Новакът „Царско село“ представи каре нови

Караянчева в Баку: Пристъпваме към ротационното председателство ПАЧИС с чувство на висока отговорност

Окръжен съд – Бургас присъди 10 месеца затвор за наркотици Европейски съдии наблюдаваха процеса

Карлос Контрера с предложения за плана за Борисовата градина

Кредитното консултиране – една от най-динамично развиващите се услуги в България Интервю с Деян Василев, председател на Асоциацията на Кредитните Посредници в България и основател на Кредитланд

Бюджетна комисия прие на второ четене партийната субсидия да се намали на 1 лев на глас

Путин: Недопустимо е директорът да получава 10 пъти по-висока заплата от редовия работник

Емануела се разголи за реклама

Аржентина на мач от отпадане

Топлофикация – Перник осъди общината за просрочени задължения

„УМБАЛ-Бургас“ получи 510 пакета специални пелени за недоносени бебета

Сравниха Салах с Роналдо и Меси

Хакери атакуваха живата връзка с Путин "Росстелеком": Отразихме две мощни DDoS-атаки

Двама души загинаха, а трети е изчезнал при взрив в къща в Италия

Наказаха 42-годишна магистралка с 500 лв. глоба

Възрожденските потайности на еленските родове Кършовски, Браделови, Моллови и Разсуканови са сред най-видните в малкия градец

Будният възрожденски град Елена

Иван Кършовски е опълченец в Освободителната война и депутат в Учредителното събрание

Според родовото предание Кършовски водят началото си от търновския болярин Кършо. Неговото странно има неочакван паралел в онова на един от военачалниците на кан Омуртаг – „Корсис“ на гръцки, съответно „Корш“ на езика на прабългарите. Векове по-късно неговият съименник Кършо се сражава с османските поробители и търси спасение в дебрите на Балкана. Родът е сред най-видните в Елена, като през 1800 г. участва в построяването на укрепление („кале“), което да брани градеца от кърджалиите.

Първият от юбилярите, почетени през 2019 г., е Иван Кършов. Учител в местното килийно школо, той прави един от първите преписи на Паисиевата „История славянобългарска“. Бунтар по природа, Иван Кършов участва в подготовката на Велчовата завера и, въпреки нейния неуспех, готви нова „завера“ през следващата 1836 г. В народната памет този малко известен освободителен опит е останал като „Кършовото съзаклятие“. Изследователите Христо Станев, Петър Чолов и Николай Иванов показаха, че еленските завераджии са били във връзка със съмишленици от Търново, Котел и Сливен, както и с водачите на българските въстания в Северозапада по същото време. Поп Христо, син на Иван, е прародителят на днешния Кършовски род. Той е свещеник и учител, но и приятел с „народния войвода“ Георги Раковски, който му е гостувал в Елена…

Най-известният представител на рода безспорно е Иван Попхристов Кършовски. Иван е най-големият от синовете на поп Христо, като и останали четирима (Сава, Кръстю, Йордан и Антон) и двете дъщери (Андоничка и Мария) оставят своята следа в историята. Да се разкаже накратко за делата на Иван Кършовски е непосилна задача – става дума за личност от национално значение, уви, позабравена днес… Възпитаник на прочутата „Даскалоливница“, участник в двете Български легии през 1862 и 1868 г., в кръга „Млада България“ и БРЦК, близък съратник на Панайот Хитов, Любен Каравелов и Васил Левски, вестникар, автор на поезия и публицистика… Участник в Сръбско-турската война през 1876 г., после опълченец в Освободителната, след Освобождението – председател на Окръжния съд в Провадия, депутат в Учредителното събрание. През целия си драматичен живот е отдаден на най-значимите обществени каузи. Още като млад учител в Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) през 1860 г. Иван Кършовски организира първата акция срещу фанариотското подтисничество в Добруджа, заради която прекарва девет месеца в затворите във Варна, Русе и Търново.

