Възкръсването на Скрипал и други политически чудотворни явления

Медийната военна машина беше задействана, врагът беше локализиран и излизащите на бял свят факти само пречеха на медийната канонада

Месецът преди Възкресението определено беше свързан с многобройни политически чудеса. Както вече стана известно първо Юлия Скрипал, а на самото Възкресение и самият Сергей Скрипал излязоха от кома, възстановиха се и даже в пресата се появиха информации, че имат намерение да отидат да живеят в САЩ под друга самоличност и по програма за защита на важни свидетели. Не е ясно все още на какво точно са били свидетели, но самият факт на възкръсването им без никакви поражения след отравяне с нервно-паралитично бойно отровно вещество (БОВ), „Новичок“ е чудотворно явление. Също така без поражения се възстанови и полицаят Ник Бейли, както и останалите 21 души, първоначално обявени за поразени от английските власти.

Единствено пострадали от този инцидент се оказаха домашният котарак, приспан с инжекция в лабораторията за бойни отровни вещества „Портън Даун“, намираща се на 8 мили от инцидента, и двата хамстера умрели от глад. Което доказва, че когато наистина се заеме бойна лаборатория няма връщане обратно, както и че от всичко друго може и да се възкръсва, но от глад - никога.

В политически план пострадаха най-много отношенията между Русия и Великобритания, но и страните съюзници. Още на следващия ден британското правителство обвини директно Русия за извършител, както и за използването на БОВ на територията на Великобритания за първи път в нейната история. Тереза Мей даде 24 часов ултиматум на Москва да отговори как произведеното в Русия БОВ „Новичок“ се е озовало в Солсбъри. Кремъл категорично отхвърли ултиматума и настоя за разследване. Последва лавина от обвинения, мощна кампания в медиите. На най-високо равнище британският парламент излезе с декларация срещу Русия, а външният министър Борис Джонсън директно обвини за покушението руския президент Владимир Путин, като човек отдал заповедта за екзекуцията. Великобритания се опита да възкреси всички страхове от Студената война спрямо Русия.

Започна търсене на подкрепа от съюзниците в лицето на САЩ, ЕС, НАТО и тя беше дадена с различни нюанси. САЩ и още 26 държави отзоваха руски дипломати, някои не го направиха, а се ограничиха с декларация за подкрепа. Така например постъпи и Нова Зеландия, която е член на Британската общност на нациите и де-юре е подчинена на Кралица Елизабет II. България отзова за консултации своя посланик в Москва Бойко Коцев. Тук веднага започнаха инсинуации, че по този начин ние не сме се присъединявали към позицията на ЕС, нямало да получим членство в Шенгенското споразумение и Европейския валутен съюз и др. Това че и други страни от ЕС като Австрия, Гърция, Кипър, Португалия и Словакия не отзоваха дипломати, се пропусна. Освен това остана незабелязан и фактът,че самият ЕС на свое общо заседание реши да предприеме същата такава мярка да отзове за консултации своя посланик в Русия, каквато предприе и България. Напълно стандартна дипломатическа практика, намираща се преди отзоваване и намаляване на нивото на дипломатически отношения, които са крайни стъпки. Едва когато ЕС отзова своя посланик Маркус Едерер, много хора у нас разбраха, че ЕС имал отделен посланик в Москва. Посланик Едерер е безспорно опитен дипломат, като преди това е бил вече посланик на ЕС в Китай и Монголия, специален координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, представител на Германия в Норманския състав по преговорите за решаване на конфликта в Украйна. Преди това има и един мандат в Русия като втори секретар. Освен в дипломацията Едерер е заемал и високопоставена позиция в германското разузнаване като директор на дирекцията за икономическо разузнаване на Федералната разузнавателна служба (BND), човек напълно наясно с всичко в професията.

