Елизабет Олсън: Не съм позьорка Сестрата на близначките Олсън е на върха

Мей призова консерваторите да подкрепят споразумението за Брекзит в Камарата на общините

Изборът на Тръмп за посланик на ООН се оттегля след „изтощителни“ два месеца

Заев и Ципрас получиха наградата на Мюнхенската конференция за сигурност

Къде да търсят зодиите щастието

На 17 февруари 2019 да почерпят

Путин и Макрон обсъдиха положението в Сирия

Вижте 16-ия поход Луковмарш в София през обектива на „Труд“

Близо 700 пътници бяха свалени от влак в Германия заради намерен пистолет

Мирослав Ангелов от Враца: Плодове и чай ме спасиха дори от язва на стомаха Плодолечението е много полезно, но трудно без опитен водач

Френски изкушения в „Живот нависоко“ Жулиет Бинош пак при Клер Дени

Няма хора под развалините на университетската сграда в Санкт Петербург

Румяна Бъчварова: Истината за спасяването на българските евреи може да ни обедини като нация

Арестуваха 8 души за срутената мина в Бразилия

Специализираният съд остави в ареста Димитър Желязков-Очите

Възходът на евроскептичните партии изостава Според последните социологически проучвания ще вземат една трета от местата в ЕП

Критиките срещу ЕС нарастват от началото на новото хилядолетие

С наближаването на изборите за Европейски парламент една най-обсъжданите теми е очакването антиевропейските сили – тоест десните и леви популистки движения – да отбележат значителен напредък.

Според последните прогнози на онлайн медията EuropeElects, базирани на национални проучвания, антисистемните партии (повечето от които са критично настроени към ЕС, ако не и срещу международното сътрудничество по принцип), ще спечелят близо една трета от всички места.

Какво ще означава това за съгласуваността на европейския проект и за способността на ЕС да откликва на легитимни обществени проблеми, наистина е сериозен въпрос. Но Европа се е оказвала в същото положение и преди.

Критиките срещу ЕС очевидно нарастват от началото на новото хилядолетие, както посочва и доклад за „географията на недоволството от ЕС“, който също показва колко неравномерно е разпределено това недоволство и не оставя никакво съмнение, че икономическият спад напоследък е ключов фактор за скептицизма спрямо ЕС.

Антиевропейската вълна може да се наблюдава в повечето държави. Подкрепата за тях определено нараства, макар да има и изключения, особено в Белгия и Холандия.

Дали сме изправени пред небивало предизвикателство за европейския проект? Едва ли. Още през 2014 г. анализаторите се притесняваха от успеха на антиевропейските партии в Европейския парламент (като например британската Партия на независимостта, френската Национален фронт и италианското Движение 5 звезди). Но още тогава Никола Верон, в блог за института Брьогел, направи противоположното, но правилно наблюдение, че 2014 г. само бележи връщането на антисистемния вот в европейските избори до нивата от началото на 80-те – и всъщност дори не ги достига.

Сега Верон актуализира своя анализ, използвайки последните прогнози за изборите. Очевидно е, че надигащата се напоследък антиевропейска тенденция е в известен смисъл само връщане към нормата – или поне към нива, които ЕС вече е виждал и е успявал да преодолее. Докато вотът за двете най-големи партии – десноцентристката Европейска народна партия и социалдемократическия Прогресивен алианс на социалистите и демократите – се насочва към рекордно нисък резултат, цялостният „европейски мейнстрийм“ (включващ твърди проевропейци като либералите и зелените) е по-силен, отколкото през 1979 г. И обратно, антисистемните сили сега не са електорално по-силни (всъщност дори са по-слаби) отколкото преди 40 години.

Това показва колко е важно да се гледа не само към най-близкото минало. Много анализи се базират само на данни от 2000 г. насам и обхващат покачването на антиевропейския вот, но не и предходния му спад. Една по-дълга извадка показва, че Европа вече е преживявала подобни настроения и то при доста сходни обстоятелства. В началото на 80-те антисистемните сили се възползват от болезнените последици на деиндустриализацията, точно както сега се възползват от последиците на финансовата криза, допълнително усложнила трудностите от структурните промени десетилетия по-рано.

Виждаме още, че по време на добрите икономически времена от 90-те и от началото на новия век, антиевропейската вълна отслабва и подкрепата за европейския проект се завръща. Онова, което е било постигано преди, със сигурност може да бъде постигнато отново – стига да извличаме поуки не само от грешките, но и от успехите на миналото.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Бодряшки прогнози предизборно. Като си спомним какви бяха „очакванията за Тръмп на изборите и какво излезе, какви бяха надеждите за президентските избори у нас и в Русия и какво излезе накрая, започваме да ставаме прогнозоскептични.

  2. Бодряшки приказки предизборно. Спомняме си такива прогнози за кампанията на Тръмп да последния момент и за крайния резултат. Пак такива бяха прогнозите и за президентските избори у нас и в Русия и отново не се получи съвпадение с очакванията. Не е добро положението. Меркел пет месеца се бори докато получи канцлерството, Макрон има проблеми и сега. Италия, Австрия, Унгария, Полша – да не ги изброявам всичките – не запазиха статуквото си отпреди 2014 г. Дори се наложи да премахнат социалната функция на Гугъл заради бум на опозицията. Наложителни са поправки в ЕС, за да се запази първоначалния проект.

  3. Нормално, след като европа 40 години промива стадото колко лошо е лидерството… и всички „антисистемни“ партии са одобрени от системата.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.