Вълшебство на простотата

„Последната капка” 
(On the Rocks), 2020, САЩ 
 
Сценарист и режисьор София Копола 
Продуценти: София Копола, Юри Хенли 
Изпълнителен продуцент Роман Копола 
Оператор Филип Ле Сурд 
Музика Phoenix 
В ролите: Рашида Джоунс, Бил Мъри, Марлон Уайънс, Джесика Хенуик и др.

През банално-сантиментален сюжет София Копола извайва плътно измамите на модерния цинизъм

След изтънчения костюмен филм “Измамените” (2017), който разказва не толкова за Гражданската война в САЩ през ХIХ век, колкото за вечната борба за власт между половете, сега София Копола се завръща в съвремието с драматична комедия. Зеленооката Лаура (Рашида Джоунс) и привлекателният афроамериканец Дийн (Марлон Уайънс) се женят. Имат две чудни дъщерички. Живеят в Манхатън.

Дийн е бизнесмен и непрестанно пътува. Лаура е писателка без вдъхновение. Но пък всеотдайно се грижи за децата и дома. След прибиране от Лондон Дийн се хвърля на леглото при Лаура, но се сепва от гласа є. В куфара му тя открива дамски несесер. Започва да я гложди съмнение. Нарочва за любовница на съпруга си неговата млада съдружничка с безкрайни крака Фиона (Джесика Хенуик). И споделя тревогата си не с другиго, а с несериозния си баща Феликс (Бил Мъри), който търгува със скъпи предмети на изкуството и познава всички важни хора и в Ню Йорк, и в Лондон. Авантюрист и женкар, той веднага повлича Лаура подир своя план за разконспириране на Дийн по разни заведения (нает е детектив, разбира се), та дори и в Мексико. И, тъй като Феликс непрестанно си свирука в колата, и Лаура трябва да се научи отново, след като това є умение е секнало след раждането на децата...

“Последната капка” (странно е преведено заглавието на български език, но видях, че и на руски е същото) продължава независимите занимания на София Копола с екзистенциалния дискомфорт от “Изгубени в превода” (2003), “Мария Антоанета” (2006), “Някъде” (2010). И тук откриваме хотела като временна хралупа, хедонизма като измамна видимост, вещите като културна психоза, унификацията като заплаха за интимитета... Макар да е конструиран в меланхоличния ритъм на “Изгубени в превода” и “Някъде”, този филм е още по-минималистичен и по-емоционален. И е по-смешен. Той е вълшебство на простотата. Ню Йорк е омаен и вечно буден. Пият се малки ускита, чаши вино, коктейли... Както и живее, Феликс кара колата си лудо, минава на червен светофар, но успява да очарова и полицай.

Унилата Лаура в сърцатото и проникновено изпълнение на Рашида Джоунс трепери и се дърпа, но не може да устои на бащините изкушения. А Бил Мъри е ослепителен - и остарял, и витален, и спонтанен. Харизматичният му герой плейбой непрестанно ръси политнекоректните си тези за отношенията между половете. Споделя с фрустрираната си 39-годишна дъщеря свои връзки, след като е напуснал майка є. И изтърсва: “Жената е най-красива, когато е между 35 и 39-годишна възраст. Такава е природата”. Страхотната музика на бандата Phoenix, чийто вокалист е Томас Марс - съпругът на София Копола, засилва атмосферата на загадъчност и напрегнатост.

През банално-сантиментален сюжет София Копола извайва плътно измамите на модерния цинизъм. Извършва го с кротка достоверност и чувство за хумор. “Последната капка” се гледа лакомо. Пък и филмите на талантливата София Копола имат предимството, че са кратки (изключението е “Мария Антоанета”). Обичам нейното смислено независимо кино.

Коментари

Задължително поле