Наясно с нещата е и австрийският канцлер Себастиан Курц, който не само не изгони дипломати, но и предложи Австрия да бъде медиатор за урегулиране на възникналата криза между ЕС и Русия. Напълно нормално, когато страната ти е следващият председател на Съвета на ЕС. Какво толкова ненормално имаше в позицията на настоящия председател България, нашите критикари не успяха да обяснят. Освен това нещата започнаха да се развиват в неочаквана посока. Английската полиция към момента има над 12 версии за инцидента. От отравяне на пейката от неизвестна жена с бяла чанта, през пицария, пренесен „Новичок“ в чантата на дъщерята Юлия от Москва, напоено нейно палто, придружено със странен имунитет на преносителя му, отравяне вкъщи докато са варили елда, намазани дръжки на вратата, впръснат газ от климатика на колата, отрова, впръскана с летящ дрон и др. версии, ограничавани единствено от възможностите на въображението на разследващите. Защо това е така? Защото вече никой не се интересуваше от разследването, медийната военна машина беше задействана, врагът беше локализиран и излизащите на бял свят факти само пречеха на медийната канонада. А подробностите все повече се разминават с политическата версия. Обвиненията за съпричастността на Русия в покушението се базират върху две неща: използвано е бинарно нервно-паралитичено бойно отровно вещество „Новичок“ и второ, това БОВ се произвежда в Русия. Даже външният министър Борис Джонън, за да засили ефекта, заяви в свое интервю, че вече е бил известен за доказателствата по тези две обвинения от директора на лабораторията в Пъртън Даун, както и че правителството разполага с разузнавателни сведения за участието на Русия. За негова и всеобща изненада шефът на лабораторията заяви, че не може да потвърди тези твърдения.

Животът ни поднесе чудото на оздравяването на жертвите, което говори , че каквото и вещество да е било използвано, то не е боен газ. В същото време британски медии разпространиха и разузнавателните сведения. Същите се основават на прихванато от Централата за правителствени връзки GCHQ (британския аналог на Агенцията за национална сигурност на САЩ) до посолството на Русия в Лондон съобщение, което гласи „…пакетът пристигна“, както и от изнесения й пункт в Кипър, който прихваща „…двата пакета се намират на място“, нещо което съвпада с пътуването на дъщерята Юлия Скрипал и пристигането й в Солсбъри. САЩ веднага видяха накъде отиват фактите и заявиха,че руските дипломати били изгонени не конкретно заради случая „Скрипал“, а заради рутинен шпионаж.

Ако поиска, Москва веднага може да изпрати нови, дори не се и потърси реципрочност за закритото консулство на САЩ в Санкт Петербург. Донълд Тръмп препотвърди готовността си за среща с Владимир Путин , дори това би могло да стане и във Вашингтон. Германия също заяви, че съставът на руското посолство в Берлин може веднага да бъде попълнен и ратифицира документите за строителството на новия газопровод „Северен поток-2“. Лейбъристите поискаха оставката на Борис Джонсън заради лъжливото интервю, отчитайки, че на него не му е за първи път. Лидерът им Джеръми Корбин, който единствен призоваваше за стихване на истерията и внимателно разследване преди да се предприемат прибързани действия, сега се радва на обществено одобрение. В същото време ясно си дава сметка как правителството на Тереза Мей може да падне, дори със свое съучастие следствие на тези конспирации и шпионски афери и да го оставят него да води трагични преговори за развода с ЕС, една неблагодарна роля и с гарантиран провал.

Но такава е съдбата на участниците в международната политика сред чудеса и конспирации. Както чудесата, така и конспирациите, също са чудотворни явления, чийто източник е неясен, необясним, таен, но като резултат имат дълговременно влияние върху събитията и човешката история. Те се появяват в критични за човечеството моменти и оставят трайна следа в съзнанието на масите. Целта са именно масите, защото за тези, които са във „вътрешния кръг“ (спомнете си египетските жреци и Мойсей, или фарисеите и Исус) нещата са ясни и там тайни и чудеса няма. За тях това са основни занимания и както се казва, те за това ходят на работа. В момента когато една конспирация за шпионаж, отрова и още нещо, започна да мутира във великденско чудо, отново по Възкресение се формира нова мистерия. Газовата атака в сирийска Дума, предградие на Дамаск, възкреси едно към едно събитията от преди точно година. Тогава на 8 април 2017 г. бяха изстреляни близо 60 ракети „Томахоук“ към Сирия. Отново по повод газова атака извършена в район, контролиран от непримиримата опозиция. Както и тогава, така и сега обгазяването идва в критичен за бунтовниците момент, когато те са обкръжени и опасността за тях от разгром не само е близка , а е въпрос на дни.

Президентът Тръмп заяви, че ще нанесе ракетни удари, подкрепиха го Германия, Франция и Великобритания. Русия заяви, че ако бъдат нанесени удари там където се намират нейни войски или съветници в Сирия, а те са практически до ниво батальон в сирийската армия, ще отговори като нанесе контраудар и по носителите - корабите и самолетите. Така отново възкръсна и страхът от сблъсък, който може да прерасне в световна война.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи