дни преди оправдаването на първа инстанция на клиентката си се оказва на стълбите пред Съдебната палата, където протестира заедно с Лозан Панов и съдии, членуващи в Съюза на съдиите в България, пише в-к "Труд".

Дали е изненадващо, че преди година ВКС отказа да преразгледа тълкувателното си решение?

За конфискацията

Разбираемо е недоволството на точно определен адвокатски кръг от действията на Комисията за противодействие на корупцията и за незаконно придобито имущество. Само че, ако този юридически център брани интереса на конкретно лице, чиито активи и имущество на стойност 200 млн. лв. продължават да са запорирани със санкцията на съда, то милион и двеста хиляди българи живеят под прага на бедността и не малка част от тях дължат това именно на придобито по незаконен начин имущество от парадиращи с недосегаемостта си персони, представящи се пред обществото като издатели. Вярно е, Антикорупционната комисия е получила правомощия, за да преследва незаконно придобитото имущество, както е и вярно, че адвокат Доковска е поредният представител от кантората й, който атакува КПКОНПИ не в съдебната зала, а чрез публичния дебат, така щото обществото да не вземе да припознае и да подкрепи все още плахите действия на държавата в опита й да постигне възмездие и върховенство на закона.

Кои са гражданите, срещу които прокуратурата е повдигнала "незаконни" обвинения, а КПКОНПИ е започнала да ги "преследва" по гражданскоправен ред? Това пропуска да посочи адвокат Доковска, може би, защото сред тях ще се окажат гражданите Цветан Василев, Иво Прокопиев, Трайчо Трайков. Защото нападките й към държавните обвинители, агентите на КПКОНПИ и овластилите ги законодатели нямат нищо общо с правата на обикновения човек, който няма проблем да обясни законността на доходите си, за разлика от нарушилия закона приватизатор или източилия финансовата пирамида фараон. И понеже половин дузината статии срещу "гражданската конфискация" на съдружника на адвокат Доковска – Георги Атанасов, не бяха достатъчни, дойде времето "онеправданите" да бъдат бранени с интервю във вестника на издател с потвърден от няколко съдебни състава запор заради недоказания произход на доходите му. Читателите не са длъжни да знаят, че по наказателното дело, довело до иска по реда на "гражданската конфискация", Иво Прокопиев се представлява именно от адвокат Доковска, а по делото по гражданскоправен ред - от адвокат Атанасов.

Защо ли, докато Доковска и Атанасов са се загрижили за "невинните" и понякога дори грубовато атакуват законодателя, Европейската комисия по недвусмислен начин даде висока оценка именно на антикорупционното законодателство и призова за постигане на реални резултати, изразяващи се в присъди и ефективно отнемане на незаконно имущество?

За изборите

"Нали не мислите, че те си ги пишат сами…", казва адвокат Доковска по адрес на законодателите, които са се превърнали във вносители на чуждо законотворчество, целящо да заобикаля общественото обсъждане. Отговорите в интервюто, взето от прекалено близък до Доковска журналист, което несъмнено се отразява и на обективността, създава усещането, че отговарящият дава пример от собствената си практика - менторски да диктува нормите, върху които утре съдиите да постановяват оправдателните решения. Изглежда, обаче, опитите за давлението върху законодателния процес напоследък не са така успешни, като същото се отнася и до натиска върху работата на Специализираните органи на наказателното правосъдие, което несъмнено прави все по-неудобно положението на "добрите" върховни съдии. Ако бъдат осъдени на първите две специализирани съдебни инстанции, все по-трудно ще се намират мотиви за оневиняването на граждани от калибъра на Василев, Прокопиев и прочие. И това няма нищо общо с внушенията, че демокрацията е застрашена. Може и да не е съвършена, но със сигурност тя е спирачка пред самозабравянето на едни и жаждата за власт на други.

Ето, отколешното желание на юридическото лоби, към което Доковска с гордост се числи, кадровите въпроси в съдебната система да се решават от две колегии на Висшия съдебен съвет, е факт, но това изобщо не показва да е подобрило качеството на правосъдието, нито да е довело до възвръщане на доверието - било то сред хората или европейските ни партньори. Неуспешни се оказват опитите на едно политизирано малцинство от съдии да капсулират системата, за да се превърнат в недосегаеми и самодостатъчни. Също така без успех са и напъните на лобистите да нанесат съкрушителен удар върху обвинението, каквато надежда имаха през проваления правосъден министър Христо Иванов. Та нали съдружникът на адвокат Доковска – Георги Атанасов, е част от ръководството на партията, създадена да води война срещу прокуратурата. Нека се пробват пак на изборите, нека съберат конституционно мнозинство и да извадят държавното обвинение от съдебната власт, нали това е крайната цел на квазиреформата на правосъдието, която толкова жално лобират да прокарат. Едва ли ще успеят, но могат да опитват, стига да го правят по демократичен път, с избори, а не като задкулисно дирижират действията на "страхуващия се" председател на ВКС Лозан Панов.

И да, изборите са близо. Не, не става въпрос за политическите, а за избора за нов главен прокурор. И изглежда някой е много недоволен, че подобно на 2012 г., така и през 2019 г., няма да може да влияе върху решението кой да застане начело на държавното обвинение в следващия седем годишен мандат, заради това губи и благоприличие. Все пак никой не е казал, че беззаконието ще е вечно…