Всички тъжат за Дамата от Париж

Светът видя на живо смъртта й и помръкна

В понеделник вечерта се случи немислимото. Целият свят забрави за политическите битки, спортните събития и семейните работи. Милиони хора по света гледаха как изгаря древната катедрала „Парижката Света Богородица“, която е не само една от най-старите сгради в столицата на Франция, но е и един от символите на европейската култура.

Струва си да се замислим защо толкова много хора, независимо от техните политически и религиозни убеждения, реагираха на случилото се с болка и тъга, въпреки че няма никакви човешки жертви. Милиони хора по целия свят и хиляди парижани по улиците наблюдаваха как готическият шпил на катедралата се запалва и след това се срутва заедно с част от покрива. Медиите пускаха по света непрекъснато новини, социалните мрежи бяха взривени от коментари, а държавните лидери и световните знаменитости побързаха да споделят чувствата си от загубата: „Нашата дама от Париж ни напусна“, „екзистенциален ужас“, „знаковия символ на вяра за хората по целия свят загина в пожара“, „трагичен ден за Франция“, „Париж загуби катедралата си”...

Разбира се, хората емоционално реагираха, защото на живо гледаха унищожението на вечния символ на красотата, с неговата дълга история, разказваща ни за непрекъснатите човешките постижения и открития. Изграждането на катедралата започва през XII век и продължава почти 200 години. Нотр Дам оцелява през годините на оскверняване по времето на Френската революция и дългия период на нейната реставрация. 800 години Нотр Дам наблюдаваше Париж, а камбаните му звъняха по време на щастливи и на тъжни събития, като ужасните терористични атаки в Париж през ноември 2015 г. Стотици години катедралата величествено стои, като безмълвен свидетел на историята на града и страната и историята на културното сърце на Европа. Тя преживява векове на религиозно насилие, войни, епидемии и политически вълнения. На огъня обаче му бяха нужни само няколко часа, за да я унищожи. Самата история изгоря пред нашите очи в реално време.

Това не е просто горяща сграда, макар и древна и красива, а необратима част от нашето човешко минало, която никога няма да можем да споделим с нашите деца и внуци. Пожарникарите казват, че са успели да спасят най-ценните реликви и сред тях е венецът от тръни на Христос. Чисто случайно са оцелели и 16-те медни статуи, стоящи на покрива от средата на XIX век. Те бяха свалени за реставрация само преди няколко дни. Но оригиналните интериори от XII век и уникалните витражи изглежда са загубени завинаги.

Известният парижки писател Паскал-Емануел Гобри коментира така случилото се: „Това е просто катастрофа. Загубени са безброй безценни произведения на изкуството и артефакти. Оригиналната дървена покривна конструкция и начинът на нейното изграждане, което все още не е напълно разбрано от съвременните учени, сама по себе си е безценен паметник. Сърцето ми е съкрушено“.

Нотр Дам де Пари е историята на изкуството и на европейската култура. Със загубата на Нотр Дам, ние губим не само сакрално пространство и художествено съкровище, но и един от символите на човешките постижения. Нотр Дам е едно от най-красивите неща, които ние, човешките същества, можем да създадем. Това е определен връх в историята на човечеството. И, за щастие, според последните новини, значителна част от катедралата е спасена.

Виктор Юго смята катедралата Нотр Дам за произведение на изкуството, създадено от самото човечество, и пише в своя роман със същото име: „Великите сгради са като високите планини и са творения за векове... Художникът, личността, човекът изчезва в това огромно пространство, без да остави след себе си името на своя създател. Човешкият ум намира тук своя израз и своя общ резултат. Това е времето на архитекта, а народът е зидаря“.

Когато Юго завършва своя роман, Нотр Дам е в ужасно състояние и се смята за старомоден и постепенно се разрушава. През 1831 г. е публикуван романът „Парижката Света Богородица“, неговия успех помага да се привлече общественото внимание и десет години по-късно започват реставрационните работи. Катедралата е буквално спасена на границата на нейната смърт.

В резултат на това до вчерашния ден тя беше „гвоздея“ на всеки туристически маршрут в Париж, като един от най-разпознаваемите архитектурни паметници в света. Няма съмнение обаче, че и опожарената катедрала ще бъде не по-малка туристическата атракция от оригиналната сграда. Може би ще станем свидетели на нейното прераждане. Това означава, че една изгоряла история може да донесе на Париж същия доход, както и тази на живата.

 

Виктор Юго го описа

„Всички погледи се устремиха към върха на църквата. Пред тях се разкри необикновена гледка. На най-горната галерия, по-високо от централната розетка, гореше буен огън, чиито пламъци се възвисяваха между двете камбанарии, обкръжени с вихър искри - огромни, буйни и яростни пламъци, късове от които излитаха заедно с пушека, носени от вятъра. Под огъня, под тъмната балюстрада с изрязани огнени три-листници, двата капчука, две чудовищни уста, бълваха безспир огнения дъжд, чиито сребристи струи се открояваха на тъмната долна част на фасадата. Приближавайки се до земята, двете струи разтопено олово се разширяваха като снопове, подобно водата, която шурти из многобройните дупчици на лейка. Над пламъците се възвисяваха огромните кули с рязко откроени стени - едната съвсем черна, другата кървавочервена, - още по-високи с гигантските сенки, които хвърляха чак до небето. Безбройните им скулптурни фигури на дяволи и дракони бяха придобили зловещо изражение. Те бяха сякаш оживели под треперливите отблясъци на огъня. Хилеха се змейове, лаеха капчуци чудовища, саламандри раздухваха жаравата, кихаха дракони, задавени от дима.“

Виктор Юго, „Парижката Света Богородица“, 1831 г.

(Превод за „Труд“ от vz.ru - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари