Възстановят бюстовете от Алеята на началниците във Военната академия с подкрепата на Министерство на културата

Иван Иванов

Министърът на културата Боил Банов проведе работна среща с ръководството на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ 

Бюстовете от Алеята на началниците в парка на Военна академия „Г. С. Раковски” в София ще бъдат възстановени с подкрепата на Министерството на културата. Това стана ясно по време на работна среща на министъра на културата Боил Банов с ръководството на Военната академия. На нея присъства и проф.Венелин Терзиев, редовен професор в престижното учебно заведение.

„Традициите във военнообразователната система са едни от важните елементи при утвърждаване и съществуване на българската държава, а и важно духовно и културно средище“, подчерта след срещата проф.Венелин Терзиев.

Ученият е категоричен, че Военната академия е най-важната военнонаучна и военнообразователна институция у нас, където през годините се подготвят хиляди висококвалифицирани офицерски кадри.

„Но през 1912 г. до осъществяването на всичко това е все още твърде далеч. В условията на извършващите се в началото на миналия век реформи и модернизация на българската армия, необходимостта от офицерски кадри с висше образование става все по-силна. Ето защо на 11 декември същата година с доклад до държавния глава цар Фердинанд І, военният министър генерал-майор Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. В мотивите на своето предложение той изтъква, че бързото развитие на военното дело налага „учредяването на едно висше военно учебно заведение под названието Военна академия”. На 12 декември 1911 г. докладът за създаването на академията е одобрен от цар Фердинанд І. В резолюцията към него той отбелязва: „Одобрявам с особена радост внасянето на този законопроект в XV-то обикновено Народно събрание и поздравявам армията с това щастливо и съдбоносно решение”. На 15 декември военният министър обявява решението, а законопроектът е внесен за разглеждане и утвърждаване от Народното събрание. На 1 март 1912 г. документът е гласуван и приет от народните представители, а на 20 април с указ № 26 царят утвърждава Закон за Военната академия. На 7 май документът е подпечатан с държавния печат, а с публикуването му на 8 май 1912 г. в “Държавен вестник” влиза в законна сила. Основаването на академията става реален факт“, споделя значими исторически факти проф.Терзиев.

Той припомня, че двете балкански войни от 1912-1913 г. отлагат откриването на академията до 4 януари 1915 г., когато учебната година започва при голяма тържественост. Присъства и цар Фердинанд. И сега обаче слушателите не успяват да завършат своето следване. Причината е бушуващата Първа световна война, чийто пламъци обхващат през есента на 1915 г. и България. Всички офицери от българската армия са изпратени по частите, а следването на слушателите – прекъснато и оставено за по-спокойни времена. Тези времена така и не идват и след края на войната. По силата на Ньойския договор, подписан с държавите от Антантата през есента на 1919 г., България закрива всички свои военни школи и военноучебни заведения. Остава да съществува единствено Военното училище. Въпреки ограничителните клаузи на договора, през 1922 г. Военната академия започва своето скрито съществуване на територията на Военното училище в София, но като Преподавателски курс, под чието име съществува до 1938 г. През 1931 г. успоредно с изучаваната до момента в Преподавателския курс генералщабна специалност, започва изучаването на нова специалност с еднаква продължителност на обучение – 3 години. В академията се оформят два самостоятелни отдела – Генералщабен и Интендантски, във всеки от тях се води съответното обучение. След 1935 г. обучаваните в Преподавателския курс офицери постепенно нарастват. До 1944 г. в академията завършват обучението си 16 офицерски випуска, в това число 16 генералщабни и 11 интендантски. Образование получават 521 офицери, между които и 10 чужденци (хървати), или средногодишно са обучавани по 32 души.

„След започването на Втората световна война учебният процес във Военната академия не се прекратява.

Единствената промяна, въведена поради водещата се война и възникналата във връзка с това необходимост от командни кадри с висше образование, е намаляването на срока на обучение на две години. Личният състав на учебното заведение не взема участие във войната до 1944 г., но мнозина негови възпитаници, вече като генерали, оглавяват българската армия, а в заключителния етап на Втората световна война (1944-1945 г.), успешно организират, ръководят и провеждат нейните операции срещу войските на Вермахта. След завръщането на участвалите във войната слушатели през 1945 г. редовният учебен процес на академията е възобновен. На 5 март 1946 г. с регентски Указ № 6 на Военната академия се дава името на патриарха на българското националноосвободително движение Георги Стойков Раковски, а през 1952 г. получава и първото си бойно знаме“, казва проф.Терзиев.

През следващите години в академията настъпват поредица от промени, свързани с преминаването й към мирновременно състояние, осмислянето на опита от войната и най-важното – с овладяването й от комунистическата партия. Всичко това намира израз в извършването на основни структурни и кадрови преустройства и в обучението и възпитанието на личния й състав.

В края на 40-те години във Военната академия възникват нови звена. Създадени са основен и задочен факултет, Висш академичен курс, който подготвя старши офицери за отговорни щабни длъжности в армията, изградени са и катедри. Във връзка с нарастването на броя на обучаемите личният състав на академията постепенно нараства и през 1953 г. достига 1000 души. Обучението е насочено главно към подготовката на офицери за управление на частите и съединенията по време на война. Мирновременните функции и задачи все повече преминават на заден план.

Активизира се също научноизследователската работа. През 1954 г. в академията са зачислени първите докторанти, присъдени са първите научни звания и е избран първият й професор. Научноизследователската дейност води до издаването на първите научни трудове, които обслужват главно учебния процес. Излизат от печат и първите два тома на „Трудове на академията”.

От есента на 1958 г., след извършеното обединение с Военнотехническата и Военнополитическата академия, Военна академия „Г.С.Раковски” се превръща в единствения център за подготовка на квалифицирани командни, инженерно-технически и политически кадри за армията. Факултетите стават 5, а катедрите – 25. Постепенно делението им по видове въоръжени сили се премахва. Оформят се факултети, обединяващи подготовката на командно-щабните, политическите и техническите офицери, и на слушателите задочници. През 1967 г. в академията са създадени специализирани научни съвети по военни, философски и икономически науки. Започват да се обучават и военни специалисти от бившия Съветски съюз, от Куба, Йемен и Виетнам. През 80-те години на миналия век учебните планове и програми в академията постепенно се усъвършенстват и изчистват от темите, повтарящи изучаваното във военните училища. Особено внимание се обръща на оперативно-тактическата и тактико-специалната подготовка и на видовете осигуряване на бойните действия. Към 1986 г. в нея вече работят 7 професори, 68 доценти, 5 доктори на науките и 107 доктори.

Условията, при които съществува ВА „Г. С. Раковски“ в годините на Студената война, дават отражение върху нейната структура и изучаваните дисциплини. Те ограничават контактите й в рамките на Варшавския договор и идеологизират учебно-възпитателния процес. Въпреки някои слабости в нейната дейност, тя успешно изпълнява своите функции на висше учебно заведение. В редиците й израстват висококвалифицирани преподавателски и научни кадри в областта на военното дело. Това позволява на академията да подготви хиляди командни, щабни, военнотехнически и тилови офицери за Българската армия.

Дълбоките обществено-политически промени, настъпили в цялостния живот на страната след 1989 г., рефлектират и в сферата на военното дело. Във Военната академия, както и в поделенията на българската армия, се извършва деполитизация и департизация. Партийно-политическите структури на комунистическата партия са премахнати, а военнополитическият факултет и идеологическите катедри в академията – закрити. Пристъпва се към основно преработване на учебната документация, като ударението в подготовката се поставя върху отбранителните военни действия. Осъществяват се първите контакти с военно-научни структури на страни от НАТО и съседни на България държави. Извършва се ускорена интеграция на военното с гражданското образование, четат се лекции от изявени учени от други научни институции. Броят на слушателите е постепенно редуциран и за около 10 години намалява 5 пъти, а на академичния състав – 3 пъти. След 2000 г. все повече се разширява международното сътрудничество на академията. Днес тя поддържа официални връзки с повече от 20 сродни институции от други страни. Чрез участието си в работата на Консорциума на военните академии и комитети в областта на отбраната и сигурността, академичният състав се включва в различни международни проекти, което повишава авторитета на академията и подпомага евро-атлантическата интеграция.

В резултат на извършените след 1989 г. структурни преобразования, днес във Военната академия функционират четири основни звена – Факултет „Национална сигурност и отбрана”, Факултет „Командно-щабен”, Департамент „Езиково обучение” и Институт за перспективни изследвания за отбраната. Обучението се извършва по 12 магистърски специалности от двете акредитирани направления “Национална сигурност” и “Военно дело” и по 11 акредитирани научни специалности за обучение в докторантура. В курсовете за следдипломна квалификация в академията се обучават около 1000 офицери и цивилни служители.

Днес Военна академия “Г. С. Раковски” е национална институция за висше образование, квалификация и научни изследвания по въпросите на националната сигурност и отбраната. Тя е най-старото висше военно училище в България и третото по реда на своето създаване висше училище в страната.

„Един от основните въпроси, който бе обсъден бе инициатива на Началника на Академията генерал-майор д-р Груди Ангелов за възстановяване на бюстовете от Стълбището (Алеята) на началниците в парка на Военна академия „Г. С. Раковски”.

Повторното изграждане на бюстовете от Стълбището на началниците в техния оригинален вид би спомогнало за възстановяването на архитектурния облик на Комплекса „Военно училище, сега Военна академия „Г. С. Раковски”. Същевременно това би допринесло за съхраняване на историческата памет за строителите на военнообразователната система на Третата българска държава и би съдействало за патриотичното възпитание на подрастващото поколение“, информира проф.Венелин Терзиев.