Малко се знае, че Иван Кършовски прави една от първите революционни обиколки в България. През 1866 г. по поръчение на Раковски той посещава Свищов, Търново, Дряново, Трявна, Габрово, Казанлък и Сливен. Целта е да бъдат известени местните патриоти за планираното преминаване на български чети от Румъния. Пристигайки в родната Елена, революционният пратеник е арестуван. Силен физически, младият българин разбива вратата на кауша и се спасява в Румъния. Иван е близък с Васил Левски от двете легии и от четата на Панайот Хитов през 1867 г. В нея Левски е знаменосец, а Кършовски – „писар“, което може да се сравни с длъжността на началник-щаб. През 1869 г. е учител в Гюргево (тук „между другото“ създава българско читалище!), а от 1871 г. – в Плоещ. Като активен деец на „революционната партия“ той е имал и спорове с Левски. Знаменитите думи на Апостола: „За Отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора…“ са адресирани именно към Иван Кършовски в писмо от 20 юни 1871 г.

Освен като революционер, Иван Кършовски израства като своеобразен възрожденски ерудит. Владее чужди езици, прави преводи от румънски, руски, немски, френски… През 1876-1877 г. издава два вестника на… румънски! Целта е да се повлияе в патриотичен дух на, уви, вече немалкото порумънчени българи. През 1869 г. е сред учредителите на Българското книжовно дружество в Браила, днешната Българска академия на науките. В София след Освобождението издава вестник „Струма“, преименуван на „Вардар“ (1889 – 1891), който ратува за обединението на Мизия, Тракия и Македония. Сътрудничи на големите български и някои румънски вестници, пише мемоари, издава книги… При откриването на паметника на Левски произнася своята ода „Пред паметника на Васил Левски (22 октомври 1895 година) в чест на откриването и осветяването паметника на безпримерния Апостол на българската Свобода. От другаря и сътруженика му…“

По друмищата на най-големия брат тръгват и другите синове на поп Христо. Йордан Кършовски (1846-1888), отново възпитаник на еленската „Даскалоливница“, е учител в Румъния и приятел на Христо Ботев. Участва в Ботевата чета и е автор на първите спомени за подвига на войводата поет и неговите момчета – „Пътуване на българската чета през Дунава с парахода „Радецки“ за България с предводителството на Христо Ботйов войвода на 16 май 1876 г.“ Пише ги в Плоещ през октомври 1876 г. само няколко месеца след събитията. Части от тях са публикувани в периодичния печат, вкл. във в. „Вардар“ на Иван Кършовски. Ръкописът се съхранява в Държавния архив във Велико Търново. В Сръбско-българската война Йордан Кършовски е тежко ранен. Като заслужил поборник получава земя в с. Българево, Каварненско, но скоро умира.

По-малкият с година Сава Кършовски (1847-1913) учи за свещеник, но скоро и той поема по пътя на брат си Иван, дори живее известно време при него в Гюргево. Отново по стъпките на Иван е учител в Северна Добруджа. И не е случайно, че именно Сава Кършовски е избран за председател на създадения през 1871 г. от Левски комитет в Елена. След Освобождението е адвокат и партиен съратник на Стамболов. Автор е на публицистика и литературни опити, като издава и малката, но ценна книга „Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена“. Най-малкият брат Антон става офицер и участва в Сръбско-българската война. Андоничка Кършовска се жени за Васил Иванов Узунов от Беброво. Освен че първите му две имена съвпадат с онези на Левски, между него и Апостола е имало физиономична прилика. Левски използва неговите документи при преминаването си в Русе от Гюргево през лятото на 1869 г. Както можем да се досетим, връзката отново е Иван Кършовски.

Един от тримата юбиляри, чествани тази година на родовата среща в Елена на 1 юни (координатор за пореден път е Боряна Млъзева, а неин домакин – Дилян Млъзев, кмет на Община Елена), беше д-р Йордан Брадел (1847-1899). Потомъкът на хаджи Йордан Брадата се дипломира в Москва през 1875 г. Воден от патриотичния си дълг и професионално призвание участва в Сръбско-турската (1876), Руско-турската (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885-1886). Д-р Брадел е главен лекар на Гражданското медицинско управление, преподавател във Висшето училище (Софийският университет), действителен член на Българското книжовно дружество – звание, равнозначно на днешното „академик“. Не е лесно да се изброят заслугите и на д-р Димитър Моллов (1846-1914), чиито потомци също участваха в родовата среща. Завършил медицина също в Москва, защитил докторат, участник във войните от 1876 и 1877-1878 г., министър на просветата (1883-1884), кмет на София (1895-1896), основател на Българския Червен кръст, пръв председател на Лекарския съюз, академик…

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.