Заглавието на книгата на българския офицер и писател от Македония Сотир Нанев

Главата на българската православна църква патриарх Неофит възвести Христовото Възкресение в патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски". Това се случи на 24.04. Броени дни по-рано, но преди 81 години - на 19 април 1941 г., точно срещу Великден, 5-а българска армия навлиза в Македония, посрещната като освободителка. В тогавашните репортажи и спомени на свидетели е записано, че църковните камбани бият в цяла Македония, хиляди са излезли да посрещнат българската войска с цветя. Скопие е украсен с български знамена и транспаранти с надпис „Добре дошли, братя!“. Пътят на войската ни е постлан с цветя, жителите на града кичат войската ни с тях. Всички си честитят: „Христос воскресе, Македония!“
Вестник „Македония“, чийто първи брой е издаден през същата година, излиза с декларация на Българските акционни комитети*, в която се казва:

„Българи! Македония е свободна! Свободна е Македония за вечни времена! Настъпи краят на робството, под което Македония изнемогваше допреди няколко дни само. Вековното македонско робство, гръцко, турско и сръбско, духовно и политическо, а в ХХ век и икономическо и социално, изчезна завинаги... Македония е вече свободна и е вече част от общобългарската национална общност...“

„Като мълния се разнесе вестта, че цар Борис идва в Щип. - пише вестник „Утро“ - Откъм горния край на града се зададе царският автомобил. Застанал прав, царят преминава през легендарния град, обсипан с цветя и посрещнат с „Ура“.

Охрид се намира в италианската окупационна зона, но българските офицери са допуснати в града. Хората и там скандират „Да живее българската войска! Да живее Цар Борис!“. Всенародна радост е обхванала Македония.

Това са документирани факти - има десетки, стотици снимки, вестници и друг писмен архив.

Под наша администрация попадат по-голямата част от Вардарска Македония, Западна Тракия, източният дял на Егейска Македония, Западните покрайнини и Поморавието при западната граница със Сърбия. Че не става дума за окупация, лесно разбираме от действията на управниците ни - възстановяват се българските църковни епархии и училища, започва строителството на жп линията Куманово - Гюшево - Симитли - Горна Джумая (днешен Благоевград), открити са първият Народен театър и университет в Скопие. Основната грижа е прехранването на населението, защото сърбите са опразнили всички складове и запаси.

Ценно свидетелство за Македония, веднага след освобождението u от сръбска окупация, дава книгата на Сотир Нанев, който е български офицер и писател от Македония. Роденият в Прилеп военен е един от първите, които влизат в новоосвободените български земи през 1941 година. В книгата си „Възкресение - Македония 1941“ той разказва за радостта на хората, които ги посрещат във всеки град, за нетърпението, очаквайки да получат новини от Майка България.

От Деве Баир през Крива Паланка, Куманово, Скопие, Велес, Прилеп, Крушево, Битола, Ресен, Охрид и още редица други места - има само признателност и облекчение, че е настъпило освобождението на земите, били под владението на сръбския поробител.

Българска администрация! За разлика именно от предходния период, когато Вардарска Македония е окупирана от сърбите, които не градят, а рушат - унищожени са български училища, гонени, тормозени и убивани са всички, самоопределящи се като българи.

За съжаление, злото вече е посадено в земите. В присъединените към страната ни територии живеят 1 073 067 души, от които българите са две трети, но процесът на сърбизация тече с пълни сили. Процесът е дълъг и започва още след Ньойския договор (1919 г.), когато Повардарието остава в границите на Кралска Югославия.

За сведение, в книгата си „Македония. Етнография и статистика“, отпечатана на български език в 1900 година в София, която представлява първата цялостна българска статистика на населението на географската област Македония (по това време под османска власт), видният български географ и политик Васил Кънчов пише: „Като прибавимъ къмъ 46-тъ македонски кази горнитъ суми, ще имаме объщия сборъ на жителитъ въ пълната Македонска географическа граница, както е изложена въ слъдната таблица“ (виж таблицата горе).

Между другото, макар въобще да не е между другото, данните за населението на Македония, които Кънчов представя в книгата си, са фалшифицирани от македонската Уикипедия, като срещу много от таблиците, в които пише „българи“, са подменени с „македонци“.

А след 1944 г., македонизацията в Пиринска Македония, осъществена от Югославия, с помощта на марионетното правителство на Георги Димитров, започва с пълни сили. Във Вардарска Македония нарастват гоненията и жестоките репресии срещу всякаква проява на българско самосъзнание. На т. нар. Кървав Божик (Кървава Коледа) през 1945 г. са избити 1200 българи в Скопие и Щип, а в Охридско и Преспанско са убити още 23 000, като други 130 000 са изселени или пратени в лагери. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението.

За да се стигне до 2022 г., 81 години след като Битоля посреща войската ни през 1941 г. със сълзи и цветя, на 16.04 тази година, жители на битолското село Кравари развяха трансперанти пред българската делегация, които гласяха: „Гоце е Македония“, „Ръцете ви са кървави“, „Гробищата са пълни с българско приятелство“...

Гражданите на днешната РСМ са изградили съществуването си върху доктрина, основана на антибългарска основа, което е неминуемо след близо век облъчване. Мъчно или не, не може именно ние да легитимираме официално тази идеология, махайки ветото, защото това означава доброволно пренаписване на нашата история. Боли ни или не за Македония, коминтерновски творения нямат място в Европа.

* Българските акционни комитети са патриотични организации на българите в Македония, съществували през 1941 година