Ученият изтъква, че единственият парк в София, който е запазил своя автентичен вид от времето на създаването си до сега, е „Княжеската градина”. Тя е изпълнена през 1906 г. по проект на бележития австрийски архитект Фридрих Грюнангер. След като било построено Военното на Негово Величество училище, тогавашният началник на училището полковник Вичо Диков купил от Русия 10 000 фиданки, които били засадени в територията, прилежаща от запад на Учебния корпус. По този начин била създадена една от най-хубавите градини в столицата, която скоро се превърнала в любимо място за журове и матинета.

През 1933–1934 г. всички излишни алеи в парка са затрупани и са посадени нови борчета. Откъм тогавашния строеви плац, намирал се между сградата на днешния учебен корпус и парка „Цар Борис” (южният парк), е построено „Стълбището на началниците” (Снимки № 1, 2 и 3 в Приложение № 2), което се спуска към езерото. Някога то е било оформено като галерия на открито, от двете страни на която са били поставени 32 бюста. Изкачвайки се от запад, първите 30 бюста са били на бивши началници на училището. Последните два бюста, разположени в източния край на Стълбището, са били на владетелското семейство – цар Борис III и царица Йоанна.

„В момента съществуват само постаментите, върху които са били монтирани бюстовете. Те се отличават с по-голяма импозантност, отколкото тези на бившите началници. Заслужава да се отбележи, че единият от постаментите на бившите началници е унищожен, но на терен се забелязва, че основата е запазена. Това е последният постамент от дясната страна на Стълбището, гледано от запад на изток“, споделя проф.Терзиев.

В периода от създаването на Военното училище (1878 г.) до изграждането на Стълбището (1933–1934 г.) началници са били 33 руски и български офицери. Това поражда въпроса с броя на бюстовете, които са само 30. Казано иначе, трима началници нямат свои бюстове на Стълбището. Изглежда логично единият от тях да е бил полковник (от 1933 г. генерал-майор) Михаил Йовов, сиреч началникът на Военното училище към момента на построяването на Стълбището. Може да се предположи, че вторият началник без бюст на Стълбището, е майор Димитър Дренков, заемал поста изключително кратко време – от 11 септември до 15 септември 1915 г. Спорен е въпросът кой е бил третият началник на Военното училище, чийто бюст е пропуснат. Вероятно това е майор Петър Груев, началник на Военното училище в периода 30 декември 1885 – 12 август 1886 г. Като обосновка на подобно предположение може да се изтъкне неговото изключително дейно участие в детронацията на първия български монарх след Освобождението княз Александър I. Именно във връзка с този акт на държавна измяна срещу особата на владетеля бойното знаме на Военното училище е публично изгорено, майор Груев емигрира в Русия и постъпва на служба в руската имперска армия, като никога повече не се завръща в България. Нещо повече, в продължение на близо четири десетилетия след 1886 г. Военното училище остава без един от своите най-славни символи – бойното знаме.

По всяка вероятност идеята за изграждането на Стълбището е свързана с петнадесетгодишнината от възкачването на цар Борис III на българския престол (1918 г.). След 9 септември 1944 г. бюстовете от Стълбището за премахнати, като остават само техните постаменти. Това е част от цялостната политика на новата отечественофронтовска власт, доминирана от Българската работническа партия (комунисти), за скъсване с традициите на така наречената „царска” армия и унищожаване на монархическото „минало” на войската. От запазения снимков материал може да се предположи, че бюстовете са премахнати през 1946 г. В потвърждение на това предположение следва да се посочи, че именно през тази година е премахнат монархическият институт в България и страната е обявена за република.

Една значителна част от историята на Военното на Негово Величество училище се губи в превратностите на времето и в мъглата на унищожените от човешки ръце документи. Все пак за Стълбището на началниците съществува определен снимков материал. Част от него може да се открие в албума „Военното на Негово Величество Училище 1878–1944 г.” Трудът е подготвен от авторски колектив и издаден в София през 2001 г.  На страница 9 (девет) в брой 4 на списание „Юнкерска родна стряха” от декември 1935 г. може да се открие изображение на Стълбището с всички бюстове. На първата страница на обнародвания Албум по повод производството на 66-ти випуск на Военното училище (1946 г.) има изображение на част от Стълбището, от което личи, че бюстовете са вече премахнати. В брой 3 на списание „Републикански воин” от декември 1947 г. също е отпечатана снимка на част от Стълбището с липсващите бюстове“, разкрива още проф.Венелин Терзиев.

„Най-красивото място на София! Изключително! Прекрасно поддържано!“, написа министър Боил Банов в почетната книга на Академията.

 

Използвани са материали, които са предоставени от Научна секция „Военна история и патриотично възпитание“ към Института за перспективни изследвания за отбраната

Военна академия „Г. С. Раковски“- София

 

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Региони