Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Възходът на черния пиар и негативната пропаганда

Тези дни списание „Форчън“ написа, че президентските избори през 2016 г. се характеризират с най-негативната кампания в историята на САЩ. А според списание „Политико“ САЩ са всъщност в „дълга гражданска война“. Поради това и двамата кандидати са с най-висок негативен имидж в тяхната история. Но и у нас май е същото.

Глуповатият Горбачов ни обещаваше край на „образа на врага“. Резултатът е, че живеем в свят, в който всичко става чрез образа на врага, гарниран с либерални кьорфишеци за толерантност и заклинания против „езика на омразата“. Свят, в който „дългата гражданска война“ за 27 години ни доведе до много по-големи материални и човешки загуби, отколкото Първата и Втората световна война заедно.

Българският преход към капитализъм осигури успех на купища маргинали и негодници, станали политици с техники на окалване не само на политически противници, а на цели социални групи, професионални общности и личности. Противопоставянето и негативната пропаганда са такива, че партиите не могат дори лицемерно да подпишат обща декларация за честни избори. Те са особено остри между кандидати и политически сили, които се борят за сходни групи избиратели или искат да привлекат допълнително колебаещи се от фрагментираното политическо пространство. Битката е между системните умерени леви и десни ГЕРБ и БСП, вътре между десните реформатори и гербери, между множеството леви, между националисти и леви.

Радев за разлика от Тръмп не нарича конкурентката си „гадна жена“, а тя за разлика от Хилъри не го нарича „руска марионетка“, но край тях се води война на живот и смърт. Цачева е замервана с бухалките, че е била член на БКП и партиен секретар, че студентската й книжка е фалшива, че мъжът й се облажил от позицията й. В интернет се върти клип, който я представя в пияно състояние, отнасяща се към българския народ като към овце. Подкрепата й от Местан е представяна така, сякаш тя е марионетка на Ердоган.

Радев търпи удари от Ненчев и Борисов, а в ролята му на кандидат за президент бе атакуван със снимки с жена и обвинения за назначена от него пиарка. Депутати го клеймят, че не бил напуснал МО, а се пенсионирал и взел пари за това. Вдясно го ругаят и представят като русофил и човек на Путин, а леви противници на БСП в социалните мрежи наред с „Атака“ говорят, че е „американски човек“, защото е учил в САЩ за „стратегически лидер“. Така се целят алтернативни избиратели, но е възможно да се получи и обратен ефект – заради атаките отляво да го харесат хора от десницата и заради атаките отдясно – хора от левицата.

Срещу останалите участници има по-малко компромати, защото не изглеждат опасни, а и някои имат главно за цел да изчистят името си, ако преди са били компрометирани – като Орешарски и Томов – или да играят спомагателна роля в атакуването на някой от двамата водещи кандидати или партии, за да могат да разчистят терена за неговия противник.

В САЩ Хилъри нарича Тръмп „руска марионетка“, а Тръмп обещава да я прати в затвора, като стане президент. У нас парламентът успя да навакса изоставането ни от американците в ползването на негативна пропаганда и ругатни на противника. От трибуната на Народното събрание бяха четени декларации и представители на ГЕРБ обявяваха БСП и техния кандидат за „демагози“ и автори на „пасквили“, а от БСП говореха как в ГЕРБ се тресат от страх, подготвят фалшификации на изборите, подписали са пагубното за България споразумение СЕТА и как те ще разкрият престъпленията им, като дойдат на власт, след което може и да ги пратят в затвора, както обещава да направи Тръмп с Хилъри.

Поради стремежа да се овладеят противоположни групи избиратели и да се угоди на външни „началници“ и при двамата основни кандидати възникват ситуации, в които са обвинявани за противоречия, които раждат компромати. Кандидатът на ГЕРБ Цачева говори за балансирано отношение към Русия, а Борисов иска нови санкции срещу нея. Нинова и Радев говорят в един тон срещу наплива от бежанци и споразумението СЕТА, но евродепутатите на БСП правят точно обратното. Както някога на Джордж Буш му извадиха компромат от студентските години за това, че карал кола пиян, и Нинова я погнаха за времената на зам.-министър и приватизиран обект.

Бойко Борисов, ако се беше записал някога не в академията на МВР, а във ВИТИЗ, щеше да бъде днес знаменит български артист, председател на Съюза на българските артисти, тъй като лесно и бързо се вживява във всяка роля и я сменя според аудиторията, която цели. Така иска да печели навсякъде – пред левите като говори добри думи за Живков, а пред десните, като разказва за своя дядо. Може, когато му търсят грехове за „Булгартабак“, да обяви, че от него нищо не зависи, някой друг го е направил, а той дори една чистачка не може да назначи; на другия ден да ни каже, че той дава парите на пенсионери и учители, строи магистрали и решава всичко в държавата. Сега е в ролята на пиар и участник в предизборната кампания, водещ борба на два фронта – вдясно срещу реформаторите и техния кандидат и вляво срещу БСП и Румен Радев, съчетавайки атаките срещу тях със заплахи към избирателите, че ако допуснат ГЕРБ да загуби, той ще подаде оставка, ще настъпи хаос и ще стане страшно „както при Орешарски“. А в днешната борба на имиджи по-лесно печели не честният политик, а добрият артист.

Възходът на черния пиар и негативната пропаганда и у нас е част от това, което днес се нарича постдемокрация и постполитика. В нея битката не е между идеи, а между имиджи. Трябва да се разколебаят тези, които не са твърди поддръжници на двете основни партии, а за повечето от останалите кандидати няма негативни кампании, поради което на първия тур може да гласуват и за тях. На втория стратезите на пиар компроматите се надяват избирателите да дадат глас за „по-малкото зло“ – против този, който е по-смачкан от пиар атаки.

Черният пиар създава скандали. Срещу тях се противодейства с шоу. И сега президентската кампания по екраните на телевизорите върви наред с „Биг Брадър“, Митьо Пищова, шоуто на Слави, а даже и с Хелоуин. И в „Биг Брадър“, и в президентските избори има скандали, очернят другия, гласуват за този, който „ни е по-симпатичен“. И разликата между тях като че ли изчезва в нашия голям свят на „Биг Брадър“. А войната си върви, въпреки че избираме президент, за да въплъщава единството. Но и досегашният ни войнствен президент е одобряван едва от 21% от българите, а за останалите няма нищо общо с единството. В свят ,пълен с образи на врага, няма единство.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Напротив.В коментара има много истини,но явно те не са удобни за Събев.

  2. Това, че има истини не означава, че коментарът е добър. Истина е, например, че цар Иван Шишман е дал сестра си Мара в харема на турския султан. Оттук нататък зависи как ще се коментира този факт..

  3. Статията е посредствена. Авторът си позвалява да характеризира Горбачов като глуповат. Горбачов изобщо не е предмет на статията. Такива забежки говорят за посредственост и ниска култура. Ако авторът иска да ни убеди в глуповатостта на Горбачов, моля да напише статия, книга, научен труд. Ще го изчетем с удоволствие. Бих бил любопитен да прочета задълбочен анализ на икономическото и политическо положение на СССР в периода 1975 – 1985, когато идва Горбачов на власт, пътищата за излизане от тази икономичеса ситуация, вариантите и очакваните резултати и тогава можем да дискутираме за умствения потенциал на съветския ръководител. Но тук темата е друга и няма нищо общо с Горбачов, Чърчил и Хелмут Кол. А какъв президент избираме е един проблем. Голямият проблем е какъв ще изберем. Това е въпрос, на който всеки ще си отговори сам, а не готови отговори като горенаписаното.

  4. Десетки, а може би и стотици милиони хора от бившия соц лагер са далеч по-крайни (и с право) в негативните си оценки за Горбачов. Дали пред него е имало и други алтернативи освен пътя на разрухата, който той избра? Примерът на Китай показва, че десетилетията на „преходен“ бандитизъм и грабеж можеше и да си ги спестим. Та така за Горби. А авторът много правдиво го брандира „глуповат“ заради меко казано наивното му твърдение, че ни чака свят без врагове. Също както много правдиво анализира и характера на политическата борба, сведена до пошло шоу с посредствени актьори, заливащи се един друг с помия. Но това са истини, които не всеки иска да чуе, по-лесно е разбира се във всяка статия да ни обясняват как живеем в най-прекрасния от всички възможни светове….

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.